Read the New Testament in 24 Weeks
14 (A)В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса
2 и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.
3 (B)Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,
4 понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.
5 И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.
6 А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;
7 затова той с клетва ѝ обеща да даде, каквото и да поиска.
8 А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
9 И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.
10 И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.
11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.
13 (C)Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.
14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15 А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17 (D)А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18 Той рече: донесете Ми ги тука.
19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
22 И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
23 (E)И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.
24 А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.
25 И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.
26 А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.
27 Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
28 Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
29 А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;
30 но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?
32 И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.
33 А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!
34 (F)И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
35 Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.
36 И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.
15 (G)Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват:
2 защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.
3 А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?
4 (H)Защото Бог е заповядал и казал: „почитай баща си и майка си“; и „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“.
5 А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, –
6 той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.
7 Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:
8 (I)„тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
9 ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човешки“.
10 (J)И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте:
11 не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.
12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?
13 (K)А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;
14 (L)оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.
15 А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.
16 Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?
17 Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?
18 (M)А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;
19 (N)защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:
20 това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.
21 (O)И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
22 И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23 Но Той не ѝ отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
24 (P)А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
25 Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
26 А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
27 Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
28 Тогава Иисус ѝ отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря ѝ оздравя.
29 Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.
30 (Q)И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,
31 тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.
32 (R)А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.
33 И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?
34 Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.
35 Тогава заповяда народу да насяда на земята.
36 И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.
37 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.
38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.
39 И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.