Book of Common Prayer
Молитва за духовно укрепване
61 За първия певец, на струнни инструменти. Давидов псалом.
Послушай вика ми, Боже,
внимавай в молбата ми.
2 От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми;
заведи ме на канарата, която е много висока за мене.
3 (A)Защото Ти ми стана прибежище,
яка кула за закрила от неприятеля.
4 (B)В шатъра Ти ще обитавам винаги;
ще прибегна под покрива на Твоите криле (Села.);
5 защото Ти, Боже, си чул оброците ми,
дал си ми наследство, каквото даваш на онези, които се боят от името Ти.
6 (C)Ще прибавиш дни върху дните на царя
и годините му като род върху род.
7 (D)Той ще пребъдва пред Бога довека;
заповядай да го пазят милосърдието и верността.
8 Така ще славословя винаги Твоето име,
като изпълнявам оброците си всеки ден.
Увереност в Божията защита
62 (E)За първия певец, по Едутун[a]. Давидов псалом.
Душата ми тихо уповава само на Бога,
от Когото е избавлението ми.
2 (F)Само Той е канара моя и избавление мое,
и прибежище мое; няма много да се поклатя.
3 (G)Докога всички вие ще нападате човека,
за да го съборите[b] като наведена стена и разклатен плет?
4 (H)Съветват се само да го тласкат от висотата му;
обичат лъжата;
с устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села.)
5 (I)Но ти, о, душо моя, тихо уповавай само на Бога,
защото от Него очаквам помощ.
6 Само Той е канара моя и избавление мое,
и прибежище мое; няма да се поклатя.
7 (J)У Бога е избавлението ми и славата ми;
моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
8 (K)Уповавай на Него, народе, по всяко време,
изливайте сърцата си пред Него;
Бог е прибежище за нас. (Села.)
9 (L)Наистина, нископоставените хора са лъх, а високопоставените – лъжа;
сложени на везни, те се издигат нагоре;
те всички са по-леки от суетата.
10 (M)Не уповавайте на насилие
и не се надявайте суетно на грабителство;
ако изникне богатство, не прилепяйте към него сърцето си.
11 (N)Едно нещо каза Бог, да! Две неща чух –
че силата принадлежи на Бога
12 (O)и че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта;
защото Ти даваш на всеки според делото му.
Величието на Бога
68 (A)За първия певец, Давидов псалом. Песен.
Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му.
Нека бягат пред Него онези, които Го мразят.
2 (B)Както се издухва дим, така и тях раздухай;
както се топи восък пред огъня,
така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.
3 (C)А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога.
Да! Нека тържествуват много.
4 (D)Пейте на Бога, пейте хваление на името Му;
пригответе път за Онзи, Който се носи през пустините;
Йехова е името Му и се радвайте пред Него.
5 (E)Баща на сирачетата и защитник на вдовиците
е Бог в Своето обиталище.
6 (F)Бог настанява в семейство усамотените;
извежда в благоденствие затворниците;
а бунтовниците живеят в безводна земя.
7 (G)Боже, когато Ти излезе пред народа Си,
когато ходеше през пустинята (Села.),
8 (H)земята се потресе,
дори и небесата се разтопиха поради Божието присъствие,
самата онази Синайска планина се разтресе
поради присъствието на Бога, Израилевия Бог.
9 (I)Боже, Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си
и в изтощението му Ти си го подкрепял.
10 (J)Войската Ти се настани в него;
Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.
11 Господ издава дума за победа;
известителките за нея са голямо множество.
12 (K)Царе с войски бягат ли, бягат;
а жените, останали в къщи, делят плячка.
13 (L)Щяхте ли да лежите сред кошарите,
когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро,
а перата ѝ – с жълто злато?
14 (M)Когато Всесилният разпръсваше царе в тази земя,
тя побеля като Салмон, когато вали сняг.
15 Божия планина е Васанската планина;
висока планина е Васанската планина.
16 (N)Защо завиждате, високи, островърхи планини,
на хълма, в който Бог благоволи да обитава?
Да! Господ ще обитава там довека.
17 (O)Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди;
Господ е сред тях в светилището, както беше в Синай.
18 (P)Възлязъл си нависоко; пленил си пленници;
взел си в дар хора, даже и непокорните,
за да обитаваш като Господ Йехова.
19 Благословен да е Господ,
Който всеки ден носи бремето ни,
Бог, Който е наш спасител. (Села.)
20 (Q)Бог е за нас Бог избавител
и на Йехова Господа принадлежи отърваването от смъртта.
21 (R)Бог ще разцепи главите на враговете Си
и косматото теме на онзи, който упорства в престъпленията си.
22 (S)Господ каза: Ще възвърна от Васан,
ще възвърна враговете Си от морските дълбочини;
23 (T)за да гази кракът ти кръв
и езикът на кучетата ти да има дял от неприятелите ти.
24 Видя се шествието Ти, Боже,
шествието на моя Бог, на моя Цар, към светилището.
25 (U)Напред вървяха певците,
след тях свирещите с инструменти
сред девици, биещи тъпанчета.
26 (V)В събранията благославяйте Бога;
благославяйте Господа, вие, които сте от Израилевия източник.
27 (W)Там беше малкият Вениамин, началникът им,
Юдовите първенци и дружината им,
Завулоновите първенци и Нефталимовите първенци.
28 (X)Бог твой ти е отредил сила;
укрепи, Боже, това, което си извършил за нас.
29 (Y)Поради храма Ти в Йерусалим
царете ще Ти принасят дарове.
30 (Z)Смъмри зверовете в тръстиката,
многото бикове, с юнаците на племената
и онези, които се явяват украсени със сребърни плочици;
разпръсни народите, които обичат война.
31 (AA)Ще дойдат големци от Египет;
Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.
32 Земни царства, пейте на Бога,
пейте, хвалете Господа (Села.),
33 (AB)Който язди на небесата на небесата, които са отвека;
ето, издава гласа Си, мощния Си глас.
34 (AC)Признайте, че силата принадлежи на Бога;
превъзходството Му е защита над Израил
и силата Му стига до облаците.
35 (AD)Боже, от светилищата Си се явяваш страшен;
Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на народа Си.
Благословен да е Бог.
6 А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.
7 (A)Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Айя. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница?
8 (B)Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена!
9 (C)Така да стори Бог с Авенир – да! – и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както Господ му се е клел,
10 (D)като направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израил, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.
11 И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него.
12 Тогава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израил.
13 (E)А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш.
14 (F)И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия.
15 (G)И така, Исвостей прати и я взе от мъжа ѝ Фалатиил, Лаисовия син.
16 (H)Мъжът ѝ дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.
17 А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас;
18 (I)сега направете това, защото Господ е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели
19 (J)Авенир говорѝ още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израил и на целия Вениаминов дом.
20 И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него.
21 (K)Тогава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израил при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир.
Павел отива в Европа
6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;
7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.
8 (A)И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада.
9 (B)А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни.
10 (C)И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
Проповедта във Филипи
11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол,
12 (D)и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни.
13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.
14 (E)И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше.
15 (F)И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
30 (A)И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.
31 (B)А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.
32 (C)И отидоха с лодката на уединено място насаме.
33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.
34 (D)И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.
35 (E)И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.
36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 (F)А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?
38 (G)Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби.
39 Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха на редици – по сто и по петдесет.
41 (H)След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички.
42 И всички ядоха и се наситиха.
43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.
44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
Исус Христос ходи по водата
45 (I)И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.
46 (J)След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.