The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NET. Switch to the NET to read along with the audio.
1 В тридесетата година, четвъртия <месец>, на петия <ден> от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.
2 На петия <ден> от месеца в тая година, <която бе> петата от пленяването на цар Иоахина,
3 Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.
4 Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него <се виждаше> нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня.
5 Отсред него <се виждаше> и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко подобие.
6 Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила.
7 Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.
8 И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха <така>:
9 крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.
10 А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.
11 И лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две <крила> на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им,
12 И вървяха всяко на право пред себе си; гдето се носеше духът, <там> вървяха; като вървяха не се обръщаха.
13 А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.
14 И живите същества блещукаха {Еврейски: Тичаха и се връщаха.} наглед като светкавица.
15 А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.
16 Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.
17 Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.
18 А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.
19 И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.
20 Гдето имаше да иде духът, <там> вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на <всяко от> живите същества <беше и> в колелата <му>.
21 Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на <всяко от> живите същества беше <и> в колелата му.
22 А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.
23 А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко <същество> имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.
24 И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.
25 И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.
26 И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек <седящ> на него на високо.
27 И видях нещо на глед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние.
28 Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.
2 И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.
2 И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.
3 И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите <думи> дори до тоя днешен ден.
4 Тия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Иеова.
5 И, послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом), пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.
6 И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.
7 И да им говориш думите Ми, или послушали или непослушали; защото са твърде бунтовни.
8 Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.
9 И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък книга,
10 И Той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.
3 И рече ми: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяж тоя свитък, и иди, говори на Израилевия дом.
2 И тъй, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.
3 И рече ми: Сине човешки, нека смила коремът ти тоя свитък, който ти давам, и нека се наситят червата ти от него. Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.
4 И рече ми: Сине човешки, иди отправи се към Израилевия дом, и говори им с Моите думи.
5 Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом, -
6 не при много племена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, те щяха да те послушат.
7 Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце.
8 Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица, и челото ти твърдо против техните чела.
9 Като адамант по-твърд от кремък направих челото ти; да се не боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.
10 Рече ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря;
11 и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш кажи: Така говори Господ Иеова, - или послушали, или непослушали.
12 Тогава Духът ме подигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, <който казваше>: Благословена Господната слава от мястото Му!
13 И <чух> фученето на крилата на живите същества, които <крила> се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях, - шум на голямо спускане.
14 И тъй, Духът ме издигна и отнесе ме; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; но Господната ръка бе мощна върху мене.
15 Тогава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и настаних се там гдето те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни.
3 Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;
2 Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.
3 Понеже Той се удостои със слава <толкоз> по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от <почитта що има> къщата.
4 Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.
5 И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори <по-после;>
6 а Христос, като Син, <беше верен> над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.
7 Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,
8 Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,
9 Гдето бащите ви <Ме> изкусиха, изпитаха <Ме>. И видяха делата Ми четиридесет години.
10 Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;
11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".
12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
14 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:
15 докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".
16 Защото кои, като чуха, <Го> преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?
17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?
18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?
19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
104 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;
12 При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
13 <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
© 1995-2005 by Bibliata.com