Bible in 90 Days
Исус нахранва повече от 5000 души
(Мат. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17)
6 След това Исус премина на другия бряг на Галилейското езеро (или Тивериадското езеро) 2 и много хора го последваха, защото бяха видели знаменията над болни хора, които бе извършил. 3 Исус се изкачи на хълма и седна там с учениците си. 4 Наближаваше юдейският празник Пасха.
5 Исус вдигна поглед и като видя, че към него идват много хора, каза на Филип: „Къде можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“ 6 (Той каза това само за да изпита Филип, защото вече знаеше какво ще направи.)
7 Филип отговори: „И с двеста динария пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора — всеки ще получи само по един залък.“
8 Друг ученик на Исус (Андрей — братът на Симон Петър) му каза: 9 „Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“
10 Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.) 11 Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.
12 Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“ 13 И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.
14 Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът,[a] който трябваше да дойде в света.“
15 Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.
Исус върви по водата
(Мат. 14:22-27; Мк. 6:45-52)
16 Привечер учениците му слязоха до езерото. 17 Вече беше тъмно, а Исус още не се беше върнал. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум. 18 Духаше силен вятър и вълните ставаха все по-големи. 19 Бяха гребали пет-шест километра, когато видяха Исус да върви по водата, приближавайки се към лодката, и се изплашиха. 20 Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“ 21 Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.
Хората търсят Исус
22 На следващия ден множеството, което беше останало на другия бряг на езерото и знаеше, че там има само една лодка, разбра, че Исус не се е качил на нея с учениците си и че те са заминали сами. 23 Тогава от Тивериада дойдоха няколко лодки и спряха на брега близо до мястото, където хората бяха яли хляба, след като Господ беше казал благодарствена молитва. 24 И като видяха, че нито Исус, нито учениците му са там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум да го търсят.
Исус — хлябът на живота
25 Когато го намериха на другия бряг на езерото, го попитаха: „Учителю, кога дойде тук?“
26 Исус отговори: „Уверявам ви: търсите ме не заради знаменията, които видяхте да върша, а защото ядохте хляб и се наситихте. 27 Трудете се не за нетрайната храна, а за храната, която трае вечно и носи вечен живот. Човешкият Син ще ви даде тази храна, защото върху него Бог Отец е положил своя печат на одобрение.“
28 Хората го попитаха: „Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква?“
29 Исус отговори: „Това, което Бог иска от вас, е да вярвате в Онзи, когото той изпрати.“
30 А хората попитаха: „Какво знамение ще извършиш, за да видим и да ти повярваме? Какво ще направиш? 31 Нашите предци ядоха манна в пустинята, както е казано в Писанията: «Даде им да ядат хляб от небето.»(A)“
32 Тогава Исус им отговори: „Уверявам ви: не Моисей ви даде хляб от небето, а моят Баща ви дава истинския хляб от небето, 33 защото Божият хляб е Този, който слиза от небето и дава живот на света.“
34 Те му казаха: „Господине, давай ни винаги този хляб.“
35 Исус им каза: „Аз съм хлябът, който дава живот. Който дойде при мен, никога няма да огладнее, и който повярва в мен, никога няма да ожаднее. 36 Но и по-рано ви казах, че ме видяхте, и пак не вярвате. 37 Всеки, който Отец ми дава, ще дойде при мен и който дойде при мен, никога няма да го отпратя, 38 защото слязох от небето не да върша каквото аз искам, а каквото Онзи, който ме е изпратил, иска. 39 Това е волята на Онзи, който ме изпрати: да не загубя нито един от тези, които той ми е дал, а да възкреся всички в последния ден. 40 Това е волята на моя Баща: всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.“
41 Тогава някои юдеи започнаха да негодуват против него, защото той каза: „Аз съм хлябът, слязъл от небето.“ 42 „Това не е ли Исус, синът на Йосиф? Ние познаваме баща му и майка му! Как може сега да казва, че е слязъл от небето?“ — говореха те.
43 Исус им отвърна: „Престанете да негодувате помежду си. 44 Никой не може да дойде при мен, освен ако Отец, който ме изпрати, не го привлече. И аз ще го възкреся в последния ден. 45 Пророците писаха: „И всички ще бъдат научени от Бога.“(B) Всеки, който слуша Отца и се учи от него, идва при мен. 46 Но никой не е видял Отца, освен Онзи, който е дошъл от Бога. Той е единственият, който е видял Отца. 47 Уверявам ви: който вярва, има вечен живот. 48 Аз съм хлябът, който дава живот. 49 Вашите предци ядоха манна в пустинята, но и те умряха. 50 Аз съм хлябът, който слиза от небето, и който яде от него, никога няма да умре. 51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно. И хлябът, който ще дам, е моята плът, която ще дам, за да живее светът.“
52 Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си: „Как може да ни даде да ядем плътта му?“
53 Исус им каза: „Уверявам ви: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, няма да имате живот в себе си. 54 Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден. 55 Плътта ми е истинската храна, а кръвта ми — истинското питие. 56 Който яде плътта ми и пие кръвта ми, живее в мен и аз живея в него. 57 Както Отец, който дава живот, ме изпрати и аз живея поради Отца, така също и този, който яде от мен, ще живее поради мен. 58 Вашите предци ядоха манна, но умряха, а това е хлябът, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно.“ 59 Исус каза това, докато поучаваше в синагогата в Капернаум.
Думи на вечен живот
60 Като чуха това, много от учениците му казаха: „Трудно е това учение. Кой може да го приеме?“
61 Исус знаеше, че учениците му се оплакват за това и им каза: „Тревожи ли ви това учение? 62 Ами ако видите Човешкият Син да се връща там, където е бил преди? 63 Не плътта дава живот, а духът. Думите, които ви говорих, са дух и те дават живот, 64 но някои от вас не вярват.“ (Защото още от самото начало Исус знаеше кои са хората, които не вярват, както и кой е този, който щеше да го предаде.) 65 Той добави: „Заради това ви казах, че никой не може да дойде при мен, докато Отец не направи това възможно за него.“
66 Оттогава много от учениците му се върнаха назад и престанаха да го следват.
67 Исус попита дванадесетте: „И вие ли искате да си тръгнете?“
68 Симон Петър отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи, които дават вечен живот. 69 Ние вярваме и знаем, че ти си Святият на Бога.“
70 Тогава Исус отвърна: „Не ви ли избрах аз вас дванадесетте? Но един от вас е дявол.“ 71 Той говореше за Юда, сина на Симон Искариот, защото Юда щеше да го предаде, макар че бе един от дванадесетте.
Исус и братята му
7 След това Исус тръгна из Галилея. Той не искаше да пътува из Юдея, защото юдейските водачи там се опитваха да го убият. 2 Наближаваше юдейският празник на шатрите. 3 Братята на Исус му казаха: „Трябва да напуснеш това място и да отидеш в Юдея, за да могат учениците ти там да видят делата, които вършиш. 4 Когато някой иска хората да знаят за него, той не крие това, което прави. След като вършиш тези неща, покажи се на света.“ 5 (Дори братята му не вярваха в него.) 6 Исус им каза: „Все още не е дошло времето ми, но за вас всяко време е подходящо. 7 Вас светът не може да мрази, той мрази мен, защото непрекъснато му говоря, че делата му са зли. 8 Вие идете на празника. Аз няма да отида на този празник, защото времето ми още не е дошло.“ 9 И като каза това, той остана в Галилея.
10 След като братята му заминаха за празника, Исус също се отправи натам, без никой да знае. 11 На празника юдейските водачи го търсеха и се питаха: „Къде е онзи човек?“
12 И сред народа много се говореше за Исус. Някои казваха: „Той е добър човек.“ А други казваха: „Не, той заблуждава народа.“ 13 Но никой не се осмеляваше да говори открито за него, защото се страхуваха от юдейските водачи.
Исус поучава в Ерусалим
14 Около средата на празника Исус отиде в храма и започна да поучава. 15 Юдеите бяха удивени и казаха: „Как е научил толкова много този човек, без да е ходил на училище?“
16 Исус отговори: „Това, което поучавам, не е мое, а идва от Онзи, който ме изпрати. 17 Ако човек иска да върши волята на Бога, той ще знае дали това, което поучавам, идва от Бога или говоря от свое име. 18 Който говори от свое име, се опитва да спечели слава за себе си. Но който иска да прослави онзи, който го е изпратил, е искрен и в него няма никакво двуличие. 19 Нима Моисей не ви даде закона? Но никой от вас не се подчинява на този закон. Защо се опитвате да ме убиете?“
20 Хората отговориха: „В теб се е вселил демон. Кой се опитва да те убие?“
21 Исус им каза: „Извърших чудо и вие всички сте удивени. 22 Моисей ви даде закона за обрязването, въпреки че то всъщност идва не от Моисей, а от предците ви, и вие обрязвате дори в съботен ден. 23 След като човек може да бъде обрязан в събота, за да се спази Моисеевия закон, защо тогава ми се гневите за това, че съм излекувал цялото тяло на човек в събота? 24 Спрете да съдите по външния вид, съдете справедливо.“
Исус ли е Месията
25 Тогава някои от хората, които живееха в Ерусалим, казаха: „Не е ли това човекът, когото се опитват да убият? 26 Но той поучава там, където всеки може да го види и чуе, и никой не му казва нищо. Възможно ли е водачите да са решили, че той наистина е Месията? 27 Но ние знаем къде е домът на този човек, а когато истинският Месия дойде, никой няма да знае откъде е дошъл.“
28 Когато поучаваше в храма, Исус каза високо: „Сигурни ли сте, че ме познавате и знаете откъде съм? Но аз не съм дошъл от себе си и Онзи, който ме изпрати, е истинен. Вие не го познавате, 29 но аз го познавам, защото идвам от него и той ме изпрати.“
30 Тогава те се опитаха да го хванат, ала никой не можа да го докосне, защото времето му още не бе дошло. 31 Но много от хората повярваха в него и казваха: „Когато дойде Месията, нима ще извърши повече знамения, отколкото този човек?“
Юдейските водачи се опитват да арестуват Исус
32 Фарисеите чуха какво си шушукат хората за него и заедно с главните свещеници изпратиха стражи да го арестуват. 33 Тогава Исус каза: „Ще бъда с вас още малко време, а след това ще се върна при Онзи, който ме изпрати. 34 Ще ме търсите, но няма да ме намерите, защото не можете да дойдете там, където ще бъда.“
35 Юдейските водачи започнаха да говорят помежду си: „Къде ли смята да отиде, че да не го намерим? Може ли да отиде при нашите хора в гръцките градове и да поучава там гърците? 36 Какво означават думите му: „Ще ме търсите, но няма да ме намерите“ и «Не можете да дойдете там, където ще бъда»?“
Исус говори за Святия Дух
37 През последния, най-важен ден на празника Исус се изправи и каза високо: „Който е жаден, нека дойде при мен и пие. 38 Както казва Писанието, реки от жива вода ще бликнат от сърцето на този, който вярва в мен.“ 39 Той говореше за Духа, който щяха да получат тези, които вярваха в него. Духът още не беше даден, защото Исус още не беше издигнат в слава.
Спорове относно Исус
40 Като чуха тези думи, някои от хората казаха: „Този човек наистина е Пророкът.[b]“ 41 Други говореха: „Той е Месията.“ Трети казваха: „Месията няма да дойде от Галилея! 42 Писанието казва, че Месията ще бъде от рода на Давид и ще дойде от Витлеем — града, в който е живял Давид.“ 43 И така, между хората имаше разногласие относно Исус. 44 Някои от тях искаха да го арестуват, но никой не можа да го направи.
Юдейските водачи отказват да повярват
45 Стражите се върнаха при главните свещеници и фарисеите. Те ги попитаха: „Защо не го доведохте?“
46 Стражите отвърнаха: „Никой не е говорил така, както този човек!“
47 Тогава фарисеите им казаха: „И вас ли ви заблуди? 48 Някой от водачите или фарисеите да е повярвал в него? 49 Какво ли разбира това простолюдие от закона! Те са прокълнати от Бога.“
50 Но един от тях, Никодим, който беше ходил при Исус по-рано, им каза: 51 „Нима нашият закон ще ни позволи да осъдим човек, без да го изслушаме и разберем какво е направил?“
52 Те му отговориха: „Явно и ти си от Галилея! Изследвай Писанията и ще видиш, че няма нищо относно пророк,[c] който да идва от Галилея.“ 53 [d] И хората се разотидоха по домовете си.
Жената, заловена в изневяра
8 Исус отиде на Елеонската планина. 2 Рано сутринта той се върна в храма. Всички хора се събраха около него и той седна и започна да ги учи. 3 Законоучителите и фарисеите доведоха една жена, която беше уличена в съпружеска изневяра, изправиха я пред множеството 4 и казаха на Исус: „Учителю, тази жена беше заловена на местопрестъплението, тя изневери на съпруга си. 5 Законът на Моисей ни заповядва да пребием с камъни такава жена. Ти какво казваш?“ 6 (Те използваха този въпрос, за да намерят повод да го обвинят в нещо.) Но Исус се наведе и започна да пише с пръст на земята. 7 Те обаче продължиха да го питат и той се изправи и им каза: „Нека онзи от вас, който е безгрешен, пръв хвърли камък по нея.“ 8 След това отново се наведе и започна да пише на земята.
9 Когато чуха това, хората започнаха да си тръгват един по един, като първи си тръгнаха по-възрастните, и Исус остана сам с жената, която все още стоеше там. 10 Той се изправи и я попита: „Жено, къде са хората? Нито един от тях ли не те осъди?“
11 Тя отговори: „Нито един, господине.“
Тогава Исус каза: „Аз също не те осъждам. Върви си и отсега нататък не съгрешавай отново.“
Исус — светлината на света
12 По-късно Исус пак им говореше и им каза: „Аз съм светлината за света. Който ме последва, никога няма да ходи в тъмнина, а ще има светлината, която носи живот.“
13 Тогава фарисеите му казаха: „Ти сам свидетелстваш за себе си и свидетелството ти не е валидно.“
14 Исус отговори: „Въпреки че сам свидетелствам за себе си, свидетелството ми е вярно, защото зная откъде съм дошъл и къде отивам. А вие не знаете откъде идвам и накъде отивам. 15 Вие съдите по човешки критерии. Аз не съдя никого. 16 Но ако съдя, присъдата ми е вярна, защото не съдя сам, а заедно с Отца, който ме изпрати. 17 Вашият закон казва, че ако двама свидетели твърдят едно и също, трябва да приемете това, което казват. 18 Аз свидетелствам за себе си, а другият ми свидетел е Отец, който ме изпрати.“
19 Тогава го попитаха: „Къде е твоят Баща?“
Исус отговори: „Нито мен познавате, нито моя Баща. Ако познавахте мен, щяхте да познавате и моя Баща.“ 20 Исус каза тези неща, когато поучаваше в храма, близо до кутията за събиране на дарения, но никой не го арестува, защото времето му още не беше дошло.
Юдейските водачи не разбират Исус
21 И отново Исус им каза: „Аз си отивам и вие ще ме търсите, но ще умрете с греха си. Не можете да дойдете там, където отивам.“
22 А юдейските водачи започнаха да се питат: „Нима ще се самоубие? Дали това имаше предвид, когато каза: «Не можете да дойдете там, където отивам»?“
23 Исус им отговори: „Вие сте оттук — от долу. Аз дойдох от горе. Вие принадлежите на този свят, а аз не принадлежа на този свят. 24 Затова ви казах, че ще умрете с греха си. Да, с греха си ще умрете, ако не повярвате, че АЗ СЪМ.[e]“
25 Тогава го попитаха: „Кой си ти?“
Исус отговори: „Аз съм това, което ви говорих от самото начало. 26 Имам много неща да кажа за вас и мога да ви съдя. Но аз говоря на света само това, което съм чул от Онзи, който ме е изпратил, а той казва истината.“
27 (Те не разбраха, че той им говори за Отца.) 28 Исус продължи: „Когато издигнете Човешкия Син, ще разберете, че АЗ СЪМ и че не върша нищо от себе си, а говоря само това, което Отец ме е научил. 29 Онзи, който ме изпрати, не ме е оставил сам. Той е с мен, защото аз винаги върша това, което го радва.“ 30 Докато Исус говореше за тези неща, много хора повярваха в него.
Исус говори за освобождение от греха
31 И Исус започна да говори на юдеите, които бяха повярвали в него: „Ако продължите да спазвате моето учение, вие наистина сте мои ученици. 32 Тогава ще познаете истината и истината ще ви освободи.“
33 Юдеите отговориха: „Ние сме потомци на Авраам и никога не сме били роби на никого. Защо казваш, че ще бъдем освободени?“
34 Исус отговори: „Уверявам ви: всеки, който върши грях, е роб на греха. 35 Робът не остава завинаги в семейството на господаря, а синът ще бъде там завинаги. 36 Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37 Зная, че сте потомци на Авраам, но се опитвате да ме убиете, защото не желаете да приемете моето учение. 38 Аз ви говоря това, което съм видял от моя Баща, а вие вършите онова, което сте чули от вашия баща.“
39 Казаха му: „Нашият баща е Авраам.“
Исус отговори: „Ако наистина бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите делата, които Авраам вършеше. 40 Аз съм човек, който ви казва истината, която е чул от Бога, а вие се опитвате да ме убиете. Авраам не вършеше такива неща. 41 Вие постъпвате както баща си.“
Тогава те му казаха: „Ние не сме незаконнородени. Имаме един баща: Бог.“
42 Исус им отговори: „Ако Бог наистина беше ваш Баща, вие щяхте да ме обичате, защото аз от Бога дойдох и сега съм тук. Не дойдох от себе си: той ме изпрати. 43 Защо не разбирате това, което ви говоря? Защото не можете да приемете моето учение. 44 Вашият баща е дяволът и вие искате да следвате желанията на баща си. Дяволът бе убиец от самото начало и никога не е стоял на страната на истината, защото в него няма никаква истина. Когато говори лъжи, той открива истинската си същност, защото е лъжец и баща на лъжите. 45 Но понеже аз говоря истината, вие не ми вярвате. 46 Може ли някой от вас да ме уличи в грях? Ако говоря истината, защо не ми вярвате? 47 Който принадлежи на Бога, приема Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не принадлежите на Бога.“
Исус говори за себе си и за Авраам
48 Юдеите му отговориха: „Ние казваме, че си самарянин и че в теб се е вселил демон. Не сме ли прави?“
49 Исус отвърна: „В мен няма демон. Аз почитам своя Баща, но вие не ме почитате. 50 Аз не се опитвам да спечеля слава за себе си. Има друг, който иска тази слава за мен, и той е съдията. 51 Уверявам ви: ако човек спазва моето учение, никога няма да умре.“
52 Юдеите казаха на Исус: „Сега със сигурност знаем, че в теб се е вселил демон! Авраам и пророците умряха, а ти казваш: „Ако човек спазва моето учение, никога няма да умре.“ 53 Нима твърдиш, че си по-велик от нашия баща Авраам? Той умря, умряха и пророците. Ти за кого се мислиш?“
54 Исус отговори: „Ако търся слава сам за себе си, тази слава нищо не значи. Мен ме прославя моят Баща, когото наричате свой Бог, 55 ала никога не сте го познавали, докато аз го познавам. Ако кажа, че не го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но аз го познавам и изпълнявам това, което той казва. 56 Вашият праотец Авраам се радваше, че ще види деня, в който ще дойда. Той видя този ден и беше щастлив.“
57 Тогава юдеите казаха на Исус: „Как може да си виждал Авраам? Та ти нямаш и петдесет години!“
58 Исус им отговори: „Уверявам ви: преди да се роди Авраам, АЗ СЪМ!“ 59 След което те взеха камъни, за да ги хвърлят по него, но Исус се скри и напусна храма.
Исус излекува слепец по рождение
9 По пътя Исус видя един слепец по рождение. 2 Учениците му го попитаха: „Учителю, заради чий грях този човек се е родил сляп — негов или на родителите му?“
3 Исус отговори: „Нито той, нито родителите му са извършили грях. Родил се е сляп, за да може да се изяви действието на Божията сила. 4 Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който ме изпрати. Никой не може да работи, когато настъпи нощта. 5 Докато съм в света, аз съм светлина за света.“
6 След като каза това, Исус плю на земята, направи кал от слюнката и намаза с нея очите на слепеца. 7 После му каза: „Иди и се измий в къпалнята Силоам“ (което означава „изпратен“). Човекът отиде в къпалнята, изми се и се върна прогледнал.
8 Съседите му и онези, които бяха свикнали да го виждат да проси, казаха: „Това не е ли същият човек, който преди седеше и просеше?“
9 Някои казаха: „Да, той е.“ Други не се съгласиха: „Не, не е той. Този само прилича на него.“
Тогава човекът каза: „Аз съм този, който преди беше сляп.“
10 Хората го попитаха: „Как прогледна?“
11 Той отговори: „Човекът, наречен Исус, направи малко кал и намаза очите ми с нея. След това ми каза да отида в Силоам и да се измия. И аз отидох, измих се и прогледнах.“
12 Хората попитаха: „Къде е той?“
Човекът отвърна: „Не зная.“
Фарисеите разпитват прогледналия
13 Тогава отведоха при фарисеите човека, който преди това беше сляп. 14 (А денят, в който Исус направи калта и върна зрението на слепия, беше събота.) 15 И така, фарисеите отново започнаха да го разпитват как е прогледнал.
Човекът им каза: „Той намаза очите ми с кал, аз се измих и сега виждам.“
16 Някои от фарисеите казваха: „Този човек не е от Бога, защото не спазва съботния ден.“
Други пък питаха: „Но как може един грешен човек да извърши такива знамения?“ И между тях възникна спор.
17 Те отново попитаха прогледналия слепец: „Какво ще кажеш за него, след като те излекува и сега виждаш?“
Човекът отговори: „Той е пророк.“
18 Но юдейските водачи все още не можеха да повярват, че човекът е бил сляп и е прогледнал. Те извикаха родителите му 19 и ги попитаха: „Това ли е вашият син, за когото казвате, че е роден сляп? Тогава как така сега може да вижда?“
20 Родителите му отговориха: „Знаем, че това е нашият син и че е роден сляп. 21 Но как може да вижда сега и кой е върнал зрението му, не знаем. Него питайте! Той е достатъчно голям, за да отговори сам.“ 22 (Родителите му казаха това, защото се страхуваха от юдейските водачи, които вече бяха решили да отлъчат от синагогата всеки, който признае Исус за Месията. 23 По тази причина те казаха: „Той е достатъчно голям. Него питайте!“)
24 Юдейските водачи за втори път извикаха прогледналия слепец и му казаха: „Отдай слава на Бога, като кажеш истината! Ние знаем, че този човек е грешник.“
25 Той отговори: „Дали е грешник, не зная. Едно зная: че бях сляп, а сега виждам.“
26 Те го попитаха: „Какво ти направи той? Как ти върна зрението?“
27 Човекът отговори: „Вече ви казах, но вие не желаете да ме чуете. Защо искате да ви го повторя? Да не би и вие да искате да станете негови ученици?“
28 Тогава юдейските водачи го наругаха: „Ти си негов ученик, а ние сме ученици на Моисей. 29 Знаем, че Бог е говорил на Моисей, а този човек не знаем дори откъде идва.“
30 Човекът каза: „Странно е, че не знаете откъде идва, а той ми върна зрението. 31 Всички знаем, че Бог не слуша грешните. Той слуша само онзи, който е благочестив и постъпва според волята му. 32 Никой досега не е излекувал слепец по рождение. 33 Ако този човек не беше от Бога, не би могъл да извърши нищо.“
34 Юдейските водачи му отговориха: „Ти си роден потънал в грях! Нас ли се опитваш да учиш?“ И го изгониха навън.
Духовна слепота
35 Исус чу, че юдейските водачи са го изгонили, намери го и му каза: „Вярваш ли в Човешкия Син?“
36 Човекът попита: „Кой е той, господине? Кажи ми, за да повярвам в него.“
37 Исус му каза: „Ти вече си го видял. Той е този, който разговаря с теб сега.“
38 Човекът отговори: „Вярвам, Господи!“ и му се поклони.
39 Исус каза: „Да съдя дойдох на този свят, за да могат тези, които не виждат, да прогледнат, а тези, които виждат, да ослепеят.“
40 Някои от намиращите се наблизо фарисеи чуха това и го попитаха: „Нима искаш да кажеш, че ние също сме слепи?“
41 Исус им каза: „Ако наистина бяхте слепи, нямаше да сте виновни в грях, но вие твърдите: „Виждаме!“ — затова грехът ви остава.
Притча за пастира и стадото
10 Уверявам ви: този, който не влиза в кошарата през вратата, а се покатерва от друго място, е крадец и разбойник. 2 А този, който влиза през вратата, е пастирът на стадото. 3 На него пазачът отваря вратата и овцете чуват гласа му. Той вика своите овце по име и ги извежда. 4 И когато ги изведе всичките, тръгва пред тях и те го следват, защото познават гласа му. 5 Те никога няма да тръгнат след непознат човек, а ще избягат от него, защото не познават гласа му.“ 6 Исус им разказа тази притча, но те не разбраха смисъла й.
Исус — добрият пастир
7 Затова Исус каза отново: „Уверявам ви: аз съм вратата за овцете. 8 Всички, които дойдоха преди мен, са крадци и разбойници и овцете не ги послушаха. 9 Аз съм вратата: който влезе през мен, ще бъде спасен. Ще може да влиза и да излиза, и ще намира всичко, от което се нуждае. 10 Крадецът идва единствено да краде, да убива и да руши, а аз дойдох, за да дам живот — живот в цялата му пълнота.[f]
11 Аз съм добрият пастир. Добрият пастир живота си дава за овцете. 12 Наемният работник не е като пастира, защото не е стопанин на овцете и щом види, че идва вълк, ги изоставя и избягва. Тогава вълкът напада овцете и те се пръсват на разни страни. 13 Наемният работник побягва, защото само са го наели и той не милее за овцете.
14 Аз съм добрият пастир. Аз познавам овцете си и овцете ми ме познават, 15 също както Отец ме познава и аз познавам Отца. Аз давам живота си за тези овце. 16 Имам и други овце, които не са в това стадо. Трябва и тях да доведа. Те ще слушат гласа ми и ще станат едно стадо с един пастир. 17 Отец ме обича, защото давам живота си, за да го получа отново. 18 Никой не ми го отнема, аз го давам по собствена воля. Имам право да го дам и имам право отново да го получа. Това ми заповяда моят Баща.“
19 Тези думи отново предизвикаха спорове сред юдеите. 20 Много от тях казваха: „В него се е вселил демон и той е полудял. Защо го слушате?“
21 Други говореха: „Това не са думи на човек, в който се е вселил демон. Нима демон може да върне зрението на слепец?“
Юдейските водачи против Исус
22 В Ерусалим дойде време за празника Освещение. Беше зима. 23 Исус се намираше в двора на храма при Соломоновия портик. 24 Юдейските водачи се събраха около него и казаха: „Колко време ще ни държиш в недоумение? Ако ти си Месията, кажи ни го ясно.“
25 Исус отговори: „Вече ви казах, но вие не вярвате. Делата, които върша в името на моя Баща, показват кой съм. 26 Но вие не вярвате, защото не сте от моето стадо. 27 Моите овце слушат гласа ми. Аз ги познавам и те ме следват. 28 Аз им давам вечен живот. Те никога няма да умрат и никой не може да ги грабне от ръката ми. 29 Моят Баща, който ми ги е дал, е по-велик от всичко[g] и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. 30 Аз и Отец сме едно.“
31 Юдеите отново взеха камъни, за да го убият. 32 Исус им каза: „Аз извърших за вас много добри дела според заповедта на Отца. За кое от тях искате да ме убиете с камъни?“
33 Юдеите отвърнаха: „Искаме да те убием с камъни не заради добро, което си извършил, а защото богохулстваш и макар че си простосмъртен, се представяш за Бог.“
34 Исус попита: „Не е ли написано във вашия закон: „Казах, че сте богове“(C)? 35 Той нарича богове хората, на които е дадено Божието послание, а Писанията не могат да бъдат отменени. 36 Защо тогава казвате, че богохулствам, когато казах: „Аз съм Божият Син“? Аз съм този, когото Отец избра и изпрати в света. 37 Ако не върша делата на моя Баща, не ми вярвайте. 38 Но ако ги върша, дори и да не вярвате на мен, трябва да вярвате на делата ми и тогава ще знаете и ще разберете, че Отец е в мен и аз съм в Отца.“
39 Тогава юдеите отново се опитаха да го хванат, но той се изплъзна от ръцете им.
40 След това пак се върна на другия бряг на река Йордан, на мястото, където Йоан беше кръщавал по-рано, и остана там. 41 Много хора дойдоха при него и казваха: „Йоан никога не извърши знамение, но всичко, което каза за този човек, е вярно.“ 42 И мнозина там повярваха в Исус.
Смъртта на Лазар
11 Във Витания, където живееха Мария и сестра й Марта, имаше един болен човек на име Лазар. 2 (Мария беше същата тази жена, която помаза Господа с миро и избърса краката му с косата си. Болният Лазар беше неин брат.) 3 Затова сестрите изпратиха човек да каже на Исус: „Господи, твоят скъп приятел е болен.“
4 Като чу това, Исус каза: „Тази болест не е смъртоносна, а е за слава на Бога, за да може Божият Син да се прослави чрез нея.“ 5 (Исус обичаше Марта и сестра й, и Лазар.) 6 Като чу, че Лазар е болен, той остана още два дни на мястото, където беше. 7 След това каза на учениците си: „Да се върнем в Юдея.“
8 Учениците отговориха: „Учителю, недей! Неотдавна юдеите се опитваха да те убият с камъни. Нима искаш пак да се върнеш там?“
9 Исус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Ако човек върви през деня, няма да се спъне, защото вижда светлината на този свят. 10 Но когато върви през нощта, той се спъва, защото я няма светлината да му помага.“
11 Като каза това, Исус продължи: „Нашият приятел Лазар е заспал, но аз отивам да го събудя.“
12 Учениците отговориха: „Господи, щом спи, значи ще се оправи!“
13 Исус говореше за смъртта на Лазар, но те помислиха, че има предвид естествения сън. 14 Затова Исус ясно им каза: „Лазар е мъртъв. 15 Заради вас се радвам, че не бях там, защото сега ще повярвате. Но нека отидем при него.“
16 Тогава Тома (наречен Близнак) каза на другите ученици: „Да отидем и ние, за да умрем с Исус.“
Исус във Витания
17 Когато Исус пристигна във Витания, тялото на Лазар вече четири дни лежеше в гробницата. 18 А Витания се намираше само на около три километра от Ерусалим, 19 така че много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешават за загубата на брат им.
20 Марта чу, че Исус идва, и отиде да го посрещне, а Мария остана у дома. 21 Тогава Марта каза на Исус: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 22 Но аз зная, че и сега Бог ще ти даде всичко, което поискаш от него.“
23 Исус й каза: „Брат ти ще възкръсне.“
24 Марта отговори: „Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.“
25 Исус й каза: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, макар и да умре — ще живее, 26 и всеки, който живее и вярва в мен, никога няма да умре. Вярваш ли в това?“
27 „Да, Господи! — отвърна тя. — Вярвам, че ти си Месията, Божият Син, който трябваше да дойде в света.“
Исус плаче
28 След като каза това, Марта се върна, извика сестра си Мария и когато бяха сами, й каза: „Учителят е тук и те вика.“ 29 Щом чу това, Мария бързо стана и отиде при него. 30 (Исус още не беше влязъл в селото, а стоеше там, където го беше посрещнала Марта.) 31 Юдеите, които бяха в къщата заедно с нея и я утешаваха, видяха, че Мария става и забързано излиза навън. Те я последваха, мислейки, че тя отива да скърби при гробницата. 32 Когато Мария пристигна на мястото, където беше Исус, и го видя, падна в краката му и каза: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“
33 Исус я видя как плаче и как плачат юдеите, дошли с нея, и дълбоко се нажали и развълнува. 34 „Къде го погребахте?“ — попита той. Казаха му: „Господи, ела да видиш.“
35 Исус се просълзи.
36 Тогава юдеите казаха: „Виж колко го е обичал!“
37 А някои попитаха: „Нима този човек, който върна зрението на слепеца, не можеше да спаси Лазар от смърт?“
Исус възкресява Лазар
38 Исус отново се натъжи и отиде при гробницата, която беше една пещера, затворена с голям камък. 39 Исус каза: „Отместете камъка!“
Марта, сестрата на починалия, отвърна: „Но Господи, тялото сигурно вече се е вмирисало, тъй като Лазар е мъртъв от четири дни!“
40 Исус й отговори: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“
41 Тогава отместиха камъка. Исус вдигна поглед и каза: „Отче, благодаря ти, че ме чу. 42 Зная, че винаги ме чуваш, но казвам това заради хората наоколо, за да повярват, че ти ме изпрати.“ 43 След това извика със силен глас: „Лазаре, излез!“ 44 Мъртвият излезе навън. Ръцете и краката му бяха обвити в платно, а лицето му беше покрито с кърпа.
Исус им каза: „Разповийте го и го оставете да си върви.“
Планът да убият Исус
(Мат. 26:1-5; Мк. 14:1-2; Лк. 22:1-2)
45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха какво направи Исус, повярваха в него. 46 Но някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво е извършил Исус. 47 Тогава главните свещеници и фарисеите събраха Синедриона и казаха: „Какво да правим? Този човек върши много знамения. 48 Ако го оставим да продължава така, всички ще повярват в него. Тогава ще дойдат римляните, ще разрушат храма ни и ще унищожат народа ни.“
49 Но един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през онази година, им каза: „Вие не знаете нищо 50 и не разбирате, че е по-добре един човек да умре за хората, отколкото целият народ да бъде унищожен.“
51 Каяфа не каза това от себе си. Тъй като през онази година беше първосвещеник, той пророкува, че Исус ще умре за хората, 52 и не само за юдейския народ, а за да събере всички Божии деца, разпилени по света, и ги направи един народ.
53 От този ден юдейските водачи започнаха да кроят планове как да убият Исус. 54 Той престана да ходи открито сред юдеите, напусна Ерусалим и отиде на едно място близо до пустинята, в град Ефраим, където остана с учениците си.
55 Наближаваше юдейският празник Пасха и много хора от областта бяха дошли в Ерусалим преди празника, за да се пречистят. 56 Те търсеха Исус и в храма се питаха един друг: „Как мислите, няма ли да дойде на празника?“ 57 Главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед ако някой знае къде се намира Исус, да им съобщи, за да го арестуват.
Една жена почита Исус
(Мат. 26:6-13; Мк. 14:3-9)
12 Шест дни преди Пасхата Исус отиде във Витания, където живееше Лазар, когото той беше възкресил от мъртвите. 2 Там му приготвиха вечеря и Марта поднасяше храната. Лазар беше един от тези, които се хранеха заедно с Исус. 3 Тогава Мария донесе около една литра скъпо миро от чист нард[h] и го изля върху нозете на Исус, а после ги избърса с косата си. Благоуханието на маслото изпълни цялата къща.
4 Един от учениците на Исус, Юда Искариотски, който по-късно щеше да го предаде, каза: 5 „Това миро, което струва триста динария, трябваше да бъде продадено и парите да се дадат на бедните.“ 6 (Той каза това не от загриженост за бедните, а защото беше крадец — държеше касата и често си взимаше пари оттам.)
7 Тогава Исус отговори: „Не я спирай! Нека направи това за деня на моето погребение. 8 Бедните винаги ще бъдат с вас,[i] но аз няма винаги да съм с вас.“
Заговорът срещу Лазар
9 Много от юдеите чуха, че Исус е във Витания и отидоха там не само заради него, а и за да видят Лазар, когото Исус беше възкресил от мъртвите. 10 Тогава главните свещеници решиха да убият и Лазар, 11 защото заради него много юдеи ги оставяха и започваха да вярват в Исус.
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мат. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Лк. 19:28-40)
12 На следващия ден многото хора, дошли в Ерусалим за Пасхата, чуха, че Исус ще пристигне в града. 13 Те взеха палмови клонки и излязоха да го посрещнат с възгласи:
„«Осанна!
Благословен да бъде този,
който идва в името на Господа!»(D)
Благословен да бъде
царят на Израел!“
14 Исус намери едно магаренце и се качи на него, както е казано в Писанието:
16 (Първоначално учениците му не разбраха това, но когато Исус бе издигнат в слава, те си спомниха, че това бе писано за него и че те бяха направили тези неща за него.)
17 Тези, които бяха с Исус, когато възкреси Лазар от мъртвите и му заповяда да излезе от гробницата, започнаха да разказват на всички за станалото. 18 Затова и множеството бе излязло да го посрещне, защото бяха чули, че той е извършил това знамение. 19 Тогава фарисеите казаха помежду си: „Вижте, че не постигаме нищо! Ето, целият свят е тръгнал след него!“
Исус говори за живота и смъртта
20 Сред дошлите в Ерусалим на поклонение за празника Пасха имаше и някои гърци. 21 Те отидоха при Филип, който беше от галилейския град Витсаида, и започнаха да го молят: „Господине, искаме да видим Исус.“ 22 Филип отиде и каза на Андрей, след което двамата отидоха и казаха на Исус.
23 Исус им отговори: „Дойде времето Човешкият Син да се прослави. 24 Уверявам ви: ако пшениченото зърно не падне на земята и не умре, то си остава само едно, но ако умре, ражда много зърна. 25 Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Който ми служи, трябва да ме следва. Където съм аз, там трябва да бъде и моят служител. Отец ще почете всеки, който ми служи.
Исус говори за своята смърт
27 Сега душата ми е развълнувана и не зная дали да кажа: „Отче, избави ме от това страдание!“ Но нали затова съм дошъл на този свят, за да страдам! 28 Отче, прослави името си!“
Тогава от небето се разнесе глас: „Прославил съм го и пак ще го прославя!“
29 Хората, които бяха там и чуха, помислиха, че това е гръм. Други пък казаха: „Ангел му говори.“
30 В отговор Исус им каза: „Не заради мен дойде този глас, а заради вас. 31 Настъпи часът този свят да бъде съден. Сега управителят на този свят ще бъде изгонен. 32 Когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички хора към себе си.“ 33 (Той каза това, за да посочи с каква смърт ще умре.)
34 Хората му отговориха: „Но от закона знаем, че Месията ще живее вечно. Защо казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?“
35 Тогава Исус им каза: „Светлината ще бъде сред вас още малко. Затова вървете, докато имате светлината, за да не ви погълне мракът. Който върви в тъмнина, не знае къде отива. 36 Доверете се на светлината, докато все още я имате, за да станете хора, които принадлежат на светлината.“ Като каза това, Исус си тръгна и се скри от тях.
Някои юдеи отказват да повярват
37 Въпреки че беше извършил тези знамения пред очите им, те не повярваха в него, 38 за да се изпълни казаното от пророк Исая:
„Господи, кой повярва на посланието ни?
И на кого Господ разкри силата си?“(F)
39 Затова те не можеха да повярват, защото Исая беше казал още:
40 „Бог заслепи очите им
и вкамени сърцата им,
за да не видят с очите си,
нито да разберат със сърцата си,
и се обърнат към мен,
за да ги излекувам.“(G)
41 Исая каза това, защото видя славата на Исус и говори за него.
42 Дори и сред юдейските водачи имаше много хора, които бяха повярвали в Исус, но поради страх от фарисеите не признаваха това открито, за да не бъдат отлъчени от синагогата. 43 Те обичаха хорските хвалби повече, отколкото похвалите от Бога.
Учението на Исус ще съди хората
44 Исус каза високо: „Който вярва в мен, вярва не само в мен, но и в Онзи, който ме изпрати. 45 И който вижда мен, вижда Онзи, който ме изпрати. 46 Дойдох на света като светлина, за да не може никой, който вярва в мен, да остане в тъмнина.
47 Ако някой чуе думите ми и не им се подчинява, аз няма да го съдя, защото не съм дошъл, за да съдя света, а за да го спася. 48 Има кой да съди този, който ме отхвърля и не приема думите ми. Словото, което съм говорил, ще го съди в последния ден. 49 Защото аз говорех не от себе си, а самият Отец, който ме изпрати, ми заповяда какво да говоря и да поучавам. 50 Аз зная, че неговата заповед носи вечен живот. Така че това, което говоря, е същото, което Отец ми каза.“
Исус измива краката на учениците си
13 Беше преди празника Пасха и Исус знаеше, че е дошло времето да напусне този свят и да отиде при Отца. Той винаги бе обичал онези в света, които бяха негови, и сега им показа цялата си любов.
2 Бяха седнали да вечерят. Дяволът вече беше вложил в сърцето на Юда, сина на Симон Искариот, мисълта да предаде Исус. 3 Но Исус знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете му и че той от Бога е дошъл и при Бога ще се върне. 4 Той стана от масата и свали горната си дреха, взе една кърпа и я завърза на кръста си. 5 След това наля вода в един леген и започна да мие краката на учениците и да ги бърше с кърпата, завързана на кръста му.
6 Той стигна до Симон Петър, който му каза: „Господи, нима ти ще измиеш краката ми?“
7 Исус отговори: „Сега не разбираш какво правя, но по-късно ще разбереш.“
8 Петър му каза: „Никога няма да позволя да измиеш краката ми!“
А Исус отвърна: „Ако не те измия, няма да бъдеш един от онези, които ми принадлежат.“
9 Тогава Симон Петър му каза: „Господи, измий не само краката ми, а и ръцете и главата ми!“
10 Исус каза: „Когато човек се е изкъпал, цялото му тяло е чисто и трябва да измие само краката си. Вие сте чисти, но не всички.“ 11 (Исус знаеше кой ще го предаде и затова каза: „Не всички сте чисти.“)
12 След като изми краката им, той отново облече горната си дреха, върна се на мястото си и им каза: „Разбирате ли какво направих за вас? 13 Вие ме наричате „Учител“ и „Господ“ и сте прави, защото наистина съм такъв. 14 Както аз, вашият Учител и Господ, измих краката ви, така и вие един на друг трябва да миете краката си. 15 Дадох ви пример, за да вършите за другите това, което аз направих за вас. 16 Уверявам ви: слугата не стои по-високо от своя господар, нито пратеникът е по-велик от този, който го изпраща. 17 Като знаете тези неща и ги изпълнявате, ще бъдете благословени.
18 Не говоря за всички вас. Познавам тези, които съм избрал, но трябва да се сбъдне казаното в Писанието: „Човекът, с когото разделих хляба си, се обърна срещу мен.“(H) 19 Казвам ви това сега, преди то да се е случило, така че когато се случи, да повярвате, че АЗ СЪМ.[k] 20 Уверявам ви: който приеме изпратения от мен, приема мен, а който приеме мен, приема Онзи, който ме изпрати.“
Исус предсказва кой ще го предаде
(Мат. 26:20-25; Мк. 14:17-21; Лк. 22:21-23)
21 След като изрече това, Исус дълбоко се развълнува и открито заяви: „Уверявам ви: един от вас ще ме предаде.“
22 Учениците му започнаха да се споглеждат в недоумение за кого говори. 23 Един от учениците, този, когото Исус обичаше, седеше до Исус. 24 Тогава Симон Петър му направи знак да попита Исус кого има предвид.
25 И той се облегна назад върху гърдите на Исус и попита: „Господи, кой е той?“
26 Исус отговори: „Това ще бъде онзи, за когото натопя залъка хляб и му го дам.“ След това натопи залъка и го подаде на Юда, сина на Симон Искариот. 27 В момента, в който Юда взе хляба, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: „Направи бързо това, което възнамеряваш да извършиш.“ 28 Никой от седящите на масата не разбра защо Исус му казва това. 29 Някои помислиха, че понеже Юда държи касата, Исус го праща да купи нещо необходимо за празника или да даде нещо на бедните.
30 Юда взе залъка и веднага излезе. Беше нощ.
Исус говори за своята смърт
31 След като той излезе, Исус каза: „Сега Човешкият Син се прославя и Бог се прославя чрез него. 32 Щом Бог се прославя чрез него, то и Бог ще го прослави чрез себе си и ще направи това много скоро.
33 Дечица, няма да бъда с вас много дълго. Ще ме търсите и това, което казах на юдейските водачи, казвам и на вас сега: „Не можете да дойдете там, където отивам.“
34 Нова заповед ви давам: Обичайте се един друг! Както аз ви обикнах, така и вие трябва да се обичате един друг. 35 Ако имате любов един към друг, всички ще знаят, че сте мои ученици.“
Исус предсказва отричането на Петър
(Мат. 26:31-35; Мк. 14:27-31; Лк. 22:31-34)
36 Симон Петър го попита: „Господи, къде отиваш?“
Исус отговори: „Там, където отивам, ти не можеш да ме последваш сега, но по-късно ще дойдеш.“
37 Петър попита: „Господи, защо не мога да те последвам сега? Живота си бих дал за теб!“
38 Исус отговори: „Наистина ли ще дадеш живота си за мен? Уверявам те: петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл от мен три пъти.
Исус успокоява учениците си
14 Нека сърцата ви не се тревожат. Вярвайте в Бога и в мен вярвайте. 2 В дома на моя Баща има много стаи; нямаше да ви го казвам, ако не беше така. Отивам да приготвя място за вас 3 и след като отида и ви приготвя място, ще се върна отново и ще ви взема при себе си, за да бъдете и вие там, където съм аз. 4 И вие знаете пътя до мястото, където отивам.“
5 Тома каза: „Господи, ние не знаем къде отиваш. Как бихме могли да знаем пътя?“
6 Исус отговори: „Аз съм пътят, истината и животът. Само чрез мен се стига до Отца. 7 Ако бяхте познали мен, щяхте да познаете също и моя Баща. Отсега нататък го познавате и сте го видели.“
8 Филип му каза: „Господи, покажи ни Отца и това ще ни е достатъчно.“
9 Исус отговори: „Филипе, аз съм с вас толкова време, все още ли не ме познаваш? Който е видял мен, е видял Отца. Как можеш да кажеш „Покажи ни Отца“? 10 Нима не вярваш, че аз съм в Отца и Отец е в мен? Думите, които ви говоря, не идват от мен, а Отец, който живее в мен, върши своите дела. 11 Вярвайте ми, когато казвам, че съм в Отца и Отец е в мен. Ако не, тогава вярвайте заради самите дела. 12 Уверявам ви: който вярва в мен, също ще върши делата, които аз върша. Той ще върши дори и по-велики неща, защото аз отивам при Отца. 13 И ще направя всичко, което поискате в мое име, така че Отец да се прослави чрез Сина. 14 Ако ме помолите нещо в мое име, ще го изпълня.
Обещанието за Святия Дух
15 Ако ме обичате, ще се подчинявате на заповедите ми. 16 Аз ще помоля Отца и той ще ви даде друг Защитник,[l] който да е с вас завинаги — 17 Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото не го вижда и не го познава. Но вие го познавате, защото той живее с вас и ще бъде във вас.
18 Няма да ви оставя сираци. Ще се върна при вас. 19 Не след дълго светът вече няма да ме вижда, но вие ще ме виждате и ще живеете, защото аз живея. 20 В онзи ден ще разберете, че аз съм в Отца, вие сте в мен и аз съм във вас. 21 Който приема моите заповеди и ги изпълнява, ме обича. А който ме обича, ще бъде обикнат от моя Баща и аз също ще го обикна и ще му се открия.“
22 Тогава Юда (не Юда Искариотски) го попита: „Господи, а защо ще се откриеш само на нас, но не и на света?“
23 Исус му отговори: „Ако някой ме обича, ще постъпва според учението ми. Моят Баща ще го обикне и ние ще дойдем при него и ще живеем с него. 24 Който не ме обича, не постъпва според моите учения, въпреки че учението, което чувате, не идва от мен, а от Отца, който ме изпрати.
25 Казах ви всичко това, докато все още съм с вас, 26 но Защитникът, Святият Дух, когото Отец ще изпрати в мое име, ще ви научи на всичко и ще ви припомни всичко, което съм ви казвал.
27 Мир ви оставям. Моят мир ви давам. Не ви го давам както дава светът. Не допускайте в сърцата си тревога и страх. 28 Чухте ме да ви казвам, че си отивам, но ще се върна при вас. Ако ме обичате, ще се радвате, че отивам при Отца, защото той е по-велик от мен. 29 Ето, казвам ви го преди да се е случило, така че когато се случи, да повярвате. 30 Няма да говоря още дълго с вас, защото управителят на този свят идва. Той няма власт над мен, 31 но всичко това става, за да види светът, че обичам Отца и постъпвам така, както Отец ми е заповядал.
Сега станете! Да напуснем това място.
Исус — истинската лоза
15 Аз съм истинската лоза, а моят Баща е лозарят. 2 Той отрязва онези мои пръчки, които не дават плод, и подрязва и почиства онези, които дават, за да носят още повече плод. 3 Вие вече сте чисти поради учението, което ви дадох. 4 Останете в мен и аз ще остана във вас. Лозовата пръчка сама по себе си не може да дава плод, тя трябва да остане на лозата. Така и вие не можете да дадете плод, ако не останете в мен.
5 Аз съм лозата, а вие сте пръчките. Който остане в мен и аз — в него, ще даде много плод, защото без мен не можете да направите нищо. 6 Ако някой не остане в мен, ще бъде изхвърлен като отрязана пръчка и ще изсъхне. Такива пръчки се събират и се хвърлят в огъня, където изгарят.
7 Ако останете в мен и моите учения останат във вас, каквото и да желаете, поискайте го и ще го имате. 8 Моят Баща ще се прослави, когато давате много плод. Така ще докажете, че сте мои ученици. 9 Обичам ви така, както Отец обича мен: Останете в моята любов. 10 Ако изпълнявате заповедите ми, ще останете в любовта ми, така както аз изпълних заповедите на своя Баща и оставам в любовта му. 11 Казах ви тези неща, за да бъде радостта ми във вас и вашата радост да бъде пълна. 12 Ето моята заповед: Обичайте се един друг така, както аз ви обикнах. 13 Няма по-голяма любов от това да дадеш живота си за приятелите си. 14 Вие сте мои приятели, ако вършите това, което ви заповядвам. 15 Вече не ви наричам „слуги“, защото слугата не знае какво прави господарят му. Наричам ви „приятели“, защото ви известих всичко, което чух от своя Баща. 16 Не вие избрахте мен, а аз избрах вас и ви определих да отивате и да давате плод, и искам плодът ви да е траен. Тогава Отец ще ви даде каквото и да поискате в мое име. 17 Това ви заповядвам: Обичайте се един друг!
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center