Bible in 90 Days
Помазването на Давид за цар
16 (A)Тогава Господ каза на Самумуил: Докога ще плачеш за Саул, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израил? Напълни рога си с миро и иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.
2 (B)А Самуил отвърна: Как да ида? Ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си телица и кажи: Дойдох да пожертвам на Господа;
3 и покани Есей на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще помажеш този, когото ти посоча по име.
4 (C)Самуил направи каквото каза Господ и отиде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани и го запитаха: С мир ли идваш?
5 (D)Той отговори: С мир. Идвам да пожертвам на Господа. Осветете се и елате с мене на жертвата. И той освети Есей и синовете му и ги покани на жертвата.
6 (E)И когато те влизаха и Самуил видя Елиав, си каза: Със сигурност този е помазаникът, когото Господ е избрал.
7 (F)Но Господ каза на Самуил: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил. Защото не гледам, както гледа човек; понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.
8 (G)Тогава Есей повика Авинадав и го накара да мине пред Самуил. А Самуил каза: И този не е избрал Господ.
9 (H)Тогава Есей накара Сама да мине; но Самуил каза: Нито пък този е избраникът на Господ.
10 И Есей накара да минат и седемте му сина пред Самуил; но Самуил каза на Есей: Господ не е избрал тези.
11 (I)Тогава Самуил запита Есей: Всичките ти синове ли присъстват тук? Есей отговори: Остава само най-младият. Той пасе овцете. А Самуил му каза: Прати да го доведат; защото няма да седнем около трапезата, докато той не дойде тук.
12 (J)И Есей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив наглед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото това е той.
13 (K)Тогава Самуил взе рога с мирото и го помаза пред братята му; и Господният Дух дойде със сила върху Давид от същия ден и нататък. Тогава Самуил стана и си отиде в Рама.
Злият дух в Саул
14 (L)А Господният Дух се беше оттеглил от Саул и зъл дух от Господа го смущаваше.
15 И така, слугите на Саул му казаха: Ето, смущава те зъл дух от Бога;
16 (M)затова нека господарят ни заповяда на слугите си, които са пред него, за да потърсят човек, който знае да свири на арфа. И когато злият дух от Бога е на тебе, този човек ще свири с ръцете си и ще ти стане по-добре.
17 И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и го доведете при мене.
18 (N)Тогава един от слугите му проговори: Видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж. В слово е разумен и е красив човек. И Господ е с него.
19 (O)Тогава Саул проводи пратеници до Есей да кажат: Изпрати ми сина си Давид, който пасе овцете.
20 (P)И така, Есей взе един осел, натовари го с хляб и с един мях с вино, и едно яре, и ги прати на Саул със сина си Давид.
21 (Q)Давид дойде при Саул и остана да служи при него. Саул го обикна много и Давид му стана оръженосец.
22 А Саул изпрати да кажат на Есей: Нека Давид остане при мене, защото придоби моето благоволение.
23 (R)И когато злият дух от Бога идваше на Саул, Давид вземаше арфата и свиреше с ръцете си. Тогава Саул се освежаваше и му ставаше добре, и злият дух се оттегляше от него.
Победата на Давид над Голиат
17 (S)След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.
2 А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.
3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.
4 (T)И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.
5 Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.
6 Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.
7 (U)Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.
8 (V)И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.
9 (W)Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.
10 (X)Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.
11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.
12 (Y)А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.
13 (Z)Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама.
14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.
15 (AA)А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше.
16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.
17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.
18 (AB)А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях.
19 Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.
20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.
21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.
22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.
23 (AC)Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу.
24 А всички Израилеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.
25 (AD)Израилевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил.
26 (AE)И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?
27 И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.
28 (AF)А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката.
29 (AG)Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина?
30 (AH)И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това.
31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.
32 (AI)Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.
33 (AJ)Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.
34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,
35 аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.
36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.
37 (AK)Давид каза още: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и Господ да бъде с тебе.
38 Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.
39 Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.
40 Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.
41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.
42 (AL)И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.
43 (AM)Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.
44 (AN)Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове.
45 (AO)А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.
46 (AP)Днес Господ ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил.
47 (AQ)Да познаят всички хора, събрани тук, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашите ръце.
48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.
49 Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.
50 (AR)Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч;
51 (AS)затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха.
52 (AT)Тогава Израилевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон.
53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.
54 И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.
55 (AU)А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.
56 Царят каза: Попитай чий син е този момък.
57 (AV)И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му.
58 (AW)Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.
Давид и домът на Саул
18 (AX)И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.
2 (AY)В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
3 Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.
4 Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.
5 И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.
6 (AZ)А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израилеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни.
7 (BA)И жените, като танцуваха, пееха ответно:
Саул порази хиляди,
а Давид – десетки хиляди.
8 (BB)А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?
9 И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.
10 (BC)А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.
11 (BD)И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.
12 (BE)И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил.
13 (BF)Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа.
14 (BG)Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15 Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.
16 (BH)А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях.
17 (BI)Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава – нея ще ти дам за жена; само ми служѝ храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него.
18 (BJ)А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израил, за да стана царски зет?
19 (BK)Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.
20 (BL)А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен.
21 (BM)Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.
22 И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.
23 И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.
24 И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.
25 (BN)А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците.
26 (BO)А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни,
27 (BP)Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.
28 Така Саул видя и разбра, че Господ беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.
29 И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.
30 (BQ)А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.
Саул преследва Давид
19 Между това Саул каза на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид.
2 (BR)Но Сауловият син Йонатан се радваше на успеха на Давид и му казваше: Баща ми Саул търси начин да те убие. Пази се до утре, стой на тайно място и се крий.
3 Аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, където ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за теб. Ако разбера нещо, ще ти известя.
4 (BS)И Йонатан говорѝ добре за Давид на баща си Саул, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давид, понеже той не е съгрешил пред теб и делата му са били много полезни за тебе.
5 (BT)Той изложи живота си на опасност и уби филистимеца Голиат, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя това и се зарадва. Защо сега искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давид без причина?
6 И Саул послуша Йонатановите думи и се закле в живота на Господа: Давид няма да бъде убит.
7 (BU)Тогава Йонатан извика Давид и му каза за всичко това. И Йонатан доведе Давид при Саул; и той стоеше в присъствието му, както преди.
8 След това пак избухна война. Давид излезе и се би с филистимците, и ги унищожи с голямо клане, и те бягаха пред него.
9 (BV)А злият дух от Господа отново дойде върху Саул, докато седеше в къщата си с копието си в ръка. А Давид свиреше.
10 И Саул поиска да прикове Давид с копието до стената; но той избяга от Сауловото присъствие и Саул заби копието си в стената. А Давид побегна и се избави през онази нощ.
11 (BW)Тогава Саул изпрати хора в дома на Давид, за да го дебнат и да го убият на сутринта. А Михала, жената на Давид, му каза за това: Ако не бягаш за живота си тази нощ, утре ще бъдеш убит.
12 (BX)И Михала спусна Давид през прозореца; така той избяга и се избави.
13 Тогава Михала взе един домашен идол и го сложи на леглото; постави под главата му възглавница от козина и го покри с дреха.
14 И когато Саул прати хора, за да хванат Давид, тя каза: Болен е.
15 Но Саул пак прати слугите си, за да видят Давид, като им заповяда: Донесете ми го с леглото, за да го убия.
16 А когато те влязоха, видяха, че домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му.
17 (BY)Тогава Саул каза на Михала: Защо ме излъга така и остави врага ми да се отърве? А Михала отговори на Саул: Давид ми каза: Пусни ме, иначе ще те убия!
18 Така Давид избяга и се отърва; и дойде при Самуил в Рама и му разказа всичко, което му беше сторил Саул. Тогава Давид и Самуил отидоха и се преместиха в Нават.
19 След това известиха на Саул, че Давид е в Нават в Рама.
20 (BZ)И Саул прати хора да хванат Давид; но като видяха групата на пророците, че пророкуваха със Самуил, който началстваше над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници и пророкуваха и те.
21 След като това беше съобщено на Саул, той прати още хора; но и те пророкуваха. И пак, за трети път, Саул прати хора; но и те пророкуваха.
22 Тогава самият той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита: Къде са Самуил и Давид? И казаха: Те са в Нават в Рама.
23 (CA)И Саул тръгна към Нават в Рама; и Божият Дух дойде и на него и като вървеше по пътя, пророкуваше, докато стигна в Нават в Рама.
24 (CB)Съблече и той дрехите си и пророкуваше и той пред Самуил, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата онази нощ, затова казват: И Саул ли е между пророците?
Йонатан помага на Давид
20 Тогава Давид избяга от Нават в Рама и дойде и каза на Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми към баща ти, че иска живота ми?
2 А Йонатан му отговори: Да не дава Господ! Ти няма да умреш. Баща ми не прави нищо, нито голямо, нито малко, без да ми каже. Защо би скрил такова нещо от мене? Не е вярно, че иска да те убие.
3 Обаче Давид се закле и каза: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае Йонатан за това, за да не се наскърби. Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мен и смъртта.
4 Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за теб.
5 (CC)А Давид му отвърна: Ето, утре е новолуние и аз съм длъжен да седя с царя на ядене. Позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.
6 (CD)Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава му кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.
7 (CE)Ако Саул каже: Добре!, тогава слугата ти ще има мир. Но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.
8 (CF)И така, покажи милост към мене, защото ти си въвел слугата си в Господен завет със себе си. Но ако има неправда в мен, убий ме самият ти. Защо да ме водиш при баща си?
9 Йонатан отговори: Да не ти се случи това никога. Ако бях узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го кажа?
10 Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори сърдито?
11 А Йонатан му отговори: Нека да излезем на полето. И така, двамата излязоха на полето.
12 Йонатан каза на Давид: Господ, Израилевият Бог, да бъде свидетел, ако, след като изпитам баща си, утре по това време или на третия ден, и ако има добра вест за Давид, не изпратя това известие до тебе да ти го съобщя.
13 (CG)И така да направи Господ на Йонатан – да! – и повече да прибави, ако, в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя за това и не те изпратя да си отидеш с мир. Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!
14 И не само докато съм жив, показвай към мене милост Господня,
15 (CH)но и като умра, до века не отнемай милостта си към дома ми, дори и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.
16 (CI)Така Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: Господ да изисква това чрез Давидовите неприятели!
17 (CJ)И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.
18 (CK)Тогава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.
19 (CL)Като престоиш три дни, слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня, когато разисквахме онази работа, и се скрий при скалата Езил.
20 А аз ще изстрелям три стрели по едната ѝ страна като че стрелям в прицел.
21 (CM)След това ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Стрелите са зад тебе, вземи ги; тогава ти ела, защото има мир за теб и няма никаква опасност – заклевам се за това в живота на Господа.
22 Но ако кажа на момчето: Стрелите са пред тебе, тогава върви в пътя си, защото Господ те е отпратил.
23 (CN)А относно тази уговорка, която аз и ти сме уговорили, нека Господ да бъде свидетел между мен и тебе до века.
24 И така, Давид се скри на полето. И когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.
25 След като царят седна на мястото си, както винаги, на определено място до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул. А Давидовото място остана празно.
26 (CO)Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Навярно му се е случило нещо, за да не е чист; и без друго е нечист.
27 А на следващия ден, втория от месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул попита сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде нито вчера, нито днес?
28 (CP)И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:
29 Пусни ме, защото семейството ни има жертва в града и брат ми ми заръча да ида. Ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.
30 Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на теб и за срам на майчината ти голота?
31 Защото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти, нито царството ти ще се утвърди. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре.
32 (CQ)А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да бъде убит? Какво е сторил?
33 (CR)А Саул хвърли копието си срещу него, за да го промуши, от което Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.
34 И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна втория ден от месеца; защото беше наскърбен за Давид, понеже баща му го беше опозорил.
35 На сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, за което се беше уговорил с Давид, и водеше със себе си едно малко момче.
36 Той каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. Докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.
37 А когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан викна след него: Не е ли стрелата по-нататък от теб?
38 И Йонатан извика след момчето: Побързай, не се бави. И Йонатановото момче, като събра стрелите, се върна при господаря си.
39 Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха уговорката.
40 Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Върви, занеси ги в града.
41 А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид плака особено много.
42 (CS)Тогава Йонатан каза на Давид: Върви с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид тръгна и си отиде; а Йонатан се върна в града.
Давид бяга от Саул
21 (CT)Тогава Давид отиде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давид със страх, като му каза: Защо си сам и няма никой с тебе?
2 Давид отговори на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае за това, за което те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците еди-кое си и еди-кое си място.
3 А сега какво имаш на разположение? Дай ми пет хляба или каквото ти се намира.
4 (CU)И свещеникът отговори на Давид: Нямам останал нито един обикновен хляб; но има осветени хлябове – ако момците са се въздържали поне от жени.
5 (CV)Давид отвърна на свещеника: Наистина жените са били далеч от нас през тези три дни, откакто тръгнах. Съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече друг хляб се освещава днес в съда.
6 (CW)И така свещеникът му даде осветените хлябове; защото там нямаше друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха вдигнали отпред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато бяха вдигнати другите.
7 (CX)(А същия ден там имаше задържа̀н пред Господа един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.)
8 Давид каза също на Ахимелех: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? Защото не взех със себе си нито меча си, нито оръжията си, понеже царската работа беше спешна.
9 (CY)Свещеникът отговори: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, е обвит в кърпа зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен този. И Давид каза: Няма друг като него, дай ми го.
10 Така в онзи ден Давид избяга от Саул и отиде при гетския цар Анхус.
11 (CZ)А слугите на Анхус му казаха: Този Давид не е ли цар на онази земя? Не е ли той, за когото пееха ответно, когато танцуваха хоро, като казваха:
Саул порази хиляди,
а Давид – десетки хиляди?
12 (DA)И Давид, като пазеше тези думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус.
13 (DB)Затова промени поведението си пред тях и се престори на луд, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.
14 Тогава Анхус каза на слугите си: Не виждате ли, че този човек е луд! Защо го доведохте при мене?
15 Малко ли са моите луди[a], че сте довели този да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?
Отмъщението на Саул на свещениците от Ноб
22 (DC)Тогава Давид излезе оттам и избяга в пещерата Одолам. И братята му и целият му бащин дом, когато разбраха за това, слязоха там при него.
2 (DD)И всички, които бяха в утеснение, всички длъжници и всички огорчени се събраха при него и той им стана предводител. С него имаше около четиристотин мъже.
3 Оттам Давид отиде в Масфа Моавска и каза на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мен.
4 И ги доведе пред моавския цар и те живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.
5 (DE)А пророк Гад каза на Давид: Не оставай в крепостта; излез и иди в Юдовата земя. Тогава Давид отиде и навлезе в дъбравата Арет.
6 А Саул, като чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, се появили (по това време Саул седеше в Гавая под дъба в Рама, с копието си в ръка, и всичките му слуги стояха около него),
7 (DF)Саул каза на слугите, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци! Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще постави ли всички ви хилядници и стотници,
8 (DG)та всички вие да направите заговор против мен и да няма кой да ми каже, че синът ми е сключил завет с Есеевия син? Няма ли нито един от вас да го боли сърцето за мен, или да ми разкрие, че синът ми е повдигнал слугата ми против мене, за да постави засада, както днес?
9 (DH)Тогава едомецът Доик, който стоеше при Сауловите слуги, проговори: Видях Есеевия син, че дойде в Ноб при Ахимелех, Ахитововия син,
10 (DI)който се допита до Господа за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.
11 Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелех, Ахитововия син, и целия му бащин дом, свещениците, които бяха в Ноб. И те всички дойдоха при царя.
12 Саул каза: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.
13 И Саул му каза: Защо направихте заговор против мене, ти и Есеевият син, и ти си му дал хляб и меч, и си се допитал до Бога за него, за да се вдигне против мен и да постави засада, както днес?
14 А Ахимелех отговори на царя: Кой между всичките ти слуги е така верен като Давид, който е зет на царя и има свободен вход при теб[b] и който е почитан в дома ти?
15 От днес ли съм почнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом; защото слугата ти не знае нищо за всичко това, нито малко, нито много.
16 Но царят каза: Със сигурност ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом.
17 (DJ)И царят заповяда на стражата, която стоеше около него: Обърнете се и убийте Господните свещеници, понеже и те поддържат Давид и са знаели, че той е бягал, а не са ми известили. Но царските слуги отказаха да вдигнат ръце, за да нападнат Господните свещеници.
18 (DK)Тогава царят каза на Доик: Обърни се ти и нападни свещениците. И едомецът Доик се обърна, нападна свещениците и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.
19 (DL)И Ноб, града на свещениците, порази с острието на меча. Мъже и жени, деца и кърмачета, говеда, осли и овце порази с острието на меча.
20 (DM)Но един от синовете на Ахимелех, Ахитововия син, на име Авиатар, се избави и побегна при Давид.
21 И Авиатар извести на Давид, че Саул избил Господните свещеници.
22 А Давид каза на Авиатар: Онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще издаде всичко на Саул. Аз станах причина за смъртта на всички хора от бащиния ти дом.
23 (DN)Остани с мене, не бой се; защото същият, който иска моя живот, е, който иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност.
Давид освобождава град Кеила
23 (DO)След това съобщиха на Давид, че филистимците воюват против Кеила и разграбват харманите.
2 (DP)Затова Давид се допита до Господа: Да ида ли да нападна тези филистимци? И Господ каза на Давид: Иди и нападни филистимците и избави Кеила.
3 А мъжете, които бяха с Давид, му казаха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече, ако отидем в Кеила против филистимските войски!
4 Затова Давид пак се допита до Господа. И Господ му отговори: Стани и слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.
5 Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, би се с филистимците, взе добитъка им и ги порази с голямо клане. Така Давид избави Кеилските жители.
6 (DQ)А когато Авиатар, Ахимелеховият син, избяга при Давид в Кеила, той отиде с ефод в ръката си.
7 И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила. А Саул каза: Бог го предаде в ръката ми. Щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.
8 Затова Саул свика целия народ на война, да слязат в Кеила и да обсадят Давид и мъжете му.
9 (DR)Но Давид, като разбра, че Саул крои зло против него, каза на свещеника Авиатар: Донеси тук ефода.
10 (DS)Давид каза още: Господи, Боже Израилев, слугата Ти със сигурност знае, че Саул възнамерява да дойде в Кеила и да съсипе града заради мене.
11 Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул, както слугата Ти чу? Господи, Боже Израилев, моля Ти се, кажи на слугата Си. И Господ отговори: Ще слезе.
12 Тогава Давид каза: Кеилските мъже ще предадат ли мен и мъжете ми в Сауловата ръка? И Господ отговори: Ще ви предадат.
13 (DT)Тогава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се вдигнаха, излязоха от Кеила и отидоха където можаха. И съобщиха на Саул, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа от плана си.
Странстване на Давид
14 (DU)А Давид живееше в пустинята, в недостъпни места, и пребиваваше в хълмистата част на пустинята Зиф. А Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.
15 И така Давид, като видя, че Саул беше излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.
16 Тогава Йонатан, Сауловият син, стана и отиде при Давид в дъбравата и укрепи ръката му в Бога.
17 (DV)Той му каза: Не бой се, защото ръката на баща ми Саул няма да те намери. Ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след теб. И баща ми Саул знае това.
18 (DW)И те двамата сключиха завет пред Господа; и Давид остана вътре в дъбравата, а Йонатан отиде у дома си.
19 (DX)Тогава зифците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Не се ли крие Давид при нас, в недостъпни места, вътре в дъбравата, на хълма Ехел, който е на юг от Есимон?
20 (DY)Сега, царю, слез според цялото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката ти.
21 Саул отвърна: Да сте благословени от Господа, защото ме пожалихте.
22 Идете, уверете се още по-точно, научете и вижте мястото, където е свърталището му, и кой го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.
23 И така, вижте и разучете в кое от всичките скривалища се крие, а когато се върнете при мене със сигурно известие, ще отида с вас; и ако е в тази земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди.
24 (DZ)И те станаха и отидоха в Зиф преди Саул. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, в полето на юг от Есимон.
25 И така, Саул и мъжете му отидоха да го търсят. Но това беше известено на Давид, заради което той беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон. И Саул, като чу, впусна се след Давид в пустинята Маон.
26 (EA)Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна. И Давид побърза да избяга от Саул, защото Саул и мъжете му обграждаха Давид и мъжете му, за да ги хванат.
27 (EB)Но при Саул дойде вестоносец и му каза: Побързай да се върнеш, защото филистимците нападнаха земята.
28 Затова Саул се върна от преследването на Давид и отиде против филистимците, заради което нарекоха онова място Села-амалекот[c].
Давид пощадява Саул
24 (EC)След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади.
2 (ED)Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.
3 (EE)Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си[d], а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.
4 (EF)И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.
5 (EG)А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола.
6 (EH)Тогава каза на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник.
7 (EI)С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си.
8 После Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю Мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.
9 (EJ)И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти?
10 Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.
11 (EK)Виж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми.
12 (EL)Господ нека съди между мен и теб и Господ нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе.
13 Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе.
14 (EM)След кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха.
15 (EN)И така, Господ нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти.
16 (EO)След като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас.
17 (EP)И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото.
18 (EQ)Ти показа днес, че си ми направил добро, защото, когато Господ ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби.
19 Понеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, Господ да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.
20 (ER)Сега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка.
21 (ES)И така, закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.
22 (ET)И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място.
Давид и Авигея
25 (EU)В това време Самуил умря. Целият Израил се събра и го оплакаха, и го погребаха в къщата му в Рама. И Давид стана и отиде в пустинята Фаран.
2 (EV)А в Маон имаше един човек, чиято работа беше на Кармил. Този човек беше много богат. Имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил.
3 Името на човека беше Навал, а името на жена му Авигея. Жената беше благоразумна и красива, а мъжът – опак и нечестив в делата си; той беше от Халевовия род[e].
4 (EW)Когато Давид чу в пустинята как Навал стрижел овцете си,
5 изпрати при него десет момъка. Давид каза на момците: Качете се на Кармил и идете при Навал. Поздравете го от мое име, като кажете:
6 (EX)Здравей! Мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко, което имаш!
7 (EY)Чух, че си имал стригачи. Ето, не наранихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.
8 (EZ)Попитай слугите си и ще ти кажат. И така, нека моите слуги придобият твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме. Дай, моля те, на слугите си и на сина си Давид каквото ти е под ръка.
9 И така, Давидовите момци дойдоха и говориха на Навал според всички тези думи от името на Давид – и млъкнаха.
10 Но Навал отговори на Давидовите слуги следното: Кой е Давид и кой е Есеевият син? Много станаха днес слугите, които бягат от господаря си.
11 (FA)Искате да взема хляба си и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, и да ги дам на хора, които не знам откъде са?
12 И Давидовите момци се върнаха по пътя си, отидоха си и като дойдоха, известиха на Давид всички тези думи.
13 (FB)Тогава Давид каза на мъжете си: Всеки да препаше меча си. И препасаха всеки меча си. И след Давид излязоха около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.
14 А един от момците извести на Наваловата жена Авигея: Давид прати хора от пустинята, за да поздравят нашия господар, а той се нахвърли върху тях.
15 (FC)Но тези мъже бяха много добри към нас. Ние не бяхме наранени, нито изгубихме нещо, докато дружахме с тях, когато бяхме в полето.
16 (FD)Те бяха като стена около нас и денем, и нощем, през цялото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете.
17 (FE)Знай това и размисли какво ще направиш, защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом. Той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума.
18 (FF)Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста наниза смокини и ги натовари на осли.
19 (FG)Тя каза на слугите си: Вървете пред мен; и аз идвам след вас. Но на мъжа си Навал не каза нищо.
20 И тя, като седеше на осела и яздеше под сянката на гората, видя, че Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.
21 (FH)А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко, което имаше този човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко, което имаше; въпреки това той ми въздаде зло за добро.
22 (FI)Така да направи Бог на Давидовите неприятели – да! – и повече да прибави, ако до утринната зора оставя едно мъжко от всичко, което е негово.
23 (FJ)Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, и се поклони до земята.
24 И като падна при краката му, каза: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти пред теб; и послушай думите на слугинята си.
25 Нека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал[f]; защото каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му и безумие обитава в него. А пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.
26 (FK)Сега, господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържа̀л от кръвопролитие и от отмъщаване с ръката ти, то враговете ти и тези, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навал.
27 (FL)А сега този подарък[g], който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.
28 (FM)Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми утвърден дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога.
29 (FN)И при все че се е вдигнал човек да те преследва и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господ, твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като с прашка.
30 А когато Господ постъпи към господаря ми според всички благости, които е говорил за теб, и те постави управител над Израил,
31 тогава няма да съжаляваш, нито ще се спъва сърцето на господаря ми, че си пролял невинна кръв или че господарят ми е отмъстил сам за себе си. Но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава си спомни за слугинята си.
32 (FO)Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш.
33 (FP)И благословен да бъде съветът ти. Благословена да си ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от отмъщение с ръката ми.
34 (FQ)Защото наистина, заклевам се в живота на Господа, Израилевия Бог, Който ме въздържа̀ да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утринната зора нямаше да остане на Навал нито едно живо мъжко.
35 (FR)Така Давид взе от нея онова, което му беше донесла; и ѝ каза: Иди в дома си с мир. Аз послушах думите ти и те приех.
36 (FS)А Авигея дойде при Навал и, ето, той имаше в дома си угощение, като царски пир; и Наваловото сърце беше развеселено, понеже беше много пиян, затова до пукването на зората тя не му извести нищо, нито малко, нито много.
37 Но на сутринта, когато Навал изтрезня, жена му му разказа всичко; и сърцето му примря в него и той стана като камък.
38 И около десет дни след това Господ порази Навал и той умря.
39 (FT)А когато Давид чу, че Навал умрял, каза: Благословен да бъде Господ, Който отсъди въздаянието ми за обидата ми от Навал и въздържа слугата Си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навал върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.
40 И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, те ѝ казаха: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.
41 (FU)А тя стана и се поклони с лицето до земята, и каза: Робинята ти е готова да бъде слугиня, да мие краката на слугите на господаря си.
42 Тогава Авигея стана и се качи на осел, и заедно с пет от нейните момичета, които тръгнаха с нея, отиде след пратениците на Давид и му стана жена.
43 (FV)Давид взе още и Ахиноам от Езраел. Тези двете му станаха жени.
44 (FW)А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтий, Лаисовия син, който беше от Галим.
Давид отново пощадява Саул
26 (FX)Тогава при Саул в Гавая дойдоха зифците и казаха: Давид се крие при хълма Ехела срещу Есимон.
2 И така, Саул стана и слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже, избрани от Израил. И търсѝ Давид в зифската пустиня.
3 Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята. И като научи, че Саул идва да го преследва в пустинята,
4 Давид изпрати хора да разузнаят и разбра, че Саул настина беше дошъл.
5 (FY)Тогава Давид стана и дойде до мястото, където Саул беше разположил стана си, и Давид разузна мястото, където лежаха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в ограждението от коли и народът беше разположен около него.
6 (FZ)Тогава Давид каза на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще дойде с мене при Саул в стана? И Ависей отговори: Аз ще дойда с теб.
7 И така, Давид и Ависей се приближиха през нощта при народа и видяха, че Саул лежеше заспал в ограждението от коли и копието му беше забито в земята при главата му. А Авенир и народът лежаха около него.
8 Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти. Нека го пронижа с копието до земята с един удар и няма да повторя.
9 (GA)А Давид отвърна на Ависей: Не го погубвай; защото кой може да вдигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?
10 (GB)Давид каза още: Бъди уверен, както си уверен в живота на Господа, че Господ ще го порази. Или денят му ще дойде и ще умре, или ще влезе в сражение и ще загине.
11 (GC)Да не ми даде Господ да вдигна ръка против Господния помазаник! Вземи обаче копието, което е при главата му, и стомната с водата и да си вървим.
12 (GD)И така, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха. Никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от Господа беше паднал на тях.
13 Тогава Давид мина на срещуположната страна и застана на върха на хълма отдалеч, като между тях имаше голямо разстояние.
14 И Давид извика към народа и към Авенир, Нировия син, следното: Авенире, обади се! И Авенир отговори: Кой си ти, който викаш към царя?
15 А Давид каза на Авенир: Ти си доблестен мъж. Кой е подобен на тебе в Израил? Защо не пазиш господаря си, царя, понеже един човек влезе да погуби господаря ти?
16 Не е добро това, което ти стори. В името на живия Господ, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. Вижте сега къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.
17 (GE)А Саул позна Давидовия глас и извика: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид отговори: Моят глас е, господарю мой, царю.
18 (GF)Каза още: Защо господарят ми преследва така слугата си? Какво съм сторил или какво зло има в ръката ми?
19 (GG)И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако Господ те е повдигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човешки синове, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди, служи на други богове.
20 (GH)И така, сега нека изтече кръвта ми на земята далеч от Господнето присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха все едно гони яребица в горите.
21 (GI)Тогава Саул каза: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде, няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми днес беше скъпоценен в очите ти. Безумие извърших и направих голяма грешка.
22 А Давид му отговори: Ето царското копие. Нека дойде един момък да го вземе.
23 (GJ)А Господ да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си срещу Господния помазаник.
24 И така, както твоят живот беше много ценен днес в моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен в очите на Господа и Той да ме избави от всякакви беди.
25 (GK)Тогава Саул каза на Давид: Бъди благословен, сине мой, Давиде! Ти със сигурност ще извършиш велики дела и непременно ще победиш. И така, Давид отиде по пътя си; а Саул се върна на мястото си.
Давид при филистимците
27 Тогава Давид си каза: Най-накрая ще загина един ден от Сауловата ръка. Няма нищо по-добро за мен от това да избягам по-бързо във филистимската земя. Тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме търси по всичките предели на Израил; така ще се отърва от ръката му.
2 (GL)Затова Давид стана с шестстотинте мъже, които бяха с него, и отиде при гетския цар Анхус, Маоховия син.
3 (GM)И Давид остана да живее при Анхус в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си. Давид беше с двете си жени – езраелката Ахиноам и кармилката Авигея, бившата Навалова жена.
4 (GN)Когато известиха на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси повече.
5 А Давид каза на Анхус: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се отреди място в някой от градовете в полето, за да живея там. Защо да живее слугата ти при тебе в царския град?
6 И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес.
7 А времето, което Давид прекара в земята на филистимците, беше една година и четири месеца.
8 (GO)Давид и мъжете му излязоха и нападнаха гесурийците, гезерейците и амаличаните (защото те отдавна бяха жители на земята), до Сур и дори до Египетската земя.
9 Давид опустошаваше земята и не оставяше жив нито мъж, нито жена. Грабеше овце, говеда, осли, камили и дрехи, и като се връщаше, отиваше при Анхус.
10 (GP)А Анхус питаше Давид: Къде нападнахте днес? Давид отговаряше: Южната част на Юда и южната земя на кенейците.
11 Давид не оставяше жив нито мъж, нито жена, които да бъдат доведени в Гет, понеже си казваше: Да не би да ни наклеветят, като кажат: Така направи Давид и такъв е бил обичаят му през цялото време, откакто е живял във филистимската земя.
12 А Анхус вярваше на Давид и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на народа си Израил; затова ще ми бъде слуга завинаги.
28 (GQ)В тези дни филистимците събраха войските си за война, за да воюват против Израил. И Анхус каза на Давид: Знай със сигурност, че ще дойдеш с мене в множеството, ти и мъжете ти.
2 Давид му отвърна: Сега наистина ще разбереш на какво е способен слугата ти. А Анхус каза на Давид: Затова ще те направя личен телохранител завинаги.
Саул при магьосницата от Ендор
3 (GR)А Самуил беше умрял и целият Израил го беше оплакал и го беше погребал в града му Рама. Саул беше отстранил от земята магьосниците и врачовете.
4 (GS)И така, филистимците се събраха, дойдоха и разположиха стана си в Сунам. Също и Саул събра целия Израил и разположиха стана си в Гелвуе.
5 (GT)А Саул, когато видя стана на филистимците, се уплаши и сърцето му се разтрепери твърде много.
6 (GU)И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори – нито чрез сънищата, нито чрез Урим, нито чрез пророци.
7 Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя магьосница, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. А слугите му му отговориха: Ето, в Ендор има една магьосница.
8 (GV)И така, Саул се преоблече с други дрехи и отиде заедно с двама мъже при жената през нощта. И Саул ѝ каза: Предскажи ми чрез запитване на зли духове и ми извикай, когото ти кажа.
9 (GW)А жената му отвърна: Ти знаеш какво направи Саул, как изтреби от земята магьосниците и врачовете. Защо впримчваш живота ми, за да ме умъртвиш ли?
10 Но Саул ѝ се закле в Господа: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи никакво зло за това.
11 Тогава жената каза: Кого да ти повикам? А той отговори: Самуил ми извикай.
12 И когато жената видя Самуил, извика силно и каза: Защо ме измами? Ти си Саул.
13 А царят ѝ каза: Не бой се. Кажи ми какво видя? И жената отвърна на Саул: Видях един бог, който излиза от земята.
14 (GX)А той я попита: Как изглежда? Тя каза: Един старец излиза и е обвит с мантия. И Саул разбра, че това беше Самуил, и се наведе с лицето си до земята и се поклони.
15 (GY)Тогава Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме накара да изляза? А Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мен, а Бог се е отдалечил от мен и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища. Затова повиках тебе да ме посъветваш какво да правя.
16 Тогава Самуил му каза: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от теб и ти е станал неприятел?
17 (GZ)Ето, Господ извърши това, което беше говорил чрез мене. Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давид.
18 (HA)Понеже ти не се покори на гласа на Господа и не извърши с Амалик това, което подобаваше на големия Му гняв, затова Господ стори с тебе това днес.
19 При това Господ ще предаде Израил с тебе в ръката на филистимците. Утре ти и синовете ти ще бъдете при мен и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.