Old/New Testament
Бог е единственият спасител
18 (A)За първия певец. Псалом на Давид, Господен служител, който каза на Господа думите на тази песен, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.
2 [a] Тогава той каза:
Ще Те възлюбя, Господи, сило моя!
3 (B)Господ е моя твърдина и моя крепост, мой Избавител,
мой Бог, моя скала. На него се уповавам.
Той е мой щит, рог на моето спасение и мое прибежище.
4 Ще призова Господа, Който е достоен за прослава,
и ще бъда спасен от враговете си.
5 Вълните на смъртта ме обхванаха,
стихиите на злото ме надвиха.
6 Веригите на преизподнята ме стегнаха,
примките на смъртта ме срещнаха.
7 В бедата си призовах Господа
и извиках към своя Бог.
Тогава Той чу гласа ми от Своя храм
и моят зов за помощ стигна до Неговия слух.
8 (C)(D)Тогава земята се разтърси и разклати,
основите на планините затрепериха,
размърдаха се, защото Той се разгневи.
9 Дим се издигна от Неговия нос
и от устата му излизаше поглъщащ огън.
Разпалени въглени се пръснаха от него.
10 Той сведе небесата и слезе.
И под нозете Му беше мрак.
11 Той се възкачи на херувими и полетя,
понесе се на крилете на вятъра.
12 (E)И направи мрака Свое скривалище,
тъмните води
и гъстите облаци – Свое покривало.
13 От блясъка пред Него
през облаците Му дойдоха
градушка и горящи въглени.
14 (F)Господ загърмя в небесата
и Всевишният остави да проехти гласът Му
сред изсипващите се градушка и горящи въглени.
15 (G)Пусна стрелите Си и ги разпръсна,
множество мълнии – и ги разсипа.
16 (H)Тогава се видяха дълбините на морето
и се разкриха основите на света
от Твоя страшен вик, Господи,
от диханието на Твоя гняв.
17 Той протегна ръка от висините и ме взе,
и ме извлече от буйните води,
18 избави ме от мощния враг,
от онези, които ме мразят,
понеже те са много по-силни от мене.
19 Те се надигнаха срещу мене в деня на бедствието ми,
но Господ беше моята опора.
20 Тогава ме изведе на простора,
избави ме, защото благоволи към мене.
21 Господ ми въздаде според моята праведност,
възнагради ме за чистотата на моите ръце,
22 защото спазвах пътищата на Господа
и не вършех беззаконие пред своя Бог;
23 защото се придържах към всички Негови разпоредби
и не отстъпвах от Неговите закони.
24 Бях непорочен пред Него
и се пазех от съгрешаване.
25 Затова Господ ми въздаде според моята праведност,
според чистотата на ръцете ми пред Неговите очи.
26 Към благочестивия Ти постъпваш милостиво,
спрямо безупречния – безупречно.
27 Към чистия си чист;
към развратения – според развратеността му,
28 (I)защото Ти спасяваш бедния
и унижаваш надменните очи.
29 (J)Господи, Ти запалваш моето светило;
моят Бог осветява тъмнината ми.
30 С Тебе ще разбия нападатели
и със своя Бог ще прескоча стената.
31 (K)Бог – Неговият път е непорочен;
изпитано е словото на Господа.
Той е щит за всички, които се уповават на Него.
32 (L)Защото кой е Бог, освен Господ,
и кой е защита освен нашия Бог?
33 Защото Бог ме опасва със сила
и ме води по непорочен път,
34 (M)прави краката ми като краката на елен
и ме поставя на високи недостъпни места,
35 учи ръцете ми да воюват
и мишците ми да прегъват бронзов лък.
36 Ти ми даде щита на Своето спасение;
Твоята десница ме подкрепя
и Твоята благосклонност ме възвеличава.
37 Даваш простор на крачките ми
и пазиш краката ми да не се подхлъзнат.
38 Преследвам враговете си и ги настигам.
Не се завръщам, докато не ги унищожа.
39 Поразявам ги и те не могат да станат;
падат пред краката ми,
40 тъй като Ти ме препаса със сила за сражение
и поваляш на колене пред мене онези, които се надигнаха против мене.
41 Ти обърна към мене тила на моите врагове;
съкруши онези, които ме мразят.
42 Те викат, но няма кой да ги избави,
зоват към Господа, но Той не ги послуша.
43 Стривам ги като носен от вятъра прах,
тъпча ги като улична кал.
44 (N)Ти ме избави от бунта на враждебния народ,
постави ме за водач на езичници;
народ, който не познавах, ми служи.
45 Щом чуят за мене, покоряват ми се.
Чужденците се прекланят пред мене.
46 (O)Чужденците униват и треперят,
когато излизат от укрепленията си.
47 Жив е Господ! Да бъде прославяна моята Скала.
Да бъде превъзнесен Бог, Който ме спасява –
48 Бог, Който въздава за мене,
Който покорява народите на мене,
49 Който ме избавя от враговете ми!
Ти ме издигна над онези, които се надигнаха против мене,
и ме отърва от насилника.
50 (P)Затова ще Ти благодаря сред чуждите народи
и ще възпявам Твоето име, Господи,
51 Който възвеличаваш царя Си с избавления
и оказваш милост на Своя помазаник,
на Давид и на потомството му, за вечни времена.
Величието на Бога в творението
19 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (Q)[b] Небесата разказват за Божията слава
и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.
3 Ден на деня предава слово
и нощ на нощта разкрива знание
4 без говор или думи,
без да се чува гласът им.
5 (R)Техният зов се носи по цялата земя
и техните думи – до краищата на света.
В тях е поставил шатър за слънцето.
6 И то излиза като младоженец от брачните покои,
радва се като юнак да тича по своя път.
7 То изгрява от края на небесата
и шества до техния край.
От топлината му нищо не може да се укрие.
8 (S)Законът на Господа е съвършен и запазва душата.
Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.
9 Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето;
заповедта на Господа е ясна – просветлява очите.
10 Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена.
Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи.
11 (T)Те са по-желани от злато,
от много чисто злато,
по-сладки са от капките на медената пита.
12 И твоят служител е предупреждаван чрез тях.
В спазването им е голямата награда.
13 Кой може да осъзнае своите грешки?
За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.
14 Опази Своя служител и от умишлените грехове,
за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен
и чист от тежка вина.
15 Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!
Реч на апостол Павел пред презвитерите в Ефес
17 От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери. 18 (A)И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, 19 (B)служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; 20 (C)как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, 21 как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. 22 (D)И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там 23 (E)(F)освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. 24 (G)Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. 25 И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство. 26 (H)Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, 27 (I)защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. 28 (J)И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. 29 (K)Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. 30 (L)Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. 31 (M)Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. 32 А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени. 33 (N)От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. 34 (O)Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. 35 (P)С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: ‘По-блажено е да се дава, отколкото да се взима’.“ 36 И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. 37 Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, 38 (Q)наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.