Book of Common Prayer
Възхвала на Йерусалим
87 (A)Псалом, песен за Кореевите потомци.
Основания Си на святите хълмове град –
2 (B)да!, – портите на Сион Господ обича
повече от всички Яковови заселища.
3 (C)Славни неща се говорят за тебе,
граде Божий. (Села.)
4 (D)Ще спомена Египет и Вавилон
като от онези, които ме познават.
Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия:
този народ, ще кажа, се е родил там.
5 Да! За Сион ще се каже: Този и онзи са се родили в него
и сам Всевишният ще го утвърди.
6 (E)Когато Господ запише племената, ще зачете,
че това и онова племе се е родило там. (Села.)
7 Както певците, така и свирачите ще казват:
Всичките ми извори са в Тебе.
Божията справедливост и човешката ограниченост
90 (A)Молитва на Божия човек Моисей[a].
Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,
2 (B)преди да се родят планините
и да си дал съществуване на земята и вселената,
отвека и довека Ти си Бог.
3 (C)Превръщаш човека в пръст
и казваш: Върнете се, човешки синове.
4 (D)Защото хиляда години са пред Тебе
като вчерашния ден, който е преминал,
и като нощна стража.
5 (E)Като с порой ги завличаш; те стават като сън;
сутрин са като трева, която пораства;
6 (F)сутрин цъфти и расте;
вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото се довършваме от Твоя гняв
и от негодуванието Ти сме смутени.
8 (G)Положил си беззаконията ни пред Себе Си,
тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти,
свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено[b] седемдесет години
или даже, където има сила, осемдесет години;
но и най-добрите от тях са труд и скръб,
защото бързо преминават и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти
и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 (H)Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.
13 (I)Върни се, Господи; докога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 (J)Насити ни рано с милостта Си,
за да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал,
и с годините, в които сме виждали зло.
16 (K)Нека се яви Твоето дело на слугите Ти
и Твоята слава – върху децата им.
17 (L)И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи;
и утвърждавай за нас делото на ръцете ни.
Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.
Благодарствен химн за Божията милост
136 (A)Славете Господа, защото е благ,
защото милостта Му трае довека;
2 (B)славете Бога на боговете,
защото милостта Му трае довека.
3 Славете Господа на господарите,
защото милостта Му трае довека.
4 (C)Който Един върши велики чудеса,
защото милостта Му трае довека;
5 (D)Който с мъдрост направи небесата,
защото милостта Му трае довека;
6 (E)Който простря земята върху водите,
защото милостта Му трае довека;
7 (F)Който направи големи светила,
защото милостта Му трае довека;
8 (G)слънцето – за да владее деня;
защото милостта Му трае довека;
9 луната и звездите – за да владеят нощта,
защото милостта Му трае довека;
10 (H)Който порази египтяните в първородните им,
защото милостта Му трае довека;
11 (I)и изведе Израил изсред тях,
защото милостта Му трае довека;
12 (J)с мощна ръка и с издигната мишца,
защото милостта Му трае довека;
13 (K)Който раздели Червеното море на две части,
защото милостта Му трае довека;
14 и преведе Израил през него,
защото милостта Му трае довека;
15 (L)Който повали фараона и множеството му в Червеното море,
защото милостта Му трае довека;
16 (M)Който преведе народа Си през пустинята,
защото милостта Му трае довека;
17 (N)Който порази велики царе,
защото милостта Му трае довека;
18 (O)и изби прочути царе,
защото милостта Му трае довека:
19 (P)аморейския цар Сион,
защото милостта Му трае довека;
20 (Q)и васанския цар Ог,
защото милостта Му трае довека;
21 (R)и даде земята им в наследство,
защото милостта Му трае довека,
22 в наследство на слугата Си Израил,
защото милостта Му трае довека,
23 (S)Който си спомни за нас в унижението ни,
защото милостта Му трае довека;
24 и ни избави от противниците ни,
защото милостта Му трае довека;
25 (T)Който дава храна на всяка твар,
защото милостта Му трае довека;
26 славете небесния Бог,
защото милостта Му трае довека.
15 И Натан си отиде у дома. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя.
16 (A)И така, Давид се моли на Бога за детето. Давид постѝ, влезе и пренощува, легнал на земята.
17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той отказа, нито вкуси хляб с тях.
18 На седмия ден детето умря. И слугите на Давид се бояха да му съобщят, че детето е умряло, защото си казваха: Докато детето беше още живо, му говорехме и той не слушаше думите ни. Колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!
19 Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря.
20 (B)Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза. Като смени дрехите си, влезе в Господния дом и се поклони. После отиде у дома си; и понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде.
21 А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти постѝ и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!
22 (C)А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо?
23 (D)Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.
Раждането на Соломон
24 (E)След това Давид утеши жена си Витсавее, влезе при нея и лежа с нея. И тя роди син и го нарече Соломон. И Господ го възлюби
25 и прати вест чрез пророка Натан, и го нарече Едидия[a], заради Господа.
Победа над амонците
26 (F)А Йоав воюва̀ против Рава на амонците и превзе царския град.
27 (G)И Йоав прати вестоносци до Давид да кажат: Воювах против Рава и дори превзех града на водите.
28 Сега събери останалия народ, разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име.
29 Затова Давид събра целия народ и отиде в Рава, би се против нея и я завладя.
30 (H)Взеха от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и беше украсена със скъпоценни камъни, и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града много плячка.
31 Изведе и народа, който живееше в града, и го подложи под триони, под железни дикани и под железни брадви, и го преведе през пещи за тухли. Така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.
Павел в Македония и Гърция
20 (A)След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция
3 (B)и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.
4 (C)И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим.
5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;
6 (D)и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.
Възкресяването на Евтих
7 (E)И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.
8 (F)А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.
9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.
10 (G)Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11 След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
12 А момчето доведоха живо и много се утешиха.
Пътуването към Милит
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.
14 И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милет.
16 (H)Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата.
30 И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това.
31 (A)Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци и ще Го убият; и след като Го убият, след три дни ще възкръсне.
32 Но те не разбираха думите Му и се бояха да Го попитат.
Наставление за смирение
33 И дойдоха в Капернаум; и когато Исус влезе в къщата, ги попита: Какво разисквахте по пътя?
34 (B)А те мълчаха, защото по пътя се бяха препирали помежду си – кой е по-голям?
35 (C)И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички.
36 (D)Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, им каза:
37 (E)Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.
„Който не е против нас, той е на наша страна“
38 (F)Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не ни следваше.
39 (G)А Исус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име и да може скоро след това да Ме злослови.
40 (H)Понеже онзи, който не е против нас, е на наша страна.
41 (I)Защото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.