Old/New Testament
Саул в сражение с филистимците. Неговото своеволие
13 Саул беше на години, когато се възцари, и царува две години над Израил[a]. Той си избра три хиляди мъже от Израил: 2 две хиляди бяха със Саул в Михмас и на хълма Ветил, а хиляда бяха с Йонатан в Гива от Вениаминовата област. Останалата част от народа той разпусна – всеки в своята шатра.
3 (A)Йонатан порази началника на филистимската стража, който се намираше в Гива. Филистимците чуха за това, а Саул извести с тръба по цялата страна и обяви: „Нека чуят евреите!“ 4 Така цял Израил беше известен, че Саул поразил началника на филистимската стража, поради което Израил стана омразен на филистимците. Тогава народът беше призован в Галгал да следва Саул.
5 А и филистимците се събраха да воюват с Израил: тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници, както и войска, многобройна като пясъка по морския бряг. Те дойдоха и се разположиха на стан в Михмас, на изток от Бет-Авен. 6 Когато израилтяните видяха, че са в опасност и че народът беше силно притиснат, криеха се в пещери, проломи, скални цепнатини, подземия и ровове. 7 Други от евреите преминаха отвъд Йордан, в областите Гад и Галаад.
Саул тогава се намираше още в Галгал и целият народ, който го следваше, се беше изплашил силно. 8 (B)Той чака в Галгал седем дена до времето, определено от Самуил, но Самуил не дойде. Когато народът започна да се разбягва от него, 9 Саул нареди: „Доведете при мене отреденото за жертва всеизгаряне и за мирни приношения.“ И принесе всеизгаряне. 10 Щом свърши с принасянето на всеизгаряне, ето че дойде Самуил. Саул излезе насреща му, за да го поздрави. 11 А Самуил попита: „Какво си направил?“ Саул отговори: „Видях, че народът се разбягва от мене, а ти не дойде в определеното време, филистимците пък се събраха в Михмас. 12 Затова си помислих: ‘Сега ще се спуснат върху мене филистимците в Галгал, а аз още не съм се помолил на Господа’ – и затова се реших да принеса всеизгаряне.“ 13 Тогава Самуил каза на Саул: „Неразумно си постъпил, като не си изпълнил заповедта на Господа, своя Бог, която Той беше дал, защото днес Господ щеше завинаги да затвърди царската ти власт над Израил. 14 (C)Но сега твоята царска власт няма да устои. Господ ще Си намери мъж по сърцето Си и ще му заповяда да бъде вожд на народа Му, защото ти не изпълни, каквото Господ ти бе заповядал.“
15 Самуил стана и си отиде от Галгал в Гива от Вениаминовата област[b]. Саул преброи хората, които още бяха с него – те бяха около шестстотин души. 16 Саул със сина си Йонатан и хората, които се намираха при тях, се установиха в Гива от Вениаминовата област[c]; а филистимците се разположиха на стан в Михмас. 17 От филистимския стан излезе отряд разбойници, разделен на три дружини: едната тръгна по пътя за Офра, в областта Суал, 18 другата дружина тръгна по пътя за Веторон, а третата тръгна по пътя към областта, която гледа към долината Цевоим, към пустинята.
19 А в цялата израилска земя нямаше нито един ковач, понеже филистимците се бяха наговорили да не позволяват евреите да си правят мечове, нито копия. 20 Затова всички израилтяни трябваше да ходят при филистимците да коват палешника си, мотиката си, брадвата си и остена си. 21 Цената за острене на палешници и мотики беше един пим[d], а за острене на брадва и приготвяне на остен – една трета сикла. 22 Затова по време на войната[e] нямаше нито меч, нито копие в ръцете на хората, които бяха със Саул и Йонатан. Такива имаха само Саул и синът му Йонатан.
23 А филистимската стража се изнесе към Михмаския проход.
Битките на Йонатан с филистимците
14 Един ден Сауловият син Йонатан каза на своя оръженосец: „Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща.“ Но на баща си той не каза нищо. 2 А Саул се намираше край Гива, под наровото дърво, което е в Мигрон; хората, които бяха с него, наброяваха около шестстотин мъже. 3 (D)Ахия, син на Ахитув, брат на Йохавед, син на Финеес, син на Илий, беше свещеник Господен в Силом и носеше ефод. А хората не разбраха, че Йонатан е тръгнал. 4 Между проходите, през които Йонатан искаше да се промъкне до филистимската стража, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата: едната наричаха Боцец, а другата – Сене; 5 едната скала се издигаше от север към Михмас, другата – от юг към Гива.
6 (E)Йонатан каза на своя оръженосец: „Нека нападнем стражата на тези необрязани. Може би Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е трудно да спаси чрез мнозина или чрез малцина.“ 7 Оръженосецът отговори: „Прави това, което си намислил. Аз съм с тебе; върви, където желаеш.“ 8 Йонатан каза: „Ще отидем към тези хора и ще се покажем. 9 Ако те ни кажат така: ‘Спрете се, докато дойдем при вас’, ние ще се спрем на местата си и няма да се изкачим при тях. 10 Но ако кажат: ‘Изкачете се при нас’ – ние ще се изкачим, защото Господ ги е предал в ръцете ни. Това ще бъде знак за нас.“ 11 (F)Когато и двамата се показаха на филистимската стража, филистимците казаха: „Вижте, евреите излизат от дупките, в които се бяха изпокрили.“ 12 Стражата извика на Йонатан и оръженосеца му: „Изкачете се при нас и ние ще ви кажем нещо.“ Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: „Върви след мене, защото Господ ги предаде в ръцете на Израил.“ 13 Тогава Йонатан започна да се катери с ръце и с крака и оръженосецът му след него. И филистимците падаха поразени пред Йонатан, а след него оръженосецът ги доубиваше. 14 При това първо поражение, нанесено от Йонатан и оръженосеца му, паднаха убити около двадесет души в едно пространство от половин нива, обработвана от впряг волове за един ден. 15 И настъпи ужас в лагера на филистимците, на полето и сред целия народ: стражата и онези, които опустошаваха земята, се изплашиха много; цялата земя се разтресе и настана страх от Господа.
16 Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гива от Вениаминовата област суматохата, видяха, че тълпата се разпръсваше насам и натам. 17 Саул каза на хората, които бяха с него: „Направете оглед и разберете кои от нашите са излезли.“ Направиха оглед и разбраха, че ги нямаше Йонатан и оръженосеца му. 18 И Саул рече на Ахия: „Донеси Божия ковчег.“ В онова време Божият ковчег беше заедно с израилтяните. 19 Докато Саул още говореше на свещеника, суматохата във филистимския лагер все повече се увеличаваше. Тогава Саул каза на свещеника: „Събери ръцете си за молитва.“ 20 Саул и всички хора, които бяха с него, се събраха и се придвижиха към мястото на битката. Те видяха, че в лагера на филистимците мечът на всеки поразяваше ближния му. Суматохата беше твърде голяма. 21 Тогава евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха тръгнали на битка на тяхна страна, се присъединиха към израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан. 22 Също и всички израилтяни, които се криеха в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците са побягнали, се присъединиха към своите в битката. 23 И през онзи ден Господ избави Израил; а битката се разпростря чак над Бет-Авен[f].
24 Тъй като тогава израилтяните бяха изпаднали в тежко положение, Саул[g] закле народа с думите: „Проклет да бъде този, който яде до довечера, докато не отмъстя на своите врагове.“ Затова никой от народа не вкуси храна. 25 Тогава целият народ отиде в гората, а там по повърхността на земята имаше пити с мед. 26 Когато народът влезе в гората, ето тече мед. Но никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата. 27 Йонатан не беше чул, че баща му е заклел народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, натопи я в медената пита и я поднесе с ръка към устата си. Очите му светнаха. 28 Един от народа проговори: „Баща ти закле народа с думите: ‘Проклет да бъде, който днес вкуси храна’. Поради това народът изнемощя“. 29 А Йонатан каза: „Баща ми смути страната. Вижте как ми светнаха очите, щом вкусих малко от този мед. 30 Ако народът се беше нахранил днес от плячката, която придоби от враговете си, нямаше ли да бъде по-голямо поражението на филистимците?“
31 Така в онзи ден израилтяните разбиха филистимците от Михмас до Айалон, но народът беше много изнемощял. 32 Тогава хората се нахвърлиха върху плячката, вземаха овце, волове и телета, колеха ги на земята и ги ядяха с кръвта. 33 (G)Тогава съобщиха на Саул: „Народът съгреши пред Господа, яде месото с кръвта.“ Той отвърна: „Вие съгрешихте. Дотъркаляйте сега при мене голям камък.“ 34 После Саул нареди: „Идете между хората и им кажете всеки да доведе при мене бика си и всеки – овцата си. Колете тук и яжте, и не съгрешавайте пред Господа, като ядете с кръвта.“ През онази нощ всички довеждаха това, което им бе подръка, и го колеха там. 35 А Саул съгради жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, въздигнат от него на Господа.
36 Тогава Саул каза: „Да нападнем филистимците тази нощ, да ги разграбим до съмване и да не оставим нито един от тях жив.“ А те отговориха: „Прави всичко, което намираш за добре.“ Но свещеникът рече: „Да пристъпим тук към Бога.“ 37 (H)Саул се допита до Бога: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израил?“ Но в онзи ден Той не му даде никакъв отговор. 38 Тогава Саул заповяда: „Явете се тук всички вие, народни началници, разпитайте и разберете кой е извършил днес греха? 39 Защото – жив е Господ, Който спаси Израил! – дори това да е Йонатан, и той непременно ще умре.“ Но никой от целия народ не му отговори. 40 Саул каза на всички израилтяни: „Вие застанете на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем от другата страна.“ Народът отвърна на Саул: „Прави, каквото намериш за добре.“ 41 Саул се помоли на Господа: „Боже на Израил[h], покажи това[i].“ Жребият се падна на Йонатан и Саул, а народът беше освободен. 42 Тогава Саул рече: „Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан[j]“, и жребият се падна на Йонатан.
43 Саул попита Йонатан: „Разкрий ми какво си извършил.“ Йонатан му разказа: „Вкусих малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, затова аз трябва да умра.“ 44 Тогава Саул заяви: „Нека Бог ме накаже и да приложи наказанието, ако ти, Йонатане, не умреш[k].“ 45 Но народът каза на Саул: „Да умре Йонатан, който извърши такъв спасителен подвиг за Израил? Не, това не може да бъде! Жив е Господ! И косъм няма да падне от главата му на земята, защото само с помощта на Бога днес той извърши това дело.“ Така народът избави Йонатан и той не умря. 46 След това Саул престана да преследва филистимците. Така филистимците можаха да се разотидат по градовете си.
47 След като пое царуването над Израил, Саул воюва с всичките си околни врагове: с Моав и с амонците, с Едом[l] и с царете на Сова, както и с филистимците. Навсякъде, където и да се обърнеше, все побеждаваше. 48 (I)Той прояви храброст, разби Амалик и освободи Израил от ръцете на грабителите му.
49 (J)Синовете на Саул бяха: Йонатан, Йесуй и Мелхисуа. Имената на двете му дъщери бяха: името на първородната – Мерова, а името на по-малката – Мелхола. 50 Жената на Саул се наричаше Ахиноама, дъщеря на Ахимаас; името на началника на войската му беше Авенир, син на Нир, чичо на Саул. 51 (K)А Кис, баща на Саул, и Нир, баща на Авенир, бяха синове на Авиил.
52 През целия живот на Саул се водеше тежка война с филистимците. Когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, вземаше го на служба при себе си.
Изпращане на седемдесет ученици
10 (A)След това Господ избра и други седемдесет[a] ученици и ги изпрати пред Себе Си по двама във всеки град и място, където Сам щеше да отиде. 2 (B)Тогава им рече: „Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 3 (C)Вървете! Ето Аз ви изпращам като агнета сред вълци. 4 (D)Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща; и никого по пътя не поздравявайте! 5 И в която къща влезете, най-напред казвайте: ‘Мир на тази къща.’ 6 И ако там живее миролюбив човек, върху него ще почива вашият мир, ако ли не, ще се върне у вас. 7 (E)Оставайте в тази къща и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята награда; и не ходете от къща на къща. 8 И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат. 9 Изцелявайте болните в него и им казвайте: ‘Приближи се до вас Божието царство.’ 10 В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по улиците му и кажете: 11 (F)‘Дори и праха от вашия град, полепнал по нозете ни, отърсваме срещу вас. Но да знаете: приближи се Божието царство.’ 12 (G)Затова ви казвам: за Содом ще бъде по-леко в онзи ден[b], отколкото за този град.
Упреци към непокаялите се градове
13 (H)(I)Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли, седнали във вретище и пепел. 14 Но на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас. 15 (J)И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш!
16 (K)Който слуша вас, Мене слуша, и който се отрича от вас, от Мене се отрича, а който се отрича от Мене, отрича се от Този, Който Ме е изпратил.“
Завръщане на седемдесетте ученици
17 Седемдесетте[c] ученици се върнаха и говореха с радост: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват.“ 18 (L)А Той им рече: „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица. 19 (M)Ето давам ви власт да потъпквате змии, скорпиони и всяка вражеска сила; и нищо няма да ви навреди. 20 Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“
Радостта на Иисус Христос
21 (N)В същия час Иисус се зарадва духом[d] и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“ 22 (O)И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец – освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“
23 (P)И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате. 24 Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.