Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Old/New Testament

Each day includes a passage from both the Old Testament and New Testament.
Duration: 365 days
Библия, ревизирано издание (BPB)
Version
Йов 8-10

Първа реч на Валдад. Йов е лицемер

Тогава савхиецът Валдад отговори:

Докога ще говориш така
и думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
(A)Бог променя ли съда?
Или Всемогъщият променя правдата?
(B)Ако синовете ти са съгрешили пред Него
и Той ги е предал на последствията от[a] беззаконието им;
(C)ако ти прилежно би потърсил Бога,
ако би се помолил на Всемогъщия,
тогава, ако ти беше чист и правдив,
непременно сега Той би се събудил да работи за теб
и би направил да благоденства праведното ти жилище;
и при все да е било малко началото ти,
пак в сетните си дни ще имаш много повече.
(D)Понеже попитай, моля, предишните родове
и внимавай в изпитаното от бащите им
(E)(защото ние сме вчерашни и не знаем нищо,
тъй като дните на земята са сянка);
10 не искат ли те да те научат и да ти явят,
и да произнесат думи от сърцата си?
11 Никне ли рогоза без тиня?
Расте ли тръстиката без вода?
12 (F)Докато е още зелена и неокосена,
изсъхва преди всяка друга трева.
13 (G)Така са пътищата на всички, които забравят Бога;
и надеждата на нечестивия ще загине.
14 Надеждата му ще се пресече;
упованието му е паяжина.
15 (H)Той ще се опре на къщата си, но тя няма да устои;
ще се хване за нея, но няма да издържи.
16 Той зеленее пред слънцето
и клончетата му се простират в градината му;
17 корените му се сплитат в грамадата камъни;
той гледа на камъните като на дом.
18 (I)Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му,
тогава мястото ще се отрече от него, като каже: Не съм те видял.
19 (J)Ето това е радостта от пътя му!
И от пръстта други ще поникнат.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния,
нито ще подири ръката на злотворците.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях
и устните ти с възклицание.
22 (K)Онези, които те мразят, ще се облекат със срам;
и шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

Йов отговаря на Валдад. Божията справедливост. Съзнание за грях

А Йов отговори:

(L)Наистина зная, че това е така,
но как ще се оправдае човек пред Бога?
Ако поиска да се съди с Него,
не може да Му отговори за едно от хиляда.
(M)Мъдро сърце и мощна сила има Бог:
кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?
Той премества планините и те не усещат,
когато ги е преобърнал в гнева Си.
(N)Той поклаща земята от мястото ѝ,
така че стълбовете ѝ треперят.
Той заповядва на слънцето и то не изгрява;
и слага под печат звездите.
(O)Той сам простира небесата
и стъпва на морските вълни.
(P)Той създава съзвездията – Мечката, Орион и Плеядите,
и скритите пространства[b] на юг.
10 (Q)Той върши велики и неизследими дела
и безбройни чудеса.
11 (R)Ето, минава край мен и не Го виждам;
преминава и не Го забелязвам;
12 (S)ако грабне плячка, кой ще Му забрани?
Кой ще Му каже: Какво правиш?
13 (T)Ако Бог не оттегли гнева Си,
горделивите помощници се повалят под Него!
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря
и да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 (U)На Когото, и праведен, ако бях, не можех да отговоря,
а щях да помоля за милост от Съдията си.
16 Ако извиках и ми отговореше,
нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 (V)Защото ме смазва с вихрушка
и умножава раните ми без причина.
18 Не ме оставя да си отдъхна,
а ме насища с горчивини.
19 Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! – би казал Той;
и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?
20 Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста;
ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си,
бих презрял живота си.
22 (W)Все едно е; затова казвам:
Той погубва и непорочния, и нечестивия.
23 Ако бичът Му убива внезапно,
Той се смее при изпитанията на невинните.
24 (X)Земята е предадена в ръцете на нечестивите;
Той покрива лицата на съдиите ѝ;
ако не, тогава кой е, който прави това?
25 (Y)А моите дни са по-бързи от бързоходец;
бягат, без да видят добро;
26 (Z)преминаха като леки кораби,
като орел, който се спуска върху лова.
27 (AA)Ако кажа: Ще забравя оплакването си,
ще оставя жалеенето си и ще се утеша.
28 (AB)В ужас съм от всичките си скърби;
зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 нечестив ще се смятам;
и така – защо да се трудя напразно?
30 (AC)Ако се умия със снежна вода
и очистя със сапун ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята,
така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 (AD)Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря
и да дойдем заедно на съд.
33 (AE)Няма посредник помежду ни,
който да сложи ръката си върху двама ни.
34 (AF)Нека оттегли от мене тоягата Си
и ужасът Му да не ме плаши.
35 Тогава ще говоря и няма да се боя от Него;
защото в себе си не съм така уплашен.

Бог – Творец и Промислител

10 (AG)Душата ми се отегчи от живота ми;
затова ще се предам на оплакването си,
ще говоря в горестта на душата си.
Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда;
покажи ми защо ми ставаш противен.
Добре ли Ти е да оскърбяваш
и да презираш делото на ръцете Си,
а да осветляваш решеното от нечестивите?
(AH)Телесни очи ли имаш?
Или гледаш, както гледа човек?
Твоите дни като дните на човека ли са
или годините Ти – като човешки дни,
че претърсваш беззаконието ми
и издирваш греха ми,
(AI)при все че знаеш, че не съм нечестив
и че никой не може да ме избави от ръката Ти?
(AJ)Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха
като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?
(AK)Помни, моля, че като глина си ме създал;
и в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 (AL)Не си ли ме излял като мляко?
Не си ли ме съсирил като сирене?
11 С кожа и мускули си ме облякъл
и с кости и жили си ме оплел;
12 живот и благоволение си ми подарил
и провидението Ти е запазило духа ми.
13 Но при все това – това си криел в сърцето Си;
зная, че това е било в ума Ти;
14 (AM)ако съгреша, ме наблюдаваш
и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.
15 (AN)Ако съм нечестив, горко ми!
И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си.
Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,
16 (AO)защото расте. Гониш ме като лъв
и отново се показваш страшен против мен.
17 Отново издигаш против мене свидетелите Си[c]
и увеличаваш гнева Си върху мен;
едно след друго войнства ме нападат.
18 (AP)И така, защо ме извади Ти от утробата?
Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;
19 бих бил, като че не съм бил;
от утробата бих бил отнесен в гроба.
20 (AQ)Дните ми не са ли малко? И така, престани
и ме остави да си отдъхна малко.
21 (AR)Преди да отида, откъдето няма да се върна,
в тъмната земя и в смъртната сянка –
22 земя, мрачна като самата тъмнина,
земя на мрачна сянка и без никакъв ред,
където светлината е като тъмнина.

Деяния на апостолите 8:26-40

Филип и етиопецът

26 А ангел от Господа говор на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа.

27 (A)И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони,

28 на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.

29 А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.

30 И Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

31 А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него.

32 (B)А мястото от Писанието, което четеше, беше това:

„Като овца бе заведен на клане;
и както агне пред стригача си не издава глас,
така не отвори устата Си.
33 В унижение Той бе лишен от правосъдие,
а Неговия род –
кой ще опише?
Защото животът Му се отнема от земята.“

34 И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът – за себе си или за някой друг?

35 (C)А Филип отвори уста и като започна от това писание, благовести му Исус.

36 (D)И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя?

37 (E)И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.

38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти.

39 (F)А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си.

40 А Филип се озова в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна в Цезарея.

Библия, ревизирано издание (BPB)

Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.