Old/New Testament
Песен на заточениците във Вавилон
137 При реките на Вавилон, там седнахме.
Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;
2 на върбите сред него
окачихме арфите си.
3 (A)Защото там онези, които ни бяха пленили,
поискаха от нас да пеем думи;
и онези, които ни бяха опустошили,
поискаха веселие, като ни казаха:
Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господня
в чужда земя?
5 Ако те забравя, Йерусалиме,
нека забрави десницата ми изкуството си!
6 (B)Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня,
ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.
7 (C)Помни, Господи, това, което сториха едомците
в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха:
Разрушете, разрушете го до основите му!
8 (D)Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена,
блазе на онзи, който ти въздаде
за всичко, което си ни сторила!
9 (E)Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък
малките ти деца!
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (F)Давидов псалом.
Ще Те славя от все сърце,
ще Ти пея хваления пред боговете,
2 (G)ще Ти се поклоня пред святия Твой храм
и ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти,
защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.
3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша;
ободрил си ме със сила в душата ми.
4 (H)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе,
когато чуят думите на Твоите уста.
5 Да! Ще възпяват пътищата Господни,
че голяма е славата Господня.
6 (I)Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа към смирения;
а високоумния познава отдалеч.
7 (J)Даже ако премина през утеснение, Ти ще ме съживиш;
ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми;
и десницата Ти ще ме избави.
8 (K)Господ ще извърши това, което е потребно за мене.
Господи, понеже милостта Ти трае довека,
не оставяй делата на Своите ръце.
Божието неограничено знание и грижа
139 (L)За първия певец. Давидов псалом.
Господи, опитал си ме и си ме познал.
2 (M)Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
разбираш помислите ми отдалеч.
3 (N)Издирваш ходенето ми и лягането ми
и знаеш всичките ми пътища.
4 (O)Защото преди думата да е още на езика ми,
ето, Господи, Ти я знаеш цялата.
5 Ти си пред мен и зад мен
и си сложил върху мене ръката Си.
6 (P)Това знание е пречудно за мене;
високо е; не мога да го стигна.
7 (Q)Къде да отида от Твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побегна?
8 (R)Ако възляза на небето, Ти си там;
ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9 Ако взема крилете на зората
и се заселя в най-далечните краища на морето,
10 и там ще ме води ръката Ти
и Твоята десница ще ме държи.
11 Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие
и светлината около мене ще стане на нощ,
12 (S)то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб,
а нощта свети като ден:
за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Защото Ти си създал чреслата ми,
обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;
чудни са Твоите дела
и душата ми добре знае това.
15 (T)Костите ми не се укриха от Тебе,
когато в тайна бях изграждан
и в дълбочините на земята
ми бе давана разнообразната ми форма.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;
и в Твоята книга бяха записани
всичките ми определени дни,
докато още не съществуваше нито един от тях.
17 (U)И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже!
Колко голям е броят им!
18 Ако бих поискал да ги изброя,
те са по-многобройни от пясъка;
събуждам ли се, още съм с Тебе.
19 (V)Непременно ще поразиш нечестивите, Боже;
и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже.
20 (W)Защото говорят против Тебе нечестиво
и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета.
21 (X)Не мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб?
И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?
22 Със съвършена омраза ги мразя,
за неприятели ги смятам.
23 (Y)Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и разбери мислите ми;
24 (Z)и виж дали има в мене оскърбителен път;
и ме води по вечния път.
Пътят на любовта
13 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2 (A)И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 (B)И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4 (C)Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 (D)не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 (E)не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 (F)всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 (G)Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 (H)Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.