Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Book of Common Prayer

Daily Old and New Testament readings based on the Book of Common Prayer.
Duration: 861 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Псалми 78

Вината на Израил и милостта на Бога

78 (A)(B)Поучение на Асаф.

Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
(C)Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
(D)(E)това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
(F)Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
(G)Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
(H)за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
(I)И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.
10 Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11 забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.
12 Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.
13 (J)Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.
14 (K)Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ – с огнена светлина.
15 (L)Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.
16 И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.
17 (M)Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
18 (N)Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 (O)Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
23 (P)Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
24 (Q)за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
25 (R)Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им,
около техните шатри.
29 (S)И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
30 А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,
31 (T)гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.
32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
33 Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
34 (U)Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
37 (V)защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
38 (W)Той обаче беше милостив, прощаваше вината им
и не ги погубваше.
Много пъти отклоняваше гнева Си
и потискаше Своята ярост.
39 И помнеше, че те са плът,
дихание, което отминава и не се връща.
40 (X)Колко пъти Му се противиха в пустинята
и го натъжаваха в безводната земя?
41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание
и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
42 Не си спомняха за силата на ръката Му,
за деня, когато ги избави от потисника,
43 когато извърши в Египет Своите знамения
и на полето Цоан – чудесата Си.
44 (Y)Превърна реките им в кръв,
за да не се пият течащите им води;
45 (Z)изпрати им мухи да ги ядат
и жаби да ги погубват;
46 (AA)даде на насекомите плода на труда им,
а изработеното – на скакалците;
47 (AB)лозята им уби с град,
а плодните дървета – със слана;
48 добитъка порази с градушка,
стадата им – с мълнии.
49 Изпрати им Своя пламенен гняв,
негодуванието и яростта Си,
нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
50 Проправи път на гнева Си
и не запази душите им от смърт,
а живота им предаде на мор;
51 (AC)порази всеки първороден в Египет,
първенците по сила в шатрите на Хам;
52 (AD)а народа Си изведе като добитък
и го водеше като стадо в пустинята.
53 (AE)Водеше ги сигурно и те не се бояха,
а враговете им ги заля морето;
54 (AF)и ги доведе до границите на Своята светиня,
на тази планина, която десницата Му бе придобила.
55 (AG)И изгони оттам народите,
а земята раздели чрез жребий
и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
56 (AH)Но те подлагаха на изпитание Всевишния
и упорстваха,
като не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си,
измятаха се като негоден лък;
58 (AI)огорчаваха Го със своето идолопоклонство,
а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
59 Бог чу и се разгневи,
и силно възнегодува против Израил,
60 (AJ)като напусна дома Си в Сило,
шатъра, в който пребиваваше между хората;
61 (AK)и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.
62 (AL)Предаде на меч Своя народ
и презря Своето наследство.
63 (AM)Огън погълна младежите му,
а сватбена песен не се изпя за девиците му.
64 Свещениците му падаха от меч,
а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
65 Но Господ се събуди като от сън,
като воин, опиянен от вино;
66 отблъсна враговете Си
и ги посрами завинаги.
67 И отхвърли дома на Йосиф,
и не избра племето на Ефрем,
68 (AN)а избра племето на Юда
и планината Сион, която обичаше.
69 И съгради светилището Си като във висините
и като земята го утвърди завинаги.
70 (AO)Избра служителя Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 отдели го от кърмачките,
за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.
72 И той ги пасеше с чисто сърце
и ги водеше с умението на ръцете си.

Неемия 9:26-37

26 (A)Но те се изпълниха с високомерие. Надигнаха се против Тебе и пренебрегнаха Твоя закон; избиха пророците, които ги увещаваха да се обърнат към Тебе, и извършиха тежки престъпления. 27 Затова Ти ги предаваше под гнева на техните потисници. Всеки път обаче, когато те, угнетени, отправяха молитви към Тебе, Ти ги чуваше от небето и проявяваше голямото Си милосърдие, като им даваше избавители, които ги избавяха от техните потисници. 28 (B)Но щом настъпваше спокойствие, те отново започваха да вършат злини пред Тебе. И тогава Ти ги предаваше във властта на враговете им, за да ги покорят. А когато отново отправяха молитви към Тебе, Ти ги чуваше от небето и проявяваше голямото Си милосърдие, като ги избавяше много пъти. 29 (C)Тогава Ти ги увещаваше да се върнат към Твоя закон, но те упорстваха и не слушаха Твоите заповеди, престъпваха Твоите наредби, които даваха живот на всеки, който ги спазва, пренебрегваха ги, проявяваха високомерие и не се вслушваха. 30 (D)Въпреки това Ти ги търпя много години, увещаваше ги чрез Своя Дух и Своите пророци, но те не Те слушаха. Тогава Ти ги предаде във властта на чуждоземни народи. 31 Но поради голямото Си милосърдие Ти не ги изтреби и не ги изостави, понеже си Бог благ и милостив.

32 Затова сега, Боже наш, велики, силни и пораждащ страхопочитание, Боже, Който вярно пазиш завет и милост, нека не изглежда пред Тебе малко нашето страдание, което е постигнало нас, царете ни, предводителите ни, свещениците ни, предците ни, пророците ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес. 33 Ти си бил справедлив във всичко, което ни е сполетяло, защото изяви верността Си, а ние съгрешихме. 34 Нашите царе, предводители, свещеници и предци не изпълняваха Твоя закон и не се вслушваха в Твоите заповеди и знамения, с които ги увещаваше. 35 И макар да се сдобиха с царство и изобилие от блага, които Ти им даде, с обширна и плодородна земя, която Ти им остави – те не Ти служиха и не се отвърнаха от нечестивите си дела. 36 И ето сега сме роби. В земята, която Ти даде на предците ни, за да се наслаждават на плодовете и благата ѝ, ето ние сме роби в нея! 37 Тя дава в изобилие своите плодове на царете, на които Ти ни подчини заради греховете ни; те имат пълна власт над нашите тела и над добитъка ни и голяма е неволята ни.

Откровение 18:9-20

Оплакване на великия Вавилон

(A)„Когато видят дима от изгарянето ѝ, земните царе, които са блудствали и са живели разгулно с нея, ще я оплачат и ще ридаят за нея. 10 Те ще стоят надалеч от страх пред нейните мъки и ще казват:

‘Горко, горко на тебе, о, велики граде Вавилоне, град силен, защото в един единствен час дойде твоето осъждане!’

11 Също и търговците по земята ще плачат и ще ридаят за нея, понеже никой вече не купува стоките им – 12 (B)стоки от злато и сребро, от скъпоценни камъни и бисери, от висон и порфира, от коприна и багреница, всякакви благоуханни дървета и всякакви изделия от слонова кост, всякакви изделия от скъпо дърво и мед, от желязо и мрамор, 13 а още канела и балсам, тамян, миро и ливан, вино и елей, брашно и пшеница, говеда и овце, коне и колесници, роби и дори човешки души.

14 Овощията, за които душата ти копнееше, са далече от тебе и целият разкош и блясък изчезват за тебе – ти никога вече няма да ги имаш.

15 Търговците, които се обогатиха от търговия с нея, ще застанат надалеч от страх пред мъките ѝ, ще плачат, ще ридаят 16 (C)и ще казват:

‘Горко, горко на тебе, велики граде, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, скъпоценни камъни и бисери, 17 (D)защото в един единствен час беше опустошено толкова голямо богатство!’

Всички кормчии, всички пътници по корабите и моряци, както и онези, които се препитават от морето, застанаха отдалеч 18 и като гледаха дима от изгарянето му, викаха: ‘Кой може да се мери с този велик град?’ 19 (E)Тогава посипаха с пепел главите си и с плач и ридание викаха:

‘Горко, горко на тебе, велики граде, с чиито скъпоценности се обогатиха всички, които имат кораби по море – защото в един единствен час той запустя! 20 (F)Весели се заради гибелта му ти, небе, и вие, вярващи, апостоли и пророци, защото Бог му е отсъдил възмездие за всичко, което той ви е сторил’.“

Матей 15:21-28

Вярата на една езичница

21 (A)И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон. 22 И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“ 23 Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“ 24 (B)А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“ 25 Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“ 26 (C)Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ 27 А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“ 28 Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.