Old/New Testament
18 И биде към мене слово Господне:
2 (A)защо употребявате в Израилевата земя тая пословица, думайки: „бащите ядоха кисело грозде, а на децата зъбите скоминясаха“?
3 Жив съм Аз! казва Господ Бог, – занапред не ще говорят тая пословица в Израиля.
4 (B)Защото ето, всички души са Мои: както душата на бащата, тъй и душата на сина са Мои: която душа греши, тя ще умре.
5 Ако някой е праведен и върши съд и правда,
6 (C)по планините жертвено не яде и към идолите на дома Израилев не обръща очи, жената на ближния си не осквернява и до жена си, кога се очистя от своята нечистота, не се приближава,
7 (D)никого не притеснява, на длъжник връща залога му и грабежи не върши, хляба си дава на гладния и голия облича с дреха,
8 (E)под лихва не дава и лихва не взима, въздържа ръката си от неправда и извършва праведен съд между човек с човек,
9 постъпя според Моите заповеди и пази искрено Моите наредби, – то той е праведник, той бездруго ще бъде жив, казва Господ Бог.
10 Но ако му се е родил син разбойник, който пролива кръв и върши какво и да било от всичко това,
11 което той сам никак не е вършил: и по планини яде жертвено, и жената на ближния си осквернява,
12 беден и сиромах притеснява, отнима насила, залог не връща и към идоли обръща очи, върши гнусота,
13 (F)дава под лихва и взима лихва, – ще бъде ли той жив? Не, той не ще бъде жив. Който върши всички такива гнусотии, той бездруго ще умре, кръвта му ще бъде върху него.
14 Но ако някому се е родил син, който, виждайки всички грехове на баща си, каквито той върши, вижда – и не върши подобни работи:
15 по планини жертвено не яде, към идолите на дома Израилев не обръща очи, жената на ближния си не осквернява
16 (G)и човек не притеснява, залог не взима и насила не отнима, хляба си дава на гладен и гол с дреха облича,
17 върху беден ръка не дига, връхнини и лихви не взима, изпълнява Моите повели и постъпва по Моите заповеди, – тоя не ще умре заради беззаконието на баща си; той ще бъде жив.
18 А баща му, понеже е жестоко притеснявал, брата ограбвал и вършил недобро сред народа си, ето – той ще умре поради своето беззаконие.
19 Вие казвате: „защо пък синът не носи вината на баща си?“ – Защото синът постъпва законно и праведно, пази всички Мои наредби и ги изпълнява: той ще бъде жив.
20 (H)Душа, която съгрешава, ще умре; син не ще понесе вината на баща, и баща не ще понесе вината на син, правдата на праведния при него си и остава, и беззаконието на беззаконния при него си и остава.
21 (I)И беззаконник, ако се обърне от всички свои грехове, каквито е вършил, ако пази всички Мои устави и постъпва законно и праведно, ще бъде жив, не ще умре.
22 (J)Всички негови престъпления, каквито е вършил, не ще му се спомнят; в своята правда, която ще върши, той ще бъде жив.
23 (K)Нима Аз искам смъртта на беззаконника? казва Господ Бог. Нали това искам – той да се обърне от пътищата си и да бъде жив?
24 (L)И праведник, ако отстъпи от своята правда и постъпва неправедно, ако върши всички тия гнусотии, що върши беззаконник, ще бъде ли жив? Всички негови добри дела, каквито е вършил, не ще бъдат спомнени: поради беззаконието си, що е вършил, и поради греховете си, с които е грешил, той ще умре.
25 (M)Но вие казвате: „не е прав пътят Господен“. Послушайте, доме Израилев! Моят ли път не е прав? Не са ли вашите пътища неправи?
26 Ако праведник отстъпва от правдата си и върши беззаконие и затова умира, той умира поради беззаконието, що е извършил.
27 И беззаконник, ако се обръща от беззаконието си, що е вършил, и извършва съд и правда, – ще върне душата си към живот.
28 (N)Защото той е видял и се е отвърнал от всички свои престъпления, каквито е вършил; той ще бъде жив, не ще умре.
29 А домът Израилев казва: „не е прав пътят Господен!“ Моите ли пътища са неправи, доме Израилев? Не са ли вашите пътища неправи?
30 (O)Затова Аз ще ви съдя, доме Израилев, всекиго според неговите пътища, казва Господ Бог; покайте се и се отвърнете от всички ваши престъпления, та нечестието да ви не бъде препънка.
31 (P)Отхвърлете от себе си всичките си грехове, с които сте грешили, и направете си ново сърце и нов дух; и защо да умирате, доме Израилев?
32 (Q)Защото Аз не искам смъртта на умиращия, казва Господ Бог; но обърнете се – и живейте!
19 А ти подеми плач за Израилевите князе
2 (R)и кажи: каква лъвица е майка ти? разположила се сред лъвове, между млади лъвове отгледа своите лъвчета.
3 (S)И отхрани тя едно от своите лъвчета; то стана млад лъв и се научи плячка да лови, люде ядеше.
4 (T)И чуха за него народите; той биде хванат в тяхната яма, и във вериги го отведоха в земята Египетска.
5 (U)И след като почака и видя, че надеждата ѝ пропадна, тя взе друго свое лъвче и го направи млад лъв.
6 И като стана млад лъв, той почна да ходи между лъвове и се научи плячка да лови, люде ядеше,
7 (V)оскверняваше вдовиците им и градовете им опустошаваше; и запустя земята и всичките ѝ селища от неговия рик.
8 (W)Тогава се подигнаха против него народите от околните области и простряха му мрежата си; той биде хванат в тяхната яма.
9 (X)И туриха го в клетка във вериги и заведоха го при вавилонския цар; заведоха го в крепостта, за да не се чува вече по Израилевите планини гласът му.
10 Твоята майка биде като лоза, посадена при вода; плодовита и клонеста биде тя от многото вода.
11 И имаше у нея пръчки силни за скиптри на владетели, и високо се издигна стволът ѝ между гъстите пръчки; и изпъкваше с височината си, с многото си пръчки.
12 (Y)Но в гняв тя биде изтръгната, хвърлена наземи, и източният вятър изсуши плода ѝ; откъснати и изсъхнали са силните ѝ пръчки, огън ги погълна.
13 А сега тя е пресадена в пустинята, в земя суха и жадна.
14 И излезе огън от ствола на нейните пръчки, погълна плодовете ѝ, и не останаха по нея силни пръчки за скиптър на владетеля. Това е жална песен, и ще остане за плач.
4 (A)Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви?
2 Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите.
3 (B)Просите, а не получавате, защото зле просите, – за да го разпилеете във вашите сладострастия.
4 (C)Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога.
5 (D)Или мислите, че напразно говори Писанието: „до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас“?
6 (E)Но по-голяма благодат дава; затова е казано: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“.
7 И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.
8 (F)Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни.
9 (G)Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта – на тъга.
10 (H)Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне.
11 (I)Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.
12 (J)Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?
13 (K)Чуйте сега вие, които казвате: „днес утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим“,
14 (L)вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? пара, която се явява за малко време, па изчезва.
15 (M)Вместо да казвате: „ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“,
16 сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава.
17 (N)И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.