Old/New Testament
14 Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 <Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 <Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
15 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Наистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Божиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Ето, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 Скита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 Спусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
16 Тогава Иов в отговор рече:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 <Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.
20 Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,
21 Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!
22 Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.
22 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.
23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
24 но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,
25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
26 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
27 Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.
29 И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
30 Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.
31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.
32 И Петър, като обикаляше всичките <вярващи>, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
33 И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.
34 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.
35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.
36 А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.
37 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
38 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
39 И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и <му> показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.
40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.
41 И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи <им> я жива.
42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.
43 А <Петър> преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.
© 1995-2005 by Bibliata.com