Old/New Testament
1 (A)Видение на Авдия. Тъй казва Господ Бог за Едома: вест чухме от Господа, и пратеник е пратен да яви на народите: „ставайте, и да излезем против него на война!“
2 (B)Ето, Аз те направих малък между народите, и ти си в голямо презрение.
3 (C)Гордостта на твоето сърце те е заблудила: ти живееш в скални пукнатини, на високо място, и говориш в сърце си: „кой ще ме свали на земята?“
4 (D)Но макар и като орел да се издигнеш високо и сред звездите да устроиш гнездото си, и оттам ще те сваля, казва Господ.
5 (E)Дали крадци не са идвали при тебе, дали не нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат, колкото им е нужно. Да бяха навлезли у тебе гроздоберци, не щяха ли и те да оставят баберки?
6 Как е обрано всичко у Исава и как са претършувани скривалищата му!
7 (F)До границите ще те отпратят всички твои съюзници, ще те измамят, ще те надвият живеещите с тебе в мир, ония, които ти ядат хляба, ще ти нанесат удар, без да забележиш това.
8 (G)Няма ли това да бъде в оня ден, казва Господ, когато ще изтребя мъдрите в Едом и благоразумните – в планината Исавова?
9 (H)Поразени ще бъдат от страх твоите юнаци, Темане, та всички в планината Исавова да бъдат изтребени с убийство.
10 (I)Задето притесняваше брата си Иакова, срам ще те покрие, и ти ще бъдеш изтребен завсякога.
11 В деня, когато ти стоеше насреща, в оня ден, когато чужденци отвеждаха в плен войската му, и другоплеменници влязоха в портите му и хвърляха жребий за Иерусалим, ти беше като един от тях.
12 (J)Не трябваше ти злорадно да гледаш на братовия си ден, на деня на неговото отчуждение; не трябваше да се радваш за синовете Иудини в деня на тяхната гибел, нито да разтваряш уста в бедствения ден.
13 Не трябваше да влизаш в портите на Моя народ в деня на злочестината му и дори да гледаш злополучието му в деня на неговата гибел, нито да се допираш до имотите му в бедствения му ден,
14 (K)нито да стоиш по кръстопътища да избиваш неговите бежанци, нито да предаваш оцелелите от него в бедствения ден,
15 (L)защото близък е денят Господен за всички народи: както си ти постъпвал, тъй ще се постъпи и с тебе; каквото си вършил, ще падне върху главата ти.
16 Защото както вие пихте на светата Моя планина, тъй всички народи всякога ще пият, ще пият, ще гълтат и ще бъдат – като да не са били.
17 (M)А на планина Сион ще бъде спасение, и тя ще бъде светиня; и домът Иаковов ще получи във владение своето наследие.
18 И домът Иаковов ще бъде огън, домът Иосифов – пламък, а домът Исавов – слама: ще го запалят и ще го изтребят, и няма никой да остане из дома Исавов, защото Господ каза това.
19 И ония, които са на юг, ще завладеят планината Исавова, а ония, които са в долината – филистимците; и ще завладеят полето на Ефрема и полето на Самария, а Вениамин ще завладее Галаад.
20 (N)И преселниците из войската на синовете Израилеви ще завладеят Ханаанската земя до Сарепта, а преселниците из Иерусалим, които се намират в Сефарад, ще получат за владение южните градове.
21 (O)И ще дойдат спасители на планина Сион, за да съдят планината Исавова, – и царството ще бъде Господне.
9 Затръби и петият Ангел, и видях звезда, паднала от небето на земята; и даде ѝ се ключът от кладенеца на бездната:
2 тя отвори кладенеца на бездната, и излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца.
3 И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии.
4 (A)И им се каза, да не повреждат земната трева, нито какъв да е злак, нито някое дърво, а само ония човеци, които нямат Божия печат на челата си.
5 И им се даде не да ги убиват, а само да ги мъчат пет месеца; и мъките от тях са като мъки от скорпия, кога ужили човека.
6 (B)В ония дни човеците ще търсят смъртта, ала няма да я намерят; ще поискат да умрат, ала смъртта ще побегне от тях.
7 По своя вид скакалците приличаха на коне, стегнати за война; на главите им имаше като че златоподобни венци, а лицата им бяха като лица човешки;
8 (C)имаха коси като косите на жени, а зъбите им бяха като на лъвове;
9 (D)имаха брони като брони от желязо; шумът пък на крилете им бе като шум от колесници с много коне, кога тичат на война;
10 имаха опашки като у скорпии, а на опашките им имаше жила, и дадена им бе власт да пакостят на човеците пет месеца.
11 За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е: Авадон, а по гръцки – Аполион[a].
12 Едното „горко“ мина, ето, след него идат още две „горко“.
13 И шестият Ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, що е пред Бога;
14 гласът говореше на шестия Ангел, у когото беше тръбата: освободи четирите Ангела, вързани при голямата река Ефрат.
15 И бидоха освободени четирите Ангела, които бяха и приготвени за часа и деня, за месеца и годината, за да убият третината от човеците.
16 Броят на конните войски беше двеста милиона; и чух броя им.
17 И тъй, видях конете във видението и ездачите им, облечени в брони огнени, хиацинтови и жупелни; главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.
18 От тия три язви – огъня, дима и жупела, излизащи от устата им, умря третината от човеците;
19 защото тяхната сила беше в устата им, а опашките им – прилични на змии, имаха глави, с които пакостяха.
20 И останалите човеци, които не загинаха от тия порази, не се и покаяха за делата на ръцете си, та да се не покланят на бесове и на златни, сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;
21 и не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничествата си, нито за блудството си, нито за кражбите си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.