Old/New Testament

Бог е справедлив съдия

36 Елиуй продължи да говори и каза: ² „Почакай ме малко и ще те поуча! Понеже имам още какво да кажа за Бога. ³ Ще започна мисълта си отдалече и ще въздам на своя Творец справедливост, ⁴ понеже думите ми не са измама, но пред тебе стои съвършен в познанията.

⁵ Ето Бог е мощен и все пак не отхвърля духовно силен. ⁶ Той не оставя нечестив човека жив, но на потиснатите въздава правото. ⁷ Не отвръща очи от праведните, но ги поставя с царе на престол завинаги и те се въздигат. ⁸ Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята, ⁹ Той им напомня за техните дела и нечестия, понеже са се възгордели, ¹⁰ и отваря ушите им за предупреждение, и им казва, че трябва да се обърнат от греха. ¹¹ Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в благополучие и годините си в радост. ¹² Ако не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.

¹³ Но нечестивите таят у себе си ярост, не Му се молят, когато Той ги окове. ¹⁴ Затова диханието им свършва на младини, а животът им е като на ханаанските храмови блудници. ¹⁵ Бог спасява бедния в неволята му и когато е потиснат, отваря му ухото. ¹⁶ И тебе би изтръгнал от теснотата на простора, където няма притеснение и поставеното на трапезата е богато на тлъстина.

¹⁷ Но изпълваш ли се с вина за нечестие, ще те постигнат съд и осъждане. ¹⁸ Не оставяй гневът да те подведе към хула и да те съблазни богат жертвен откуп. ¹⁹ Ще обърне ли внимание Бог на твоето богатство? Не, нито на златото, нито на мощната ти сила. ²⁰ Не жадувай онази нощ, в която народите се изтребват. ²¹ Пази се, не се поддавай на нечестие, което ти си избрал пред бедата.

Химн за всесилната Божия мъдрост

^22 (A)Ето Бог е възвишен по силата Си и кой би могъл да даде поучение като Него? ²³ Кой би могъл да Му посочи Неговия път? Кой би могъл да каже: ‘Ти постъпваш несправедливо?’ ²⁴ Помни това, за да прославяш делата Му, които хората възпяват. ²⁵ Всички хора могат да ги видят, ако и човек да ги съзре отдалече. ²⁶ Ето Бог е велик и непознаваем, броят на годините Му е неизследим. ²⁷ Той извлича капките от морето; в мъглата те се изливат в дъжд. ²⁸ Те капят от облаците и се изливат изобилно върху хората. ²⁹ И все пак, кой би могъл да разбере широтата на облаците, гърма от Неговата шатра? ³⁰ Ето Той разпростира над тях Своята светлина и покрива морските дълбини в мрак. ³¹ От тях Той съди народите, дава им храна в изобилие. ³² В дланите Си Той крие светкавица и ѝ заповядва кого да удари. ³³ Нейният гръм я известява, самият добитък също усеща, че тя идва.“

37 „И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си. ^2 (B)Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му. ³ Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си – до краищата на земята. ⁴ След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм. ^5 (C)Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме. ⁶ Защото Той казва на снега: ‘Падай на земята!’, и на проливния дъжд властно: ‘Изливай се още по-силно!’ ⁷ Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела. ⁸ Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището. ⁹ От юг идва буря, от север – студ. ^10 (D)От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява. ¹¹ И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му. ¹² И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята, ¹³ било за наказание на земята Му или за милост – така ги изпраща.

¹⁴ Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса! ¹⁵ Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак? ¹⁶ Разбираш ли как висят облаците – това чудо на Всесъвършения в знанието? ¹⁷ Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър, ^18 (E)ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало? ¹⁹ Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим. ²⁰ Ще Му бъде ли казано: ‘Аз искам да говоря?’ Би ли казал някой, че би искал да загине? ²¹ А сега светлината не се вижда, макар тя ярко да блести зад облаците, но след като вятър премине и ги прочисти. ²² От север идва златното влияние, а Бог е Сам обкръжен с величие, което внушава благоговение. ²³ Всемогъщият е непостижим. Велик е по сила, по съд. Богат на справедливост, Той не угнетява. ²⁴ Нека поради това хората да благоговеят пред Него и Той да бъде почитан от всички мъдри по сърце!“

Решенията на събора

^22 (A)Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква сметнаха, че е добре да изберат помежду си Юда, наричан Варсава, и Сила – изтъкнати сред братята мъже, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павел и Варнава, ²³ като по тях изпратиха следното писмо: „Апостолите, презвитерите и братята поздравяват братята сред езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. ^24 (B)Понеже чухме, че някои от нас са дошли, без да сме им поръчали, и са ви объркали с приказките си, като са смутили душите ви, говорейки да се обрязвате и да спазвате закона^[a], ²⁵ затова единодушно решихме да изберем някои мъже и да ги изпратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павел, ²⁶ които живота си изложиха на опасност в името на нашия Господ Иисус Христос. ²⁷ И тъй, ние изпратихме Юда и Сила, които устно ще ви обяснят същото. ²⁸ Защото, както Светият Дух, така и ние сметнахме, че е добре да не ви възлагаме вече никакво бреме освен тези нужни неща: ²⁹ да се въздържате от ядене на идолски жертви, кръв, удушени животни и блудство и да не правите на други онова, което не желаете на самите вас да ви се случва. Като се пазите от това, ще бъдете добре!“

³⁰ И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството вярващи, връчиха писмото. ³¹ Като го прочетоха, те се зарадваха за утешението. ³² А Юда и Сила, които сами бяха пророци, с дълга реч утешиха братята и ги насърчиха. ³³ След като прекараха там известно време, братята ги пуснаха с поздрав при тези, които ги бяха изпратили^[b]. ³⁴ Сила обаче намери за добре да остане там, а Юда се върна сам^[c]. ³⁵ Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха словото на Господа заедно с мнозина други.

Начало на второто пътешествие

^36 (C)След няколко дена Павел каза на Варнава: „Да отидем пак по всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим как са братята.“ ^37 (D)Варнава пожела да вземат със себе си и Йоан, наричан Марк. ^38 (E)Но Павел не искаше да вземат със себе си онзи, който ги бе изоставил в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха изпратени. ³⁹ Поради това настъпи разногласие, така че те се разделиха един от друг. И Варнава, като взе Марк, отплава за Кипър. ^40 (F)А Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята. ^41 (G)И като обхождаше Сирия и Киликия, той укрепваше църквите.