Old/New Testament
Пътят на живота и радостта
16 Миктам. [a] Песен на Давид.
Запази ме, Боже,
защото на Тебе се уповавам.
2 Казах на Господа: „Ти си мой Господ.
Без Тебе няма добро за мене.“
3 Към посветилите се на Бога по земята и Твоите избраници –
към тях е моят стремеж.
4 Ще се умножат скърбите на онези, които тичат към други богове.
Аз няма да им принеса възлияния от кръв,
устата ми няма да произнесе техните имена.
5 (A)Господ е делът на моето наследство и моята чаша.
Ти държиш жребия за мене.
6 Отреденото за мене се падна в хубава земя.
Това наследство е добро за мене.
7 Ще прославям Господа, Който ми е дал разсъдък.
Дори и нощем моето сърце ме поучава.
8 (B)Поставям Господа винаги пред мене,
понеже Той е от дясната ми страна, няма да се огъна.
9 (C)Затова се зарадва сърцето ми, развесели се душата ми
и тялото ми ще живее в безопасност.
10 (D)Защото Ти няма да оставиш душата ми в преизподнята
и няма да допуснеш посветения на Тебе да види тление.
11 Ще ми посочиш пътя на живота.
Пълната радост е в Твоето присъствие,
при Тебе е вечното блаженство.
Божията закрила над праведника
17 Молитва на Давид.
Господи, вслушай се в правото ми дело, обърни внимание на моя зов,
чуй молитвата ми от искрена уста.
2 От Тебе да излезе моята присъда.
Нека Твоите очи погледнат справедливо.
3 (E)Ти вникна в сърцето ми, посети ме нощем,
постави ме на изпитание, но не намери нищо.
Моята уста не съгреши.
4 В човешките дела се придържах към словото на Твоята уста,
опазих се от пътищата на насилниците.
5 (F)Стъпките ми са твърдо в Твоите пътища,
моите крака не се отклониха от тях.
6 Боже, аз Те призовах, защото ще ми отговориш.
Вслушай се в мене, чуй моята дума.
7 Ти, Който спасяваш с десницата Си надяващите се на Тебе от враговете,
които се надигат против тях, яви чудните Си милости.
8 (G)Пази ме като зеница на око,
скрий ме под сянката на Своите криле
9 от лицето на нечестивите, които ме съсипват,
от враговете на живота ми, които ме обсаждат.
10 Затвориха закоравялото си сърце,
устата им говорят надменно.
11 И ето вече ме нападат;
впериха поглед, искат да ме повалят на земята.
12 (H)Те са като лъв, който жадува за плячка,
като млад лъв, който дебне на потайни места.
13 (I)Стани, Господи, изправи се срещу тях, повали ги!
Със Своя меч избави живота ми от нечестивия,
14 от смъртни хора, Господи, хората на този свят,
чиято утроба оставяш да се пълни с богатства.
Те имат много синове
и ще оставят богатството си на своите деца.
15 А аз, праведен, ще гледам Твоето лице.
Когато се събудя, ще се наситя с Твоя образ.
Апостол Павел в Македония и Елада
20 (A)Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония. 2 А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция. 3 (B)Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. 4 (C)До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир – от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим. 5 Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада. 6 (D)А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена.
Възкресяване на Евтих
7 В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ. 8 В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи. 9 Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. 10 (E)Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“ 11 И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува. 12 Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.
Пътуване към Милет
13 А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша. 14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. 15 На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет. 16 (F)Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.