Book of Common Prayer
Молитва за спасение. Месиански псалом
69 За първия певец. По мелодията на Шошаним. [a] Псалом на Давид.
2 (A)[b] Боже, спаси ме!
Водите стигнаха до шията ми.
3 Затънах в дълбоко тресавище и няма твърда почва.
Навлязох в дълбочините на водата и вълните ме покриват.
4 Изнемощях от викане, гласът ми пресипна;
очите ми се помрачиха от чакане на Бога.
5 (B)Онези, които ме мразят без причина, са повече от космите на моята глава.
Укрепнаха моите врагове, които искат да ме унищожат несправедливо.
Трябва да върна онова, което не съм отнемал.
6 Боже, Ти познаваш безумието ми
и моите грехове не са скрити от Тебе.
7 Господи, Боже Вседържителю, нека не се посрамят заради мене онези, които се надяват на Тебе!
Да не се посрамят заради мене онези, които търсят Тебе, Боже Израилев.
8 (C)Защото заради Тебе понасям хули.
Безчестие покрива лицето ми.
9 (D)Станах чужд за братята си
и чужденец за децата на своята майка,
10 (E)защото ревността за Твоя дом ме изяде
и хулите на онези, които Те хулят, паднаха върху мене.
11 Когато душата ми плаче в пост,
хулите на онези, които Те хулят, падат върху мене.
12 Когато навличах вретище като дреха,
им станах за присмех.
13 Онези, които седят при портите, говорят за мене,
пеят за мене в пиянски сбирки.
14 (F)Но аз се обръщам към Тебе в молитвата си, Господи.
Боже, отговори ми в благоприятно време заради голямата Си милост,
според истината за Твоето спасение.
15 Избави ме от тресавището, за да не потъна,
но да се избавя от своите врагове и от дълбоките води.
16 Нека водите да не ме залеят
и бездната да не ме погълне,
и пропастта да не затвори устата си над мене.
17 Чуй ме, Господи, защото Твоята милост е блага.
Обърни се към мене заради голямата Си милост.
18 (G)Не скривай лицето Си от Своя служител,
защото съм в беда, послушай ме!
19 Приближи се към душата ми! Избави я!
Освободи ме от моите врагове.
20 Ти знаеш упрека към мене,
моя срам и моето безчестие;
всичките ми врагове са пред Тебе.
21 Присмех съкруши сърцето ми и съм отчаян;
очаквах състрадание, но няма;
и утешители, но не намерих.
22 А ми дадоха жлъчка за храна
и в моята жажда ме напоиха с оцет.
23 (H)Нека тяхната трапеза бъде примка пред лицето им
и мирните трапези – за примамка.
24 Нека да се помрачат очите им, за да не виждат.
И нека слабините им да треперят постоянно!
25 Излей негодуванието Си върху тях
и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне!
26 (I)Жилището им да запустее
и в шатрите им да няма кой да живее,
27 защото те преследват онзи, когото Ти си поразил,
и умножават болката на онези, които Ти си наранил.
28 Прибави беззаконие към тяхното беззаконие
и нека те да не влязат в Твоята правда.
29 (J)Да бъдат заличени от книгата на живите
и да не бъдат записани с праведните.
30 Но аз съм беден и отчаян, Боже,
въздигни ме и ме спаси!
31 (K)Ще прославям името на своя Бог в песен,
ще го превъзнасям с благодарност.
32 (L)И това ще допадне повече на Господа,
отколкото жертвен вол или телец с рога и копита.
33 (M)Потиснатите ще видят това и ще се зарадват;
и на вас, които търсите Бога, сърцето ви ще се съживи,
34 защото Господ слуша бедните
и не пренебрегва Своите затворници.
35 Нека Го прославят небесата и земята,
моретата и всичко, което се движи в тях.
36 (N)Защото Бог ще спаси Сион и ще изгради градовете на Юдея,
и ще се заселят там и ще го притежават.
37 (O)Потомството на служителите Му ще го наследи.
И онези, които обичат Неговото име, ще живеят в него.
Справедлива присъда за нечестивите
73 (A)Псалом на Асаф.
Наистина добър е Бог към Израил
и към чистите по сърце.
2 Колкото до мене – краката ми почти се разклатиха,
едва не се подхлъзнах,
3 защото завиждах на надменните,
като виждах благоденствието на нечестивите.
4 Няма мъки при тяхната смърт,
пълни и здрави са телата им.
5 Те нямат грижи като другите хора
и не са измъчвани като тях.
6 Затова и гордостта ги е обвила като огърлица;
покрили са се с насилие като с дреха.
7 (B)Очите им са изпъкнали от тлъстина;
мечтанията на сърцето ги заливат.
8 Присмиват се и говорят за насилие;
надменни са, когато говорят.
9 Гласът им се издига към небето
и думите им обикалят земята.
10 Затова и народът Му се обръща към тях,
защото при тях се пие вода в изобилие.
11 И казват: „Как ще узнае Бог?
Знае ли Всевишният?“
12 Ето това са нечестивите. Те са винаги здрави
и увеличават богатството си.
13 (C)Наистина напразно ли пазех сърцето си чисто
и миех ръцете си в невинност;
14 бях изтезаван всеки ден
и наказван всяка сутрин.
15 Ако бях си казал: „Тъкмо така искам да разсъждавам“ –
щях да изневеря на рода на синовете Ти.
16 Размишлявах, за да разбера това,
но то бе трудно за очите ми,
17 докато не отидох в Божието светилище
и не помислих за края.
18 Наистина си ги поставил на хлъзгаво място
и ги оставяш да паднат в заблуда.
19 Как внезапно опустяха и изчезнаха,
загинаха от ужас.
20 Както сън изчезва след събуждане,
така и Ти, Господи, ще забравиш образа им.
21 Когато сърцето ми се огорчаваше
и вътрешностите ми се разкъсваха,
22 бях обезумял и не разбирах.
Бях като животно.
23 Но въпреки това бях винаги до Тебе
и Ти държеше десницата ми.
24 Ти ме ръководиш чрез съвета Си
и след това ще ме приемеш в слава.
25 Кого имам на небесата?
Ако съм с Тебе, нищо не желая на земята.
26 Плътта и сърцето ми изнемогват,
но Бог е моя закрила и съм завинаги с Него.
27 Защото тези, които са далече от Тебе, ще загинат.
Ти погубваш всички, които не са Ти верни.
28 На мене ми е добре близо до Бога.
Уповавам се на Господа Бога
и ще разгласявам всичките Му дела.
27 Благословен да бъде Господ, Бог на прадедите ни, Който насърчи царя да прослави Господния храм в Йерусалим 28 и склони царя, съветниците му и всичките му знатни да проявят благосклонност към мене! И понеже Господ, моят Бог, ме закриляше, аз се осмелих и събрах предводителите на Израил, за да тръгнат с мене.
21 Там при река Ахава аз обявих ден за пост, за да се смирим пред нашия Бог и да измолим от Него благополучен път за нас, за децата си и за цялото ни имущество. 22 (A)Аз изпитвах срам да поискам от царя войска и конници да ни пазят от врагове по пътя, понеже бяхме казали на царя: „Нашият Бог закриля всички, които Го търсят, а силата и гневът Му достигат всички, които Го изоставят.“ 23 Така ние постихме и се молихме на нашия Бог за помощ и Той чу молбата ни.
24 Тогава отделих дванадесет от главните свещеници – Шеревия, Хашавия и още десет от братята им. 25 Пред тях аз претеглих среброто, златото и съдовете, които царят, съветниците, предводителите му и всички израилтяни, които се намираха там, бяха дарили за дома на нашия Бог. 26 След това им предадох претегленото: шестстотин и петдесет кюлчета сребро, сто кюлчета сребърни съдове, сто кюлчета злато, 27 двадесет златни чаши за хиляда персийски златни монети и два съда добре обработена лъскава мед, ценна като злато. 28 При това им казах: „Вие сте светиня на Господа и съдовете са светиня, защото среброто и златото са доброволен принос на Господа, Бога на вашите прадеди. 29 Бъдете бдителни и го пазете, докато го претеглите в съкровищницата на Господния храм в Йерусалим пред началниците на свещениците и левитите и пред предводителите на Израилевите родове.“ 30 И така, свещениците и левитите приеха претегленото сребро, злато и съдове, за да ги занесат в Йерусалим, в дома на Господа.
31 След това на дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от река Ахава, за да отидем в Йерусалим. Нашият Бог ни закриляше от неприятели и от засади по пътя. 32 След като пристигнахме в Йерусалим, престояхме там три дена. 33 А на четвъртия ден среброто, златото и съдовете бяха претеглени в дома на нашия Бог пред свещеника Меремот, Уриевия син; с него беше и Елеазар, Финеесовият син, както и левитите Йозавад, Иисусовият син, и Ноадия, Винуевият син. 34 Всички предмети бяха преброени и претеглени, като същевременно беше записано и общото им тегло.
35 Тогава завърналите се от плен принесоха всеизгаряне на Израилевия Бог: дванадесет телета за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета и дванадесет козела в жертва за грях – всичко това за всеизгаряне на Господа. 36 И предадоха царските заповеди на царските сатрапи и градоначалниците оттатък река Ефрат и те подкрепиха народа и Божия храм.
Седемте ангела с чашите на Божия гняв
15 Видях и друго голямо и чудно знамение на небето: седем ангела държаха седемте наказания, които са последни, защото с тях се изчерпва Божият гняв.
2 (A)И видях нещо като стъклено море, смесено с огън. А победителите на звяра и на изображението му, на белега му[a], на онзи, чието име е представено чрез число, стояха до това стъклено море и държаха Божии арфи. 3 (B)Те пееха песента на Божия слуга Мойсей и песента на Агнеца: „Велики и чудни са Твоите дела, Господи, Боже Вседържителю! Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на народите! 4 (C)Кой няма да благоговее пред Тебе, Господи, и няма да прослави Твоето име? Защото само Ти си свят; затова всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото Твоите праведни дела станаха явни.“
5 (D)След това видях: ето – на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството. 6 (E)И от храма излязоха седемте ангела, които държаха седемте наказания, облечени с чисти и светли ленени дрехи и опасани през гърдите със златни пояси. 7 И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее вечно. 8 (F)И храмът се напълни с дима от славата на Бога и от силата Му и никой не можеше да влезе в храма, докато не се изпълниха седемте наказания на седемте ангела.
Чудото с нахранване на пет хиляди души
13 (A)Като чу това, Иисус се оттегли оттам на лодка в безлюдно място, за да остане насаме. А народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете. 14 (B)И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях и излекува болните им.
15 А когато се свечери, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Това място е безлюдно и времето вече напредна. Разпусни народа, за да отиде по селата и да си купи храна.“ 16 Но Иисус им отговори: „Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.“ 17 А те Му казаха: „Ние нямаме тук нищо друго освен пет хляба и две риби.“ 18 Той нареди: „Донесете ги тук при Мене!“ 19 Тогава заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и като разчупи хлябовете, даде на учениците, а учениците – на народа. 20 И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша. 21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди души освен жените и децата.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.