Book of Common Prayer
Копнеж за духовно общение с Бога
63 Псалом на Давид, когато беше в юдейската пустиня.
2 (A)[a] Боже, Ти си мой Бог! Търся Те от ранни зори.
Душата ми жадува за Тебе, плътта ми чезне за Тебе
като земя пуста, суха и безводна.
3 Затова аз Те съзерцавах в светилището,
за да видя Твоята сила и слава,
4 защото Твоята милост е по-добра от живота.
Затова моите устни ще Те прославят.
5 Така ще Ти благодаря, докато съм жив.
В Твое име ще вдигам ръцете си с упование.
6 Както добра храна ме насища, така
и моята уста с радостни устни ще Те прославя.
7 Мисля за Тебе през нощните часове,
когато си спомням за Тебе в леглото си.
8 Защото Ти си моят помощник
и под сянката на Твоите криле ще се радвам.
9 Моята душа се привърза към Тебе;
Твоята десница ме поддържа.
10 А които искат да погубят живота ми,
ще слязат в дълбините на земята.
11 Ще бъдат съсипани със силата на меча,
ще станат плячка на чакали.
12 (B)А царят ще се зарадва заради Божието дело;
ще бъде възхвален всеки, който се кълне в Него,
защото ще се затворят устата на лъжците.
Бог – справедливият Съдия на света
98 (A)Запейте нова песен на Господа, защото Той извърши чудеса.
Неговата десница и Неговата свята мишца Му донесоха победа.
2 Господ показа Своята спасителна помощ,
пред очите на народите откри Своята справедливост.
3 Той си спомни Своята милост и вярност към Израилевия дом.
Всички земни краища видяха, че нашият Бог ще ги спаси.
4 (B)Нека целият свят ликува пред Господа;
тържествувайте, веселете се и пейте;
5 възпейте Господа с гусли,
с гусли и с пеене на псалми;
6 тържествувайте пред Царя, Господа,
с тръби и при звук на рог.
7 (C)Морето да се радва шумно заедно с всичко, което го изпълва,
светът с всичките му жители;
8 (D)реките да ръкопляскат,
планините да ликуват заедно с тях
9 (E)пред Господа, защото Той идва да съди земята.
Той ще съди света справедливо
и народите – със Своята правда.
Възхвала на Божията милост
103 Псалом на Давид.
Величай, душо моя, Господа, както
и ти, цяло мое същество, възхвалявай Неговото свято име.
2 Величай, душо моя, Господа
и не забравяй всички Негови благодеяния.
3 (A)Той е Този, Който прощава всички твои прегрешения,
изцелява всички твои болести;
4 избавя от изтление живота ти,
увенчава те с благост и милосърдие,
5 (B)насища с блага душата ти
и твоята младост се обновява, подобно на орел.
6 Господ проявява милосърдие
и съди справедливо всички потиснати.
7 Той разкри Своите пътища на Мойсей
и Своите дела – на израилтяните.
8 (C)Щедър и милостив е Господ,
дълготърпелив и многомилостив;
9 (D)Той не се гневи безкрайно,
нито се сърди вечно.
10 Той не постъпи с нас според нашите грехове
и не ни въздаде според нашите неправди.
11 Защото колкото високо стои небето над земята,
толкова е голямо милосърдието Му към онези, които благоговеят пред Него;
12 колкото е отдалечен изтокът от запада,
толкова Той отдалечи от нас нашите грехове.
13 Както бащата проявява милост към своите синове,
така и Господ е милостив към тези, които благоговеят пред Него,
14 (E)защото Той знае как ни е създал,
Той знае, че сме пръст.
15 (F)Дните на човека са като трева,
като полски цвят – така прецъфтява той:
16 (G)вятър се понася над него и той изчезва,
и от мястото му не остава никаква следа.
17 (H)А милостта на Господа е вечна към онези,
които благоговеят пред Него,
18 и правдата Му е за внуците
на онези, които спазват завета Му,
помнят Неговите заповеди и ги изпълняват.
19 (I)Господ постави Своя престол на небесата
и царската Му власт владее всичко.
20 Величайте Господа вие, Негови ангели,
мощни по сила, които изпълнявате Неговите разпоредби
и сте послушни на словото Му.
21 Величайте Господа, всички Негови войнства,
Негови служители, които изпълнявате волята Му!
22 Величайте Господа вие, всички Негови творения,
величайте Го навсякъде, където Той господства!
Величай, душо моя, Господа!
Оплакване на Вавилон
47 Слез и седни в праха ти, девице, дъще Вавилонска! Седни на земята без престол, дъще Халдейска! Не, повече няма да те наричат изнежена и изтънчена. 2 Вземи ръчната мелница и мели брашното! Свали булото си, запретни полите си, разголи краката си, премини реките. 3 (A)Твоят срам ще се открие, ще се разкрие също и твоят позор. Ще раздавам възмездие и никого няма да пощадя. 4 Името на Нашия Изкупител е Господ Вседържител – Той, Всесветият на Израил, говори:
5 „Седни, мълчи и се скрий в тъмнината, дъще Халдейска, защото вече няма да те наричат господарка на царствата. 6 (B)Аз се разгневих на Своя народ, унизих Своето наследство и ги предадох в твоите ръце. Но ти не оказа милост към тях, като и на стареца налагаше най-тежкото си иго. 7 (C)Ти си мислеше: ‘Вечно ще бъда господарка.’ Ето защо не обръщаше внимание на всичко това, не помисляше какъв ще бъде краят.
8 (D)(E)Но сега изслушай това ти, сладострастнице, която живееш в сигурност, която мислиш за себе си: ‘Аз съм единствена и освен мене няма друга; няма да стоя вдовица, нито ще бъда без деца.’ 9 Но внезапно в един ден ще те сполетят и двете – загубата на децата и овдовяването; в пълна мярка ще те сполетят те въпреки многото ти вълшебства и голямата сила на магиите ти.
10 Защото ти се надяваше на злодейството си и си мислеше: ‘Никой не ме вижда.’ Твоята мъдрост и твоето знание те увлякоха и ти си мислеше: ‘Аз съм единствена и освен мене няма друга.’ 11 Ще те сполети нещастие и няма да го отблъснеш с вълшебства; ще те връхлети беда, която няма да можеш да избегнеш; внезапно ще те сполети гибел, за която не можеш и да си помислиш. 12 Прави си своите магии и многото си вълшебства, с които се занимаваш от младини: може би ще си помогнеш, може би ще устоиш. 13 Ти си уморена от многото си съветници; нека сега да станат и да те спасят онези, които гадаят по небето, звездобройците и прорицателите по новолуния, за да кажат какво ти предстои.
14 Ето те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън да поседи пред него. 15 Такива са станали твоите гадатели, за които си се трудила, с които си търгувала от младостта си. Ще се разбягат всеки по своя път; няма кой да те спаси.“
Новият път на вярата
19 И така, братя, като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос 20 (A)по нов и жив път, който Той отново ни отвори чрез завесата, тоест плътта Си, 21 (B)и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 (C)нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра, като очистим сърцата си от лукава съвест и умием тялото си с чиста вода. 23 (D)Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен. 24 Да бъдем внимателни един към друг, като се насърчаваме към любов и добри дела. 25 Да не изоставяме богослужебните ни събирания, както е обичайно за някои, а да се увещаваме един друг и още повече, като виждате, че съдният ден приближава.
Опасност от отстъпничество
26 (E)Ако ние по своя воля грешим, след като постигнахме познанието на истината, не остава повече жертва за грехове, 27 (F)а само страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците на Бога. 28 (G)Ако онзи, който е нарушил Мойсеевия закон, безмилостно се наказва със смърт при двама или трима свидетели, 29 (H)то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Сина Божий, презрял е кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? 30 (I)Ние знаем Този, Който е казал: „Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, говори Господ[a]. И пак: „Господ ще съди Своя народ.“ 31 Страшно е да се попадне в ръцете на живия Бог!
2 А в Йерусалим близо до Овчата порта се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която се състои от пет засводени отделения. 3 В тях лежеше голямо множество болни, слепи, куци и парализирани[a]. 5 Там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. 6 Иисус го видя да лежи и понеже знаеше, че боледува от дълго време, попита го: „Искаш ли да оздравееш?“ 7 Болният Му отговори: „Господине, нямам си човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата. Докато аз отида, друг слиза преди мене.“ 8 Иисус му каза: „Стани, вдигни постелката си и ходи!“ 9 (A)Човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи.
А този ден беше събота. 10 (B)Затова юдеите казаха на изцеления: „Събота е и не ти е позволено да вдигаш постелката си.“ 11 Той им отговори: „Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: ‘Вдигни постелката си и ходи!’“ 12 (C)Попитаха го: „Кой е Човекът, Който ти рече: ‘Вдигни постелката си и ходи?’“ 13 Но изцеленият не знаеше кой е Излекувалият го, защото Иисус се беше отдръпнал поради тълпата, която беше на това място. 14 След това Иисус го намери в храма и му каза: „Ето ти оздравя! Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо.“ 15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Иисус е, Който го изцели. 16 (D)Затова юдеите гонеха Иисус и търсеха случай да Го убият[b], понеже вършеше такива неща в събота.
17 (E)А Иисус им казваше: „Моят Отец досега работи и Аз работя.“ 18 (F)Затова юдеите още повече се стремяха да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен на Бога.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.