Old/New Testament
Хор
6 Къде отиде твоят възлюбен,
о, най-хубава между жените?
Накъде свърна твоят възлюбен,
та да го търсим с тебе?
Възлюбената
2 (A)Моят възлюбен отиде в градината си, в лехите с балсам,
за да пасе стадото в градините и да събира лилии.
3 (B)Аз принадлежа на своя възлюбен, а моят възлюбен е мой.
Той пасе стадото си между лилиите.
Възлюбеният
4 Хубава си, моя мила, като Тирца,
прелестна като Йерусалим,
величествена като войнство със знамена.
5 (C)Отвърни очите си от мене,
защото ме вълнуват.
Косата ти е като стадо кози,
когато слизат от планината Галаад.
6 Зъбите ти са като стадо овци, когато излизат от къпалня,
всяка от която има близнета и никоя не липсва.
7 Страните ти зад булото са
като половинки нар.
8 Нека царят има шестдесет царици, осемдесет наложници
и безброй девойки,
9 но едничка е тя за мене, моята гълъбица, моята съвършена.
Едничка е тя на майка си, изящна на родителката си.
Видяха я девойките и я възвеличиха,
видяха я царици и наложници и я възхвалиха:
10 (D)„Коя е тази, която блести като зора,
хубава като месечина, бляскава като слънце,
величествена като войнство със знамена?“
11 (E)Слязох в ореховата градина
да погледам цветята на долината,
да видя дали е напъпило лозето,
дали са цъфнали наровете.
12 Преди да узная това, моята душа ме хвърли
между царските колесници на големците от моя народ.
Песен на истинската любов
Хор
7 [a] Обърни се, обърни се Шуламит,
обърни се, обърни се да те погледаме.
Възлюбеният
Какво ще гледате на Шуламит
като на хоро манаимско?
Хор
2 О, колко са хубави твоите крака, дъще знатна!
Заоблените ти бедра са като огърлица,
изработка на изкусен майстор.
3 Пъпът ти е като кръгла чаша, в която благоуханното вино не свършва;
коремът ти е като купен хълм пшеница, обиколен от лилии.
4 (F)Твоите две гърди са като две яренца, две сърнета близначета.
5 Шията ти е като кула от слонова кост.
Твоите очи са Есевонски езерца при портите на Бат-Рабим.
Носът ти е като Ливанска кула,
която гледа към Дамаск.
6 Главата ти, която те увенчава, е като Кармил
и косата ти е пурпур;
царят е запленен от твоите къдрици.
Възлюбеният
7 Колко си хубава, колко приятна,
моя възлюбена, със своята миловидност.
8 Тази твоя снага прилича на палма
и твоите гърди са като гроздове.
9 Помислих си: „Да се качех на палмата, бих се хванал за плодните стъбла.
И твоите гърди биха били като гроздове,
и мирисът от твоето дихание е като кайсия.
10 Устата ти е като най-добро вино.“
Възлюбената
То тече право за моя възлюбен,
хлъзга се през устни на уморени.
11 Аз съм на възлюбения си
и той копнее за мене.
12 Ела, мой мили, да излезем на полето,
да прекараме нощта в селата.
13 Да станем рано за лозята;
да видим дали са се разтворили пъпките, цъфнали ли са наровете.
Там ще те обсипя с милувки, ще ти дам любовта си.
14 Мандрагорите вече ухаят,
над вратите ни са
всякакви най-вкусни плодове, нови и стари –
запазила съм ги за тебе, мой любими.
О, да беше мой брат!
8 О, да беше мой брат,
който е сукал от гърдите на моята майка!
Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам
и никой нямаше да ме осъди[b].
2 Щях да те поведа, щях да те заведа
в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш[c],
а аз щях да ти давам ухайно вино,
със сок от моите нарове.
3 (G)Лявата му ръка е под главата ми,
а дясната ме прегръща.
Възлюбеният:
4 (H)Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
да не възбудите, нито да събудите любовта ми,
преди възлюбената да пожелае.
Хор:
5 (I)Коя е тази, която идва от пустинята,
опирайки се на своя възлюбен?
Възлюбеният:
Събудих се под ябълката –
там майка ти е изпитала родилни болки,
там те е родила твоята родителка.
6 Положи ме като печат на сърцето си,
като пръстен[d] на ръката си,
защото любовта е силна като смърт,
ревността – люта като преизподня,
пламъците[e] ѝ са огнени.
7 Големи води не могат да угасят любовта
и реки[f] няма да я залеят.
Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов,
той щеше да бъде презрян.
Хор:
8 Имаме малка сестра, няма още гърди.
Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
9 Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро;
да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
Възлюбената:
Хор:
11 Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон.
Той предаде лозето на пазачи.
Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него.
Възлюбената:
12 А моето лозе си е при мене.
Хилядата нека са за тебе, Соломоне,
а двеста сикли са за пазачите на плодовете му.
Възлюбеният:
13 Ти, която живееш в градините,
в гласа ти се вслушват приятелите.
Нека и аз го послушам.
Възлюбената:
14 (J)Тичай, мой възлюбени,
и бъди като сърна
или като млад елен по благоуханни планини.
Божии деца чрез Христос и Духа, а не роби на закона
4 Казвам още: наследникът, докато е невръстен, с нищо не се отличава от роб, макар да е господар на всичко. 2 Той е подвластен на настойници и управители до определеното от бащата време. 3 Така и ние, докато бяхме невръстни, бяхме подвластни на силите на света[a]. 4 Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона, 5 (A)за да изкупи онези, които бяха под закона, и да бъдем осиновени. 6 (B)А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който вика: „Авва! Отче!“ 7 Затова не си вече роб, а син. Ако пък си син, ти си и Божий наследник чрез Христос[b].
Безпокойството на апостол Павел за галатяните
8 (C)Преди време, когато не познавахте Бога, служехте на тези, които по естество не са богове. 9 Но сега, като познахте Бога, или по-добре, като бяхте познати от Бога, защо се връщате отново към немощните и безпомощни сили и отново искате да им служите? 10 (D)Почитате дни и месеци, времена и години. 11 (E)Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
12 (F)Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не ме обидихте. 13 Знаете, че когато ви благовестих за първи път, бях останал поради телесна болест. 14 (G)И въпреки това мое[c] телесно изпитание вие не ме презряхте и не се погнусихте, но ме приехте като Божий ангел, като Иисус Христос. 15 Колко въодушевени бяхте тогава! Уверявам ви, че ако можеше, очите си щяхте да извадите и да ми ги дадете. 16 Нима сега ви станах враг, като ви говоря истината? 17 (H)Онези се стремят към вас не за добро; те искат да ви отлъчат от мене, за да се стремите вие към тях. 18 Добре е да се стремите към доброто винаги, а не само когато съм сред вас. 19 (I)Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос. 20 Бих искал сега да бъда помежду ви и да ви говоря с друг глас, защото не зная какво да направя за вас.
Агар и Сарра – символи на двата завета
21 Кажете ми вие, които желаете да се подчинявате на закона: не се ли вслушвате в закона? 22 (J)Защото е писано: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. 23 (K)Но този, който беше от робинята, се роди само според природата, а който беше от свободната – според Божие обещание. 24 Това е казано иносказателно. Това са двата завета. Единият е от Синайската планина и се ражда за робство. Той е Агар, 25 понеже Агар означава планината Синай в Арабия и съответства на сегашния Йерусалим, който живее в робство с децата си. 26 А небесният Йерусалим е свободен: той е майка на всички ни[d]. 27 (L)Защото е писано: „Ликувай, неплодна, която не си раждала, ликувай от радост и възкликни ти, която не си се превивала от родилни болки, защото синовете на самотната са много повече от синовете на омъжената.“
28 Ние[e] пък, братя, сме[f] като Исаак – деца на обещание. 29 Но както тогава роденият само според природата преследваше родения чрез Духа, така е и сега. 30 (M)А какво казва Писанието? Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята не бива да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31 Затова, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.