Book of Common Prayer
Молитва за избавление
26 (A)Давидов псалом.
Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си,
уповал съм на Господа, без да се поколебая.
2 (B)Изследвай ме, Господи, и ме изпитвай,
опитвай вътрешността ми и сърцето ми.
3 (C)Защото Твоето милосърдие е пред очите ми
и аз съм ходил в истината Ти.
4 (D)Не съм сядал с измамни хора
и с лицемери няма да отида.
5 (E)Мразя събранието на злосторниците
и с нечестивите няма да седна.
6 (F)Ще измия в невинност ръцете си;
така ще обиколя жертвеника Ти, Господи,
7 за да възглася с глас на хваление
и да разкажа всичките Твои чудесни дела.
8 (G)Господи, обичам местонахождението на Твоя дом
и мястото на скинията на славата Ти.
9 (H)Да не отнемеш душата ми заедно с грешните,
нито живота ми – заедно с мъже, жадни за кръв,
10 (I)в чиито ръце има злодеяние
и десницата им е пълна с подкупи.
11 (J)А пък аз ще ходя в незлобието си;
изкупи ме и се смили над мене.
12 (K)Кракът ми е стъпил на равно място;
в събранията ще благославям Господа.
Молитва за помощ
28 (A)Давидов псалом.
Към Тебе ще извикам, Господи, канара моя;
не замълчавай към мене,
да не би, ако останеш мълчалив към мене,
да заприличам на онези, които слизат в рова.
2 (B)Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе,
когато вдигам ръце към най-вътрешната част на Твоето светилище.
3 (C)Не ме завличай с нечестивите
и с онези, които вършат беззаконие,
които говорят мир с ближните си,
а в чието сърце има злоба.
4 (D)Въздай им според делата им
и според нечестието на постъпките им;
въздай им според делата на ръцете им;
отдай им каквото заслужават.
5 (E)Понеже те не внимават за делата на Господа,
нито за делата на ръцете Му,
Той ще ги събори и няма да ги съгради.
6 Благословен да е Господ,
защото послуша гласа на молбите ми.
7 (F)Господ е сила моя и щит мой;
на Него уповава сърцето ми и Той ми помогна;
затова се развесели сърцето ми
и с песните си ще Го възхваля.
8 (G)Господ е сила на народа Си;
Той е крепост за избавление на помазаника Си.
9 (H)Избави народа Си и благослови наследството Си;
храни ги и ги носи до века.
Божията добрина и справедливост
36 (A)За първия певец. Псалом на Господния
слуга Давид.
Беззаконието на нечестивия свидетелства[a] на вътрешното ми сърце,
че пред очите му няма страх от Бога.
2 (B)Защото той се лъже в своите си очи,
че беззаконието му няма да се открие и да се намрази.
3 (C)Думите на устата му са беззаконие и измама;
той не иска да бъде разумен, за да прави добро.
4 (D)Беззаконие измисля на леглото си;
застава на недобър път; злото не мрази.
5 (E)Господи, Твоето милосърдие стига до небето,
верността Ти – до облаците;
6 (F)правдата Ти е като великолепните планини;
отсъжданията Ти са голяма бездна;
Ти, Господи, запазваш хора и животни.
7 (G)Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже!
Затова човешките синове прибягват под покрова на крилете Ти.
8 (H)Ще се напоят от най-доброто[b] на дома Ти
и от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият.
9 (I)Защото в Теб е изворът на живота,
в Твоята светлина ще видим светлина.
10 (J)Простирай милосърдието Си към онези, които Те познават,
и правдата Си – към онези, които са с право сърце.
11 Нека не дойде против мене кракът на горделивите,
нито ръката на нечестивите да ме поклати.
12 (K)Там паднаха онези, които вършат беззаконие;
повалиха се и няма да могат да станат.
Молитва във време на скръб и изпитание
39 (A)За първия певец Едутун[a]. Давидов псалом.
Казах: Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си.
Ще имам юзда на устата си,
докато е пред мене нечестивият.
2 (B)Станах ням и мълчалив,
въздържах се да говоря и нямах спокойствие;
и скръбта ми се раздвижваше.
3 (C)Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене;
докато размишлявах, пламна огън.
Тогава проговорих с езика си, като казах:
4 (D)Научи ме, Господи, за кончината ми
и за броя на дните ми – какъв е.
Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 (E)Ето, направил си дните като педя.
И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 (F)наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.)
Наистина всеки човек ходи като сянка;
наистина всяка нищожност го смущава;
трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
7 (G)И сега, Господи, какво чакам?
Надеждата ми е в Теб.
8 (H)Избави ме от всичките ми беззакония;
недей ме прави за укор на безумния.
9 (I)Онемях, не си отворих устата,
понеже Ти стори това.
10 (J)Отдалечи от мен удара Си;
от поражението на ръката Ти изчезвам.
11 (K)Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му,
Ти разваляш като молец красотата му.
Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)
12 (L)Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми;
не премълчавай при сълзите ми,
защото съм странник пред Теб
и пришълец, както всичките мои бащи.
13 (M)Остави ме да отдъхна, за да се съвзема,
преди да си отида и да ме няма вече.
Саул преследва Давид
19 Между това Саул каза на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид.
2 (A)Но Сауловият син Йонатан се радваше на успеха на Давид и му казваше: Баща ми Саул търси начин да те убие. Пази се до утре, стой на тайно място и се крий.
3 Аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, където ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за теб. Ако разбера нещо, ще ти известя.
4 (B)И Йонатан говорѝ добре за Давид на баща си Саул, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давид, понеже той не е съгрешил пред теб и делата му са били много полезни за тебе.
5 (C)Той изложи живота си на опасност и уби филистимеца Голиат, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя това и се зарадва. Защо сега искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давид без причина?
6 И Саул послуша Йонатановите думи и се закле в живота на Господа: Давид няма да бъде убит.
7 (D)Тогава Йонатан извика Давид и му каза за всичко това. И Йонатан доведе Давид при Саул; и той стоеше в присъствието му, както преди.
8 След това пак избухна война. Давид излезе и се би с филистимците, и ги унищожи с голямо клане, и те бягаха пред него.
9 (E)А злият дух от Господа отново дойде върху Саул, докато седеше в къщата си с копието си в ръка. А Давид свиреше.
10 И Саул поиска да прикове Давид с копието до стената; но той избяга от Сауловото присъствие и Саул заби копието си в стената. А Давид побегна и се избави през онази нощ.
11 (F)Тогава Саул изпрати хора в дома на Давид, за да го дебнат и да го убият на сутринта. А Михала, жената на Давид, му каза за това: Ако не бягаш за живота си тази нощ, утре ще бъдеш убит.
12 (G)И Михала спусна Давид през прозореца; така той избяга и се избави.
13 Тогава Михала взе един домашен идол и го сложи на леглото; постави под главата му възглавница от козина и го покри с дреха.
14 И когато Саул прати хора, за да хванат Давид, тя каза: Болен е.
15 Но Саул пак прати слугите си, за да видят Давид, като им заповяда: Донесете ми го с леглото, за да го убия.
16 А когато те влязоха, видяха, че домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му.
17 (H)Тогава Саул каза на Михала: Защо ме излъга така и остави врага ми да се отърве? А Михала отговори на Саул: Давид ми каза: Пусни ме, иначе ще те убия!
18 Така Давид избяга и се отърва; и дойде при Самуил в Рама и му разказа всичко, което му беше сторил Саул. Тогава Давид и Самуил отидоха и се преместиха в Нават.
Убийството на Яков и залавянето на Петър
12 Около това време цар Ирод сложи ръка на някои от църквата, за да им стори зло.
2 (A)Уби с меч Йоановия брат Яков;
3 (B)и като видя, че това се понрави на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове.
4 И като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение да го изведе пред народа след Пасхата.
5 И така, те пазеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
Освобождаването на Петър
6 През същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата охраняваха тъмницата.
7 (C)И ето, един ангел от Господа застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър по ребрата, разбуди го и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му.
8 (D)Ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ела след мен.
9 (E)И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение.
10 (F)А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.
11 (G)А Петър, когато дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.
12 (H)И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, когото наричаха Марк, където бяха събрани мнозина да се молят.
13 Когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да разбере кой е.
14 И щом позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.
15 (I)А те казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това, което им казва, е вярно. Тогава казаха: Това е неговият ангел[a].
16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
17 (J)А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как го изведе Господ от тъмницата. И като им каза: Известете за това на Яков и братята, излезе и отиде на друго място.
Излекуване на парализирания в Капернаум
2 (A)След известно време Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че бил в къщата.
2 И мнозина се събраха, така че и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше Словото.
3 Дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима.
4 И като не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.
5 (B)А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.
6 А там имаше някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:
7 (C)Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен единствено Бог?
8 (D)Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си?
9 (E)Кое е по-лесно – да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани, вдигни постелката си и ходи?
10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (каза на паралитика):
11 На тебе казвам: Стани, вдигни постелката си и си иди у дома.
12 И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всички; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и казваха: Никога не сме виждали такова нещо.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.