Book of Common Prayer
Хвалебна и благодарствена песен
66 (A)За първия певец, псаломска песен.
Възкликнете към Бога, всички земи,
2 възпейте славата на Неговото име,
като Го хвалите, хвалете Го славно.
3 (B)Кажете на Бога: Колко са страшни делата Ти!
Поради величието на Твоята сила
даже враговете Ти ще се преструват пред Тебе на покорни.
4 (C)Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови,
ще славословят името Ти. (Села.)
5 (D)Елате и вижте делата на Бога,
Който мощно действа спрямо човешките синове.
6 (E)Превърна морето в суша;
пеш преминаха през реката;
там се зарадваха в Него.
7 (F)Със силата Си господства довека;
очите Му наблюдават народите;
бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села.)
8 Вие, племена, благославяйте нашия Бог
и направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 (G)който поддържа в живота душата ни
и не оставя да се клатят краката ни.
10 (H)Защото Ти, Боже, си ни опитал,
изпитал си ни, както се изпитва сребро.
11 (I)Въвел си ни в мрежата,
сложил си тежък товар на гърба ни.
12 (J)Направил си да яздят хора върху главите ни;
преминахме през огън и вода;
но Ти ни изведе на богато място.
13 (K)Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния,
ще изпълня пред Теб оброците,
14 които произнесоха устните ми
и говориха устата ми в бедствието ми.
15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с тамян,
ще принеса волове и кози. (Села.)
16 (L)Елате, слушайте всички, които се боите от Бога,
и ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
17 Към Него извиках с устата си;
и Той беше възвисен чрез езика ми.
18 (M)Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда,
Господ не би послушал.
19 (N)Но Бог наистина послуша,
обърна внимание на молбата ми.
20 Благословен да е Бог,
Който не отстрани от мене нито молитвата, нито Своята милост.
Молитва за благословение на всички народи
67 (O)За първия певец, на струнни инструменти, псалом. Песен.
Бог да се смили над нас и да ни благослови!
Да възсияе с лицето Си над нас! (Села.)
2 (P)За да се познае на земята Твоят път,
във всички народи – спасението Ти.
3 (Q)Да Те славословят племената, Боже;
да Те славословят всички племена.
4 (R)Да се веселят и да възклицават народите;
защото ще съдиш племената с правда
и ще управляваш народите на земята. (Села.)
5 Да Те славословят племената, Боже,
да Те славословят всички племена.
6 (S)Земята е дала плода си;
Бог, нашият Бог, ще ни благослови;
7 (T)Бог ще ни благослови
и от Него ще се боят всички земни краища.
Божията слава в Творението и Словото Му
19 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Небесата разказват за славата Божия
и просторът известява делото на ръцете Му.
2 Ден на ден казва слово;
и нощ на нощ изявява знание.
3 Без говорене, без думи,
без да се чуе гласът им,
4 (B)тяхната вест е излязла по цялата земя
и думите им – до краищата на вселената.
В тях Той постави шатър за слънцето,
5 (C)което, излизащо като младоженец от стаята си,
се радва като юнак да тича в пътя.
6 То излиза от единия край на небето
и обикаля до другия му край;
от топлината му нищо не се укрива.
7 (D)Законът Господен е съвършен, възвръща душата;
изявлението Господне е вярно, дава мъдрост на простия;
8 (E)повеленията Господни са прави, веселят сърцето;
заповедта Господня е светла, просвещава очите;
9 страхът от Господа е чист, пребъдва до века;
отсъжданията Господни са истинни и без изключение справедливи.
10 (F)Желателни са повече от злато,
повече от изобилие чисто злато,
и по-сладки от мед и от капките на медена пита.
11 (G)Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях;
в опазването им има голяма награда.
12 (H)Кой съзнава своите прегрешения?
Очисти ме от тайните прегрешения.
13 (I)Още и от гордост предпази слугата Си:
да не ме завладее; тогава ще бъда непорочен
и ще бъда чист от много престъпления.
14 (J)Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канара моя и избавителю мой.
Господ е с нас
46 (A)За първия певец, за Кореевите синове. Песен за женски хор[a].
Бог е прибежище и сила за нас,
винаги изпитана помощ в напасти,
2 затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила
и планините се преместили сред моретата,
3 (B)ако и да бучат и да се вълнуват водите им
и планините да се тресат от надигането им. (Села.)
4 (C)Има една река, чиито води веселят Божия град,
святото място, където обитава Всевишният.
5 (D)Бог е сред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
6 (E)Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата;
нададе Той гласа си; земята се разтопи.
7 (F)Господ на Силите е с нас;
прибежище е за нас Якововият Бог. (Села.)
8 (G)Елате и вижте делата на Господа,
какви опустошения е направил на земята.
9 (H)Прави да престанат войните до края на земята;
строшава лък и сломява копие;
изгаря с огън колесници.
10 (I)Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог;
ще се възвися между народите,
ще се възвися на земята.
11 (J)Господ на Силите е с нас;
прибежище е за нас Якововият Бог. (Села.)
8 И като съгледа Йосифовите синове, Израил каза: Кои са тези?
9 (A)А Йосиф отговори на баща си: Тези са синовете, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.
10 (B)А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И така, Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.
11 (C)И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но, ето, Бог ми показа и потомството ти.
12 А Йосиф, като ги махна отмежду коленете си, поклони се с лицето до земята.
13 После Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.
14 (D)А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата ръка – на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си (защото Манасия беше първородният).
15 (E)И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пазил през целия ми живот до този ден;
16 (F)ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се умножат в земята.
17 (G)Но Йосиф, като видя, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри това; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата на Манасиевата глава,
18 и Йосиф каза на баща си: Не така, татко, защото ето първородния, възложи дясната си ръка на неговата глава.
19 (H)Но баща му отказа с думите: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.
20 (I)И така, в същия ден ги благослови: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и Манасия! – като постави Ефрем пред Манасия.
21 (J)След това Израил каза на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви.
22 (K)Впрочем аз на тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.
11 (A)И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас.
12 (B)И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски.
13 (C)Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.
14 (D)Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
15 (E)Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете[a] в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!
16 (F)Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.
17 (G)И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него.
Надеждата за спасение
18 (H)Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.
19 (I)Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.
20 (J)Понеже творението беше подчинено на немощ[b] не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,
21 с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.
22 (K)Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.
23 (L)И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.
24 (M)Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
25 Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
27 (A)Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.
28 Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?
29 (B)Исус им отговори: Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
30 (C)Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?
31 (D)Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“
32 На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам – не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
34 (E)Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.
35 (F)Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.
36 (G)Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.
37 (H)Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;
38 (I)защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
39 (J)И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
40 (K)Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.