Book of Common Prayer
1-2 Началнику на хора. Псалом Давидов.
Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля; запази живота ми от врага, който ме застрашава;
3 укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците,
4 (A)които изостриха езика си като меч; изопнаха лъка си – язвителните си думи,
5 за да стрелят скришом върху непорочния; те стрелят внезапно върху него и не се боят.
6 (B)Те се утвърдиха в зло намерение; съветваха се да заложат примки и думаха: кой ще ги види?
7 (C)Дирят неправди, правят разследване подир разследване дори до вътрешния живот на човека и до дълбочината на сърцето.
8 Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани;
9 (D)с езика си ще поразят сами себе си; всички, които ги видят, ще бягат от тях.
10 (E)И всички човеци ще се уплашат, ще възвестят делото Божие и ще разберат, че това е Негово дело.
11 (F)А праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему; и ще бъдат похвалени всички прави по сърце.
(Псалом Давидов.)
98 (A)Господ царува: да треперят народите! Той седи на херувими: да се тресе земята!
2 Велик е Господ на Сион и високо е Той над всички народи.
3 (B)Да славят Твоето велико и страшно име: то е свето!
4 (C)И могъществото царево обича съд. Ти утвърди справедливостта; съд и правда Ти извърши у Иакова.
5 (D)Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: то е свето!
6 (E)Моисей и Аарон между свещениците и Самуил между ония, които призовават името Му, викаха към Господа, и Той ги слушаше.
7 (F)В облачен стълб Той им говореше; те пазеха Неговите заповеди и наредбите, които им беше дал.
8 Господи, Боже наш! Ти ги слушаше; Ти беше за тях Бог, Който прощава и наказва за делата им.
9 (G)Величайте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на светата Негова планина, защото свет е Господ, Бог наш.
(Псалом Давидов за сътворението на света.)
103 (A)Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
2 (B)Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
3 (C)Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
4 (D)Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.[a]
5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
7 (E)От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
9 (F)Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
10 (G)Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 (H)Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
15 (I)и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците.
19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
20 (J)Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
21 (K)лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
22 (L)Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
24 (M)Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
25 (N)А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
26 (O)там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
27 (P)Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
28 (Q)Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо;
29 (R)скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат;
30 (S)пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
32 (T)Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
33 (U)Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
35 (V)Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!
28 (A)И вземи при себе си изсред Израилевите синове твоя брат Аарон и синовете му, за да Ми бъдат свещеници, а именно: Аарон, заедно с Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара, Ааронови синове.
2 (B)И направи свещени одежди на брата си Аарона, за слава и красота.
3 (C)И кажи на всички мъдри по сърце, които съм изпълнил с дух на премъдрост (и разум), да направят на Аарона (свещени) одежди за посвещението му, та да Ми бъде свещеник.
4 Ето одеждите, които те трябва да направят: нагръдник, ефод[a], горна риза, реснат хитон[b], кидар[c] и пояс. Нека направят свещени одежди на брата ти Аарона, и на синовете му, за да Ми свещенствуват.
30 (A)На съдийския нагръдник положи „урим“ и „тумим“, и те ще бъдат на Аароновото сърце, кога влиза (в светилището) пред лицето Господне; и Аарон винаги да носи на сърцето си „съда“ на Израилевите синове пред лицето Господне.
31 И направи горната риза за ефода цяла синя;
32 в средата ѝ отгоре трябва да има отвор за главата; около отвора ѝ трябва да има тъкана обшивка, както има отворът на броня, за да се не дере;
33 по полите ѝ направи ябълки от синя, пурпурена и червена прежда (и от препреден висон), наоколо по полите ѝ; (такива ябълки и) наоколо златни звънчета да има между тях:
34 златно звънче и ябълка, златно звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза;
35 (B)нея да носи Аарон, кога служи, за да се слуша от него звънтене, като влиза в светилището пред лицето Господне и като излиза, за да не умре.
36 И направи гладка плочица от чисто злато, и издълбай на нея, както издълбават на печат: „Светиня Господня“,
37 и я привържи със синя връвчица за кидара, за да бъде отпред на кидара;
38 тя да бъде на Аароновото чело, и да носи Аарон върху си недостатъците на приносите, които посвещават Израилевите синове, и всички дарове, които те принасят; тя да бъде постоянно на челото му, за да благоволи Господ към тях.
18 (A)Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време.
19 (B)Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши.
20 (C)И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко.
21 Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината.
22 Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина.
23 (D)Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
24 И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.
25 И това е обещанието, което Сам ни обеща – вечният живот.
26 Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват.
27 (E)И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило.
28 И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде.
29 Ако знаете, че Той е праведник, знайте и това, че всякой, който върши правда, е роден от Него.
30 (A)И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали.
31 Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога.
32 (B)И отидоха с кораб в уединено място насаме.
33 Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него.
34 (C)Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много.
35 И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно;
36 разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат.
37 Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?
38 (D)А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби.
39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.
40 И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет.
41 Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички.
42 И ядоха всички, и се наситиха.
43 И дигнаха къшеи хляб и остатъциот рибите дванайсет пълни коша.
44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.