Old/New Testament

Аз съм премъдростта

8 ^(A)Не зове ли мъдростта? И разумът не издига ли своя глас? ² Тя застава навръх височините край пътя, по кръстовищата. ³ Тя зове край отворените порти на града, при входа на вратите: ⁴ „Към вас, хора, отправям зов и моят глас призовава човешките синове! ⁵ Научете се, неразумни, на благоразумие и вие, глупци, придобийте разум. ⁶ Слушайте, защото ще говоря важни неща и устните ми ще произнесат справедливи думи, ⁷ защото езикът ми ще изговори истината, а нечестието е отвратително за устата ми. ⁸ Всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и извратеност. ⁹ Всички те са ясни за разумния и за онези, които намират знанието. ^10 (B)(C)Приемете поуката ми, а не сребро, и по-добре знание, отколкото отбрано злато, ^11 (D)защото мъдростта е по-добра от бисери и всички желани неща не могат да се сравнят с нея.

¹² Аз, премъдростта, живея с разума и търся знание и благоразумие. ^13 (E)Страх от Господа е да се отхвърля злото; мразя гордостта и високомерието, лошия път и развратените думи. ¹⁴ Мои са съветът и здравомислието, аз съм разумът, у мене е силата. ^15 (F)Чрез мене царуват царете и властителите узаконяват правдата. ¹⁶ Чрез мене управляват князете и велможите, всички отсъждат справедливо. ^17 (G)Обичам тези, които ме обичат, и ще ме намерят онези, които ме търсят. ^18 (H)Аз притежавам богатството и славата, трайното съкровище и правдата. ¹⁹ Плодовете ми са по-добри от злато, дори от най-чисто злато, и ползата от мене е по-добра от фино сребро. ²⁰ Аз вървя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието, ²¹ за да дам на тези, които ме обичат, да наследят правдата и да напълнят съкровищниците^[a].

^22 (I)Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време. ²³ Аз бях поставена преди векове, отначало, преди земята да бъде създадена. ²⁴ Аз съм родена, когато бездните ги нямаше, когато нямаше извори, изобилни с вода. ²⁵ Бях родена преди планините да бъдат поставени, преди хълмовете, ²⁶ преди Бог да беше създал земята и полетата, нито първите прашинки на вселената. ^27 (J)Аз бях там, когато установяваше небесата. Когато очертаваше хоризонта по лицето на бездната, ²⁸ когато укрепяваше облаците, когато правеше изворите на бездната силни, ^29 (K)когато даваше закона Си на морето, водите да не престъпват неговите граници, когато полагаше основите на земята – ³⁰ аз бях до Бога – вярна, и бях радост всеки ден, веселяща се пред лицето Му през цялото време. ^31 (L)Веселях се на обитаемата част на Неговата земя и радостта ми беше с човешките синове.

^32 (M)И така, деца, послушайте ме: блажени са тези, които спазват пътищата ми! ³³ Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея. ³⁴ Блажен е онзи човек, който ме слуша, като бодърства всеки ден при моите врати и стои на стража при входа ми, ^35 (N)защото онзи, който ме е намерил, ще получи благоволение от Господа. ³⁶ А онзи, който пропуска да ме намери, нанася вреда на душата си, и които ме мразят, обичат смъртта.“

Призивите на премъдростта и глупостта

9 ^(O)Премъдростта си създаде дом, издяла седемте му стълба, ² закла жертва, размеси виното, приготви трапезата си. ³ Тя изпрати слугините си да призовават по най-високите места на града: ⁴ „Който е неразумен, нека се обърне насам!“ И на безумните тя каза: ^5 (P)„Елате, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила. ⁶ Изоставете неразумността и ще живеете, и вървете по пътя на разума.“

⁷ Който поучава присмехулника, ще получи безславие, и който изобличава нечестивия – петно. ^8 (Q)Не изобличавай присмехулника, за да не те намрази. Изобличавай мъдрия, той ще те обикне. ⁹ Дай съвет на мъдрия и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния и той ще напредне в знанието.

^10 (R)Страхопочитанието пред Господа е начало на мъдростта, и познанието на Всесвятия е разум, ^11 (S)защото заради мене ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот. ¹² Ако си мъдър, ти си мъдър за себе си, и ако си присмехулник, ти сам ще понесеш последствията^[b].

¹³ Безразсъдната жена е бъбрива, глупава и нищо не разбира. ¹⁴ Тя седи при вратата на къщата си, на стол по най-високите места в града, ¹⁵ за да вика на минувачите, които вървят по пътя си: ¹⁶ „Който е глупав, нека се отбие тука!“ На неразумния казва: ¹⁷ „Крадената вода е сладка и укритият хляб е приятен“. ¹⁸ Но той не знае, че там са мъртъвците и че поканените от нея са в дълбочините на преизподнята^[c].

Предимството на Новия Завет пред Стария Завет

3 ^(A)Нима пак започваме да препоръчваме себе си? Или имаме нужда – както някои – от препоръчителни писма до вас или от вас? ² Вие сте нашата препоръка, написана в сърцата ни, която четат и разбират всички хора. ^3 (B)Ясно е, че сте препоръка от Христос, подготвена чрез нашето служение, написана не с мастило, а с Духа на живия Бог – не върху каменни скрижали, а върху скрижалите на човешките сърца.

⁴ Такава убеденост в Бога имаме чрез Христос – ⁵ не че самите ние сме способни да измислим нещо като лично наше, а защото нашата способност е от Бога, ⁶ Който ни е дал способност да бъдем служители на Новия Завет – не на буквата, а на духа. Защото буквата убива, а духът животвори. ^7 (C)А щом като служението на Мойсеевия закон^[a], издълбано с букви върху камък, беше придружено от такова сияние, така че израилтяните не можеха да погледнат Мойсей заради сиянието на неговото лице, макар и преходно, ⁸ как няма да е още по-бляскаво служението на духа? ⁹ Защото, ако служението, водещо до осъждане, беше така бляскаво, то колко повече служението, носещо оправдаване, се придружава от изобилна слава. ¹⁰ При това онази бляскава слава не може да се сравнява със сегашната, която надминава всичко. ¹¹ Защото, щом преходното се яви с такава слава, колко по-голяма е славата на непреходното.

¹² Като имаме такава надежда, ние постъпваме с голяма смелост, ^13 (D)а не както Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не видят израилтяните края на онова сияние, което е преходно. ¹⁴ Но умът им се помрачи, защото и до днес онова покривало си остава несвалено при четенето на Стария Завет, защото то се сваля само чрез Христос. ¹⁵ И до днес, когато се чете от книгите на Мойсей, покривалото си остава върху техните сърца. ¹⁶ Но щом някой се обърне към Господа, покривалото се сваля. ¹⁷ А Господ е Духът, където пък е Духът на Господа, там е свободата. ^18 (E)Всички ние, съзерцавайки с открито лице като в огледало сиянието на Господа, напредваме от слава в слава със силата на Духа на Господа.