Old/New Testament
Прослава на мъдростта; тя е непостижима за човека
28 Наистина има рудник за сребро
и място, където злато се плави.
2 Желязото се взима от земята
и медта се лее от камъка.
3 Човекът слага край на тъмнината
и издирва до най-далечните места
камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Далеч от човешко жилище, където крака не стъпват,
той си отваря рудник;
окачени далеч от хората, рудничарите се люлеят.
5 Колкото до земята, от нея произлиза хлябът!
И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Камъните ѝ са място на сапфир
и златна пръст има в нея.
7 Хищна птица не знае този път
и око на сокол не го е видяло.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него;
лъв не е минавал през него.
9 Човекът простира ръката си върху канарите,
преобръща планините из корен.
10 Разсича проломи между скалите;
и окото му открива всичко, което е скъпоценно,
11 и ограничава капенето на водите;
и скритото изважда на бял свят.
12 (A)Но мъдростта – къде ще се намери?
И къде е мястото на разума?
13 (B)Човекът не познава цената ѝ;
и тя не се намира в земята на живите.
14 (C)Бездната казва: Не е в мен;
и морето казва: Не е у мене.
15 (D)Не може да се придобие със злато;
и сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Не може се оцени с офирско злато,
със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея,
нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
18 Няма да се спомене корал или кристал за покупката ѝ,
защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Топаз етиопски няма да се сравни с нея;
няма да се оцени тя с чисто злато.
20 (E)И така, откъде идва мъдростта?
И къде е мястото на разума? –
21 Понеже е скрита от очите на всички живи същества
и утаена от въздушните птици.
22 (F)Гибелта и смъртта казват:
С ушите си чухме слух за нея.
23 Бог разбира пътя ѝ
и Той знае мястото ѝ;
24 (G)понеже Той гледа до земните краища
и вижда под цялото небе,
25 (H)за да претегля тежестта на ветровете
и да измерва водите с мярка.
26 Когато направи закон за дъжда
и път за светкавицата на гърма,
27 (I)тогава Той я видя и изяви;
утвърди я, да! И я изследва;
28 (J)и каза на човека: Ето,
страх от Господа – това е мъдрост;
и отдалечаване от злото – това е разум.
Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
29 И Йов продължи още беседата си, като казваше:
2 (K)О, да бях както в предишните месеци,
както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 (L)когато светилникът Му светеше на главата ми
и със светлината Му ходех в тъмнината;
4 (M)както бях в дните на зрелостта си,
когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 когато Всемогъщият беше още с мен
и децата ми бяха около мене;
6 (N)когато миех стъпките си с масло
и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата
и приготвях седалището си на пазара.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха
и старците ставаха и стояха прави;
9 (O)първенците се въздържаха от говорене
и слагаха ръка на устата си;
10 (P)гласът на началниците замлъкваше
и езикът им залепваше за небцето им;
11 ухо, като ме чуеше, ме облажаваше
и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;
12 (Q)защото освобождавах сиромаха, който викаше,
и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен;
и аз веселях сърцето на вдовицата.
14 (R)Обличах правдата и тя ми беше одежда;
моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 (S)Аз бях очи на слепия
и крака на хромия.
16 (T)Бях баща на сиромасите;
изследвах делото на непознатия за мене.
17 (U)Трошех челюстите на несправедливия
и изтеглях лова от зъбите му.
18 (V)Тогава казвах: Ще умра в гнездото си;
и дните ми ще се умножат, както пясъкът.
19 (W)Коремът ми е прострян към водите;
и росата намокря цяла нощ клоните ми.
20 (X)Славата ми зеленее още в мен;
и лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Хората чакаха да ме слушат
и мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 След моите думи те не прибавяха нищо;
словото ми капеше върху тях;
23 (Y)очакваха ме като дъжд
и устата им зееха като за пролетен дъжд.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние;
и те не можаха да помрачат[a] светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им,
и живеех като цар сред войската,
като онзи, който утешава наскърбените.
ПЪРВОТО ПЪТУВАНЕ НА ПАВЕЛ
Изпращането на апостолите Савел и Варнава
13 (A)А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел.
2 (B)И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.
3 (C)Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.
Апостолите Савел и Варнава в Кипър
4 (D)И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплуваха за Кипър.
5 (E)И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.
6 (F)И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,
7 който беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Той, последният, повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.
8 (G)Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.
9 (H)Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и каза:
10 (I)О, ти, пълен с всякакво коварство и с всякакво лукавство, сине дяволски, враг на всичко, което е право, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа?
11 (J)И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И в същия миг падна върху него тъма и мрак; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.
12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.
Проповедта в Антиохия Писидийска
13 (K)А Павел и спътниците му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим.
14 (L)А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
15 (M)И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.
16 (N)Така Павел стана, помаха с ръка и каза: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
17 (O)Бог на този Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.
18 (P)И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
19 (Q)И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя, за да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.
20 (R)След това им даваше съдии до пророк Самуил.
21 (S)После поискаха цар; и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
22 (T)И него като отстрани, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, като каза: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“
23 (U)От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Исус,
24 (V)след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението за покаяние на целия Израилев народ.
25 (W)И като свършваше попрището си, Йоан казваше: Кой си мислите, че съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате; но ето, след мен иде Един, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.