New Testament in a Year

¹⁹ Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? <Не>.

²⁰ Но <казвам>, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

²¹ Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.

²² Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?

²³ Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

²⁴ Никой да не търси своята лична <полза>, но <всеки ползата> на другиго.

²⁵ Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате <за него> заради съвестта си;

²⁶ защото "Господна е земята и всичко що има в нея".

²⁷ Ако някой от невярващите ви покани <на угощение>, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате <за него> заради съвестта си.

²⁸ Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, -

²⁹ съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?

³⁰ Ако аз с благодарение <Богу> участвувам <в яденето>, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

³¹ И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.

³² Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;

³³ както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но <ползата> на мнозина, за да се спасят.