Book of Common Prayer
Възхвала на името на Господа
113 Алилуя. Възхвалявайте, служители Господни,
възхвалявайте името на Господа.
2 Да бъде прославено името на Господа
отсега и завинаги.
3 От изток до запад
да бъде възхвалявано името на Господа.
4 Господ е възвисен над всички народи;
Неговата слава надвишава небесата.
5 (A)Кой е като Господа, нашия Бог,
Който обитава във висините,
6 навежда се надолу, за да гледа
по небето и по земята;
7 (B)издига слабия от прахта
и въздига бедния от калта,
8 за да го постави наред с князете,
с благородниците от народа му;
9 (C)Той настанява бездетната вкъщи
като майка, радваща се на деца!
Алилуя!
Молитва за мир в Йерусалим
122 (A)Поклонническа песен. На Давид.
Зарадвах се, когато ми казаха:
„Да отидем на поклонение в дома на Господа.“
2 Краката ни вече стъпват
в твоите порти, Йерусалиме.
3 (B)Йерусалиме, построен си
като град, сглобен в едно.
4 (C)Там се изкачват дванадесетте племена, племената,
принадлежащи на Господа според Израилевия закон,
за да възхвалят името на Господа,
5 (D)защото там стоят престолите за съдене,
престолите на Давидовия дом.
6 Молете се за мир в Йерусалим:
да живеят в мир онези, които те обичат!
7 Нека да има мир между твоите крепостни стени,
благоденствие – в твоите дворци!
8 Заради своите братя и своите близки казвам:
„Мир да има в тебе!“
9 (E)Заради дома на Господа, нашия Бог,
желая ти доброто.
20 Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже[a] от Господа го измоли.
Самуил, посветен на Господа
21 Когато мъжът ѝ Елкана отиде с целия си дом в Силом, за да принесе годишната жертва пред Господа и оброците си[b], 22 Ана не тръгна[c]. Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“ 23 Нейният мъж Елкана ѝ отговори: „Прави, каквото смяташ за добре. Остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата[d].“ Така жена му остана и кърми сина си, докато го отби.
24 А когато го откърми, тя го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле[e], една ефа брашно и мех с вино и отиде в дома Господен в Силом, макар че детето беше още малко. 25 [f] След като заклаха телето, [g] доведоха детето при Илий. 26 И каза: „Прощавай, господарю мой! Жива да бъде душата ти, господарю мой! Аз съм същата онази жена, която беше застанала тук при тебе и се молеше на Господа. 27 Молих се за това дете и Господ изпълни молбата, която отправих към Него. 28 Затова аз го предавам на Господа. През всички дни на живота Си то ще служи на Господа“.
След това тя благоговейно се поклони там пред Господа.
14 (A)(B)понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове. 15 Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“ 16 Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца. 17 (C)А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.
Надеждата за спасение
18 (D)Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. 19 Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове, 20 (E)защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, 21 че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.