Old/New Testament
Лозето на Навутей
21 (A)И след тези събития се случи следното. Йезреелецът Навутей имаше лозе край двореца на самарийския цар Ахав. 2 И Ахав каза на Навутей: „Продай ми лозето си. То ще бъде моя зеленчукова градина, защото е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам по-добро лозе от него или ако ти е угодно, ще ти дам сребро, колкото ти струва.“ 3 Но Навутей отговори на Ахав: „Да ме пази Господ да ти дам наследството от моите предци.“ 4 Ахав се върна в дома си унил и намръщен поради думите, които йезреелецът Навутей му каза: „Няма да ти дам наследството от предците ми.“ Духом смутен, царят легна в леглото си, обърна се с лице към стената и не яде хляб.
5 Тогава жена му Йезавел дойде при него и го попита: „Защо духът ти е унил, че и хляб не ядеш?“ 6 А той ѝ отговори: „Когато говорех с йезреелеца Навутей, му казах: ‘Дай ми твоето лозе за сребро или ако желаеш, ще ти дам друго лозе вместо него.’ А той ми каза, че няма да ми даде лозето[a].“ 7 Тогава жена му Йезавел каза: „Ти сега трябва да покажеш, че си цар на Израил. Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти дам лозето на йезреелеца Навутей.“
8 И тя написа писма от името на Ахав и като ги запечата с неговия печат, изпрати ги до старейшините и знатните, които живееха с Навутей. 9 В писмата тя написа дословно: „Обявете пост и поставете Навутей на предно място сред народа. 10 (B)А срещу него поставете двама безотговорни човека, които да свидетелстват и да казват: ‘Ти похули Бога и царя’ – и след това го изведете и го убийте с камъни, за да умре.“ 11 Тогава мъжете от града му, старейшините и знатните, които живееха в неговия град, направиха, както Йезавел им изпрати разпореждането, точно както беше писала в писмата, които им изпрати. 12 Те обявиха пост и поставиха Навутей на почетно място сред народа. 13 И двама безотговорни човека дойдоха, седнаха срещу него и свидетелстваха против него пред народа, като казаха: „Навутей похули Бога и царя.“ След това го изведоха от града, убиха го с камъни и той умря. 14 Тогава изпратиха да кажат на Йезавел: „Навутей е убит с камъни и вече умря.“
15 А Йезавел, като чу, че Навутей е бил убит с камъни и умрял, каза на Ахав: „Стани, вземи в притежание лозето на йезреелеца Навутей, който отказваше да ти го даде за сребро, понеже Навутей не е вече между живите. Той умря.“ 16 Когато Ахав чу, че Навутей е мъртъв[b], стана и отиде на лозето на йезреелеца Навутей, за да го завладее.
17 И Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза: 18 „Стани и иди при израилския цар Ахав, който живее в Самария. Ето сега той е в Навутеевото лозе, където е отишъл да го завладее. 19 (C)И кажи му: ‘Така казва Господ: «Ти уби, а пък още заграбваш наследствен имот?» Така казва Господ: «На това място, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, ще лижат и твоята»’.“ 20 Тогава Ахав каза на Илия: „Мой враже! Ти ме намери!“ А Илия отвърна: „Намерих те, защото ти се увлече да вършиш зло пред очите на Господа[c]. 21 (D)Така говори Господ: ‘Ето ще докарам бедствие върху тебе, ще те измета и ще изтребя всяко мъжко у Ахав, 22 и ще постъпя с дома ти, както с дома на Йеровоам, Наватовия син, и както с дома на Вааса, Ахиевия син, заради огорчението, с което ти Ме оскърби и увлече Израил в грях.’ 23 (E)Също за Йезавел Господ каза: ‘Кучетата ще ядат Йезавел при стената на Йезреел. 24 Който от Ахавовия род умре в града, него псетата ще го изядат; който умре на полето, него птиците ще го изкълват.’
25 (F)Наистина, не е имало някой, подобен на Ахав, който да се е увличал да върши зло пред очите на Господа, към което го е подучвала жена му Йезавел; 26 той постъпваше отвратително, като следваше идолите, както правеха аморейците, които Господ беше изгонил пред лицето на израилтяните.“
27 И когато изслуша всички тези думи, Ахав раздра дрехите си, надяна своето вретище, постеше, спеше с вретището и ходеше обезсърчен. 28 Тогава Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза: 29 (G)„Видя ли как Ахав се смири пред Мене? Поради това, че той се смири пред Мене, няма да изпратя бедствие в неговото време, но ще изпратя бедствия върху дома му в дните на неговия син.“
Трета война против арамейците
22 (H)Изминаха три години без война между арамейците и Израил. 2 А в третата година юдейският цар Йосафат отиде при израилския цар. 3 И израилският цар каза на служителите си: „Знаете ли, че Рамот Галаадски ни принадлежи? А ние мълчим и не го отнемаме от ръцете на арамейския цар?“ 4 (I)Той попита Йосафат: „Ще тръгнеш ли с мене на война против Рамот в Галаад?“ А Йосафат отговори на израилския цар: „Както ти ще отидеш, така и аз; както твоят народ, така и моят народ; както твоите коне, така и моите коне.“
5 И Йосафат каза на израилския цар още: „Попитай за Господното слово.“ 6 Тогава израилският цар събра пророците си – около четиристотин души – и ги запита: „Да ида ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ Те казаха: „Иди! Господ го предава в ръцете на царя.“ 7 (J)А Йосафат попита: „Няма ли още и някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?“ 8 израилският цар отговори на Йосафат: „Има още един мъж – Михей, син на Йемвлай, чрез когото може да се запита Господ, но аз го ненавиждам, защото не пророчества за мене добро, но само лошо.“ Но Йосафат каза: „Царят не би трябвало да казва така.“ 9 Тогава израилският цар повика един евнух и каза: „Бързо доведи Михей, син на Йемвлай!“
10 Израилският цар и юдейският цар Йосафат седнаха всеки на своя престол, облечени в царските одежди, при портата на Самария и всички пророци предсказваха пред тях. 11 А Седекия, син на Кенаана, си беше направил железни рога и каза: „Така говори Господ: ‘С тези ще промушваш арамейците, докато ги довършиш’.“ 12 И всички пророци предсказваха същото, като казваха: „Тръгни срещу Рамот в Галлад и ще имаш успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.“
13 Изпратеният, който беше отишъл да повика Михей, казваше на пророка: „Ето словата на пророците единогласно са добри за царя. Нека и твоята дума да бъде като словото на всеки от тях. Изречи и ти добро.“ 14 А Михей каза: „Жив е Господ, ще кажа, което Господ ми каже.“ 15 И той отиде при царя и царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ И той му отговори: „Иди, ще имаш успех, Господ ще го предаде в ръцете на царя.“ 16 А царят го попита: „Колко пъти трябва да те заклевам да не ми казваш нищо освен истината в името на Господа?“ 17 (K)Тогава той каза: „Аз видях всички израилтяни, пръснати по планините като овци, които нямат пастир, и Господ каза: ‘Тези нямат господар; нека всеки се върне в дома си в мир’.“
18 А израилският цар каза на Йосафат: „Не ти ли казах, че той не предсказва добро, а само лошо.“ 19 (L)Но Михей продължи: „Послушай словото на Господа. Аз видях Господа да седи на Своя престол и цялото небесно войнство стоеше при Него, отдясно и отляво на Него. 20 И Господ каза: ‘Кой би подмамил Ахав да тръгне и падне при Рамот в Галаад? Един дух казваше така, а друг иначе. 21 Един дух излезе, застана пред лицето на Господа и каза: «Аз ще го подмамя.» И Господ го запита: «С какво?» 22 И той отговори: «Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всички негови пророци.» И Господ каза: «Ти би го подмамил и би изпълнил това. Излез и го направи».’ 23 И ето сега Господ допусна лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци, обаче Господ е изговорил за тебе зло.“
24 А Кенаановият син Седекия се приближи, удари Михей по бузата и каза: „Как, нима е преминал Господният Дух от мене, за да говори в тебе?“ 25 Тогава Михей отвърна: „Ето ще разбереш, когато бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“ 26 Тогава израилският цар каза: „Хванете Михей и го отведете при градския управител Амон и при царския син Йоас 27 и кажете: ‘Така говори царят: «Затворете този в тъмницата, хранете го с хляб и вода оскъдно, докато се завърна с мир»’.“ 28 А Михей каза: „Ако се върнеш с мир, Господ не е говорил чрез мене.“ И каза още: „Слушайте вие, цял народе!“
29 И така, израилският цар и юдейският цар Йосафат отидоха към Рамот в Галаад. 30 Тогава израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи своите царски одежди.“ И израилският цар се преоблече и влезе в бой. 31 А арамейският цар беше заповядал на своите тридесет и двама командири на колесници: „Не се бийте с малък или голям, а само с израилския цар!“ 32 Когато командирите на колесниците видяха Йосафат, си помислиха: „Този трябва да е израилският цар“, и се отбиха да се сразят с него. Но Йосафат нададе юдейския боен вик. 33 И като разбраха, че той не е израилският цар, командирите на колесниците го оставиха. 34 А един воин случайно опъна лък и рани израилския цар през шевовете на ризницата му, поради което той каза на колесничаря си: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм ранен.“ 35 Но в този ден сражението се ожесточи, а царят стоеше в колесницата срещу арамейците и умря вечерта. А кръвта от неговата рана изтичаше по дъното на колесницата. 36 И към залеза на слънцето се понесе вик в редиците: „Всеки в своя град! Всеки в своята земя!“ 37 Така царят умря, беше докаран в Самария и го погребаха там. 38 А колесницата измиха при Самарийския водоем, където се миеха блудници, и кучета лижеха кръвта му според думите на Господа, които Той беше казал.
Юдейското и израилското царство след Ахав
39 (M)А останалите дела на Ахав, всичко, което извърши, и дворецът от слонова кост, който изгради, и всичките градове, които е построил, са записани в летописите на израилските царе.
40 Така Ахав почина и вместо него се възцари синът му Охозия. 41 (N)(O)А над Юдея се беше възцарил Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав. 42 Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и пет години, а името на майка му беше Азума, Салаилева дъщеря. 43 Той следваше във всичко пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше угодното пред Господа. 44 [d] Само светилищата по високите места не бяха премахнати. Народът все още принасяше жертви и кадеше по високите места. 45 Йосафат сключи мир с израилския цар.
46 А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше са записани в летописите на юдейските царе. 47 (P)Той изтреби от страната колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса. 48 В Едом тогава нямаше цар, а само царски наместник. 49 (Q)Йосафат построи таршишки кораби, за да отиват в Офир за злато, но те не отплаваха, понеже се разбиха в Ецион-Гевер.
50 Тогава Ахавовият син Охозия каза на Йосафат: „Нека моите служители тръгнат с твоите служители на корабите.“ Но Йосафат не се съгласи. 51 И Йосафат почина и беше погребан при тях в града на баща си Давид, и вместо него се възцари синът му Йорам. 52 Ахавовият син Охозия се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува над израилтяните две години. 53 Той вършеше зло пред очите на Господа, като ходеше по пътя на баща си и по пътя на майка си, и по пътя на Йеровоам, който въвлече в грях Израил. 54 Той също служеше на Ваал, покланяше му се и огорчи Господа, Бога Израилев, с всичко, което беше вършил баща му.
Разпъване на Иисус Христос
26 (A)А когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който идваше от нива, и сложиха върху него кръста, за да го носи след Иисус. 27 Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. 28 А Иисус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си. 29 Понеже наближават дни, когато ще се каже: ‘Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили!’ 30 (B)Тогава ще започнат да казват на планините: ‘Паднете върху нас!’, и на хълмовете: ‘Затрупайте ни!’ 31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?“
32 Водеха и двама злодеи, за да бъдат погубени с Него.
33 (C)И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия отляво. 34 (D)Тогава Иисус рече: „Отче, прости им! Те не знаят какво правят.“ А те хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му. 35 (E)Народът стоеше и гледаше. Началниците също се присмиваха и говореха: „Други спаси, нека спаси Себе Си, ако Той е Христос, Божият избраник.“ 36 (F)И войниците Му се подиграваха, като идваха до него, поднасяха Му оцет и 37 казваха: „Ако Ти си Царят на юдеите, спаси Себе Си.“ 38 А над Него имаше надпис с гръцки, латински и еврейски букви[a]: „Този е Царят на юдеите“. 39 Един от разпънатите злодеи започна да Го хули с думите: „Ако Ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“ 40 А другият му отвърна с укор: „Нима и от Бога не се боиш, щом като си осъден на същото! 41 Спрямо нас е справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. А Този нищо лошо не е сторил.“ 42 И казваше на Иисус: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“ 43 А Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“
Кръстна смърт на Иисус Христос
44 (G)(H)Беше вече около шестия час и настана мрак по цялата земя до деветия час. 45 Слънцето потъмня, а храмовата завеса се раздра по средата. 46 (I)Тогава Иисус извика с висок глас: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.“ И като каза това, издъхна.
47 (J)А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: „Наистина, Този Човек е бил праведник.“ 48 Целият народ, който се беше събрал на това зрелище и видя станалото, си тръгна, удряйки се в гърди, окайвайки се.
49 (K)А всичките Му познати стояха надалеч и гледаха това заедно с жените, които Го съпровождаха от Галилея.
Снемане на Иисус Христос от кръста и погребението Му
50 (L)Имаше един човек на име Йосиф, от юдейския град Ариматея. Той беше съветник, добър и справедлив, 51 и очакваше Божието царство, не се беше съгласил с решенията и деянията на юдеите. 52 Той дойде при Пилат и измоли тялото на Иисус. 53 И като Го сне, обви Го в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не бе полаган. 54 Този ден беше петък и настъпваше събота.
55 След Йосиф вървяха жените, които бяха дошли с Иисус от Галилея. Те видяха гроба и как бе положено тялото Му. 56 (M)Когато се върнаха, приготвиха благовония и миро. И в съботата си починаха, както повелява Законът.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.