Chronological
3 (A)(Когато се закрепи царството в ръцете на Соломона) Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и си взе фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си, дома Господен и стените около Иерусалим.
2 (B)Народът още принасяше жертви по оброчищата, понеже до онова време не беше построен дом на името Господне.
3 Соломон възлюби Господа, като ходеше по наредбите на баща си Давида, но и той принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
4 (C)И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, понеже там беше главният жертвеник. Хиляда всесъжения принесе Соломон върху тоя жертвеник.
5 (D)В Гаваон Господ се яви нощем Соломону насъне; и рече Бог: искай, каквото желаеш да ти дам.
6 (E)Соломон каза: Ти стори велика милост на Твоя раб баща ми Давида; и задето той ходеше пред Тебе по истина и правда и с искрено сърце пред Тебе, Ти му запази тая велика милост и му подари син, който да седи на престола му, както това е днес;
7 (F)и днес, Господи, Боже мой, Ти постави за цар Твоя раб вместо баща ми Давида, но аз съм малко момче, не зная ни да излизам, ни да влизам.
8 (G)И Твоят раб е всред Твоя народ, който си избрал, народ тъй многоброен, че поради множеството му не може ни да се преброи, ни да се изгледа;
9 (H)дай, прочее, на Твоя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава, що е добро и що е зло; защото, кой може да управлява тоя многоброен Твой народ?
10 И угодно биде Господу, дето Соломон поиска това.
11 И Бог му каза: задето поиска това, и не поиска за себе си дълъг живот, не поиска богатство, не поиска душите на твоите врагове, а си поиска разум, за да умееш да съдиш, –
12 (I)ето, Аз ще сторя по думата ти: ето, давам ти мъдро и разумно сърце, тъй че подобен на тебе не е имало преди тебе, и след тебе няма да се издигне подобен на тебе;
13 (J)и това, което ти не поиска, Аз ти давам, – и богатство, и слава, тъй че не ще има подобен на тебе между царете през всички твои дни;
14 (K)и ако ходиш по Моя път, като пазиш Моите наредби и Моите заповеди, както ходи баща ти Давид, ще продължа и твоите дни.
15 Соломон се пробуди, и ето, това беше сън. И отиде в Иерусалим, та застана (пред жертвеника) при ковчега на завета Господен, принесе всесъжения, извърши мирни жертви и даде голямо угощение на всичките си служители.
16 Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него.
17 И едната жена каза: о, господарю мой! Аз и тая жена живеем в една къща, и родих при нея в тая къща;
18 на третия ден, след като родих, роди и тая жена; ние бяхме заедно, и в къщата при нас нямаше никой външен човек; само ние двете бяхме в къщата.
19 През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него,
20 и тя станала през нощта, взела моя син от мене, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди;
21 сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.
22 Другата жена каза: не, моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя ѝ казваше: не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя.
23 Царят каза: тая говори: моят син е живият, а твоят е умрелият; а оная говори: не, твоят син е умрелият, а моят син е живият.
24 И царят каза: дайте ми меч. И донесоха на царя меч.
25 И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.
26 (L)И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата ѝ вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте ѝ това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.
27 (M)И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка.
28 (N)И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд.
4 (O)Цар Соломон беше цар над цял Израил.
2 (P)И ето кои бяха неговите началници: Азария, син на свещеник Садока;
3 (Q)Елихореф и Ахия, синове на Сива писари; Иосафат, Ахилудов син – летописец;
4 (R)Ванея, Иодаев син, – военачалник, Садок и Авиатар – свещеници;
5 (S)Азария, Натанов син, – началник над разпоредниците, и Завут, син на свещеник Натана, – приятел на царя;
6 (T)Ахисар, – началник на царския дом, и Адонирам, син на Авда – на данъците.
7 Соломон имаше дванайсет разпоредници над цял Израил, които доставяха храна на царя и на неговия дом; всеки беше длъжен да доставя храна по за един месец в годината.
8 Ето имената им: Бен-Хур – на Ефремова планина;
9 (U)Бен-Декер – в Макац и в Шаалбим, във Ветсамис, в Елон и в Бет-Ханан;
10 (V)Бен-Хесед – в Арюбот; нему също принадлежеше Соко и цялата земя Хефер;
11 (W)Бен-Авинадав – над цял Нафат-Дор; Тафат, Соломонова дъщеря, беше негова жена;
12 Ваана, Ахилудов син, в Таанах и Мегидо и в цял Бет-Сан, който е близо до Цартан под Иезреел, от Бет-Сан до Абел-Мехол, и дори зад Иокнеам;
13 (X)Бен-Гевер – в Рамот Галаадски; нему принадлежаха селата на Иаира, Манасиев син, които са в Галаад; нему принадлежеше област Аргов, във Васан, шейсет големи градове със стени и медни завори;
14 (Y)Ахинадав, Хидов син, в Маханаим;
15 Ахимаас, в земята Нефталимова; той си бе взел за жена Васемата, Соломонова дъщеря;
16 Ваана, Хушаев син, в земята Асирова и в Баалот;
17 Иосафат, Паруахов син, в земята Исахарова;
18 Шимей, син на Ела, в земята Вениаминова;
19 Гевер, Уриев син, в земята Галаадска, в земята на аморейския цар Сихона, и на васанския цар Ога. Той беше разпоредник в тая земя.
20 (Z)Иуда и Израил, бидейки многобройни като пясъка при морето, ядяха, пиеха и се веселяха.
21 (AA)Соломон владееше всички царства от река Ефрат до Филистимската земя и до границата на Египет. Те принасяха дарове и служеха на Соломона през всички дни на живота му.
22 Всекидневната храна на Соломона беше: трийсет кора пшенично брашно и шейсет кора друго брашно,
23 десет угоени вола и двайсет вола от пасбището, и сто овци, освен елени и сърни, и диви кози, и угоени птици;
24 (AB)защото той господаруваше над цялата земя отсам реката, от Типсах до Газа, над всички царе отсам реката, и имаше мир с всички околни страни.
25 (AC)И живееха Иуда и Израил спокойно, всеки под лозата си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавия, през всички Соломонови дни.
26 (AD)Соломон имаше четирийсет хиляди ясли за колеснични коне и дванайсет хиляди за конница.
27 И разпоредниците доставяха на цар Соломона всичко, що трябваше за царската трапеза, всеки в своя месец, и не оставяха да има недостиг от нищо.
28 Също и ечемик, и слама за конете и за мулетата доставяше всеки поредно в мястото, дето се намираше царят.
29 (AE)А Бог даде на Соломона мъдрост, твърде голям разум и обширен ум като пясъка на морския бряг.
30 (AF)И Соломоновата мъдрост беше поголяма от мъдростта на всички синове на Изток, и от всичката мъдрост на египтяни.
31 (AG)Той беше по-мъдър от всички люде, по-мъдър и от Етана езрахитеца и от Емана, и от Халкола и Дарва, Махолови синове, и името му се славеше по всички околни народи.
32 (AH)Той изрече три хиляди притчи, и песните му бяха хиляда и пет;
33 той говори и за дърветата, от кедъра, що е в Ливан, до исопа, който никне по стените; той говори и за животните, за птиците, за влечугите и за рибите.
34 (AI)И от всички народи дохождаха да послушат Соломоновата мъдрост, от всички земни царе, които бяха слушали за неговата мъдрост.
1 (A)Соломон, син Давидов, се утвърди в царството си, и Господ, неговият Бог, беше с него и го въздигна високо.
2 И заповяда Соломон на цял Израил да се съберат: хилядници, стотници, съдии и всички началници в цял Израил – отценачалници.
3 (B)Па отидоха Соломон и цялото събрание с него на висината в Гаваон, понеже там беше Божията скиния на събранието, която Моисей, раб Господен, бе направил в пустинята.
4 (C)Давид беше пренесъл Божия ковчег от Кириатиарим на онова място, що му беше приготвил, като направи за него скиния в Иерусалим.
5 (D)А медният жертвеник, що бе направил Веселиил, син на Урия, Оров син, си оставаше там пред скинията Господня; него потърсиха Соломон и събранието.
6 И там, пред лицето на Господа, върху медния жертвеник, който беше пред скинията на събранието, Соломон принесе хиляда всесъжения.
7 (E)В оная нощ яви се Господ на Соломона и му каза: искай, каквото желаеш, за да ти дам.
8 (F)Соломон отговори Богу: Ти стори на баща им Давида голяма милост и ме постави цар вместо него.
9 (G)Нека сега, Господи Боже, се изпълни словото Ти към баща ми Давида. Понеже ме възцари над народ многоброен, като земния прах,
10 (H)дай ми сега мъдрост и разум, за да излизам и влизам пред тоя народ; защото, кой може да управлява тоя Твой голям народ?
11 (I)И рече Бог на Соломона: задето си имал това на сърце и не поиска богатство, имот и слава, нито душите на твоите неприятели, нито пък поиска много дни, а си поиска мъдрост и разум, за да управляваш Моя народ, над който те поставих за цар, –
12 (J)мъдрост и разум ти се дава, а богатство, имот и слава ще ти дам такива, каквито у царете преди тебе не е имало, нито ще има след тебе.
13 Тогава Соломон се върна от висината в Гаваон, от скинията на събранието, в Иерусалим, и царуваше над Израиля.
14 (K)И събра Соломон колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници и дванайсет хиляди конника, които настани по колесничните градове и при царя в Иерусалим.
15 (L)И направи царят в Иерусалим среброто и златото равноценно с камъните, а кедрите по тяхното множество направи равноценни със смоковниците в низините.
16 (M)Коне довеждаха Соломону от Египет и от Кува; царски търговци ги с пари купуваха от Кува:
17 (N)една колесница се купуваше и докарваше от Египет за шестстотин сикли сребро, а един кон – за сто и петдесет. Така те доставяха това чрез свои ръце на всички царе хетейски и царе арамейски.
Псалом Асафов.
72 (A)Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!
2 Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, –
3 (B)аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,
4 защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;
5 за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.
6 Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;
7 (C)изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;
8 на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;
9 (D)дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.
10 Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша
11 (E)и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“
12 И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.
13 (F)(И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,
14 и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?
15 Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.
16 И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,
17 докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.
18 (G)Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.
19 (H)Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!
20 (I)Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.
21 Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,
22 (J)аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.
23 (K)Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;
24 Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.
25 (L)Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.
26 (M)Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.
27 (N)Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.
28 (O)А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.