Book of Common Prayer
Вечният Цар
93 (A)Господ е Цар, облечен с величие;
Господ е облечен и препасан със сила,
затова светът е укрепен
и няма да се поклати.
2 (B)Твоят престол е утвърден открай време.
Ти си вечен.
3 Господи, реките се надигат,
водните потоци усилват шума си,
речните вълни бушуват.
4 Силни са бученето на водите и тътенът на морския вълнолом,
но по-силен е Господ от небесните висини.
5 Твоите правила са неизменни
и Твоят дом, Господи, наистина е свят завинаги.
Поклонение пред Господа
96 (A)(B)Запейте на Господа нова песен,
пей на Господа ти, цяла земьо!
2 Пейте на Господа, възхвалявайте името Му,
всеки ден разгласявайте извършеното от Него спасение.
3 (C)Разгласявайте между народите Неговата слава
и Неговите чудеса между всички племена.
4 (D)Господ е велик и достоен за възхвала,
Той е по-страшен от всички божества.
5 (E)Всички божества на народите са само идоли,
а Господ създаде небесата.
6 Славата и величието са пред Него,
силата и великолепието са в светилището Му.
7 (F)Вие, племена на народите, възхвалявайте Господа,
възхвалявайте славата и силата на Господа;
8 въздайте слава на името на Господа,
носете жертвени приноси и идете в Неговите храмови дворове.
9 Поклонете се на Господа при святото Му явяване.
Трепери пред Него ти, цяла земьо!
10 (G)Възвестете сред народите: „Господ царува!
Той утвърди земята и тя няма да се поклати.
Той ще съди народите справедливо.“
11 Да се веселят небесата и да тържествува земята;
да ликува морето и всичко, което го изпълва;
12 (H)нека се радват полето и всичко, което е по него,
и да ликуват всички дървета в гората
13 (I)пред Господа, защото Той идва,
идва да съди земята.
Той ще съди света справедливо
и народите – със Своята истина.
Псалом на възхвалата и надеждата
34 (A)Псалом на Давид, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелех, беше изгонен от него и си отиде.
2 [a] Ще величая Господа по всяко време;
възхвалата за Него нека винаги да бъде в устата ми.
3 Душата ми ще се хвали с Господа;
смирените ще чуят и ще се зарадват.
4 Величайте Господа заедно с мене
и да възхвалим заедно името Му.
5 Помолих се на Господа и Той ме чу,
от всички мои страхове ме избави.
6 Обърнете поглед към Него и ще засияете от радост,
и лицата ви няма да се посрамят.
7 Ето безпомощният викна и Господ чу
и го спаси от всичките му неволи.
8 Ангелът на Господа закриля тези, които благоговеят пред Него, и ги избавя.
9 (B)Вкусете и ще видите колко благ е Господ!
Блажен е човекът, който се уповава на Него!
10 Бъдете благоговейни пред Господа всички вие, които сте Негови,
защото онези, които благоговеят пред Него, ще имат всичко, от което се нуждаят.
11 Дори лъвовете изпадат в беда и търпят глад,
а онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никакво благо.
12 Елате, деца, послушайте ме:
на страхопочитание пред Господа ще ви науча.
13 (C)Иска ли човекът да живее
и обича ли дълголетие, за да се наслаждава на блага?
14 Нека да пази езика си от зло
и своята уста – от лъжливи думи;
15 (D)нека се отклонява от зло и да прави добро;
да търси мир и да се стреми към него.
16 Очите на Господа бдят над праведните
и ушите Му слушат техните вопли.
17 Но лицето на Господа е против злодеите,
за да изличи спомена за тях от земята.
18 Праведните викат и Господ ги чува
и ги избавя от всичките им скърби.
19 (E)Господ е близо до съкрушените сърца
и ще спаси смирените по дух.
20 Много са страданията на праведника,
но Господ ще го избави от всички тях.
21 (F)Той ще запази всичките му кости;
ни една от тях няма да се строши.
22 Злото убива грешника
и онези, които мразят праведника, загиват.
23 Господ избавя душите на Своите служители
и никой от онези, които се уповават на Него, няма да бъде осъден.
6 (A)Йерусалиме, на стените ти поставих стражи, за да не млъкват никога – нито денем, нито нощем. Вие, които си спомняте за Господа, не си давайте покой! 7 И на Него не давайте покой, докато не устрои, докато не превърне Йерусалим в слава на земята.
10 (A)Преминавайте, преминавайте през портите, приготвяйте път за народа. Проправяйте, проправяйте пътя, почистете от камъни, издигнете знаме за народите! 11 (B)Ето Господ възвестява до края на земята: „Кажете на Сионовата дъщеря: Ето твоят Спасител идва; ето наградата Му е с Него и отплатата Му – пред Него!“ 12 (C)И ще ги нарекат свят народ, изкупен от Господа; а тебе ще нарекат търсен, град, който не е изоставен.
10 Защото не беше умесно Бог, заради Когото е всичко, да доведе мнозина до слава и да усъвършенства чрез страданията Иисус, Който постави началото на човешкото спасение. 11 Както Освещаващият, така и освещаваните от Него, всички са от единия Отец и затова Иисус не се срамува да ги нарича братя, 12 (A)като казва: „Ще възвестявам Твоето име на братята Си, ще Те славя сред събранието на вярващите.“ 13 (B)И пак: „На Него ще се уповавам“. И още: „Ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде.“
14 (C)А понеже децата са от плът и кръв, и Той Сам прие човешка природа, за да унищожи чрез Своята смърт онзи, който властва над смъртта, тоест дявола, 15 и да избави всички онези, които поради страх от смъртта през целия си живот бяха осъдени на робство. 16 Защото явно Той идва да помогне не на ангели, а на Авраамовото потомство. 17 Затова трябваше да прилича на братята Си по всичко, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в служението пред Бога и да очисти греховете на народа, 18 (D)тъй като Сам бе изкушаван и пострада, и може да помогне на изкушаваните.
Раждане на Иисус Христос
18 (A)А раждането на Иисус Христос стана тъй: след като майка Му Мария беше сгодена за Йосиф, още преди да се бяха събрали, оказа се, че тя е заченала от Светия Дух. 19 А Йосиф, мъжът ѝ, понеже беше праведен и не искаше да я изложи на посрама, предпочете да я напусне тайно. 20 Но докато той обмисляше това, ето Господен ангел му се яви насън и каза: „Йосифе, сине Давидов, не се бой да приемеш Мария за своя жена, понеже заченатото в нея е от Светия Дух. 21 (B)Тя ще роди Син и ти ще Му дадеш името Иисус, защото Той ще спаси Своя народ от греховете му.“ 22 А всичко това стана, за да се изпълни казаното от Господа чрез пророка: 23 (C)„Ето девица ще зачене и ще роди Син и ще Го назоват с името Емануил“, което означава с нас е Бог. 24 След като Йосиф се събуди, направи така, както му беше заповядал Господният ангел, и прие жена си. 25 И той не я познаваше, докато[a] тя роди своя първороден Син. И Му даде името Иисус.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.