Old/New Testament
Заговор на Аман за убийството на Мардохей
3 (A)След това цар Асуир повиши Аман, сина на агагеца Амитад, въздигна го и постави стола му над столовете на всички първенци, които бяха около него.
2 (B)И всички царски служители, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Аман; защото царят беше заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.
3 (C)Затова царските служители, които бяха в царската порта, казаха на Мардохей: Ти защо престъпваш царската заповед?
4 И като му говореха всеки ден, а той не ги слушаше, съобщиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят, тъй като им беше казал, че е юдеин и не се покорява на заповедта.
5 (D)Когато Аман видя, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.
6 (E)Но мислеше, че да сложи ръка само на Мардохей, ще бъде нещо нищожно; затова, понеже му бяха казали от кой народ беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевия народ, т. е. всички юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир.
7 (F)В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуир хвърлиха пур (т. е. жребий) пред Аман последователно за всеки ден от всеки месец, чак до дванадесетия месец, който е месец Адар.
8 (G)Тогава Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между племената по всички области на твоето царство; и законите им се различават от законите на всички народи и те не спазват царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.
9 Ако е удобно на царя, нека бъде предписано да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.
10 (H)Царят извади пръстена си от ръката си и го даде на Аман, сина на агагеца Амидат, неприятеля на юдеите.
11 И царят каза на Аман: Дава ти се среброто, също и този народ, да направиш с него, както обичаш.
12 (I)И така, на тринадесетия ден от първия месец царските секретари бяха повикани и бе писано точно според това, което заповяда Аман на царските сатрапи, на управителите на всяка област и на първенците на всеки народ, във всяка област според азбуката им и на всеки народ според езика му; от името на цар Асуир бе писано и бе подпечатано с царския пръстен.
13 (J)И изпратиха писмата с бързоходци по всички царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи, млади и стари, деца и жени в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.
14 (K)Препис от писаното, чрез който щеше да бъде разнесена тази заповед по всяка област, бе обнародван между всички племена, за да бъдат готови за онзи ден.
15 (L)Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; указът бе издаден в столицата Суса. А царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.
Мардохей моли за помощ Естир
4 (M)А Мардохей, като научи за всичко, което беше станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе сред града, и викаше силно и горчиво.
2 Той дойде пред царската порта; защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта.
3 И във всяка област, където стигна тази заповед и указът на царя, между юдеите настана голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище, постлано под себе си, и пепел.
4 И момичетата и евнусите на Естир влязоха и ѝ известиха за това; и царицата се смути много. Тя прати дрехи, за да облекат Мардохей и да съблекат вретището от него; но той не прие.
5 Тогава Естир повика Атах, един от евнусите на царя, когото той беше определил да ѝ слугува, и му заповяда да отиде при Мардохей да научи какво е това и защо е то.
6 И така, Атах излезе при Мардохей на градския площад, който беше пред царската порта.
7 (N)Мардохей му съобщи всичко, което беше станало, и точното количеството на среброто, което Аман беше обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.
8 (O)Даде му и препис от писаното в указа, който беше издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да ѝ го обясни, и да ѝ заръча да влезе при царя, за да му се помоли и да направи прошение за народа си.
9 И така, Атах дойде и съобщи на Естир Мардохеевите думи.
10 Естир говорѝ на Атах и му даде заповед да съобщи на Мардохей така:
11 (P)Всички царски служители и народът от царските области знаят, че всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него – да бъде умъртвен, освен онзи, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни, откакто аз не съм викана да вляза при царя.
12 И известиха на Мардохей думите на Естир.
13 Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всички юдеи само ти ще се избавиш в царския дом.
14 Защото, ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?
15 Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохей:
16 (Q)Иди, събери всички юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона, и ако загина, нека загина.
17 И така, Мардохей отиде и извърши всичко, което му беше заповядала Естир.
Естир кани на угощение царя и Аман
5 (R)А на третия ден Естир се облече в царските си дрехи и застана във вътрешния двор на царската къща срещу царската къща; а царят седеше на царския си престол в царската къща срещу входа на къщата.
2 (S)И като видя царят царица Естир, че стоеше в двора, тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си; и Естир се приближи и се допря до края на скиптъра.
3 (T)Тогава царят ѝ каза: Какво искаш, царице Естир, и каква е молбата ти? Даже до половината от царството ще ти бъде дадено.
4 А Естир отвърна: Ако е угодно на царя, нека дойде царят с Аман днес на угощението, което съм приготвила за него.
5 И царят каза: Карайте Аман да побърза, за да бъде направено, каквото е казала Естир. Така царят и Аман дойдоха на угощението, което Естир беше приготвила.
6 (U)Докато пиеха вино, царят каза на Естир: Какво е желанието ти? И ще бъде удовлетворено. А какво е прошението ти? И ще бъде изпълнено, даже до половината от царството.
7 Тогава Естир отговори: Желанието и прошението ми е това:
8 Ако съм придобила благоволението на царя и ако е угодно на царя да удовлетвори желанието ми и да изпълни прошението ми, нека дойде царят с Аман на угощението, което ще приготвя за тях, и утре ще направя, според както царят е казал.
Планът на Аман срещу Мардохей
9 (V)В този ден Аман излезе радостен и с весело сърце; но когато видя Мардохей в царската порта, че не става, нито помръдва за него, Аман се изпълни с ярост против Мардохей.
10 Обаче Аман се въздържа и отиде у дома си; тогава прати да повикат приятелите му и жена му Зереса
11 (W)и Аман им приказва̀ за славата на богатството си и за многото си деца, и как царят го беше повишил, и как го беше издигнал над първенците и царските слуги.
12 Аман каза още: Даже и царица Естир не покани друг с царя на угощението, което направи, а само мен; още утре съм поканен при нея с царя.
13 Обаче всичко това не ме задоволява, докато гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта.
14 (X)Тогава жена му Зереса и всичките му приятели му казаха: Нека бъде приготвена една бесилка, петдесет лакътя висока, и утре кажи на царя да бъде обесен Мардохей на нея; тогава иди радостен с царя на угощението. И като се хареса това на Аман, заповяда да бъде приготвена бесилката.
22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; върнаха се и известиха:
23 Намерихме тъмницата заключена много здраво и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24 (A)А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение поради тях и се чудеха какво ще последва от това.
25 Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
26 (B)Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни.
27 И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита:
28 (C)Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек.
29 (D)А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
30 (E)Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го проковахте на дърво.
31 (F)Него Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете.
32 (G)И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.
33 (H)А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият.
Съветът на Гамалиил
34 (I)Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време;
35 и каза на събранието: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци.
36 (J)Защото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха.
37 (K)След него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38 (L)И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне;
39 (M)но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога.
40 (N)И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.
41 (O)А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име.
42 (P)И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.