Bible in 90 Days
Някои водачи се опитват да подведат Исус
(Мат. 22:15-22; Мк. 12:13-17)
20 Затова изчакваха удобен момент да го заловят. Те изпратиха при него шпиони, които се преструваха на искрени, за да се хванат за някоя негова дума и да го предадат на пълномощията и властта на губернатора. 21 И така, тези хора попитаха Исус: „Учителю, знаем, че това, което казваш и поучаваш, е правилно, че си безпристрастен към хората и вярно поучаваш истината за Божия път. 22 Кажи ни, редно ли е да плащаме данък на цезаря или не?“
23 Но Исус знаеше, че се опитват да го подведат и им каза: 24 „Дайте ми един динарий. Чии са това изображение и това име?“ Те отговориха: „На цезаря.“
25 Исус им каза: „Тогава давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога.“
26 Те не можаха с хитрост да накарат Исус да каже нещо пред хората, което би могло да се използва против него, и смаяни от отговора му, млъкнаха.
Някои садукеи се опитват да подведат Исус
(Мат. 22:23-33; Мк. 12:18-27)
27 Няколко садукеи (садукеите отричат възкресението) дойдоха при Исус и го попитаха: 28 „Учителю, Моисей е написал, че ако женен мъж умре, без да е имал деца, тогава брат му трябва да се ожени за вдовицата и те трябва да имат деца, за да продължат рода на умрелия брат.[a] 29 Имало седем братя. Първият се оженил, но умрял бездетен. 30 След това вторият, 31 после третият от братята се оженили за тази жена. Същото се случило и с останалите — всички те умрели, без да оставят деца. 32 Последна умряла жената. 33 Всеки един от седемте братя бил женен за нея. Тогава, чия жена ще бъде тя след възкръсението?“
34 Исус им отговори: „В този свят хората се женят и омъжват. 35 Но онези, които бъдат счетени за достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в онзи свят, няма да се женят или омъжват. 36 Те ще бъдат като ангели и за тях вече няма да има смърт. Те са деца на Бога, защото са били възкресени от мъртвите. 37 А че мъртвите възкръсват, го каза ясно още Моисей, когато говореше за горящия храст[b] и нарече Господа „Бога на Авраам, Бога на Исаак и Бога на Яков“[c]. 38 Той не е Бог на мъртвите, а на живите, защото всички хора, които принадлежат на Бога, са живи.“
39 Някои от законоучителите казаха: „Добре отговори, Учителю.“ 40 Оттогава никой вече не се осмели да му задава други въпроси.
Давидов син ли е Месията
(Мат. 22:41-46; Мк. 12:35-37)
41 Тогава Исус каза: „Защо хората говорят, че Месията е Давидов син? 42 Самият Давид казва в книгата на Псалмите:
„Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,
43 докато подчиня твоите врагове на властта ти.“[d](A)
44 И тъй, Давид го нарича „Господ“. Тогава как може Месията да е негов син?“
Предупреждение към законоучителите
(Мат. 23:1-36; Мк. 12:38-40; Лк. 11:37-54)
45 Докато всички хора го слушаха, Исус каза на учениците си: 46 „Пазете се от законоучителите! Те обичат да се разхождат пременени с дългите си роби, за да изглеждат важни. Обичат да ги поздравяват по пазарите, да заемат най-предните столове в синагогите и най-почетните места при празненствата. 47 Отнемат имуществото на вдовици, а после за пред хората казват дълги молитви. Те ще получат по-сурово наказание.“
Дарението на бедната вдовица
(Мк. 12:41-44)
21 След това Исус се огледа и като наблюдаваше как богатите пускат даренията си в кутията за събиране на пари, 2 той видя една бедна вдовица, която пусна в нея две лепти. 3 Исус каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от другите. 4 Всички останали дадоха даренията си от парите, които не им бяха нужни, а тя в немотията си даде всичко, което имаше, за да преживее.“
Исус предупреждава относно бъдещето
(Мат. 24:1-14; Мк. 13:1-13)
5 Някои от учениците разговаряха за храма: „Този храм е красив, построен е от най-добрия камък и е украсен с много дарове, принесени на Бога.“ Но Исус им каза: 6 „Ще дойде време, когато всичко, което виждате тук, ще бъде разрушено. Камък върху камък няма да остане.“
7 „Учителю, кога ще се случат тези неща?“ — попитаха те. „И какъв ще бъде знакът, че те предстоят?“
8 Исус отговори: „Внимавайте! Не се оставяйте да ви заблудят, защото много хора ще дойдат, използвайки името ми, и ще ви кажат: „Аз съм Месията!“ и „Времето дойде!“ Но не ги следвайте! 9 Не се плашете, когато чуете за войни и бунтове. Тези неща трябва да се случат първо, но краят няма да последва веднага.“
10 Тогава Исус им каза: „Ще се изправят народ срещу народ и царство срещу царство. 11 Ще има големи земетресения, глад и епидемии на различни места. Ще се случат ужасни неща, а от небето ще дойдат велики знамения.
12 Но преди да се случи всичко това, ще ви заловят и ще ви преследват. Ще ви отведат на съд в синагогите и ще ви хвърлят в затвори. Ще ви изправят пред царе и управници заради моето име. 13 Но това ще ви даде възможност да свидетелствате за мен. 14 Решете в себе си да не се тревожите предварително как ще се защитите. 15 Ще ви дам мъдрост да говорите така, че всичките ви противници да бъдат безсилни да ви противостоят или опровергаят. 16 Ще ви предават даже вашите родители, братя, роднини и приятели. Някои от вас ще бъдат убити. 17 Всички ще ви мразят, защото сте мои последователи. 18 Но дори и косъм няма да падне от главите ви. 19 Останете твърди и ще се спасите.
Разрушаването на Ерусалим
(Мат. 24:15-21; Мк. 13:14-19)
20 Когато видите Ерусалим обсаден от войски, ще знаете, че неговото унищожение наближава. 21 Тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините, онези, които са в града, да го напуснат, а намиращите се наоколо да не влизат в него. 22 Защото това са дни на наказание, за да се изпълни всичко, което е било писано. 23 Горко на бременните и кърмещите през онези дни, защото на земята ще има голямо бедствие и гняв върху този народ. 24 Някои ще загинат, посечени от меч, други ще бъдат отведени в плен по всички народи. Езичници ще тъпчат Ерусалим, докато не изтече времето им.
Второто идване на Исус
(Мат. 24:29-31; Мк. 13:24-27)
25 Знамения ще се случат със слънцето, луната и звездите. Народите по земята ще изпаднат в отчаяние и недоумение от грохота и вълнението на морето. 26 Те ще припадат от страх и ужас пред онова, което ще сполети света, защото небесните сили ще се разклатят. 27 И тогава ще видят Човешкия Син да идва в облак със сила и славно величие. 28 Когато всичко това започне да се случва, изправете се и вдигнете главите си, защото освобождението ви наближава.“
Поуката от смокиновото дърво
(Мат. 24:32-35; Мк. 13:28-31)
29 Тогава Исус им разказа следната притча: „Погледнете смокинята и другите дървета. 30 Когато се раззеленят, знаете, че лятото наближава. 31 Така ще бъде и с нещата, за които ви говорих: щом видите, че се сбъдват, ще знаете, че Божието царство е близо. 32 Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 33 Небето и земята ще преминат, но моите думи никога няма да преминат.
Бъдете готови по всяко време
34 Бъдете внимателни! Не притъпявайте ума си с пиянство, гуляи и житейски грижи, да не би онзи Ден да ви изненада внезапно 35 като клопка. А той ще дойде за всички хора навсякъде по земята. 36 Затова винаги бъдете нащрек и се молете да можете да избегнете всичко, което ще се случи, и да застанете пред Човешкия Син.“
37 Всеки ден Исус поучаваше в храма, а вечер излизаше да пренощува на хълма, наречен Елеонска планина. 38 И още призори всички хора отиваха в храма, за да го слушат.
Планът да убият Исус
(Мат. 26:1-5,14-16; Мк. 14:1-2,10-11; Йн. 11:45-53)
22 Наближаваше празникът на безквасните хлябове, наречен Пасха. 2 Главните свещеници и законоучителите търсеха някакъв начин да убият Исус, защото се страхуваха от народа.
Юда се съгласява да предаде Исус
3 Тогава Сатана влезе в един от дванадесетте апостола, който се казваше Юда Искариотски. 4 Юда отиде при главните свещеници и храмовата стража, за да се уговори с тях как да им предаде Исус. 5 Те бяха много доволни и обещаха да му дадат за това пари. 6 Той се съгласи и зачака удобен момент да им предаде Исус, когато наоколо няма хора.
Пасхалната вечеря
(Мат. 26:17-25; Мк. 14:12-21; Йн. 13:21-30)
7 Дойде денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се принесе в жертва пасхално агне. 8 Исус каза на Петър и Йоан: „Идете и пригответе за нас пасхалната вечеря.“
9 „Къде искаш да я приготвим?“ — попитаха те.
10 Исус им отговори: „Чуйте! Щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него и в която къща влезе, влезте и вие. 11 Кажете на стопанина: „Учителят те пита: Къде е стаята, където ще ям пасхалната вечеря с учениците си?“ 12 Тогава той ще ви покаже голяма подредена стая на горния етаж. Там я пригответе.“
13 Петър и Йоан тръгнаха и намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.
Господната вечеря
(Мат. 26:26-30; Мк. 14:22-26; 1 Кор. 11:23-25)
14 Когато настъпи часът, Исус седна на масата заедно с апостолите 15 и им каза: „От сърце желаех да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да умра! 16 Казвам ви: вече няма да я вкуся, докато пълният й смисъл не се открие в Божието царство.“
17 После Исус взе чаша вино и като благодари на Бога, каза: „Вземете тази чаша и я разделете помежду си. 18 Отсега нататък няма да пия вино, докато не дойде Божието царство.“
19 После взе хляб и като благодари на Бога, го разчупи, раздаде го на всички и каза: „Това е моето тяло, което се дава за вас. Правете това, за да ме помните.“ 20 По същия начин след вечерята Исус взе чашата и каза: „Тази чаша е новият завет, запечатан с кръвта ми, която се пролива за вас.[e]
21 Но вижте! Един от вас скоро ще ме предаде. Ръката му е на масата до моята ръка. 22 Човешкият Син ще извърви пътя, който му е определен, но горко на онзи, който го предаде.“
23 Тогава апостолите започнаха да се питат: „Кой от нас би могъл да стори това?“
Бъдете като слуги, не като господари
24 После апостолите започнаха да спорят кой от тях трябва да бъде считан за най-велик. 25 А Исус им каза: „Царете на езичниците господстват над тях, а управниците им ги принуждават да ги наричат „благодетели на народа“. 26 Но вие не бъдете като тях. Напротив, най-великият сред вас трябва да стане като най-малкия, а този, който управлява — като този, който служи. 27 Кой е по-велик — този, който е седнал на масата, или този, който прислужва? Този, който е седнал на масата, нали? Но сред вас аз съм като този, който прислужва.
28 Вие бяхте до мен по време на изпитанията ми. 29 Също както моят Баща ми даде царска власт, така и аз ви я давам, 30 за да ядете и пиете на моята маса в царството ми, да седите на престоли и да съдите дванадесетте племена на Израел.
Исус предсказва отричането на Петър
(Мат. 26:31-35; Мк. 14:27-31; Йн. 13:36-38)
31 Симоне, Симоне, слушай! Сатана поиска разрешение да ви пресее всички като жито. 32 Но аз се молих за теб да не загубиш вярата си. И когато се върнеш при мен, укрепвай братята си.“
33 А Петър отговори: „Господи, готов съм да ида с теб и в затвора, и на смърт!“
34 Но Исус му каза: „Казвам ти, Петре: преди петелът да пропее днес, ти три пъти ще отречеш, че ме познаваш.“
35 Тогава Исус им каза: „Когато ви изпратих без кесия, без торба, без обувки, липсваше ли ви нещо?“
„Не“ — отговориха апостолите.
36 Исус им каза: „Сега обаче, ако имате пари или торба, носете ги със себе си. Който няма нож, да продаде връхната си дреха и да си купи. 37 Писано е: „Поставиха го наравно с престъпниците.“(B) Казвам ви, че това трябва да се изпълни в мен. Всичко, което е писано за мен, сега се изпълнява.“
38 Учениците му казаха: „Ето, Господи, два ножа.“
„Достатъчно!“ — отговори Исус.
Исус се моли сам
(Мат. 26:36-46; Мк. 14:32-42)
39 Той излезе от Ерусалим и отиде, както обикновено, на Елеонската планина. Учениците му отидоха с него. 40 Когато стигна до мястото, той им каза: „Молете се да не бъдете изкушени.“
41 След това се отдалечи на разстояние от около един хвърлей камък, коленичи и започна да се моли: 42 „Отче, ако желаеш, махни тази чаша от мен! Но нека бъде твоята воля, а не моята.“ 43 Тогава се появи ангел от небето, изпратен да вдъхне сила на Исус. 44 Изпълнен с терзания, Исус се молеше още по-усърдно. Потта му се стичаше на земята като капки кръв.[f] 45 Като свърши молитвата си, Исус отиде при своите ученици и ги завари заспали, изтощени от печал. 46 „Защо спите?“ — попита ги той. „Станете и се молете да не бъдете изкушени.“
Исус е арестуван
(Мат. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Йн. 18:3-11)
47 Исус още не беше свършил да говори, когато се появи тълпа от хора. Водеше ги Юда, един от дванадесетте апостола. Той се приближи към Исус, за да го целуне.
48 Но Исус му каза: „Юда, нима с целувка искаш да предадеш Човешкия Син на враговете му?“ 49 Учениците на Исус, които бяха около него, видяха какво щеше да стане и казаха: „Господи, да използваме ли ножовете си?“ 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо.
51 Но Исус каза: „Спрете! Достатъчно!“ После докосна ухото на слугата и го излекува.
52 След това каза на главните свещеници, храмовата стража и старейшините, които бяха дошли да го заловят: „Защо сте излезли срещу мен с ножове и тояги, сякаш съм престъпник? 53 Всеки ден бях с вас в храма. Защо не ме арестувахте тогава? Но сега е вашият час, когато царува мракът.“
Петър се отрича от Исус
(Мат. 26:57-58,69-75; Мк. 14:53-54,66-72; Йн. 18:12-18,25-27)
54 Те хванаха Исус и го отведоха под стража. Докараха го в къщата на първосвещеника. Петър ги следваше на разстояние. 55 Запалиха огън в средата на двора и насядаха около него. Петър седна с тях. 56 Една слугиня го видя в светлината на огъня и взирайки се в него, каза: „Този човек също беше с него.“
57 Но Петър отрече: „Жено, не го познавам.“ 58 Малко след това друг човек видя Петър и каза: „И ти си един от тях.“
„Човече, не съм“ — отвърна му Петър.
59 След около час един друг започна да настоява: „Със сигурност този човек е бил с него, защото също е галилеец.“
60 Но Петър каза: „Човече, не зная за какво говориш.“
В този миг, докато той още говореше, пропя петел. 61 Господ се обърна и погледна Петър. И тогава Петър си спомни думите му: „Преди да пропее днес петелът, ти ще се отречеш от мен три пъти“, 62 излезе навън и горчиво заплака.
Хората се подиграват на Исус
(Мат. 26:67-68; Мк. 14:65)
63 Хората, които държаха Исус, започнаха да му се подиграват и да го бият. 64 Те завързаха очите му и му казваха: „Нали си пророк! Познай кой те удари!“ 65 И го обиждаха по много други начини.
Исус пред юдейските водачи
(Мат. 26:59-66; Мк. 14:55-64; Йн. 18:19-24)
66 На другия ден народните старейшини, главните свещеници и законоучителите се събраха и отведоха Исус в Синедриона, 67 където му казаха: „Ако ти си Месията, кажи ни.“
Исус им отговори: „Ако ви кажа, няма да ми повярвате 68 и ако ви попитам, няма да ми отговорите. 69 Но от днес нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Всемогъщия Бог.“
70 Те всички казаха: „Значи ти си Божият Син, така ли?“ Исус отговори: „Вие сами казвате, че съм.“
71 Тогава те казаха: „Нима ни е нужно друго свидетелство? Сами го чухме от устата му!“
Пилат разпитва Исус
(Мат. 27:1-2,11-14; Мк. 15:1-5; Йн. 18:28-38)
23 Тогава всички станаха и отведоха Исус при Пилат. 2 Там започнаха да го обвиняват: „Хванахме този човек да заблуждава народа ни, като му казва да не плаща данък на цезаря и нарича себе си Месията, цар.“
3 Тогава Пилат го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
Исус отговори: „Сам го казваш.“
4 Пилат се обърна към главните свещеници и тълпите: „Не виждам нищо лошо в този човек.“
5 Но те продължиха да настояват, като казваха: „С учението си той всява смут сред народа на цяла Юдея. Започна в Галилея, а сега дойде и тук.“
Пилат изпраща Исус при Ирод
6 Като чу това, Пилат попита дали този човек е от Галилея. 7 Щом научи, че е от областта на Ирод, той го изпрати при Ирод, който също беше в Ерусалим по това време. 8 Като видя Исус, Ирод много се зарадва. Той беше чувал за него и от дълго време искаше да го види, защото се надяваше Исус да извърши някакво чудо пред очите му. 9 Ирод му задаваше много въпроси, но Исус мълчеше. 10 Главните свещеници и законоучителите стояха наоколо и яростно сипеха обвинения срещу него. 11 Ирод и войниците му също се отнасяха към Исус с презрение и му се подиграваха. Те го облякоха в царска мантия и го изпратиха обратно при Пилат. 12 В този ден Ирод и Пилат, които преди бяха врагове, станаха приятели.
Исус е осъден на смърт
(Мат. 27:15-26; Мк. 15:6-15; Йн. 18:39–19:16)
13 Пилат събра главните свещеници, водачите и народа 14 и им каза: „Доведохте този човек при мен с обвинения, че заблуждава народа. Аз го разпитах тук, във ваше присъствие, и не открих никакви основания за обвиненията ви срещу него. 15 Ирод също го счита за невинен, защото го изпрати обратно при нас. Както виждате, той не е извършил нищо, което да заслужава смъртно наказание. 16 Затова ще го накажа и ще го пусна на свобода.“ 17 [g]
18 Но всички в един глас се развикаха: „Убий го! Освободи ни Варава!“ 19 (Варава беше хвърлен в затвора за повдигане на бунт в града и за убийство.)
20 Пилат още веднъж се обърна към тях, защото искаше да освободи Исус. 21 Но те продължаваха да крещят: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“
22 За трети път Пилат им каза: „Какво престъпление е извършил? Не намирам никакво основание да го убия. Ще го накажа и после ще го освободя.“
23 Но хората продължиха да викат силно и да настояват Исус да бъде разпънат на кръст. Виковете им надделяха 24 и Пилат реши да изпълни молбата им. 25 Той освободи човека, когото искаха — този, който бе хвърлен в затвора за повдигане на бунт и за убийство — и им даде Исус да постъпят с него както намерят за добре.
Исус е разпънат на кръст
(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Йн. 19:17-27)
26 Докато водеха Исус, войниците видяха един човек от Киринея на име Симон, който се връщаше от полето. Те го хванаха, сложиха кръста на гърба му и го накараха да го носи зад Исус.
27 След него вървеше голяма тълпа, сред която имаше жени, които се удряха в гърдите и го оплакваха. 28 Исус се обърна и им каза: „Не плачете за мен, дъщери на Ерусалим! Плачете за себе си и за децата си, 29 защото идва времето, когато хората ще кажат: „Благословени са тези, които не са раждали, и тези, които не са кърмили!“ 30 След това ще кажат на планините: „Сринете се над нас!“, а на хълмовете: „Скрийте ни!“(C) 31 Щом хората постъпват така, когато живеят добре, какво ли ще стане, когато настъпят трудни дни?“[h]
32 Изведоха и двама престъпници, които щяха да бъдат убити с Исус. 33 Когато стигнаха мястото, наречено Лобно, войниците го разпънаха заедно с престъпниците. Единия изправиха от дясната, а другия — от лявата му страна. 34 Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.“[i]
А войниците хвърлиха жребий, за да си разделят дрехите му. 35 Хората стояха и гледаха, а водачите се подиграваха на Исус, като казваха: „Нали спасяваше другите! Нека спаси и себе си, ако е Месията, Божият избраник!“
36 Войниците също му се присмиваха. Приближиха се към него, предложиха му винен оцет 37 и казаха: „Ако ти си царят на юдеите, спаси себе се!“ 38 А над него имаше надпис: това е царят на юдеите.
39 Единият от престъпниците, увиснали на кръста, го обиждаше: „Нали си Месията? Спаси себе си и нас!“
40 Но другият го смъмри и каза: „Страх от Бога нямаш ли! Та ти си със същата присъда. 41 Ние обаче сме наказани справедливо и си получаваме заслуженото, а той не е направил нищо лошо.“ 42 А после се обърна към Исус: „Исусе, спомни си за мен, когато започнеш да царуваш!“
43 Исус му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая.“
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Йн. 19:28-30)
44 Беше около пладне, но мрак покри цялата земя до три часа следобед. 45 Слънцето спря да свети. Завесата в храма се раздра на две. 46 Исус извика високо: „Отче, в твоите ръце предавам духа си!“(D) и издъхна.
47 Когато стотникът видя станалото, прослави Бога и каза: „Този човек наистина бе праведен!“
48 А всички хора, струпали се да наблюдават зрелището, видяха какво стана и започнаха да се разотиват покрусени. 49 Всички познати на Исус, както и жените, които го следваха от Галилея, стояха на разстояние и наблюдаваха.
Погребението на Исус
(Мат. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Йн. 19:38-42)
50-51 Там беше и един човек от юдейския град Ариматея, който се казваше Йосиф. Той беше добър и благочестив човек, който очакваше Божието царство. Йосиф беше член на Съвета, но не беше съгласен с тяхното решение и действие. 52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. 53 Свали го от кръста, пови го в ленено платно и го положи в една гробница, изсечена в скала, където още никой не беше погребван. 54 Това стана в Подготвителния ден и съботата наближаваше.
55 Жените, които бяха дошли с Исус от Галилея, тръгнаха след Йосиф. Те видяха гроба и как беше положено тялото. 56 След това си отидоха и приготвиха благоухания и миро.
В събота почиваха според заповедта.
Възкресението на Исус
(Мат. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Йн. 20:1-10)
24 Рано сутринта в първия ден на седмицата жените донесоха при гробницата благоуханията, които бяха приготвили. 2 Те видяха, че камъкът е отместен от гробницата, 3 и влязоха, но не намериха тялото на Господ Исус. 4 Докато стояха там озадачени, изведнъж до тях се изправиха двама мъже в ослепителни дрехи. 5 Обзети от страх, жените сведоха лица до земята, а мъжете им казаха: „Защо търсите живия сред мъртвите? 6 Той не е тук, той възкръсна! Спомнете си какво ви говореше, докато беше още в Галилея: 7 «Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешници, ще бъде разпънат на кръст, а на третия ден ще възкръсне.»“ 8 И тогава жените си спомниха думите на Исус.
9 Те се върнаха от гробницата и разказаха всичко това на единадесетте апостола и на всички останали. 10 Тези жени бяха Мария Магдалина, Йоана и Мария — майката на Яков. Заедно с другите жени те разказваха на апостолите за случилото се, 11 а те сметнаха думите им за празни приказки и не им повярваха. 12 Петър обаче стана и хукна към гробницата. Той погледна вътре, но там бяха само ленените платна за повиване на тялото. После си тръгна, като се чудеше на станалото.[j]
По пътя за Емаус
(Мк. 16:12-13)
13 Същия ден двама от учениците отиваха към Емаус — село на около дванадесет километра от Ерусалим. 14 Те си говореха помежду си за всичко, което бе станало. 15 И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. 16 Те го видяха, но не можаха да го разпознаят. 17 Той им каза: „За какво си говорите, докато вървите?“
Двамата спряха с натъжени лица. 18 Този, който се казваше Клеопа, отговори: „Ти трябва да си единственият посетител в Ерусалим, който не знае какво се случи там тези дни.“
19 Исус попита: „Какво?“
„Това с Исус от Назарет — казаха те. — Той беше човек, който чрез делата и думите си показа, че е велик пророк пред Бога и хората. 20 Но нашите главни свещеници и водачи го предадоха, за да бъде осъден на смърт, и го разпънаха на кръст. 21 А ние се надявахме, че той е този, който ще освободи Израел! И отгоре на всичко сега има и още нещо: изминаха три дни, откакто го разпънаха, 22 а днес няколко жени от нашата група ни разказаха нещо удивително: рано тази сутрин отишли при гробницата, 23 но не намерили тялото му. Върнаха се и ни разказаха как им се явили ангели, които им казали, че той е жив. 24 Тогава някои от нас също отидоха на гробницата и намериха всичко точно така, както бяха казали жените, но него не видели.“
25 Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и колко трудно ви е да повярвате на всичко, което са говорили пророците! 26 Нали Месията трябваше да мине през всички тези страдания, преди да влезе в славата си!“ 27 И като започна от Моисей и продължи с всичките пророци, Исус им обясни казаното за него в цялото Писание.
28 Когато наближиха селото, където отиваха, Исус даде вид, че ще продължи нататък. 29 Те настойчиво го замолиха: „Остани с нас! Вечерта наближава и денят вече свърши.“ И той влезе, за да остане с тях.
30 Исус седна с тях на масата, взе хляба и като благодари на Бога, разчупи го и им го даде. 31 Тогава очите им се отвориха и те го познаха, но той изчезна от погледа им. 32 Те си казаха: „Нима не горяха сърцата ни, когато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“
33 И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим. Там намериха единадесетте апостола и останалите, събрани заедно, 34 които им казаха: „Господ наистина е възкръснал! Той се е явил на Симон.“
35 Тогава двамата разказаха за случилото им се по пътя и как са разбрали, че това е той, когато разчупил хляба.
Исус се явява на последователите си
(Мат. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Йн. 20:19-23; Д.А. 1:6-8)
36 Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“
37 Те се стреснаха и се изплашиха, защото помислиха, че виждат дух. 38 Но Исус им каза: „Защо се плашите? И защо се прокрадват съмнения в ума ви? 39 Погледнете ръцете и нозете ми — това наистина съм аз. Докоснете ме и ще се уверите. Нима духът има плът и кости, както виждате, че имам аз?“
40 Като каза това, Исус им показа ръцете и нозете си. 41 Но учениците му от радост и изумление още не можеха да повярват. Затова Исус ги попита: „Имате ли нещо за ядене?“ 42 Дадоха му парче печена риба. 43 Той я взе и я изяде пред тях.
44 После им каза: „Още когато бях с вас, ви говорех, че трябва да се сбъдне всичко писано за мен в закона на Моисей, книгите на пророците и псалмите.“
45 И той им отвори умовете да разберат Писанията. 46 След това им каза: „Писано е, че Месията трябва да страда и да възкръсне от мъртвите на третия ден. 47 Вие трябва да проповядвате на всички хора в моето име, започвайки от Ерусалим. Кажете им, че трябва да се покаят и Бог ще прости греховете им. 48 Вие сте свидетели на тези неща. 49 Чуйте! Аз ще ви пратя това, което моят Баща обеща. Останете в града, докато получите тази сила от горе.“
Исус се възнася в небето
(Мк. 16:19-20; Д.А. 1:9-11)
50 Исус изведе учениците си от Ерусалим почти до Витания, вдигна ръце и ги благослови. 51 И докато ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе в небето. 52 Те му се поклониха и после с огромна радост се върнаха в Ерусалим. 53 И бяха постоянно в храма, възхвалявайки Бога.
Идването на Месията
1 В началото беше Словото.
И Словото беше с Бога. Това, което бе Бог, беше Словото.
2 Словото беше с Бога в началото.
3 Всичко бе създадено чрез него
и нищо не бе създадено без него.
4 В него бе животът
и този живот донесе светлина на хората.
5 Светлината свети в тъмнината
и тъмнината не можа да я угаси.[k]
6 Бог изпрати човек на име Йоан. 7 Той дойде като свидетел да изяви кой е светлината, за да могат всички да повярват чрез неговото послание. 8 Самият той не беше светлината, но дойде, за да свидетелства за светлината. 9 В света идваше истинската светлина, която осветлява всеки човек.
10 Той бе в света и светът бе създаден чрез него, но светът не го позна. 11 Той дойде в собствения си свят, но народът му не го прие. 12 На тези обаче, които го приеха и повярваха в него, той даде правото да станат Божии деца — 13 деца, родени не по естествения начин, нито по човешко желание или съпружеска воля, а родени от Бога.
14 Словото стана човек и живя между нас. И видяхме славата му — слава на единствения син на Отца. Той бе пълен с благодат и истина. 15 За него свидетелства Йоан, като провъзгласяваше: „Ето този, за когото казвах: «Този, който идва след мен, ме превъзхожда във всичко, защото е съществувал преди мен.»“
16 Поради всичко, което е Синът,[l] ние всички получихме от него благословение след благословение.[m] 17 Законът беше даден чрез Моисей, но благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос. 18 Никой никога не е виждал Бога. Единственият Син, който е Бог и е най-близо до Отца, ни го разкри.[n]
Свидетелството на Йоан Кръстител
(Мат. 3:1-12; Мк. 1:2-8; Лк. 3:15-17)
19 Ето какво бе свидетелството на Йоан, когато юдейските водачи в Ерусалим изпратиха при него няколко свещеници и левити да го попитат: „Кой си ти?“
20 Той им отговори открито, без да се отклонява от въпроса: „Аз не съм Месията.“
21 „Тогава кой си? — попитаха те. — Илия?“
„Не“ — отговори той.
„Пророкът,[o] когото очакваме?“
„Не“ — отвърна Йоан.
22 Тогава те го попитаха: „Кой си ти? Отговори ни, за да кажем на онези, които ни изпратиха. Как ще наречеш себе си?“
23 Йоан им отвърна с думите на пророк Исая:
„Аз съм гласът на човек, който вика в пустинята:
«Прокарайте прав път за Господа!»“(E)
24 Тези хора бяха изпратени от фарисеите. 25 Те го попитаха: „Ако не си Месията, Илия или Пророкът, когото очакваме, защо тогава кръщаваш хората?“
26 Йоан отговори: „Аз кръщавам с вода, но сред вас има Един, когото не познавате. 27 Той идва след мен и аз не съм достоен дори връзките на сандалите му да развържа.“
28 Това се случи във Витания, на другия бряг на река Йордан, където Йоан кръщаваше.
Исус — Божието Агне
29 На следващия ден Йоан видя запътилия се към него Исус и каза: „Вижте, това е Божието Агне, което премахва греховете на света! 30 За него говорих, когато казах: „След мен ще дойде човек, който ме превъзхожда във всичко, защото е съществувал преди мен.“ 31 Самият аз не знаех кой е, но дойдох да кръщавам с вода, за да може Израел да го познае.“
32 Тогава Йоан даде това свидетелство: „Видях Духа да се спуска от небето като гълъб и да остава върху него. 33 Самият аз все още не знаех кой е той, но Онзи, който ме изпрати да кръщавам с вода, ми каза: „Ще видиш Духа да се спуска и да остава върху някого. Той е този, който кръщава със Святия Дух.“ 34 Аз видях това и свидетелствам, че той е Божият Син.“
Първите ученици на Исус
35 На следващия ден Йоан отново беше там с двама от учениците си. 36 Когато видя Исус да минава, той каза: „Вижте! Това е Божието Агне.“
37 Двамата ученика чуха думите му и тръгнаха след Исус. 38 Исус се обърна, видя ги как вървят след него и ги попита: „Какво търсите?“
Те му казаха: „Рави (което в превод означава „Учителю“), къде живееш?“
39 „Елате и ще видите“ — отговори им той. Беше около четири часа. Те тръгнаха с Исус, видяха къде живее и останаха с него през този ден.
40 Единият от двамата мъже, които чуха думите на Йоан и последваха Исус, беше Андрей, братът на Симон Петър. 41 Той веднага намери брат си Симон и му каза: „Намерихме Месията,“ което в превод означава „Христос“.[p]
42 След това доведе Симон при Исус, който го погледна и каза: „Ти си Симон, синът на Йоан. Ще се наричаш Кифа,“ което в превод означава „Петър“.[q]
43 На следващия ден Исус реши да отиде в Галилея. Намери Филип и му каза: „Последвай ме!“ 44 Филип беше от Витсаида, града, в който бяха родени Андрей и Петър. 45 Филип откри Натанаил и му каза: „Намерихме онзи, за когото Моисей пише в закона и за когото са писали пророците. Това е Исус от Назарет, синът на Йосиф.“
46 Натанаил попита: „Нима може нещо добро да дойде от Назарет?“
Филип отговори: „Ела и сам ще видиш.“
47 Исус видя запътилия се към него Натанаил и каза за него: „Този човек е истински израелтянин и може да му се вярва.[r]“
48 Натанаил попита: „Откъде ме познаваш?“
Исус отговори: „Видях те, когато беше под смокиновото дърво, преди Филип да те повика.“
49 Тогава Натанаил каза: „Учителю, ти си Божият Син. Ти си царят на Израел.“
50 Исус отговори: „Ти повярва, само защото ти казах, че съм те видял под смокиновото дърво? Ще видиш още по-удивителни неща от това!“ 51 После добави: „Уверявам ви: ще видите небето да се разтваря и Божиите ангели да се издигат и спускат[s] върху Човешкия Син.“
Сватбата в Кана
2 Два дни по-късно в галилейския град Кана имаше сватба. И майката на Исус беше там. 2 Исус и учениците му също бяха поканени на сватбата. 3 Когато виното се свърши, майката на Исус му каза: „Нямат повече вино.“
4 Исус й отговори: „Мила жено, защо ми казваш това? Моето време още не е настъпило.“
5 Майка му каза на слугите: „Направете каквото той ви каже.“
6 Там имаше шест каменни делви с вода, подобни на тези, използвани от юдеите за обредното измиване. Всяка от тях побираше от осемдесет до сто и двадесет литра.
7 Исус каза на слугите: „Напълнете тези делви с вода.“ И те ги напълниха догоре.
8 След това им каза: „Сега гребнете малко и занесете на този, който отговаря за празненството.“ И те занесоха. 9 Управителят опита водата, превърнала се във вино. (Той не знаеше откъде е дошло виното, но слугите, които бяха наливали водата, знаеха.) Управителят извика младоженеца 10 и му каза: „Всеки дава на гостите си първо най-хубавото вино. По-късно, когато те се напият, се сипва по-евтиното, а ти си запазил най-хубавото вино досега.“
11 Това беше първото от знаменията, които Исус извърши и то стана в галилейския град Кана. Така той изяви славата си и учениците му повярваха в него.
12 След това заедно с майка си, братята си и учениците си той отиде в Капернаум, където остана няколко дни.
Исус отива в храма
(Мат. 21:12-13; Мк. 11:15-17; Лк. 19:45-46)
13 Тъй като наближаваше юдейският празник Пасха, Исус отиде в Ерусалим. 14 В храма той намери хора, които продаваха добитък, овце и гълъби, а други, седнали на маси, обменяха пари. 15 Исус сплете камшик от няколко въжета и изпъди от храма всички, заедно с овцете и добитъка. Преобърна масите на сарафите и разпиля парите им. 16 След това каза на продавачите на гълъби: „Изнесете ги вън оттук! Не превръщайте дома на моя Баща в пазар!“
17 Когато се случи това, учениците на Исус си спомниха записаното в Писанията: „Ревността за твоя дом ще ме изяде.“(F)
18 Някои юдеи на свой ред попитаха: „Какво знамение ще ни покажеш, за да докажеш, че имаш право да вършиш тези неща?“
19 Исус отвърна: „Разрушете този храм и аз ще го издигна отново за три дни.“
20 Юдеите казаха: „Ще го издигнеш отново за три дни? Та този храм е строен четиридесет и шест години!“
21 (Но храмът, за който Исус говореше, бе тялото му. 22 След като възкръсна от мъртвите, учениците му си спомниха, че беше казал това, и повярваха на Писанието и на думите на Исус.)
23 Докато беше в Ерусалим за празника Пасха, много хора повярваха в него, защото виждаха знаменията, които вършеше. 24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше хората. 25 Не беше нужно някой да му казва за природата на човека, защото сам знаеше кой какво таи в ума си.
Исус и Никодим
3 Сред фарисеите имаше един човек на име Никодим, който беше юдейски водач. 2 Една нощ Никодим дойде при Исус и му каза: „Рави, знаем, че Бог те е изпратил да ни учиш, защото никой не би могъл да извърши знаменията, които ти вършиш, ако Бог не е с него.“
3 Исус отговори: „Уверявам те: само този, който се роди отново, може да види Божието царство.“
4 Никодим му каза: „Как е възможно да се роди човек, който е стар? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и отново да се роди?“
5 Исус отговори: „Уверявам те: ако човек не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. 6 Това, което се ражда от плътта, е плът, а това, което се ражда от Духа, е дух. 7 Не се учудвай, че ти казах: „Трябва да се родите отново.“ 8 Вятърът духа където си иска. Можеш да го чуеш, но не знаеш откъде идва и къде отива. Същото е с всеки, който е роден от Духа.“
9 „Как е възможно всичко това?“ — попита Никодим.
10 Исус отговори: „Ти си учител на Божия народ и не знаеш това? 11 Уверявам те: ние говорим каквото знаем и разказваме каквото сме видели. Но вие не приемате нашето свидетелство. 12 Разказах ви за земни неща, но вие не ми вярвате. Как тогава ще ми повярвате, ако ви разкажа за небесни неща? 13 Никой не се е издигнал на небето освен Този, който слезе от небето — Човешкият Син.
14 Както Моисей издигна змията в пустинята,[t] точно така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, 15 за да може всеки, който вярва в него, да има вечен живот.
16 Защото Бог толкова обикна света, че даде своя единствен Син, за да може всеки, който повярва в него, да не умре, а да има вечен живот. 17 Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез него. 18 Който повярва в Божия Син, не е осъден, но който не повярва, е вече осъден, защото не е повярвал в единствения Божий Син. 19 Хората ще бъдат съдени за това, че светлината дойде на света, но те предпочетоха тъмнината пред светлината, защото делата им бяха зли. 20 Всеки, който върши зло, мрази светлината и я избягва, за да не излязат наяве постъпките му. 21 Но този, който следва истината, се стреми към светлината, за да покаже, че делата му са извършени в покорство към Бога.[u]“
Исус и Йоан Кръстител
22 След това Исус отиде с учениците си в областта Юдея, където остана известно време с тях и кръщаваше. 23 Йоан пък кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода. Хората отиваха при него и се кръщаваха. 24 (Това стана преди Йоан да бъде хвърлен в затвора.)
25 Някои от Йоановите ученици завързаха спор с един от юдеите относно обредното измиване. 26 Те отидоха при Йоан и му казаха: „Учителю, помниш ли човека, който беше с теб на другия бряг на Йордан, този, за когото свидетелства? Сега той кръщава и всички отиват при него.“
27 Йоан отговори: „Човек има само това, което Бог му дава. 28 Вие сами сте свидетели, че казах: „Аз не съм Месията, а само изпратеният да подготви пътя за него.“ 29 Младоженецът е този, на когото принадлежи невестата, а приятелят на младоженеца стои редом, слуша и се радва, когато чуе гласа на младоженеца. По същия начин и моята радост сега е пълна. 30 Той трябва да расте, а аз — да се смалявам.
Този, който идва от небето
31 Този, който идва от горе, превъзхожда всички останали. Който е от земята, е земен и говори за земни неща. Но Този, който идва от небето, превъзхожда всички останали. 32 Той свидетелства за това, което е видял и чул, но никой не иска да приеме неговото свидетелство. 33 Който приема свидетелството му, потвърждава, че Бог е истинен. 34 Този, когото Бог е изпратил, говори Божиите думи и Бог му дава Духа неограничено. 35 Отец обича Сина и му е дал власт над всичко. 36 Който повярва в Сина, има вечен живот, а който отхвърли Сина, никога няма да има този живот и Божият гняв ще тегне върху него.“
Исус говори с жена от Самария
4 Фарисеите узнаха, че Исус приобщава към себе си и кръщава повече ученици от Йоан. 2 (Въпреки че в действителност не самият Исус, а учениците му кръщаваха.) Когато чу какво се говори, 3 Исус напусна Юдея и отново се върна в Галилея. 4 На път за там трябваше да мине през Самария.
5 И така, той пристигна в един град в Самария на име Сихар, близо до нивата, която Яков беше дал на сина си Йосиф. 6 Там се намираше кладенецът на Яков и Исус, уморен от пътуването, седна край него. Беше около обяд. 7 Една самарянка дойде на кладенеца да извади вода. Исус й каза: „Дай ми да пийна малко вода!“ 8 (В същото време учениците му бяха отишли в града да купят храна.)
9 Самарянката го попита: „Как така ти, който си юдеин, искаш вода от мен, самарянката?“ (Юдеите не общуват със самаряните.[v])
10 Исус й отговори: „Ако знаеше какво дава Бог и кой те моли за малко вода, щеше да поискаш от него и той щеше да ти даде жива вода.“
11 Жената каза: „Господине, откъде ще вземеш тази жива вода? Кладенецът е дълбок, а ти нямаш дори ведро. 12 Нима си по-велик от Яков, нашия праотец, който ни е дал този кладенец? Самият той е пил от него, синовете и животните му — също!“
13 Исус й отговори: „Всеки, който пие от тази вода, ще ожаднее отново. 14 Но този, който пие от водата, която аз ще му дам, никога повече няма да е жаден. Водата, която аз ще му дам, ще се превърне вътре в него в извор, от който ще блика вечен живот.“
15 Жената му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не изпитвам никога повече жажда и за да не трябва да идвам тук за вода.“
16 Той й каза: „Иди, извикай съпруга си и се върни тук.“
17 Жената отговори: „Аз нямам съпруг.“
Исус й каза: „Права си, като казваш, че нямаш съпруг. 18 Пет пъти си се омъжвала, а мъжът, с когото живееш сега, дори не ти е съпруг. Това, което каза, е истина.“
19 Жената отвърна: „Господине, виждам, че си пророк. 20 Нашите деди са се покланяли на Бога на този хълм, а вие, юдеите, твърдите, че трябва да се покланяме в Ерусалим.“
21 „Повярвай ми, жено! — каза й Исус. — Идва времето, когато няма да е необходимо да сте на този хълм или в Ерусалим, за да се покланяте на Отца. 22 Вие, самаряните, се покланяте на нещо, което не разбирате. Ние, юдеите, разбираме на какво се покланяме, защото спасението идва от юдеите. 23 Но идва времето — то вече е настъпило — когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух[w] и в истина. Именно такива хора Отец иска да му се покланят. 24 Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят в дух и в истина.“
25 Жената каза: „Зная, че Месията ще дойде, този, когото наричат Христос. Когато дойде, той ще ни обясни всичко.“
26 „Аз съм този — каза й Исус. — Аз, който разговарям сега с теб.“
27 В този момент учениците на Исус се върнаха от града и се учудиха, че той говори с жена. Но нито един от тях не го попита: „Какво искаш?“ или „Защо говориш с нея?“
28 Жената остави стомната си, върна се в града и каза на хората: 29 „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм извършила през живота си. Да не би той да е Месията?“ 30 И хората излязоха от града и отидоха при него.
31 В същото време учениците на Исус го молеха: „Учителю, хапни нещо!“
32 Но той отговори: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“
33 Тогава учениците му започнаха да се питат: „Дали някой не му е донесъл нещо за ядене?“
34 Исус им каза: „Храната ми е това да изпълнявам волята на Онзи, който ме е изпратил, и да завърша делото, което ми е дал. 35 Вие често казвате: „Още четири месеца и после — жътва.“ А аз ви казвам: отворете очите си и погледнете полята. Те са узрели за жътва. 36 Този, който жъне, вече е възнаграден и събира реколта за вечен живот, така че сеячът може да се радва заедно с жътваря. 37 Има истина в поговорката: „Един сее, а друг прибира плодовете.“ 38 Аз ви изпратих да прибирате плодове, за които не сте се трудили. Други хора се трудиха, а вие се облагодетелствате от техния труд.“
39 Много от самаряните в този град повярваха в Исус заради думите на жената, която свидетелстваше за него: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“ 40 Те отидоха при Исус и го помолиха да остане с тях. И той остана там два дни 41 и много други хора повярваха, като чуха думите му.
42 Те казаха на жената: „В началото повярвахме заради твоите думи, но сега вярваме, защото сами го чухме и знаем, че този човек наистина е спасителят на света.“
Исус излекува сина на царски служител
(Мат. 8:5-13; Лк. 7:1-10)
43 След като прекара там два дни, Исус напусна това място и отиде в Галилея. 44 (Защото той самият беше казал, че пророкът не е почитан в своята страна.) 45 Когато пристигна в Галилея, хората там го посрещнаха с радост, защото бяха видели всичко, което извърши на празника в Ерусалим, където те също бяха ходили.
46 Исус отново отиде в галилейския град Кана, където беше превърнал водата във вино. В Капернаум живееше един царски служител, чийто син беше болен. 47 Когато този човек чу, че от Юдея Исус е дошъл в Галилея, той отиде при него и го помоли да слезе в Капернаум и да излекува сина му, който е на смъртно легло. 48 Исус му каза: „Докато не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“
49 Царският служител му каза: „Господине, ела, преди детето ми да умре!“
50 Исус отговори: „Върви си. Синът ти ще живее.“
Човекът повярва на това, което Исус му каза, и си отиде у дома. 51 По пътя към къщи слугите му го посрещнаха и му казаха, че синът му е добре.
52 Човекът попита: „По кое време синът ми започна да се чувства по-добре?“
Слугите отговориха: „Треската му премина вчера около един часа.“
53 Бащата разбра, че това е времето, по което Исус беше казал: „Синът ти ще живее.“ И той, и всички хора в дома му повярваха.
54 Това беше второто знамение, което Исус извърши, след като дойде от Юдея в Галилея.
Исус излекува болен при една къпалня
5 После настъпи юдейски празник и Исус отиде в Ерусалим. 2 В Ерусалим до Овчата порта имаше къпалня с пет покрити предверия, наречена на арамейски Витезда.[x] 3 Под колоните на тези предверия лежаха много болни. Едни бяха слепи, други — сакати, а някои — парализирани.[y] 4 [z] 5 Там имаше и един човек, който беше болен от тридесет и осем години. 6 Когато го видя да лежи и разбра, че е болен от толкова дълго време, Исус го попита: „Искаш ли да оздравееш?“
7 Болният отговори: „Господине, няма кой да ми помогне да вляза във водата, когато тя се раздвижи. Всеки път, когато се опитам да стигна пръв, някой друг ме изпреварва.“
8 Тогава Исус му каза: „Стани! Вземи си постелката и ходи.“ 9 В същия миг човекът беше излекуван; взе постелката си и започна да ходи.
Денят, в който се случи това, беше събота. 10 Тогава някои юдеи казаха на излекувания: „Днес е събота, законът не разрешава да носиш постелката си.“
11 А той им отговори: „Човекът, който ме излекува, ми каза: «Вземи си постелката и ходи.»“
12 Юдеите попитаха: „Кой е този, който ти каза да си вземеш постелката и да ходиш?“
13 Но излекуваният не знаеше кой беше той, тъй като там имаше много хора и Исус незабелязано си беше отишъл.
14 По-късно Исус го намери в храма и му каза: „Ето, сега си здрав. Затова престани да съгрешаваш, за да не ти се случи нещо по-лошо.“
15 Човекът се върна при юдеите и им каза, че Исус е този, който го е излекувал.
16 Исус вършеше тези неща в събота и поради тази причина юдеите започнаха да го преследват. 17 Но той им каза: „Моят Баща винаги работи, затова аз също работя.“
18 Този отговор затвърди решението на юдеите да го убият — той не само нарушаваше закона за съботата, но и наричаше Бога свой Баща, приравнявайки се по този начин с Бога!
Властта на Исус е от Бога
19 Но Исус отговори: „Уверявам ви: Синът не може да извърши нищо сам, а само това, което вижда, че прави Отец. Това, което върши Отец, върши и Синът. 20 Отец обича Сина и му показва всичко, което прави. Той ще му покаже още по-велики неща от тези и вие ще се удивлявате. 21 Както Отец възкресява мъртви и им вдъхва живот, така и Синът дава живот на този, на когото пожелае. 22 Отец не съди никого, но е дал пълната власт на Сина да съди, 23 за да могат всички да почитат Сина така, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който го е изпратил.
24 Уверявам ви: който чуе думите ми и повярва в Онзи, който ме е изпратил, има вечен живот и няма да бъде съден. Той вече е преминал от смърт към живот. 25 Уверявам ви: идва времето — и то вече е тук — когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и всички, които го чуят, ще живеят. 26 Както Отец е източникът на живот, така той е направил Сина източник на живот 27 и му е дал власт да съди, защото той е Човешкият Син. 28 Не се учудвайте на това, защото идва времето, когато всички мъртви в гробовете ще чуят неговия глас 29 и ще излязат. Тези, които са вършили добро, ще възкръснат и ще живеят, а тези, които са вършили зло, ще възкръснат и ще бъдат осъдени.
30 Нищо не мога да извърша сам. Съдя само така, както Отец ми казва. Моята присъда е правилна, защото не се опитвам да върша онова, което аз искам, а онова, което Онзи, който ме е изпратил, иска.
Исус продължава да говори на юдейските водачи
31 Ако сам свидетелствам за себе си, свидетелството ми би било недействително. 32 Но има друг, който свидетелства за мен, и зная, че това, което той свидетелства за мен, е истина.
33 Изпратихте хора при Йоан и той потвърди истината. 34 Нямам нужда от човек, който да свидетелства за мен; казвам ви това, за да можете да се спасите. 35 Йоан беше като лампа, която гори и дава светлина, и вие с радост приемахте светлината му за известно време.
36 Но аз имам доказателство за себе си, което е по-силно от това на Йоан, защото делото, което Отец ми е дал да извърша и което върша сега, свидетелства за това, че Отец ме е изпратил. 37 Дори моят Баща, който ме изпрати, свидетелства в моя полза. Вие никога не сте чували гласа му, нито сте виждали как изглежда 38 и не пазите посланието му в сърцата си, защото не вярвате в този, когото той изпрати. 39 Изучавате внимателно Писанията и мислите, че чрез тях ще намерите вечен живот, но те самите свидетелстват за мен! 40 И въпреки това вие отказвате да дойдете при мен, за да имате живот.
41 Не търся похвала от хората. 42 Но аз ви познавам и зная, че в сърцата ви няма любов към Бога! 43 Дойдох в името на моя Баща и въпреки това вие не ме приемате. Но дойде ли някой друг от свое име, него ще приемете! 44 Как можете да повярвате, след като търсите похвала един от друг, а не се стремите да получите похвала от единствения Бог? 45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца. Този, който ви обвинява, е Моисей, в когото сте положили надеждите си. 46 Ако наистина вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на мен, защото той за мен писа. 47 Но ако не вярвате на това, което той писа, как тогава ще повярвате на това, което аз казвам?“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center