Bible in 90 Days
11 (A)Така казва Господ: Ето, от твоя дом ще повдигна против тебе злини. Ще взема жените ти пред очите ти, ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти пред това слънце.
12 (B)Защото ти си извършил това тайно, а Аз ще извърша това нещо пред целия Израил и пред слънцето.
13 (C)Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред Господа. А Натан отговори на Давид: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.
14 (D)Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре.
15 И Натан си отиде у дома. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя.
16 (E)И така, Давид се моли на Бога за детето. Давид постѝ, влезе и пренощува, легнал на земята.
17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той отказа, нито вкуси хляб с тях.
18 На седмия ден детето умря. И слугите на Давид се бояха да му съобщят, че детето е умряло, защото си казваха: Докато детето беше още живо, му говорехме и той не слушаше думите ни. Колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!
19 Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря.
20 (F)Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза. Като смени дрехите си, влезе в Господния дом и се поклони. После отиде у дома си; и понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде.
21 А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти постѝ и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!
22 (G)А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо?
23 (H)Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.
Раждането на Соломон
24 (I)След това Давид утеши жена си Витсавее, влезе при нея и лежа с нея. И тя роди син и го нарече Соломон. И Господ го възлюби
25 и прати вест чрез пророка Натан, и го нарече Едидия[a], заради Господа.
Победа над амонците
26 (J)А Йоав воюва̀ против Рава на амонците и превзе царския град.
27 (K)И Йоав прати вестоносци до Давид да кажат: Воювах против Рава и дори превзех града на водите.
28 Сега събери останалия народ, разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име.
29 Затова Давид събра целия народ и отиде в Рава, би се против нея и я завладя.
30 (L)Взеха от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и беше украсена със скъпоценни камъни, и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града много плячка.
31 Изведе и народа, който живееше в града, и го подложи под триони, под железни дикани и под железни брадви, и го преведе през пещи за тухли. Така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.
ИЗПИТАНИЯ И СКЪРБИ НА ДАВИД
Амнон опозорява сестра си Тамар
13 (M)След това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син – една хубавица на име Тамар.
2 А Амнон, дотолкова се измъчваше, че се разболя заради сестра си Тамар; защото беше девица и на Амнон се виждаше много трудно да стори нещо с нея.
3 (N)Но Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама. Йонадав беше много хитър човек.
4 Той каза на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не искаш ли да ми кажеш причината? И Амнон му отговори: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.
5 А Йонадав му предложи: Легни на леглото си и се престори на болен. Когато баща ти дойде да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека ми даде хляб да ям и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката ѝ.
6 (O)И така, Амнон легна и се престори на болен, а когато царят дойде да го види, Амнон му каза: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека направи пред мене две питки, за да ям от ръката ѝ.
7 Тогава Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.
8 И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, който беше на легло. И като взе и замеси тесто, направи питки пред него и ги изпържи.
9 (P)После взе тавата и ги изсипа пред него, но той отказа да яде. Амнон нареди: Изведете всички навън! И всички си излязоха.
10 Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И така, Тамар взе питките, които беше направила, и ги донесе в спалнята при брат си Амнон.
11 (Q)А като ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: Ела, легни с мене, сестро моя.
12 (R)Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израил. Не върши това безумие!
13 (S)Аз къде ще скрия срама си? А и ти ще бъдеш като един от безумните в Израил. И така, сега, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.
14 (T)Но той отказа да послуша думите ѝ; и понеже беше по-силен от нея, изнасили я и лежа с нея.
15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-голяма от любовта, с която я беше обичал. И Амнон ѝ каза: Стани, върви си.
16 А тя му отговори: Не така, защото това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми направи. Но той отказа да я послуша.
17 И извика момъка, който му прислужваше, и му заповяда: Изведи сега тази вън оттук и заключи вратата след нея.
18 (U)А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, се обличаха в такива дрехи. И така, слугата му я изведе вън и заключи вратата след нея.
19 (V)Тогава Тамар сложи пепел на главата си, раздра шарената дреха, която беше на нея, и като положи ръка на главата си, тръгна си и викаше, като вървеше.
Отмъщението на Авесалом
20 А брат ѝ Авесалом я попита: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Мълчи сега, сестро моя. Той ти е брат. Не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брат си Авесалом.
21 А когато цар Давид чу всички тези работи, много се разгневи.
22 (W)Освен това Авесалом не казваше на Амнон нито зло, нито добро. Но Авесалом мразеше Амнон за това, че беше изнасилил сестра му Тамар.
23 (X)След цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо до Ефрем. И Авесалом покани всички царски синове.
24 Авесалом отиде и при царя и му каза: Слугата ти има сега стригачи. Нека дойде, моля, царят и слугите му със слугата ти.
25 А царят отвърна на Авесалом: Не, сине мой, да не идваме всички, за да не те отегчаваме. Авесалом го молеше настойчиво, но царят отказа да иде, а го благослови.
26 Тогава Авесалом каза: Ако не, тогава нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с тебе?
27 Но понеже Авесалом настояваше, той позволи да отидат с него Амнон и всички царски синове.
28 (Y)Тогава Авесалом заповяда на слугите си: Внимавайте – когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ви кажа: Поразете Амнон!, тогава го убийте. Не се бойте! Не ви ли заповядвам аз? Бъдете дръзновени и храбри.
29 И Авесаломовите слуги постъпиха с Амнон, както Авесалом заповяда. Тогава всички царски синове станаха, възседнаха всеки на мулето си и побегнаха.
30 И докато те бяха още на път, до Давид стигна слух, че Авесалом избил всички царски синове и не останал нито един от тях.
31 (Z)Тогава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята. И всичките му слуги, които присъстваха там, раздраха дрехите си.
32 (AA)А Йонадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи, царските синове. Само Амнон е умрял, понеже с дума от Авесалом това е било решено от деня, когато Амнон обезчести сестра му Тамар.
33 (AB)И така, сега господарят ми, царят, да не се безпокои от мисълта, че всичките царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.
34 (AC)А Авесалом побегна. В това време момъкът, който пазеше на стража, като погледна, видя, че много хора идваха по пътя зад него край хълма.
35 Йонадав каза на царя: Ето, царските синове идват. Както каза слугата ти, така е станало.
36 След като изговори това, царските синове дойдоха и плакаха силно. Също и царят, и всички останали плакаха много.
37 (AD)Но Авесалом побегна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син. А Давид жалееше за сина си всеки ден.
38 (AE)И така, Авесалом побегна, отиде в Гесур и живя там три години.
39 (AF)А душата на цар Давид чезнеше по Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон.
Застъпничество на Йоав за Авесалом
14 (AG)Йоав, Саруиният син, забеляза, че сърцето на царя беше привързано към Авесалом.
2 (AH)Затова Йоав прати в Текое и доведоха оттам една умна жена, и той ѝ каза: Престори се, че си в траур, облечи траурни дрехи, не се помазвай с масло, а се престори на жена, която жалее дълго време за мъртвец.
3 (AI)И иди при царя и му говори според тези думи. И Йоав я подучи какво да говори.
4 (AJ)Когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю.
5 (AK)И царят ѝ каза: Какво ти е? А тя отговори: Ах! Аз съм вдовица. Мъжът ми умря.
6 Слугинята ти имаше двама сина. Те двамата се сбиха на полето. Нямаше кой да ги разтърве и единият удари другия и го уби.
7 (AL)И, ето, всички роднини застанаха против слугинята ти и казаха: Предай онзи, който удари брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби. Така ще изтребим и наследника. С това те ще угасят въглена, който ми е останал, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по лицето на земята.
8 Царят каза на жената: Иди у дома си. Аз ще се разпоредя за теб.
9 (AM)А текойката отговори на царя: Господарю мой, царю, беззаконието нека бъде върху мен и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.
10 И царят отвърна: Който проговори против тебе, доведи го при мен и няма вече да те докачи.
11 (AN)А тя каза: Моля, нека царят помни Господа, своя Бог, за да не продължава отмъстителят за кръвта да изтребва и да не погуби сина ми. Той ѝ каза: Заклевам се в живота на Господа, нито един косъм от сина ти няма да падне на земята.
12 Тогава жената отговори: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той каза: Кажи.
13 (AO)Жената проговори: Защо си намислил такова нещо против Божия народ? Понеже царят, като казва това, излиза виновен затова, че царят не възвръща своя син изгнаник.
14 (AP)Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него.
15 По тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя. Народът ме уплаши и слугинята ти си каза: Ще говоря сега на царя. Може би царят ще изпълни молбата на слугинята си.
16 Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мен, и сина ми от Божието наследство.
17 (AQ)И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна. Защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото. А Господ, твоят Бог, да бъде с тебе.
18 Тогава царят отговори на жената: Моля, не скривай от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: Нека проговори, моля, господарят ми, царят.
19 (AR)Царят я запита: С тебе ли е във всичко това ръката на Йоав? А жената отговори: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което изрече господарят ми, царят. Слугата ти Йоав, той ми заповяда и той ме научи какво да кажа.
20 (AS)Слугата ти Йоав направи това, за да представи по този начин работата. И господарят ми е мъдър – с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, което има на света.
21 Тогава царят каза на Йоав: Ето, ще направя това. Иди и доведи младежа Авесалом.
22 Йоав падна с лице на земята, поклони се и благослови царя. И Йоав каза: Днес слугата ти позна, че придоби твоето благоволение, господарю мой, царю, защото царят изпълни желанието на слугата си.
23 (AT)И така, Йоав стана, отиде в Гесур и доведе Авесалом в Йерусалим.
24 (AU)А царят каза: Нека отиде в своята къща, а моето лице няма да види. Затова Авесалом отиде в своята си къща и не видя лицето на царя.
25 (AV)А в целия Израил нямаше човек толкова много възхваляван за красотата си, колкото Авесалом. От петата на крака му чак до върха на главата му нямаше в него недостатък.
26 И когато острижеше главата си (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натежаваше, затова я подстригваше), претегляше косата си и тя тежеше двеста сикъла според царската теглилка.
27 (AW)На Авесалом се родиха трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.
28 (AX)И Авесалом остана в Йерусалим цели две години, без да види лицето на царя.
29 Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. Повика го втори път; но той пак отказа да дойде.
30 Затова Авесалом каза на слугите си: Йоавовата нива е близо до моята. Там има ечемик: идете и го запалете. И така, Авесаломовите слуги подпалиха нивата.
31 Тогава Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и го попита: Защо слугите ти са запалили нивата ми?
32 А Авесалом отговори на Йоав: Пратих до тебе да ти кажат: Ела тук, за да те пратя при царя да му кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да е за мене да бях още там. Нека сега видя лицето на царя и ако има неправда в мене, нека ме убие.
33 (AY)Тогава Йоав отиде при царя и му извести това. И царят повика Авесалом, който, като дойде при него, се поклони с лице до земята пред царя. И царят целуна Авесалом.
Въстанието на Авесалом и бягството на Давид от Йерусалим
15 (AZ)След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.
2 И Авесалом ставаше рано, заставаше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съд, Авесалом го викаше и го питаше: От кой град си? А той отговаряше: Слугата ти е от еди-кое си Израилево племе.
3 Тогава Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права, но от страна на царя няма кой да те чуе.
4 (BA)Авесалом прибавяше още: Да бях само поставен съдия на тази страна, за да може да идва при мене всеки, който има спор или дело, за да го оправдавам!
5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той протягаше ръка, прегръщаше го и го целуваше.
6 (BB)Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. По този начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.
7 След като изминаха четири години[b], Авесалом каза на царя: Моля, позволи ми да отида в Хеврон, за да изпълня оброка, който направих на Господа.
8 (BC)Слугата ти направи оброк, когато живееше в Гесур, в Сирия, като казах: Ако наистина Господ ме върне в Йерусалим, тогава ще послужа на Господа.
9 Царят му каза: Иди с мир. И така, той тръгна и отиде в Хеврон.
10 А Авесалом разпрати шпиони по всички Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.
11 (BD)А с Авесалом тръгнаха от Йерусалим двеста мъже; те бяха поканени и отидоха чистосърдечно, без да знаят нещо.
12 (BE)После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът беше силен, понеже народът постоянно се умножаваше около Авесалом.
13 (BF)Тогава при Давид дойде вестоносец и му каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалом.
14 (BG)А Давид нареди на всички слуги, които бяха с него в Йерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас няма да може да се спаси от Авесалом. Побързайте да вървим, да не би да ни застигне скоро, да докара зло върху нас и да порази града с острието на меча.
15 Царските слуги казаха на царя: Слугите ти са готови да вършат всичко, което избере господарят ни, царят.
16 (BH)И така, царят излезе и целият му дом след него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата.
17 Царят излезе и целият народ го последва, и се спряха на едно далечно място.
18 (BI)Всичките му слуги вървяха близо до него, а всички херетци, фелетци и гетци, шестстотин мъже, които го бяха последвали от Гет, вървяха пред царя.
19 (BJ)Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с царя, защото си чужденец и си се преселил от мястото си.
20 (BK)Ти дойде вчера; и днес да те карам ли да скиташ с нас? Аз ще ида където мога, а ти се върни. Заведи с теб и братята си. Милост и вярност да бъдат с теб!
21 (BL)А Итай отговори на царя: Заклевам се в живота на Господа и в живота на господаря ми, царя, където и да бъде господарят ми, царят, било за смърт, било за живот, там ще бъде и слугата ти.
22 Тогава Давид каза на Итай: Иди и премини. И така, преминаха гетецът Итай и всичките му мъже, и всички деца, които бяха с него.
23 (BM)А хората от цялата местност плачеха със силен глас, докато преминаваше целият народ. Царят премина потока Кедрон и целият народ потегли по пътя за пустинята.
24 (BN)Дойде и Садок и заедно с него – всички левити, които носеха ковчега за плочите на Божия завет. И сложиха Божия ковчег (при който се качи и Авиатар), докато целият народ излезе от града.
25 (BO)Тогава царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града. Ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне, за да видя Него и обиталището Му.
26 (BP)Но ако каже така: Нямам благоволение в теб, ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро.
27 (BQ)Царят каза още на свещеника Садок: Нали си ясновидец? Върни се в града с мир. С вас нека се върнат и двамата ви сина – твоят син Ахимаас и Авиатаровият син Йонатан.
28 (BR)Аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде вест от вас, за да знам какво да направя.
29 И така, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там.
30 (BS)А Давид се изкачваше по възвишението на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше. Вървеше бос и с покрита глава. И всички хора, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха.
31 (BT)Тогава известиха на Давид, че и Ахитофел е между заговорниците с Авесалом. А Давид каза: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофел.
32 (BU)И когато Давид стигна на върха на хълма, където ставаше богопоклонение, архиецът Хусай го посрещна с раздраната си дреха и с пръст на главата си.
33 (BV)Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш в тежест,
34 (BW)но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти досега, така ще бъда слуга на тебе, тогава можеш да осуетиш в моя полза съвета на Ахитофел.
35 (BX)Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? И така, всичко, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садок и Авиатар.
36 (BY)Там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Йонатан Авиатаров. Чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото узнаете.
37 (BZ)И така, Давидовият приятел Хусай влезе в града. Също и Авесалом влезе в Йерусалим.
Управлението на Авесалом в Йерусалим
16 (CA)Когато Давид беше превалил върха на хълма, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто наниза летни плодове и един мях с вино.
2 (CB)Царят попита Сива: Защо носиш това? А Сива отвърна: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябовете и летните плодове – за да ги ядат момците, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята.
3 (CC)Тогава царят каза: Къде е синът на господаря ти? Сива му отговори: Остана в Йерусалим, защото си каза: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.
4 (CD)Царят каза на Сива: Твой е целият Мемфивостеев имот. И Сива каза: Кланям ти се. Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю.
5 (CE)А когато цар Давид стигна във Ваурим, оттам излезе един човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син. И като излезе, вървеше и проклинаше.
6 И хвърляше камъни върху Давид и върху всичките му слуги. А целият народ и всички силни мъже бяха отдясно му и отляво му.
7 (CF)Семей, като проклинаше, говореше така: Излез, излез, убиецо и беззаконнико!
8 (CG)Господ докара върху тебе цялата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари. Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалом. Ето те в нещастието ти, защото си убиец.
9 (CH)Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата.
10 (CI)А царят отговори: Какво общо има между мен и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато Господ му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така?
11 (CJ)Давид каза още на Ависей и на всичките си слуги: Синът ми, който е излязъл от чреслата ми, търси да отнеме живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека проклина, защото Господ му е заповядал.
12 (CK)Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес.
13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и проклинаше, като вървеше, хвърляше върху него камъни и прах.
14 А царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени и си починаха там.
15 (CL)В това време Авесалом и целият народ, т. е. Израилевите мъже, дойдоха в Йерусалим, и Ахитофел дойде с него.
16 (CM)И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят!
17 (CN)А Авесалом го попита: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си?
18 Хусай отвърна на Авесалом: Не, а когото Господ и този народ, и всички Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.
19 (CO)При това на кого ще бъде служенето ми? Не е ли на сина на приятеля ми? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.
20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте ми съвет какво да правим.
21 (CP)И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата. Като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с теб.
22 (CQ)И така, поставиха шатъра за Авесалом върху покрива на къщата, а Авесалом влезе при бащините си наложници пред очите на целия Израил.
23 (CR)А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, беше смятан все едно някой търсеше съвет от слово на Бога; за такъв се смяташе всеки Ахитофелов съвет и от Давид, и от Авесалом.
Война на Давид с Авесалом
17 Ахитофел каза още на Авесалом: Да избера ли сега дванадесет хиляди мъже и да стана ли да преследвам Давид още тази нощ?
2 (CS)Ще налетя върху него, като е уморен и ръцете му отслабнали. Ще го уплаша; и всички хора, които са с него, ще побегнат и ще поразя само царя.
3 Така ще възвърна целия народ към тебе, защото убиването на мъжа, когото ти търсиш, значи възвръщането на всички. Целият народ ще се примири.
4 И това предложение се хареса на Авесалом и на всички Израилеви старейшини.
5 Тогава Авесалом каза: Повикай сега архиеца Хусай и нека чуем какво ще каже и той.
6 И когато Хусай влезе при Авесалом, Авесалом каза: Така предлага Ахитофел. Да постъпим ли според неговия съвет? Ако не, говорѝ ти.
7 Хусай отговори на Авесалом: Не е добър съветът, който Ахитофел даде този път.
8 (CT)Хусай каза още: Ти знаеш, че баща ти и неговите мъже са силни мъже и че са преогорчени в душа – като мечка, лишена от малките си в полето. И баща ти като военен мъж няма да пренощува с народа.
9 Сега се е скрил в някой трап или на някое друго място. Когато падне някой от твоите хора в началото на сражението, всеки, който чуе за това, ще каже: Поражение става между народа, който следва Авесалом.
10 (CU)Тогава даже юнакът, чието сърце е като на лъв, съвсем ще примре. Защото целият Израил знае, че баща ти е юнак и че онези, които са с него, са храбри мъже.
11 (CV)Моят съвет е – по-добре да се събере при тебе целият Израил от Дан до Вирсавее, по брой, както пясъкът край морето, и ти лично да идеш в боя.
12 Така ще налетим върху него в някое място, там, където се намира, и ще го нападнем, както пада росата на земята, така че от него и от всички хора, които са с него, няма да оставим нито един.
13 Или ако намери убежище в някой град, тогава целият Израил ще донесе до онзи град въжета и ще го завлечем до потока, така че там да не остане нито едно камъче.
14 (CW)Тогава Авесалом и всички Израилеви мъже казаха: Съветът на архиеца Хусай е по-добър от съвета на Ахитофел. (Защото Господ беше решил да осуети добрия съвет на Ахитофел, за да нанесе зло на Авесалом.)
15 (CX)Тогава Хусай каза на свещениците Садок и Авиатар: Такъв и такъв съвет даде Ахитофел на Авесалом и Израилевите старейшини; а така и така ги посъветвах аз.
16 (CY)И така, сега пратете бързо известие на Давид: Не оставай тази нощ при бродовете в пустинята, а непременно премини Йордан, за да не погинат царят и целият народ, който е с него.
17 (CZ)А Йонатан и Ахимаас стояха при извора Рогил, защото не смееха да влязат явно в града. Затова една слугиня отиде да им извести това и те отидоха и известиха на цар Давид.
18 (DA)А един момък ги видя и съобщи на Авесалом; но двамата отидоха бързо и влязоха в къщата на един човек във Ваурим, който имаше кладенец в двора си, и се спуснаха в него.
19 (DB)Тогава жена му взе една покривка, простря я върху отвора на кладенеца и насипа върху нея чукано жито, така че нищо не се забелязваше.
20 (DC)И когато Авесаломовите слуги дойдоха при жената в къщата и попитаха: Къде са Ахимаас и Йонатан? Жената им каза: Преминаха водния поток. И те ги потърсиха, но като не ги намериха, се върнаха в Йерусалим.
21 (DD)А след заминаването им двамата излязоха от кладенеца и отидоха, и известиха на цар Давид. Казаха на Давид: Станете и преминете бързо реката, защото Ахитофел даде такъв съвет против вас.
22 Тогава Давид и целият народ, който беше с него, станаха и преминаха Йордан; до зори не остана нито един, който да не беше преминал Йордан.
23 (DE)А Ахитофел, като видя, че съветът му не бе възприет, оседла осела си, стана и отиде у дома си, в своя град. И като нареди домашните си работи, се обеси. Така умря; и беше погребан в бащиния си гроб.
24 (DF)Тогава Давид дойде в Маханаим; а Авесалом премина Йордан заедно с всички Израилеви мъже, които бяха с него.
25 (DG)Авесалом постави Амаса за военачалник вместо Йоав. (А Амаса беше син на един човек на име Итра, израилтянин[c], който беше влязъл при Авигея, Наасовата дъщеря, сестра на Саруйя, Йоавовата майка.)
26 И Израил и Авесалом разположиха стана си в галаадската земя.
27 (DH)А когато Давид дойде в Маханаим, Совей, Наасовият син, от Рава на амонците, Махир, Амииловият син, от Ло-девар, и галаадецът Верзелай, от Рогелим,
28 донесоха постелки, легени и пръстени съдове, жито, ечемик, брашно, пържено жито, боб, леща и други печени храни,
29 (DI)мед, масло, овце и говеждо сирене на Давид и на народа с него, за да ядат. Защото си казаха: Народът е гладен, изнемощял и жаден в пустинята.
18 След това Давид събра хората, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.
2 (DJ)И Давид изпрати народ – една трета под началството на Йоав, една трета под началството на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. Царят каза на хората: И аз ще изляза с вас.
3 (DK)Народът обаче отговори: Не излизай! Защото, ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас; дори да умрат и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас[d], затова е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.
4 Царят им каза: Каквото ви се вижда за добре, ще направя. И така, царят застана до едната страна на портата, а целият народ излезе по стотици и хиляди.
5 (DL)Тогава царят заповяда на Йоав, Ависей и Итай следното: Пощадете ми младежа Авесалом. И целият народ чу, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалом.
6 (DM)И така, народът излезе на полето против Израил; и сражението стана в Ефремовата гора.
7 Там Израилевият народ беше разбит от Давидовите слуги и в онзи ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души.
8 Сражението в тази местност се разпростря по лицето на цялата околност и в онзи ден гората погълна повече народ, отколкото погълна мечът.
Смъртта на Авесалом и плачът на Давид за него
9 И се случи така, че Авесалом се срещна с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на муле. Когато мулето влезе под гъстите клони на един голям дъб, косата му се заплете в дъба и той увисна между небето и земята; а мулето избяга изпод него.
10 Един човек го видя и извести на Йоав: Видях Авесалом увиснал на един дъб.
11 А Йоав каза на човека, който му извести: Като си го видял, защо не го порази там до земята? Аз щях да ти дам десет сребърника и един пояс.
12 (DN)А човекът отговори на Йоав: И хиляда сребърника да бяха претеглени в шепата ми, не бих вдигнал ръката си против царския син; защото ние чухме как царят заповяда на теб, Ависей и Итай: Внимавайте всички, никой да не се докосне до младежа Авесалом.
13 Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя и тогава сам ти би се обърнал против мене.
14 Тогава Йоав каза: Не трябва да си губя времето с такъв като теб. И като взе три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалом, който беше още жив сред дъба.
15 И десет момъка, Йоавови оръженосци, заобиколиха Авесалом, удариха го и го умъртвиха.
16 Тогава Йоав засвири с тръбата и хората се върнаха от преследването на Израил. Така Йоав спря народа.
17 (DO)Те взеха Авесалом и го хвърлиха в един голям ров, вътре в гората, и натрупаха върху него голям куп камъни. И целият Израил побегна, всеки в шатъра си.
18 (DP)А Авесалом, когато беше още жив, беше взел и издигнал за себе си стълб, който е в царската долина; защото си каза: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба на своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.
19 Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза: Да побързам ли сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му?
20 А Йоав му отвърна: Няма да носиш днес известия. Друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да носиш известия, понеже царският син умря.
21 Тогава Йоав каза на Хусина: Иди, извести на царя, каквото си видял. И Хусина се поклони на Йоав и се завтече.
22 Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля те, след Хусина. А Йоав му отговори: Защо искаш да тичаш, синко, като няма да има възнаграждение за известията?
23 Но той пак настоя: Каквото и да стане, нека изтичам. Тогава Йоав му каза: Тичай. И така, Ахимаас се затича през полския път и изпревари Хусина.
24 (DQ)А Давид седеше между двете порти. И един страж се изкачи на покрива на портата към стената и като погледна, видя, че един човек тичаше сам.
25 Стражът извика и извести на царя. А царят каза: Щом е сам, носи известия. И той притичваше и се приближаваше.
26 После стражът видя друг човек, който тичаше. И стражът извика към вратаря: Виждам още един човек, който тича сам. Царят каза: И той носи известия.
27 Тогава стражът каза: Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. А царят отговори: Добър човек е той и идва с добри известия.
28 Ахимаас извика на царя: Радвай се! Поклони се на царя с лице до земята и каза: Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който предаде хората, които повдигнаха ръка против господаря ми, царя.
29 И царят попита: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпрати вестоносец до царя – мене, слугата ти, видях само голямо смущение, но не знаех какво беше.
30 Царят каза: Обърни се и застани тук. И той се обърна и застана.
31 След това дойде Хусина. Той каза: Известия, господарю мой, царю! Защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се повдигнаха против тебе.
32 Царят запита Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми, царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж!
33 (DR)И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!
19 Известиха на Йоав: Царят плаче и тъжи за Авесалом.
2 Така в онзи ден победата се превърна в печал сред целия народ. Защото в онзи ден народът чу да казват: Царят бил опечален за сина си.
3 (DS)И през онзи ден народът влизаше в града скришно, като засрамени хора, които се спотайват, когато бягат от сражението.
4 (DT)А царят покри лицето си и викаше силно: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!
5 Тогава Йоав влезе при царя в къщата и каза: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти, живота на синовете и дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.
6 Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат. Ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги. Днес разбрах, че ако Авесалом беше останал жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.
7 Стани сега, излез и говори насърчително на слугите си. Защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ нито един човек, а това ще бъде по-лошо за теб от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.
8 Тогава царят стана и седна в портата. И известиха на целия народ, като казаха: Царят седи в портата. И целият народ дойде при царя. А Израил беше побегнал, всеки в шатъра си.
Давид се завръща в Йерусалим
9 (DU)Тогава целият народ на всичките Израилеви племена се препираше, като казваше: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побегна от земята заради Авесалом.
10 Сега, след като в сражението умря Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?
11 Тогава цар Давид прати до свещениците Садок и Авиатар да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини: Защо вие сте последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да го възвърнат в дома му?
12 (DV)Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът. Защо сте последни да възвърнете царя?
13 (DW)А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако ти не бъдеш винаги военачалник пред мене вместо Йоав.
14 (DX)И той склони сърцата на всичките Юдови мъже като на един човек; така че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всички твои слуги.
15 (DY)И така, царят се върна и дойде до Йордан. А Юда дойде до Галгал, за да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.
16 (DZ)Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза да слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давид.
17 (EA)С него бяха хиляда мъже от Вениамин, също и слугата на Сауловия дом Сива, петнадесетте му сина и двадесет слуги. Те бързо преминаха Йордан да отидат при царя.
18 После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да му послужи за каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан, и каза на царя:
19 (EB)Нека не ми вменява господарят ми беззаконие. Нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Йерусалим, и да не го сложи царят в сърцето си.
20 (EC)Защото аз, слугата ти, признавам, че съгреших. Затова дойдох днес пръв от целия Йосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си, царя.
21 (ED)Но Ависей, Саруиният син, каза: Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че прокле Господния помазаник?
22 (EE)А Давид отговори: Какво има между мен и вас, Саруини синове, че ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит човек днес в Израил? Защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израил?
23 (EF)И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.
24 (EG)Също и Сауловият син, Мемфивостей, слезе да посрещне царя. Той нито краката си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня, когато се върна с мир.
25 (EH)А когато дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят му каза: Защо не дойде с мене, Мемфивостей?
26 А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами, като каза: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него, за да ида с царя, понеже слугата ти е хром.
27 (EI)И той е наклеветил слугата ти на господаря ми, царя. Но господарят ми, царят, е като Божий ангел; и така, направѝ каквото ти се вижда угодно.
28 (EJ)Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми, царя. Но при все това ти постави слугата си между онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?
29 Царят му каза: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.
30 А Мемфивостей отвърна на царя: Дори всичките нека вземе той, тъй като господарят ми, царят, се е върнал в дома си с мир.
31 (EK)Също и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати отвъд Йордан.
32 (EL)А Верзелай беше много стар, на възраст осемдесет години. Беше прехранвал царя, когато Давид пребиваваше в Маханаим, защото беше много богат човек.
33 И царят каза на Верзелай: Премини с мен и ще те издържам при себе си в Йерусалим.
34 А Верзелай отвърна на царя: Колко е числото на годините на живота ми, за да отида с царя в Йерусалим?
35 (EM)Днес съм на възраст осемдесет години. Мога ли да различавам между добро и лошо? Може ли слугата ти да усеща какво яде или какво пие? Мога ли да чуя вече гласа на певците или певиците? И така, защо слугата ти да бъде още товар на господаря ми, царя?
36 Слугата ти е помислил да премине Йордан с царя само за малко разстояние; а защо царят да ми даде за това такова възнаграждение?
37 (EN)Нека се върне слугата ти, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си. Но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми, царя; и стори с него, както ти се вижда угодно.
38 Тогава царят каза: Хамаам ще премине с мен. Аз ще му сторя, каквото на тебе се вижда угодно; а и на тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мен.
39 (EO)И така целият народ премина Йордан. След като царят премина, той целуна Верзелай и го благослови; и той се върна у дома си.
40 След това царят продължи пътя си до Галгал. Хамаам замина с него; заедно с целия Юдов народ, както и половината от Израилевия народ, съпроводиха царя.
41 (EP)Тогава всички Израилеви мъже дойдоха при царя и му казаха: Защо те откраднаха братята на Юдовите мъже и съпроводиха царя и семейството му през Йордан заедно с всички Давидови мъже?
42 (EQ)А всички Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник. Защо се сърдите за това? Дали изядохме нещо от царя или даде ли ни той някакъв дар?
43 (ER)А Израилевите мъже отговориха на Юдовите мъже: Ние имаме десет части в царя и даже имаме по-голямо право над Давид от вас. Защо ни пренебрегнахте? Не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.
Въстанието на Савей
20 (ES)А се случи там да има един лош човек на име Савей, Вихриевият син, вениаминец. Той засвири с тръба и извика: Ние нямаме дял в Давид, нито имаме наследство в Есеевия син! В шатрите си, Израилю, всеки човек!
2 И така, всички Израилеви мъже се оттеглиха от Давид и последваха Савей, Вихриевия син. А Юдовите мъже останаха привързани към царя си от Йордан до Йерусалим.
3 (ET)И Давид се прибра у дома си в Йерусалим. Царят взе десетте си наложници, които беше оставил да пазят къщата, и ги затвори в една къща под стража. Хранеше ги, но не влизаше при тях. Така те останаха затворени до деня на смъртта си и живееха като вдовици.
4 (EU)Тогава царят каза на Амаса: Събери ми Юдовите мъже до три дни и тогава и ти се яви тук.
5 Амаса отиде да събере Юда, но се забави повече от уговореното време, което царят му беше определил.
6 (EV)Затова Давид каза на Ависей: Сега Савей, Вихриевият син, ще ни направи по-голяма пакост от Авесалом. Вземи слугите на господаря си и го преследвай да не би да си намери укрепени градове и да го изпуснеш от погледа си.
7 (EW)И така, след него излязоха Йоавовите мъже, херетците, фелетците и всички силни мъже. Те излязоха от Йерусалим, за да преследват Савей, Вихриевия син.
8 Когато стигнаха до голямата стена в Гаваон, Амаса излезе насреща им. А Йоав носеше препасана дрехата, с която беше облечен, а върху нея имаше меч в ножницата му, вързан около кръста му с пояс. И като излезе Йоав към него, незабелязано извади меча.
9 (EX)Йоав запита Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Йоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка, за да го целуне.
10 (EY)Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Йоав. Така Йоав го удари с него в корема и изля червата му на земята, без да го удари втори път. И Амаса умря. Тогава Йоав и брат му Ависей продължиха да преследват Савей, Вихриевия син.
11 А един от Йоавовите момци застана до тялото на Амаса и казваше: Който е предан на Йоав и който е на страната на Давид, нека върви след Йоав.
12 А Амаса лежеше овалян в кръвта си сред пътя. И когато момъкът видя, че целият народ се спираше, извлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който идваше при него, се спираше, хвърли върху него една дреха.
13 И когато тялото беше преместено от пътя, целият народ тръгна след Йоав, за да преследват Савей, Вихриевия син.
14 (EZ)А Савей премина през всички Израилеви племена до Авел и до Вет-мааха; и всички отбрани момци се събраха заедно и го последваха.
15 (FA)Тогава Йоав дойде и го обсади в Авел на Вет-мааха. И издигнаха могила срещу града, като я поставиха срещу вала. И целият народ, който беше с Йоав, удряше стената със стеноломи, за да я съборят.
16 Тогава една благоразумна жена извика от града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Йоав: Приближи се тук, за да ти поговоря.
17 И когато се приближи до нея, жената каза: Ти ли си Йоав? А той отговори: Аз. Тогава тя му каза: Послушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам.
18 И тя му каза следното: В миналото имаха обичай да казват: Нека се допитат до Авел и така да решават работата.
19 (FB)Аз съм от мирните и верните от Израил. Ти искаш да съсипеш град, дори столица в Израил. Защо искаш да погълнеш Господнето наследство?
20 А Йоав ѝ отговори: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя!
21 Работата не е такава; но един мъж от хълмистата земя на Ефрем на име Савей, Вихриевият син, е повдигнал ръка против царя, против Давид. Предайте само него и ще си отидем от града. И жената каза на Йоав: Главата му ще ти бъде хвърлена през стената.
22 (FC)Тогава жената отиде при целия народ и им говор ѝ с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савей, Вихриевия син, и я хвърлиха на Йоав. Тогава той засвири с тръбата и народът се оттегли от града, всеки в шатъра си. Йоав се върна при царя в Йерусалим.
23 (FD)Йоав беше над цялата Израилева войска. А Венайя, Йодаевият син, над херетците и над фелетците.
24 (FE)Адорам беше над данъка; Йосафат, Ахилудовият син, беше летописец,
25 (FF)Сева – секретар, а Садок и Авиатар – свещеници.
26 (FG)Също и яирецът Ирас беше първенец при Давид.
Избиване на Сауловите потомци
21 В Давидовите дни настана глад за три години подред. Когато Давид се допита до Господа за причината, Господ му каза: Поради Саул е и поради кръвожадния му дом, когато изби гаваонците.
2 (FH)Тогава царят повика гаваонците. (А гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци. Израилците бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдеите беше поискал да ги избие.)
3 (FI)И така, Давид каза на гаваонците: Какво да ви сторя и с какво да извърша умилостивение, за да благословите Господнето наследство?
4 А гаваонците му отвърнаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил. И той каза: Каквото кажете, ще направя за вас.
5 Тогава те казаха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така че да не оставаме в никои от Израилевите предели,
6 (FJ)от тях нека ни бъдат дадени седем човека и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саул, Господния избраник. И царят отвърна: Ще ги предам.
7 (FK)Обаче царят пожали Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, поради Господнята клетва помежду им, между Давид и Йонатан, Сауловия син.
8 (FL)Но царят взе Армоний и Мемфивостей, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Айя, които тя беше родила на Саул, и петимата сина на Михала, Сауловата дъщеря, които тя беше родила на Адриил, син на меолатянина Верзелай,
9 (FM)и ги предаде в ръцете на гаваонците. И те ги обесиха на хълма пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха умъртвени в първите дни на жътвата, в началото на жътвата на ечемика.
10 (FN)Тогава Ресфа, дъщеря на Айя, взе вретище, постла го на канарата и от началото на жътвата, докато падна на телата дъжд от небето, не оставяше летящите птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.
11 И съобщиха на Давид онова, което стори Ресфа, дъщеря на Айя, Сауловата наложница.
12 (FO)Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и на сина му Йонатан от мъжете на Явис-галаад, които ги бяха грабнали от улицата на Ветасан, където ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саул в Гелвуе,
13 и изнесе оттам костите на Саул и на сина му Йонатан. Събраха и костите на обесените.
14 (FP)И погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан в Сила, във Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, което заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.
Победи над филистимците
15 А филистимците пак воюваха против Израил. Давид и слугите му слязоха и се биха против филистимците; и Давид се умори.
16 А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикъла и който беше препасан с нов меч, се надяваше да убие Давид.
17 (FQ)Обаче Ависей, Саруиният син, му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израил.
18 (FR)След това пак избухна война с филистимците в Гов, където хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина.
19 (FS)И пак избухна война с филистимците в Гов. Тогава Елханин, син на витлеемеца Яреорегим, уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката беше като кросно на тъкач.
20 (FT)Отново избухна война в Гет, където имаше един висок и снажен мъж, с по шест пръста на ръцете и на краката си, двадесет и четири на брой. Също и той се беше родил на исполина.
21 (FU)А когато хвърли презрение върху Израил, Йонатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.
22 (FV)Тези четиримата се бяха родили на исполина в Гет. И всичките паднаха чрез ръката на Давид и на слугите му.
Хвалебна песен на Давид
22 (FW)Тогава Давид изговори пред Господа думите на тази песен в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул:
2 (FX)Господ е скала моя, крепост моя и Избавител мой.
3 (FY)Бог е моя канара, на Когото се надявам.
Щит мой и рог на избавлението ми.
Висока моя кула е и прибежище ми е.
Спасител мой е. Ти ме избавяш от насилие.
4 Ще призова Господа, Който е достохвален;
така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха,
порои от беззакония ме уплашиха;
6 (FZ)връзките на ада ме обвиха,
примките на смъртта ме застигнаха.
7 (GA)В утеснението си призовах Господа
и към моя Бог извиках;
и от храма Си Той чу гласа ми
и викът ми стигна до ушите Му.
8 (GB)Тогава се поклати и се потресе земята.
Основите на небето се разлюляха
и потрепериха, защото Той се разгневи.
9 (GC)Дим се издигаше от ноздрите Му
и поглъщащ огън – от устата Му;
въглени се разпалиха от Него.
10 (GD)Той сведе небето и слезе,
и мрак беше под краката Му.
11 (GE)Възседна на херувими и летя,
и се яви на крилата на вятъра.
12 (GF)Положи за скиния около Себе Си тъмнината,
събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 (GG)От светкавиците пред Него
огнени въглени се разпалиха.
14 (GH)Гръмна Господ от небето,
Всевишният даде гласа Си.
15 (GI)Изстреля стрели и ги разпръсна,
светкавици – и ги смути.
16 (GJ)Тогава се видяха морските дълбини,
откриха се основите на света
от изобличението на Господа,
от диханието на ноздрите Му.
17 (GK)Прати от височината, взе ме,
извлече ме от големи води.
18 (GL)Избави ме от силния ми неприятел,
от онези, които ме мразеха,
защото бяха по-силни от мене.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.