Old/New Testament

Пророк Илия и израилският цар Охозия

1 ^(A)След смъртта на Ахав Моав се разбунтува против Израил. ^2 (B)Охозия падна през решетъчния прозорец на горната си стая, в Самария, и се нарани. Тогава той изпрати пратеници, като им поръча: „Идете, попитайте Ваал-Зевув, бога на Екрон, дали ще оздравея от това нараняване.“

³ Но Господен ангел каза на тесвитеца Илия: „Стани! Иди да пресрещнеш пратениците на самарийския цар и им кажи: ‘Няма ли Бог у Израил, че отивате да питате Ваал-Зевув, бога на Екрон? ⁴ Затова така казва Господ: «Ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш»!’“ И Илия отиде.

⁵ И пратениците се върнаха при Охозия. Той ги попита: „Защо се върнахте?“ ⁶ Те му отговориха: „Един мъж дойде да ни посрещне и ни каза: ‘Идете си, върнете се при царя, който ви е изпратил, и му кажете, че Господ пита: «Няма ли Бог у Израил, че отивате да се допитате до Ваал-Зевув, бога на Екрон? Затова няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш»’.“ ⁷ Той им отвърна: „Как изглеждаше мъжът, който ви пресрещна и ви каза тези думи?“ ⁸ Те му отговориха: „Онзи човек беше космат, препасан с кожен колан около кръста.“ Тогава царят каза: „Това е тесвитецът Илия.“

⁹ И царят изпрати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Петдесетникът се изкачи при Илия и ето намери го седящ на върха на хълма и му каза: „Божий човече! Царят каза: Слез долу!“ ^10 (C)Но Илия отговори на петдесетника: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и да погълне тебе и твоите петдесет души.“ И слезе огън от небето и погълна и него, и петдесетте му войници.

¹¹ И втори път царят изпрати при Илия друг петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи и му каза: „Божий човече, така каза царят: ‘Бързо слез долу!’“ ¹² Отговорът на Илия на тези хора беше: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и погълне тебе и твоите петдесет войници.“ И Божий огън слезе от небето и погълна и него, и неговите петдесет войници.

¹³ И още веднъж царят изпрати трети петдесетник с неговите петдесет войници. Но третият петдесетник се изкачи, дойде и падна на коленете си пред Илия, и го умоляваше с думите: „Божий човече, нека бъде пощаден животът ми и животът на тези твои петдесет служители пред тебе. ¹⁴ Ето огън слезе от небето и погълна предишните двама петдесетници с техните петдесет войници. Но сега нека бъде пощаден животът ми пред твоите очи!“ ¹⁵ Тогава Господният ангел каза на Илия: „Слез долу с него. Не се бой от него.“ И той стана и слезе долу с него при царя.

¹⁶ След това той каза на царя: „Така говори Господ: ‘Понеже изпрати пратеници да попитат Ваал-Зевув, бога на Екрон, като че ли нямаше в Израил Бог да се допиташ до Неговото слово, затова ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш’!“ ¹⁷ И той умря според словото на Господа, което Илия изрече. И вместо него се възцари Йорам – това беше във втората година на юдейския цар Йосафат, понеже Охозия нямаше син. ¹⁸ Останалите дела на Охозия, които той извърши, са записани в книгата на летописите на израилските царе.

Възнесението на пророк Илия

2 И когато дойде време Господ да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия и Елисей идваха от Галгал. ² Илия каза на Елисей: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща във Ветил.“ Но Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те отидоха във Ветил. ³ Пророческите синове, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе и ще го възнесе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“

⁴ Илия пак му каза: „Елисей, стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща в Йерихон.“ И отново Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те достигнаха до Йерихон. ⁵ Тогава учениците на пророка, които бяха в Йерихон, се приближиха до Елисей и му казаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“

⁶ И още веднъж Илия му каза: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща към Йордан.“ Отново Елисей отговори: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така двамата продължиха. ⁷ Тогава петдесет души от учениците на пророка тръгнаха и се спряха недалече отстрани, а двамата стояха с лице към Йордан. ^8 (D)Илия взе кожуха си, нави го и удари с него по водата, и тя се раздели на две страни. И двамата преминаха по сухо.

^9 (E)Когато те преминаваха, Илия каза на Елисей: „Искай каквото желаеш да направя за тебе, преди да бъда взет от тебе.“ Елисей каза: „Нека да бъде мой двоен дял от твоя дух.“ ^10 (F)Той отговори: „Ти искаш трудно нещо. Ако ме видиш как ще бъда взет от тебе, така и ще стане. Ако ли пък не видиш, това няма да стане.“ ^11 (G)Както вървяха по пътя и разговаряха, изведнъж се появи огнена колесница с огнени коне и ги разделиха един от друг. Илия бе грабнат във вихрушката към небето. ^12 (H)Елисей гледаше това и извика: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и конницата му!“

Начало на служението на пророк Елисей

И вече не го видя. Тогава сграбчи дрехите си и ги раздра на две. ¹³ След това той вдигна кожуха на Илия, който бе паднал от него, върна се и застана на брега на Йордан. ¹⁴ Тогава той взе кожуха на Илия, който бе паднал от него, удари с него по водата и каза: „Къде е сега Господ, Бог на Илия?“ И удари по водата и тя се раздели на две страни, и Елисей премина. ¹⁵ Отдалече го видяха учениците на пророка, които бяха срещу Йерихон, и казаха: „Илиевият дух почива върху Елисей.“ След това излязоха, за да го посрещнат, и му се поклониха до земята. ¹⁶ Тогава му казаха: „Ето сред нас, твоите служители, има петдесет души силни мъже. Нека те отидат да потърсят твоя господар. Може би Господният Дух го е вдигнал и го е оставил на някоя планина или в някоя долина.“ Но той отговори: „Не ги изпращайте!“ ^17 (I)Но те настояваха много пред него, докато му дотегнаха и каза: „Изпратете ги!“ Така те изпратиха петдесетте души, който го търсиха три дена, но не го намериха. ¹⁸ Те се върнаха при Елисей, който пребиваваше в Йерихон. Той им припомни: „Не ви ли казах да не ходите?“

¹⁹ Жителите на града казаха на Елисей: „Ето, както виждаш, господарю мой, разположението на този град е добро. Но водата е лоша и земята е безплодна.“ ²⁰ Той отвърна: „Дайте ми нова, плитка купа и поставете сол в нея.“ И му дадоха. ^21 (J)Тогава той излезе при водния извор, хвърли там солта и рече: „Така казва Господ: ‘Аз направих тази вода добра; занапред от нея няма да извира нито смърт, нито безплодие’.“ ²² И водата си е добра и до днес според думите, които изрече Елисей.

²³ Оттам той тръгна към Ветил и докато вървеше, по пътя от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като казваха: „Влизай, плешивецо. Влизай, плешивецо!“ ²⁴ Той се озърна, погледна ги втренчено и ги прокле в името на Господа. В това време от гората излязоха две мечки и разкъсаха четиридесет и две деца от тях. ²⁵ Оттук Елисей отиде на планината Кармил и оттам се завърна в Самария.

Царуване на израилския цар Йорам и походът му срещу Моав

3 След това Ахавовият син Йорам се възцари над Израил в Самария в осемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува дванадесет години. ² И той вършеше зло пред Господа, но не като баща си или майка си, защото премахна Вааловия идол, който баща му беше направил. ³ Само се придържаше към греховете на Йеровоам, Наватовия син, с които той беше въвлякъл в грях Израил, и не се отклоняваше от тях.

⁴ Моавският цар Меша имаше много стада и плащаше данък на израилския цар по сто хиляди агнета и вълната на сто хиляди овни. ^5 (K)Но щом Ахав умря, моавският цар се разбунтува против израилския цар. ⁶ Затова в онези дни цар Йорам излезе от Самария и направи преглед на всички боеспособни израилтяни, ^7 (L)върна се и изпрати да кажат на юдейския цар Йосафат: „Моавският цар се разбунтува против мене. Ще дойдеш ли с мене на война против Моав?“ Той отговори: „Ще дойда! Аз съм готов наравно с тебе, моят боен народ е както твоя народ, моите коне са готови, както твоите коне.“ ⁸ Тогава той попита: „По кой път ще отидем?“ Отговорът беше: „По пътя през едомската пустиня.“

⁹ Така израилският цар тръгна заедно с юдейския цар и едомския цар и те заобикаляха по този път седем дена. Нямаше вода нито за войската, нито за животните, които пехотинците водеха със себе си. ¹⁰ Тогава израилският цар каза: „Горко ни! Това е, защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“

^11 (M)Но Йосафат каза: „Няма ли тук Господен пророк, чрез когото можем да попитаме Господа?“ И един от служителите на израилския цар каза: „Елисей, Сафатовият син, е тук, онзи, който е прислужвал на пророк Илия.“ ¹² Йосафат каза: „С него е словото на Господа.“ Така израилският цар, съпровождан от Йосафат и едомския цар, слязоха при него.

¹³ Тогава Елисей каза на израилския цар: „Какво общо имам с тебе? Иди при пророците на своя баща или при пророците на своята майка.“ Но израилският цар му каза: „Не! Защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“ ^14 (N)Тогава Елисей каза: „Жив е Господ Вседържител, на Когото служа! Ако не почитах юдейския цар Йосафат, нито бих те погледнал, нито бих се отнесъл с внимание към тебе.“ ¹⁵ Сега доведете ми един музикант. И докато музикантът свиреше, ръката на Господа беше върху Елисей ¹⁶ и той каза: „Така казва Господ: ‘Превърни това корито на река в дълбоки водоеми’. ¹⁷ Защото така казва Господ: ‘Няма да видите нито вятър, нито дъжд, а това корито на река ще се напълни с вода, от която ще пиете вие с войската си и добитъка си.’ ¹⁸ Това е лесно в очите на Господа и Той ще предаде Моав във вашите ръце. ¹⁹ Вие ще разрушите всеки укрепен град и всички главни градове. Ще повалите всички плодни дървета и ще запушите всички водни извори. След това ще засипете цялата плодородна земя с камъни.“ ²⁰ На сутринта по времето, когато се принася безкръвната жертва, водата дойде откъм Едом и страната се изпълни с нея.

²¹ Когато всички моавците чуха, че царете се приближават, за да воюват с тях, те събраха мъжете – т.е. всички младежи на възраст за военна служба – и се струпаха край границата. ²² Те станаха рано сутринта и слънцето огряваше водата, и моавците видяха от отсрещната страна, че водата е червена като кръв. ²³ Тогава те извикаха: „Това е кръв! Царете са се сбили помежду си и са се изтребили един друг. Сега, Моав, на плячка!“

²⁴ Когато отидоха при израилския стан, израилтяните се надигнаха и започнаха да разбиват моавците и те побягнаха пред тях, а израилтяните продължаваха да налитат върху тях и да ги избиват. ²⁵ Те събаряха градовете и всеки хвърляше камък върху всяко парче плодородна земя, докато се напълнеше. Те запушиха всички водни извори, повалиха всички плодни дървета, така че остана само Кир-Харешет с крепостта. И въоръжените с прашки го обкръжиха и го обстрелваха.

²⁶ Когато моавският цар видя, че губи битката, взе със себе си седемстотин мечоносци, за да пробият фронтовата линия на едомския цар, но не успя. ^27 (O)Тогава той взе първородния си син, който трябваше да царува вместо него, и го принесе в жертва на градската стена. Това причини голямо възмущение сред израилтяните, те се оттеглиха и се завърнаха в земята си.

Възкресението на Иисус Христос

24 ^(A)В първия ден на седмицата^[a] жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония. ² Те намериха камъка отместен от гроба, ³ но като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. ^4 (B)И докато се чудеха на това, ето двама мъже се изправиха пред тях в бляскави дрехи. ⁵ Те се уплашиха и сведоха очи към земята, но мъжете им рекоха: „Защо търсите Живия между мъртвите? ⁶ Няма Го тук; Той възкръсна! Припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея. ^7 (C)Каза ви, че Синът човешки трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“ ⁸ Тогава те си спомниха думите Му.

⁹ И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте ученици и на всички останали. ¹⁰ Това бяха Мария Магдалина, Йоанна, Мария, майката на Яков, и другите с тях. Те разказаха за това на апостолите, ¹¹ но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха. ¹² Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото.

Иисус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

^13 (D)В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. ¹⁴ Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило. ¹⁵ И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях. ¹⁶ Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят. ¹⁷ А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“ ¹⁸ Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“ ^19 (E)И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ, ²⁰ как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха. ^21 (F)А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това. ^22 (G)Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба ²³ и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив. ^24 (H)Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“ ^25 (I)Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците. ²⁶ Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ ²⁷ И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.

²⁸ Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си. ²⁹ Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях. ³⁰ А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде. ³¹ Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях. ³² И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“

³³ В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях. ^34 (J)Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. ³⁵ А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.