Read the Gospels in 40 Days
21 (A)И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,
2 като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;
3 и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.
4 А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:
5 (B)„кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“.
6 Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:
7 (C)докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.
8 (D)А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
9 (E)а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!
10 И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?
11 А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.
12 (F)И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,
13 (G)и казваше им: писано е: „домът Ми дом за молитва ще се нарече“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.
14 И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.
15 А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха
16 (H)и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: „из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала“?
17 И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.
18 А на утринта, връщайки се в града, огладня;
19 (I)и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза ѝ: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.
20 Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?
21 (J)А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, – ще бъде;
22 (K)и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.
23 (L)И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?
24 Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:
25 кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем – от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?
26 (M)Ако ли речем – от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк.
27 И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
28 А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.
29 Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.
30 И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.
31 (N)Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;
32 (O)защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.
33 (P)Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
34 И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
35 (Q)А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
36 Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
37 Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
38 (R)Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
39 (S)И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
40 И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
41 Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
42 (T)Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“?
43 Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;
44 (U)и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
45 И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,
46 и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.
22 Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:
2 (V)царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си
3 и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.
5 Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;
6 други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.
7 (W)Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
8 Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
10 И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.
11 Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12 и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.
13 Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
14 (X)защото мнозина са звани, а малцина избрани.
15 (Y)Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.
16 И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;
17 затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?
18 Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?
19 покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.
20 И казва им: чий е този образ и надпис?
21 (Z)Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
22 И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.
23 (AA)В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:
24 (AB)Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;
25 у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;
26 също и вторият, третият, дори до седмия;
27 а след всички умря и жената;
28 и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.
29 Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;
30 (AC)защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.
31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:
32 (AD)„Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи.
33 И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.
34 А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.
35 (AE)И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
36 Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37 (AF)А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
38 тази е първа и най-голяма заповед;
39 (AG)а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
40 на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
41 И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:
42 (AH)какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.
43 Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:
44 (AI)„рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?
45 И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.