Read the Gospels in 40 Days
23 (A)И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,
2 (B)и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.
3 (C)А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.
4 Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.
5 Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.
6 Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?
7 И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.
8 (D)А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,
9 и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.
10 А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 (E)Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.
12 И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.
13 А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,
14 (F)каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;
15 но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;
16 и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.
17 А той трябваше за празника да им пуска един затворник.
18 (G)Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава.
19 А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.
20 Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.
21 Но те крещяха: разпни Го, разпни!
22 Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.
23 Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.
24 И Пилат реши да бъде, според както искат те,
25 и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.
26 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.
27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;
29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!
30 (H)Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!
31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?
32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
33 (I)И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.
34 (J)А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.
36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,
37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.
38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.
39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
42 (K)И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
44 (L)Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;
45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.
46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.
47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.
48 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.
49 А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
50 (M)И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,
51 – той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,
52 дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;
53 и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.
54 Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.
55 Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;
56 (N)и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.
24 (O)А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
2 ала намериха камъка отвален от гроба.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
4 И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
5 И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
6 (P)Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
7 (Q)говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
8 И спомниха си думите Му.
9 И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
10 Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
11 И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
12 (R)Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
13 (S)В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14 и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15 И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16 но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17 А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19 (T)И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21 (U)а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22 па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23 и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24 и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25 (V)Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26 (W)Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27 И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29 но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30 И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31 тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33 И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34 да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
36 (X)Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!
37 Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;
38 но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?
39 Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете.
41 А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?
42 Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.
43 И като взе, яде пред тях.
44 (Y)И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.
45 (Z)Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,
46 (AA)и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47 и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;
48 а вие сте свидетели за това;
49 (AB)и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.
50 И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.
51 (AC)И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.
52 Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.
53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.