Old/New Testament
Саул отхвърлен от Бога
15 (A)След това Самуил каза на Саул: „Господ ме изпрати да те помажа за цар над Неговия народ, над Израил; сега чуй думите на Господа. 2 (B)Така каза Господ Вседържител: ‘Аз наблюдавах онова, което Амалик стори на Израил, как застана на пътя му, когато той идваше от Египет.’ 3 Иди сега и порази Амалик[a] и изтреби всичко негово[b]; не го щади, а предай на смърт мъже и жени, деца и кърмачета, волове и овце, камили и осли.“
4 Тогава Саул призова народа и го преброи в Телаим. Оказаха се двеста хиляди израилтяни пешаци, а освен това десет хиляди от племето на Юда. 5 Саул се придвижи до града на Амалик и постави засада в долината. 6 Саул каза на кинейците: „Идете, отделете се, напуснете амаликитците, за да не ви изтребя с тях, понеже вие се държахте благосклонно към всички израилтяни, когато идваха от Египет.“ И така, кинейците се отделиха от амаликитците.
7 Тогава Саул разби Амалик от Хавила до местността Сур, която се намира срещу Египет. 8 Той хвана жив амаликитския цар Агаг, а целия народ изтреби с меч[c]. 9 Но Саул и народът пощадиха Агаг и най-доброто от едрия добитък, от угоените животни и агнетата – те изобщо не искаха да изтребят всичко, което беше добро, а изтребиха всичко лошо и нищожно.
10 И словото на Господа беше отправено към Самуил: 11 (C)„Разкайвам се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна от Мене и не изпълни Моите заповеди.“ Натъжи се Самуил и цяла нощ призоваваше Господа. 12 А рано сутринта Самуил стана и тръгна да пресрещне Саул. На Самуил беше известено, че Саул е ходил на Кармил и там си е поставил паметник, а оттам се е върнал и е отишъл в Галгал. 13 Когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: „Благословен да си от Господа. Изпълних заповедта на Господа.“ 14 Но Самуил попита: „Какво е това блеене на овце в ушите ми и този рев на добитък, който чувам?“ 15 Саул отговори: „Докараха ги от Амалик, защото народът пощади най-доброто от дребния и едрия добитък за жертвоприношение на Господа, твоя Бог; а другото изтребихме.“ 16 Самуил каза на Саул: „Стига! Ще ти известя какво ми каза Господ нощес.“ Саул му отговори: „Казвай.“
17 Самуил запита: „Нима ти не се имаше за незначителен, когато стана вожд на Израилевите племена и Господ те помаза за цар над Израил? 18 Господ те изпрати на път и заповяда: ‘Иди, предай на унищожение нечестивите амаликитци и воювай против тях, докато ги изтребиш.’ 19 Защо тогава ти не послуша Господния глас, а се хвърли по плячка и извърши зло пред очите на Господа?“ 20 Саул отговори на Самуил: „Но аз послушах Господния глас, поех, където ме изпрати Господ, доведох амаликския цар Агаг и изтребих амаликитците. 21 А от плячката, дребен и едър добитък, народът взе най-доброто от това, което трябва да бъде унищожено, за да принесе в Галгал жертва на Господа, твоя Бог.“ 22 (D)Но Самуил възрази: „Нима всеизгарянията и жертвите са толкова приятни на Господа, колкото послушанието спрямо Господния глас? Наистина, послушанието е по-добро от жертвата и покорността – по-добра от тлъстината на овните. 23 Защото непокорството е също грях като магьосничеството и упорството е също като нечестието и идолопоклонството. Тъй като ти пренебрегна словото на Господа, затова и Той те отхвърля, за да не бъдеш цар.“
24 Тогава Саул каза на Самуил: „Съгреших, понеже наруших заповедта на Господа и твоите наставления, но се уплаших от народа и послушах желанието му. 25 А сега, прости ми моя грях и се върни с мене, за да се поклоня на Господа.“ 26 (E)Но Самуил заяви на Саул: „Няма да се върна с тебе, защото ти пренебрегна словото на Господа и Господ те отхвърли, за да не бъдеш цар над Израил.“ 27 А когато Самуил се обърна да си отиде, Саул хвана края на мантията му и тя се скъса. 28 (F)Тогава Самуил каза: „Така днес Господ изтръгва Израилското царство от тебе и го дава на друг, който е по-добър от тебе. 29 (G)Той, Славата на Израил, нито лъже, нито се разкайва. Той не е човек, за да се разкайва.“ 30 Саул отвърна: „Съгреших. Но окажи ми сега чест пред старейшините на моя народ и пред Израил – тръгни с мене, за да се поклоня пред Господа, твоя Бог.“ 31 Самуил тръгна след Саул и Саул се поклони пред Господа.
32 След това Самуил заповяда: „Доведете пред мене амаликитския цар Агаг.“ Агаг дойде при него във вериги[d]. Тогава Агаг каза: „Навярно горчивината на смъртта е отминала.“ 33 Но Самуил каза: „Както мечът ти е лишавал жени от деца, така и майка ти между жените ще бъде лишена от деца.“ След това Самуил съсече на части Агаг пред Господа в Галгал.
34 Тогава Самуил тръгна за Рама, а Саул потегли към дома си в Гива Саулова. 35 Самуил вече не видя Саул до деня на смъртта си, но тъгуваше за него, защото Господ беше се разкаял, че беше поставил Саул за цар над Израил.
Избиране и помазване на Давид за цар
16 (H)Господ запита Самуил: „Докога ще тъгуваш за Саул – Аз го отхвърлих, за да не бъде вече цар над Израил? Напълни рога си с елей и тръгни на път. Аз ще те изпратя във Витлеем при Йесей, защото Си избрах цар измежду неговите синове.“ 2 Самуил отговори: „Как да отида? Ако Саул чуе, ще ме убие.“ Господ каза: „Вземи със себе си една телица и кажи: ‘Дойдох да принеса жертва пред Господа.’ 3 Покани и Йесей на жертвоприношението. Аз сам ще ти покажа какво да правиш и ти ще Ми помажеш онзи, когото ти посоча.“ 4 Самуил постъпи така, както му каза Господ. Когато дойде във Витлеем, градските старейшини изплашени го посрещнаха и запитаха: „С мир ли идваш?“ 5 Той отговори: „С мир. Дойдох да принеса жертва пред Господа. Осветете се и елате с мене на жертвоприношение.“ Той освети Йесей и синовете му и ги покани на жертвоприношението.
6 Когато те пристигнаха и Самуил видя Елиав, помисли си: „Наистина, този е Негов помазаник пред Господа!“ 7 (I)Но Господ каза на Самуил: „Не гледай външността му и високия му ръст; Аз го отхвърлих. Бог не гледа така, както гледа човек, защото човек гледа лицето, а Господ гледа сърцето.“ 8 Йесей повика Аминадав и го представи пред Самуил. Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“ 9 Йесей представи Сама. Но Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“ 10 Така Йесей представи пред Самуил седмината си синове, но Самуил каза на Йесей: „Господ не е избрал тези.“
11 Самуил попита Йесей: „Това ли са всичките ти синове?“ Йесей отговори: „Остава още най-малкият. Той пасе овцете.“ Самуил каза на Йесей: „Изпрати да го доведат, защото няма да седнем на жертвената трапеза, докато той не дойде тука.“ 12 (J)Тогава Йесей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив на вид. Тогава Господ каза: „Стани, помажи го, защото това е самият той.“ 13 (K)Самуил взе рога с елей и го помаза сред братята му, и Господният Дух слезе върху Давид и го съпътстваше от онзи ден и нататък. След това Самуил стана и се прибра в Рама.
14 Господният Дух обаче беше отстъпил от Саул и зъл дух от Господа го измъчваше. 15 Слугите на Саул му казаха: „Ето зъл дух от Бога те измъчва. 16 Нека нашият господар заповяда на служителите си, които стоят пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на арфа. Когато злият дух от Бога дойде върху тебе, нека той свири с ръка. Тогава отново ще ти бъде по-добре.“ 17 Саул нареди на слугите си: „Намерете ми човек, който знае добре да свири, и ми го доведете.“ 18 Тогава един от младите му слуги заговори: „Аз видях във Витлеем един син на Йесей, който знае да свири. Той е храбър и добър боец, говори умно и е хубавец, и Господ е с него.“ 19 Саул изпрати вестители до Йесей да му кажат: „Изпрати при мене сина си Давид, който е при стадото.“ 20 Йесей взе осел, натовари го с хляб, един мях вино и едно яре и ги изпрати заедно със сина си Давид при Саул. 21 Така Давид дойде при Саул и стана негов служител. Той се хареса много на Саул и му стана оръженосец. 22 А Саул изпрати да кажат на Йесей: „Нека Давид остане на служба при мене, понеже придоби моето благоволение.“ 23 Когато духът от Бога дойдеше върху Саул, Давид вземаше арфата и свиреше. На Саул му ставаше леко и по-весело и злият дух отстъпваше от него.
Най-голямата заповед
25 (A)(B)И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ 26 А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“ 27 (C)Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“ 28 (D)Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“
Притча за добрия самарянин
29 Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“
30 Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. 31 Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина. 32 Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина. 33 Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили, 34 и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. 35 А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: ‘Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.’ 36 И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“ 37 Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“
При Марта и Мария
38 И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39 (E)Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му. 40 А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“ 41 Но Иисус ѝ отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42 а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да ѝ се отнеме.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.