Old/New Testament
Упование в Божията милост
13 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Докога, Господи, съвсем ще ме забравяш?
Докога ще скриваш лицето Си от мене?
3 Докога моята душа ще понася страдания,
сърцето ми ще скърби ден и нощ?
Докога врагът ми ще се издига над мене?
4 Погледни, отговори ми, Боже мой!
Просветли моите очи, за да не заспя смъртен сън,
5 (B)за да не каже врагът ми: „Надвих му“
Тогава моите потисници ще се радват, ако се огъна.
6 [b] Но аз се надявам на Твоята милост.
Сърцето ми ще се зарадва за даденото ми от Тебе спасение.
Ще пея на Господа, понеже ми е сторил милост,
и ще възпея името на Всевишния Господ.
Да търсим Бога!
14 (C)(D)За първия певец. Псалом на Давид.
Неразумният казва в сърцето си:
„Няма Бог, Който да търси сметка!“
Хората се развратиха, извършиха отвратителни дела.
Няма кой да прави добро.
2 Господ погледна от небесата към хората,
за да види има ли разумен, който да търси Бога.
3 (E)Всички се отклониха, всички станаха покварени;
няма кой да прави добро, няма дори един.
4 Без разум ли са всички? Те вършат беззаконие,
разкъсват народа ми, сякаш ядат хляб,
и не призовават Господа.
5 Страх ще ги обземе там, където няма страх,
защото Бог е на страната на онези, които постъпват праведно.
6 Вие отнехте надеждите на бедния,
но Господ е неговото прибежище.
7 (F)„Кой ще даде спасение на Израил от Сион?“
Когато Господ избави Своя народ от робство,
тогава Яков ще се зарадва, Израил ще се развесели.
Пред Божието присъствие в храма
15 (G)Псалом на Давид.
Господи, кой може да пребивава в Твоя шатър?
Кой може да пребивава на Твоята свята планина?
2 (H)Онзи, който е непорочен и постъпва справедливо
и който говори истината от сърце,
3 който не клевети с езика си,
не прави зло на ближния си
и не хули съседа си;
4 онзи, в чиито очи отхвърленият от Господа е презрян,
и който почита тези, които се боят от Господа,
който не се отмята от клетвата си, дори да е в негова вреда,
5 който не дава парите си с лихва,
не взема подкупи против невинния –
онзи, който постъпва така, няма да се огъне за вечни времена.
Размирици в Ефес
21 (A)След тези събития Павел реши, като мине през Македония и Ахая, да отиде в Йерусалим. „След като бъда там, каза, трябва да видя и Рим.“ 22 (B)И изпрати в Македония двама от онези, които му служеха – Тимотей и Ераст, а сам остана още малко в Азия.
23 (C)По онова време настана голямо вълнение относно Божия път. 24 Някой си златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и донасяше на занаятчиите немалка печалба, 25 (D)като събра тях, а и други с подобен занаят, каза: „Мъже, знаете, че от тази работа зависи нашият добър поминък! 26 (E)А пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Мала Азия този Павел убеди и обърна доста народ, говорейки, че тези, които се правят с човешки ръце, не са богове. 27 Тъй че има опасност не само този наш занаят да си спечели презрение, но и храма на великата богиня Артемида да не го смятат за нищо, и тази, която цяла Азия и целият свят почитат, да загуби величието си.“ 28 (F)Като чуха това, изпълниха се с ярост и закрещяха: „Велика е Артемида Ефеска!“ 29 (G)И целият град се разбунтува. Всички заедно се втурнаха към театъра, като грабнаха Гай и Аристарх – от Македония спътници на Павел. 30 Но когато Павел поиска да отиде сред народа, вярващите го задържаха. 31 Също и някои от управителите на областта Азия, негови приятели, изпратиха да го помолят да не се показва в театъра. 32 И тъй, едни крещяха едно, други – друго, защото в събранието настана безредие и повечето не знаеха за какво се бяха събрали. 33 По предложение на юдеите пред тълпата бе извикан Александър. И Александър даде знак с ръка, че иска да произнесе защитна реч пред народа. 34 Но като разбраха, че е юдеин, всички в един глас завикаха и крещяха около два часа: „Велика е Артемида Ефеска!“ 35 Градският писар обаче усмири тълпата и каза: „Ефесяни, кой не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от небето неин идол? 36 И щом това е неоспоримо, вие трябва да запазите спокойствие и да не вършите нищо необмислено. 37 А вие сте довели тези мъже, макар те нито храма на Артемида са обрали, нито богинята ви[a] са хулили. 38 Ако пък Димитър и занаятчиите, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни заседания, има и проконсули – нека подадат жалба един против друг. 39 Но ако предявявате някакви други искания, това ще бъде решено в законното събрание. 40 [b] Иначе има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.“ Като каза това, разпусна събранието.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.