Old/New Testament
Призивът на Йов към Бога
14 (A)Човекът, роден от жена, е кратковременен
и пълен със смущение.
2 (B)Цъфти като цвят и се покосява;
бяга като сянка и не се държи.
3 (C)И върху такъв ли отваряш очите Си
и ме караш на съд с Тебе?
4 (D)Кой може да извади чисто от нечисто?
Никой.
5 (E)Тъй като дните му са определени
и броят на месеците му е в Теб,
и Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 (F)отвърни погледа Си от него, за да си почине,
докато като наемник доизкара деня си.
7 (G)Защото за дървото има надежда,
че ако бъде отсечено, пак ще поникне
и че издънката му няма да изчезне,
8 даже ако коренът му остарее в земята
и ако пънът му умре в пръстта;
9 понеже от дъха на водата ще поникне
и ще покара клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда.
Да! Човек издъхва и къде е той?
11 Както водите чезнат в морето
и реката престава и пресъхва,
12 (H)така човек ляга и не става вече;
докато небесата не преминат, те няма да се събудят
и няма да станат от съня си.
13 О, да ме беше скрил Ти в преизподнята,
да ме беше покрил, докато премине гневът Ти,
да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!
14 (I)Ако умре човек, ще оживее ли?
През всичките дни на воюването си ще чакам,
докато дойде промяната ми.
15 (J)Ще повикаш и аз ще Ти се отзова;
ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 (K)А сега броиш стъпките ми;
не наблюдаваш ли греховете ми?
17 (L)Престъплението ми е запечатано във вързоп
и зашиваш беззаконието ми.
18 Наистина, както и планината, като пада, се унищожава
и скалата се премества от мястото си;
19 както водите изтриват камъните
и наводненията им завличат пръстта от земята,
така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Надделяваш винаги над него и той прехожда;
изменяш лицето му и го отпращаш.
21 (M)Синовете му достигат до почитание, а той не знае;
и са свалени, а той не забелязва това за тях;
22 знае само, че плътта му е за него в болки
и душата му е за него в жалеене.
Втора реч на Елифаз. Йов обвинен в заблуда и себелюбие; предупреждение за края на нечестивия
15 Тогава теманецът Елифаз отговори:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря
и с източен вятър ли пълни корема си?
3 С празни думи ли се препира
и с безполезни речи?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога
и намаляваш моленето пред Него.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти
и си избрал езика на лукавите.
6 (N)Твоите уста те осъждат, а не аз;
твоите устни свидетелстват против тебе.
7 (O)Ти ли си първороденият човек?
Или създаден ли си преди хълмовете?
8 (P)Чул ли си ти Божиите тайни намерения?
Или си заключил в себе си мъдростта?
9 (Q)Какво знаеш ти, което ние не знаем?
Какво разбираш ти, което няма в нас?
10 (R)Има и между нас и белокоси, и престарели,
по-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Божиите утешения и меките Му думи към тебе
малко нещо ли са за тебе?
12 Какво те блазни сърцето ти
и на какво смигат очите ти,
13 че обръщаш духа си против Бога
и изпускаш такива думи от устата си?
14 (S)Какво е човек, за да е чист,
и роденият от жена, за да е праведен?
15 (T)Ето, на святите Си ангели Той не се доверява
и небесата не са чисти в очите Му;
16 (U)колко повече е гнусен и непотребен човек,
който пие неправда като вода!
17 Аз ще ти кажа, послушай ме;
и това, което съм видял, ще ти изявя
18 (V)(което мъдрите не скриха, а възвестиха,
както бяха чули от бащите си;
19 (W)на които беше дадена земята и само на тях,
и чужденецът не мина между тях):
20 (X)Нечестивият се мъчи през всичките си дни;
и преброени години са запазени за мъчителя.
21 (Y)Ужасни гласове има в ушите му,
че като е в спокойствие, ще го нападне изтребителят;
22 не вярва, че ще се върне от тъмнината;
и той е очакван от меча;
23 (Z)скита се да търси хляб, като казва: Къде е?
Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 скръб и тъга го плашат –
като цар, приготвен за бой, му надвиват,
25 понеже той вдигна ръката си против Бога
и се възгордя против Всемогъщия;
26 спусна се към Него с корав врат,
с дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 (AA)Понеже покри лицето си с тлъстината си
и затлъсти кръста си,
28 той се засели в разорени градове,
в къщи необитаеми,
готови да станат на купове.
29 Няма да се обогати и имотът му няма да трае,
нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 (AB)Няма да се отърве от тъмнината;
пламък ще изсуши младоците му;
и от диханието на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 (AC)Нека не се доверява на суетата самоизмамен;
защото суета ще бъде заплатата му.
32 (AD)Преди времето си ще се изплати
и клонът му няма да се раззеленее.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата
и ще хвърли цвета си като маслината.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее;
и огън ще изгори шатрите на подкупничеството.
35 (AE)Зачеват зло и раждат беззаконие,
и сърцето им подготвя измама.
Йов повторно отговаря на Елифаз. Срещу заблудата на приятелите – чистата съвест
16 Тогава Йов отговори:
2 (AF)Много такива неща съм слушал;
окаяни утешители сте всички.
3 Свършват ли се празните думи?
Или какво ти дава смелост, че отговаряш?
4 (AG)И аз можех да говоря като вас;
ако беше вашата душа на мястото на моята душа,
можех да натрупам думи против вас
и да клатя глава против вас.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си
и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.
6 Ако говоря, болката ми не олеква;
и ако мълча, доколко съм в покой?
7 Но сега Той много ме умори;
Ти запусти цялото ми семейство.
8 Покрил си ме с бръчки в свидетелство против мен;
и мършавостта ми се издига срещу мен
и заявява в лицето ми.
9 (AH)Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази;
скърца със зъбите Си против мене;
неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 (AI)Зяпат против мене с устата си,
удрят ме по челюстта с хулене,
трупат се всички против мене.
11 (AJ)Бог ме предаде на неправедния
и ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 (AK)Бях в охолност, но Той ме разкъса,
дори ме хвана за врата и ме строши,
и ме постави за Свой прицел.
13 Стрелците Му ме обиколиха;
пронизва бъбреците ми и не щади;
излива жлъчката ми на земята.
14 Съсипва ме с удар върху удар;
спуска се върху мене като исполин.
15 (AL)Вретище съших върху кожата си
и окалях ро̀га си в пръстта,
16 лицето ми подпухна от плач
и мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 ако и да няма неправда в ръцете ми
и да е чиста молитвата ми.
18 (AM)О, земьо, не покривай кръвта ми!
И за вика ми да няма място за почивка.
19 (AN)Ето и сега, свидетелят ми е на небесата
и свидетелството ми е във височините.
20 Моите приятели ми се присмиват;
но окото ми рони сълзи към Бога,
21 (AO)дано Той сам защити човека пред Бога
и човешкия син – пред ближния му!
22 (AP)Защото като се изминат малко години,
аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.
22 (A)А Савел се изпълваше с все повече сила и хвърляше в смут юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Този Исус е Христос.
23 (B)И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
24 (C)но техният заговор стана известен на Савел. И те даже дебнеха край портите денем и нощем, за да го убият,
25 (D)но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
Савел в Йерусалим
26 (E)И когато дойде в Йерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
27 (F)Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск дръзновено проповядвал в името на Исус.
28 (G)И той излизаше и влизаше с тях в Йерусалим, като дръзновено проповядваше в Господнето име.
29 (H)И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
30 Но братята, като разбраха това, го заведоха в Цезарея и го изпратиха в Тарс.
31 (I)И така по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и като ходеше в страх от Господа и в утехата на Святия Дух, се умножаваше.
Излекуването на Еней
32 (J)И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
33 И там намери един човек на име Еней, който беше на легло от осем години, понеже беше парализиран.
34 (K)Петър му каза: Еней, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си. И той веднага стана.
35 (L)И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха и се обърнаха към Господа.
Възкресяването на Тавита
36 (M)А в Йопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тази жена вършеше много добри дела и благодеяния.
37 (N)И през тези дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
38 И понеже Лида беше близо до Йопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама души да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
39 И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всички вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна, докато беше с тях.
40 (O)А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, обърна се към тялото и каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.
41 И той подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и им я представи жива.
42 (P)И това стана известно по цяла Йопия; и мнозина повярваха в Господа.
43 (Q)А Петър остана дълго време в Йопия у един кожар Симон.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.