Read the Gospels in 40 Days
17 (A)Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:
2 за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.
3 (B)Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му;
4 и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се – прости му.
5 И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.
6 (C)А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.
7 Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;
8 няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?
9 Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.
10 (D)Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.
11 (E)Като отиваше за Иерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея.
12 (F)И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч
13 и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
14 (G)Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
15 А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,
16 и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.
17 Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?
18 Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
19 И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.
20 А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано,
21 и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.
22 И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите;
23 (H)и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, – не ходете и не дирете;
24 понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден.
25 (I)Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.
26 (J)И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески:
27 ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.
28 (K)Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха;
29 но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички;
30 тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий.
31 В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.
32 (L)Спомняйте си Лотовата жена.
33 (M)Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.
34 Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят;
35 (N)две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят;
36 двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.
37 (O)На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.
18 (P)Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,
2 като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.
3 В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.
4 Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,
5 но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.
6 И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!
7 (Q)Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити?
8 Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?
9 (R)Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
10 двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
11 (S)Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
12 постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
13 А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
14 (T)Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
15 (U)Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.
16 (V)Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
17 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.
18 (W)И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
19 А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;
20 (X)знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
21 А той рече: всичко това съм опазил от младини.
22 (Y)Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
24 (Z)Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26 Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
27 Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
28 (AA)Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,
30 и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.
31 (AB)И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците:
32 (AC)понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят,
33 ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.
35 (AD)А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;
36 и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
37 Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
38 Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
39 Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
40 Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:
41 какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.
42 Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.