Old/New Testament

^2 [a] Уповавах се на Господа с надежда
и Той бе благосклонен към мене, и чу моя вопъл.
^3 (A)Той ме извлече от гибелен ров, от тинесто блато,
постави краката ми на скала и укрепи стъпките ми;
⁴ и вложи в устата ми нова песен за Него – възхвала на нашия Бог.
Мнозина ще видят, благоговейно ще се удивят и ще се надяват на Господа.
^5 (B)Блажен е човекът, който възлага надеждата си на Господа
и не общува с горделиви, нито с изменчиви лъжци!
^6 (C)Господи, Боже мой, много са извършените от Тебе чудеса
и благите Ти замисли за нас –
няма равен на Тебе!
Поискам ли да възвестявам и да говоря за тях, те са безчет.
^7 (D)(E)Жертви и приношения Ти не пожела;
отвори Ми ушите;
всеизгаряне и жертва за грях не са Ти приятни.
⁸ Тогава казах:
„Ето идвам; в свитъка е писано за Мене.
⁹ Желая да изпълня волята Ти, Боже Мой,
както и Твоя закон, който е в Моето сърце.“
^10 (F)Възвестявах Твоята справедливост във великото събрание;
не възпирах устата си: Ти знаеш това, Господи.
¹¹ Не скривах в сърцето си Твоята справедливост,
възвестявах за Твоята вярност и за спасението от Тебе
и не премълчавах Твоето милосърдие и Твоята истина пред великото събрание.
^12 (G)Господи, не прекратявай проявите на Своето милосърдие.
Твоята милост и Твоята истина нека винаги ме пазят,
^13 (H)защото безброй злини ме обкръжиха.
Беззаконията ми ме постигнаха, така че дори да виждам не мога;
те са повече от космите на главата ми; сърцето ми се изтощи.
^14 (I)Благоволи, Господи, да ме избавиш;
побързай, Господи, да ми помогнеш.
^15 (J)Нека в безчестие и срам потънат всички,
които посягат на живота ми!
Да отстъпят посрамени онези,
които злорадстват над нещастието ми.
¹⁶ Да се смутят и се засрамят тези,
които злорадстват за мене, като казват: „Добре, добре!“
^17 (K)Да се радват и да се веселят заради Тебе
всички, които Те търсят,
и онези, които се стремят към спасение от Тебе,
винаги да казват: „Велик е Господ!“
¹⁸ Аз съм беден и сиромах,
но Господ се грижи за мене.
Ти си моя помощ и мой спасител.
Боже мой, не се бави!

^2 (L)[b] Блажен е онзи, който наглежда беден.
Господ ще го избави в злочест ден.
³ Господ ще го запази и ще съхрани живота му.
И ще бъде блажен на земята.
Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
⁴ Господ ще го подкрепи на болничното му легло.
Ти ще промениш болестта му в здраве.
⁵ Аз казах: „Господи, смили се над мене;
изцели душата ми, защото съгреших спрямо Тебе.“
⁶ Моите врагове говорят лошо за мене:
„Кога ще умре и ще изчезне името му?“
⁷ И ако някой идва да ме види, говори лъжи.
Той трупа у себе си лошите неща за мене,
разказва ги, щом излезе на улицата.
⁸ Всички, които ме мразят,
шепнат против мене:
⁹ „Злощастна болест го е хванала.
Той легна и няма вече да стане.“
^10 (M)Дори моят близък приятел, на когото аз се доверявах,
който яде моя хляб, той се надигна против мене.
¹¹ Но Ти, Господи, бъди милостив към мене
и ме изправи, и аз ще им отплатя.
¹² Ще разбера, че си благосклонен към мене,
ако моят враг не възтържествува над мене,
¹³ но ме запазиш здрав
и ме поставиш пред лицето Си завинаги.
^14 (N)Славете Господа, Бог Израилев,
за вечни времена. Амин, амин!

^2 (O)[c] Както елен жадува за изворна вода,
така душата ми жадува за Тебе, Боже!
^3 (P)Душата ми жадува за Бога, за живия Бог:
„Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“
^4 (Q)Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ,
докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“
⁵ Сърцето ми се свива, когато си спомня
как ходех с множеството хора,
влизах с тях в Божия храм,
като възклицавах и благодарях
заедно с празнуващото множество.
⁶ Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
⁷ Боже мой, душата ми унива в мене.
Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан,
на планината Хермон, на планината Мицар.
^8 (R)Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади.
Всички Твои вълни и талази преминаха над мене.
⁹ Денем Господ ще покаже милосърдието Си
и нощем песента ми за Него ще бъде с мене,
моята молитва към Бога на моя живот.
^10 (S)Ще кажа на Бога, Който е моя скала:
„Защо си ме забравил?
Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
¹¹ Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене
и казват: ‘Къде е твоят Бог?’“
¹² Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.