Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 (A)Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави.
3 Господ ще го запази и ще заварди живота му; той ще бъде блажен на земята. И Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
4 (B)Господ ще го подкрепи в леглото на болестта му. Ти ще измениш цялата му постеля през болестта му.
5 (C)Рекох: Господи, помилуй ме, изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
6 Враговете ми говорят зло за мене: „кога ще умре, и кога ще загине името му?“
7 И ако някой дохожда да ме види, говори лъжа; неговото сърце трупа в себе си неправда, и той, щом излезе вън, разправя.
8 (D)Всички, които ме мразят, шепнат си против мене, кроят зло против мене:
9 (E)„законопрестъпност тежи върху него; той легна; няма вече да стане.“
10 (F)Дори човекът, който беше в мир с мене, комуто се осланях, който е ял хляба ми, дигна против мене пета.
11 А Ти, Господи, помилуй ме, изправи ме, и аз ще им въздам.
12 По това ще узная, че Ти благоволиш към мене, ако моят враг не възтържествува над мене,
13 а мене запазиш читав и ме поставиш пред лицето Си навеки.
14 (G)Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! Амин, амин!
1-2 (A)Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово.
Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление;
3 послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам
4 (B)от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене.
5 Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;
6 страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.
7 И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,
8 далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;
9 побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.
10 Разстрой, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:
11 (C)денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него;
12 всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;
13 защото, да би ме враг хулил, – това бих понесъл; да би ми се противник големеел, – от него бих се скрил;
14 (D)но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, – мой приятел и мой близък,
15 с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!
16 Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.
17 Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.
18 (E)Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,
19 ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;
20 (F)Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога,
21 простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;
22 (G)устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове.
23 (H)Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.
24 (I)Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров: кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.
51 Началнику на хора. Учение Давидово,
2 (A)когато идумеецът Доик идва да обади Саулу и да му каже, че Давид е дошъл в дома на Ахимелеха.
3 (B)Защо се, силний, хвалиш със злодейство? Божията милост е винаги с мене;
4 (C)езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе, коварнико;
5 ти обичаш зло повече, нежели добро, повече лъжа, отколкото да говориш правда;
6 ти, коварни езико, обичаш всякакви пагубни речи;
7 (D)затова Бог докрай ще те съкруши, ще те изрине и ще изтръгне тебе из жилището (ти), и корена ти – из земята на живите.
8 Ще видят праведниците, ще се побоят и ще му се присмеят (като кажат):
9 (E)ето човек, който не полагаше в Бога своята сила, а се надяваше на многото си богатство, укрепяваше се в своето злодейство.
10 (F)Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина, и се уповавам на милостта Божия навеки.
11 (G)Вечно ще Те славя за това, що си сторил, и ще се уповавам на Твоето име, защото то е благо пред Твоите светии.
18 (A)Пази празника Безквасници: седем дена да ядеш, както съм ти заповядал, безквасен хляб в определеното време на месец авив, защото в месец авив излезе ти от Египет.
19 (B)Всичко, що разтваря утроба, е Мое, както и всяко мъжко от целия ти добитък, от говеда и овци, що разтваря утроба.
20 (C)А първородното от ослите заменявай с агне; ако ли го не замениш, откупи го; всички първородни от синовете ти откупвай; да се не явяват пред лицето Ми с празни ръце.
21 (D)Шест дни работи, а в седмия ден си почивай; почивай си и през време на сеитба и жетва.
22 (E)Празнувай празника на седмиците, празника на първите плодове от пшеничната жетва и празника на беритбата в края на годината;
23 (F)три пъти на година всичкият ти мъжки пол да се явява пред лицето на Иехова, Господа Бога Израилев,
24 защото Аз ще разгоня народите от лицето ти и ще разширя границите ти, и никой няма да пожелае земята ти, ако се явяваш пред лицето на Господа, твоя Бог, три пъти на година.
25 (G)Кръвта от жертвата Ми върху квасник не изливай, и жертвата на празник Пасха да не пренощува до сутринта.
26 (H)Най-първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в майчиното му мляко.
27 (I)Каза още Господ на Моисея: напиши си тия думи, защото с тия думи Аз сключвам завет с тебе и с Израиля.
28 (J)И престоя там (Моисей) при Господа четирийсет дни и четирийсет нощи, без да яде хляб и без да пие вода; и написа (Моисей) върху плочите думите на завета, десетте заповеди.
29 Когато Моисей се връщаше от планина Синай и държеше в ръце двете плочи на откровението, слизайки от планината, Моисей не знаеше, че лицето му изпущаше зари, понеже Бог бе говорил с него.
30 (K)Аарон и всички Израилеви синове видяха Моисея, и ето, лицето му светеше, и те се бояха да се приближат до него.
31 Тогава Моисей ги повика, и дойдоха при него Аарон и всички началници на народа, и Моией говори с тях.
32 (L)След това се приближиха (до него) всички Израилеви синове, и той им предаде всичко, що му бе говорил Господ на Синай планина.
33 (M)И когато Моисей престана да говори с тях, турна на лицето си покривало.
34 А колчем Моисей влезеше пред лицето на Господа да говори с Него, снимаше покривалото, докато излезеше; а като излезеше, разказваше пред Израилевите синове всичко, що бе заповядано (нему от Господа).
35 видяха Израилевите синове, че Моисеевото лице свети; и Моисей пак туряше покривалото на лицето си, докато влезеше да говори с Бога.
3 Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина,
2 (A)и изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви,
3 (B)та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени.
4 Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете.
5 Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.
6 Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, –
7 ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра;
8 защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа.
9 Каква благодарност, наистина, можем да въздадем Богу за вас, за всичката радост, с която се радваме поради вас пред нашия Бог,
10 (C)като денем и нощем твърде усърдно се молим, за да видим лицето ви и да допълним недостига на вашата вяра!
11 А Сам Бог и Отец наш и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас.
12 Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас,
13 (D)за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашего, при дохождането на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии. Амин.
27 (A)Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействувай“.
28 Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
29 (B)И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.
31 (C)Казано бе също: „ако някой напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо“.
32 Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.
33 (D)Слушали сте още, че бе казано на древните: „клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си“.
34 Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий;
35 ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар;
36 ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
37 (E)Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.