M’Cheyne Bible Reading Plan
Раждане на Самсон
13 Израилтяните продължаваха да извършват лоши дела пред Господа. Затова Господ ги предаде във властта на филистимците в продължение на четиридесет години.
2 (A)Имаше един човек от Цора, от Дановото племе, на име Маной. Неговата жена беше бездетна и не раждаше. 3 Господен ангел се яви на тази жена и ѝ каза: „Ето ти си безплодна и не раждаш. Но ще заченеш и ще родиш син. 4 Затова пази се, не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто. 5 (B)Защото ти ще заченеш и ще родиш син. Косата му никога не бива да бъде бръсната, понеже това дете още от рождението си ще бъде назорей, посветен на Бога. С него ще започне избавлението на Израил от филистимска власт.“
6 Тогава тази жена отиде в къщата си и каза на своя мъж: „Един Божий човек дойде при мене. Той изглеждаше като Божий ангел – тъй страховит. Аз не го попитах откъде е, нито пък той ми назова името си. 7 Но той ми каза: ‘Ето ти ще заченеш и ще родиш син; затова не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто, понеже това дете още от рождението си до своята смърт ще бъде назорей, посветен на Бога.’“
8 Тогава Маной се помоли на Господа с думите: „Господи! Нека още веднъж дойде при нас този Божий човек, когото Ти си изпратил, и нека той ни научи какво да правим с детето, което ще се роди.“ 9 Бог чу гласа на Маной и Божият ангел пак дойде при тази жена, когато тя се намираше на нивата, но мъжът ѝ Маной не беше с нея. 10 Тя бързо се затече да разкаже на мъжа си и му извести: „Ето яви ми се човекът, който онзи ден беше дошъл при мене.“ 11 Маной стана и последва жена си. Като дойде при онзи човек, той го попита: „Ти ли си човекът, който е говорил на жена ми?“ Ангелът отговори: „Да, аз съм!“ 12 А тогава Маной попита по-нататък: „Ако се изпълни възвестеното от тебе, как да постъпваме с това дете? Каквото трябва или не трябва да прави?“ 13 Господният ангел отговори на Маной: „Нека то се пази от всичко, за което говорих на твоята жена. 14 Нека не яде нищо, което лозата ражда; нека не пие вино и сикер, да не яде нищо нечисто и да спазва всичко, каквото ѝ заповядах.“
15 След това Маной каза на Господния ангел: „Иска ни се да те задържим, за да ти сготвим яре.“ 16 Господният ангел отговори на Маной: „Дори и да ме задържиш, аз няма да ям от твоя хляб. А ако искаш да приготвиш жертва всеизгаряне пред Господа, принеси я.“ Маной така и не разбра, че това е Господен ангел. 17 (C)Затова Маной попита Господния ангел: „Как ти е името? Ние искаме да те възвеличим с благодарност, когато се сбъдне възвестеното от тебе.“ 18 Господният ангел му отговори: „Защо питаш за името ми? То е изпълнено с тайнственост.“
19 Тогава Маной взе ярето и хлебния принос и ги принесе върху един камък като жертва пред Господа, Който извършва тайнствени неща пред погледите на Маной и жена му. 20 (D)Когато пламъкът се издигна от жертвеника към небето, Господният ангел се издигна сред пламъка на жертвеника пред погледите на Маной и жена му и те паднаха по лице на земята. 21 Оттук нататък Господният ангел повече не се яви на Маной и на жена му. Тогава Маной разбра, че това е бил ангел от Господа. 22 (E)Затова Маной каза на жена си: „Сигурно ще умрем, понеже видяхме Бога.“ 23 Жена му отговори: „Ако Господ искаше да ни умъртви, нямаше да приеме жертва всеизгаряне и хлебен принос от ръцете ни, нито би показал пред нас всичко това и не би ни възвестил всичко това сега.“
24 (F)Тази жена роди син и го нарече с името Самсон. Детето растеше и Господ го благославяше. 25 (G)Когато Самсон беше в Дановия стан, между Цора и Естаол, тогава Господният Дух започна да действа мощно чрез него.
Апостолите в Солун
17 (A)Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, където имаше юдейска синагога. 2 (B)По обичая си Павел влезе при юдеите и три съботи поред разискваше върху Писанията, 3 (C)като им обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че Този Иисус, за Когото той им проповядва, е Христос. 4 И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила – сред тях и голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. 5 (D)Онези от юдеите, които не повярваха, се изпълниха със завист, доведоха злосторници от улицата и като се събраха на тълпа, причиняваха смут в града. Те се втурнаха към Ясоновата къща, за да ги търсят и да ги изведат пред народа. 6 (E)Но не ги намериха и повлякоха Ясон и няколко братя към градоначалниците, като крещяха: „Онези, които са причинили смут навред по света, са дошли и тук. 7 (F)И ги е прибрал Ясон. Всички те постъпват против заповедите на императора и казват, че има друг цар – Иисус.“ 8 Така причиниха смут сред народа и у градоначалниците, които слушаха това. 9 Те взеха паричен залог от Ясон и другите и ги пуснаха.
Апостолите в Бер
10 Още през нощта братята отпратиха Павел и Сила в Бер. Като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите, 11 които бяха по-благосклонни от онези в Солун. Те много радушно приеха проповедта и всекидневно разискваха върху Писанията – дали казаното от Павел е вярно. 12 И мнозина от тях повярваха – елински жени от знатно потекло и немалко мъже. 13 Но солунските юдеи, щом узнаха, че Павел и в Бер е проповядвал Божието слово, дойдоха и там да смущават и да объркват народа. 14 Тогава братята веднага изпратиха Павел по пътя към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15 (G)Онези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. И като получиха заповед за Сила и Тимотей – колкото се може по-бързо да дойдат при него, те се върнаха.
Апостол Павел в Атина
16 Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли. 17 Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите, а и всеки ден на площада с хората, с които се срещаше. 18 Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“ А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“ Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението. 19 Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш? 20 Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“ 21 А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.
22 (H)Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. 23 Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: ‘На незнайния Бог’. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам: 24 (I)Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, 25 (J)нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко. 26 (K)Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават 27 (L)и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас. 28 Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: ‘Негов сме и род.’[a] 29 (M)И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък – изделие на човешкото умение и въображение. 30 (N)Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят. 31 (O)Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“
32 Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“ 33 Тогава Павел ги изостави. 34 Но някои мъже се присъединиха към него и повярваха. Сред тях беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамара, и други с тях.
Пророк Йеремия против лъжепророците
Задържане на пророка под стража и освобождаването му
26 (A)В началото на царуването на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, Господ отправи към Йеремия това слово: 2 (B)„Така казва Господ: ‘Застани в двора на Господния дом и обяви към всичките юдейски градове, които идват на поклонение в дома на Господ, всичките думи, които ти заповядвам да им говориш. Не пропускай нито една дума! 3 (C)Може би ще се вслушат и всеки ще се отвърне от нечестивия си път, та да се разкая за бедствието, което Аз Самият възнамерявам да им сторя заради злодеянията им. 4 (D)И им речи: «Така казва Господ: Ако не Ме послушате и не постъпвате според закона Ми, който ви дадох, 5 (E)да се вслушвате в думите на Моите служители – пророците, които Аз ви изпращах постоянно, а вие не ги слушате, 6 (F)тогава ще направя този дом като Сило и името на този град – за проклинане от всички народи на земята»’!“
7 А свещениците, пророците и целият народ чуха Йеремия, който говореше тези думи в Господния дом. 8 Когато Йеремия свърши да говори всичко, което Господ му беше заповядал да каже на целия народ, тогава свещениците, пророците и всичките народни старейшини го грабнаха, като казваха: „Убийте го! 9 Защо пророкува от името на Господ и казва: ‘Този дом ще стане като храма в Сило и този град ще бъде опустошен без обитатели’?“ И целият народ се струпа около Йеремия в Господния храм.
10 А когато юдейските първенци чуха тези думи, изкачиха се от царския дворец в Господния дом и седнаха при входа на Новата порта на Господния храм. 11 Тогава свещениците и пророците казаха на първенците и на целия народ: „Този човек заслужава смъртна присъда, защото пророкува против този град, както чухте с ушите си.“
12 Тогава Йеремия каза на всички първенци и на целия народ: „Господ ме прати да пророкувам против този дом и против този град всичките думи, които чухте. 13 Затова сега поправете постъпките си и делата си и се вслушайте в гласа на Господ, вашия Бог. Тогава Господ ще отмени бедствието, което е изрекъл против вас. 14 А ето аз съм във вашите ръце. Правете с мене каквото смятате за добро и справедливо. 15 Но добре да знаете, че ако вие ме умъртвите, ще отговаряте за невинна кръв вие, градът и жителите му, защото наистина Господ ме изпрати да кажа всички тези думи на вас, за да чуете.“
16 Тогава първенците и целият народ казаха на свещениците и на пророците: „Този човек не заслужава смъртна присъда, защото ни е говорил в името на Господ, нашия Бог.“ 17 Тогава някои от старейшините на страната станаха и казаха на цялото събрание на народа: 18 (G)„Михей Мораситецът беше пророкувал в дните на юдейския цар Езекия и казал на целия народ на Юдея: ‘Така казва Господ Вседържител: «Сион ще бъде разоран като нива и Йерусалим ще стане грамада от развалини, а храмовият хълм – като залесено оброчище»’.
19 Умъртвиха ли го затова юдейският цар Езекия и цяла Юдея? Не се ли уплаши царят от Господ и не Го ли моли, та Господ съжали за бедствието, което е изрекъл против тях? А ние ще навлечем на душите си голямо зло.“
Смъртта на пророк Урия
20 А имаше и друг човек, който пророкуваше в името на Господ – Урия, син на Шемая, от Кириат-Ярим. Той пророкуваше против този град и против тази страна, подобно на Йеремия. 21 И когато цар Йоаким и всички негови велможи, и всичките първенци чуха думите му, царят нареди да го умъртвят. А Урия, като чу, уплаши се, побягна и отиде в Египет. 22 Но цар Йоаким изпрати мъже в Египет: Елнатан, син на Ахбор, и други мъже с него; 23 и те изведоха Урия от Египет и го доведоха при цар Йоаким. Тогава той го уби с меч и хвърли трупа му в гробището за обикновените хора.
24 Обаче Ахикам, син на Шафан, закриляше Йеремия да не го предадат в ръцете на старейшините на народа, за да го убият.
Притча за злите лозари
12 (A)(B)Тогава Иисус започна да им говори с притчи: „Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, построи кула, предаде го на лозари и замина надалеч. 2 Когато наближи време за гроздобер, той изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях неговия дял от плода на лозето. 3 А те, като го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо. 4 Пак изпрати при тях друг слуга. Него пък замериха с камъни, пукнаха му главата и се отнесоха позорно с него. 5 Изпрати и друг – и него убиха. Така също много други или биха, или убиха. 6 Той имаше и едничък син, когото обичаше. Най-сетне изпрати и него при тях, като си мислеше: ‘Ще се засрамят от сина ми.’ 7 Но лозарите си рекоха: ‘Този е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще бъде наше.’ 8 Хванаха го, убиха го и го хвърлиха извън лозето. 9 И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други. 10 (C)(D)Нима и това не сте чели в Писанието: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 11 Това е от Господа и е чудо в нашите очи.“ 12 Затова искаха да Го заловят, но се бояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И като Го оставиха, те си отидоха.
За плащане на данъка на императора
13 (E)(F)Тогава те изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят в някоя дума. 14 Те дойдоха и Му казаха: „Учителю, знаем, че си справедлив и не се влияеш от никого, понеже не гледаш кой какъв е, а вярно поучаваш за Божия път. Право ли е да се дава данък на кесаря, или не? Да даваме ли, или да не даваме?“ 15 А Той, като знаеше тяхното лицемерие, каза им: „Защо Ме изкушавате? Донесете Ми един динарий да го видя.“ 16 Те донесоха. Тогава Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ Те Му отговориха: „На кесаря.“ 17 (G)Иисус им каза: „Като е така, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Тогава те се учудиха на чутото от Него.
За възкресението на мъртвите
18 (H)(I)Дойдоха при Него и садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха: 19 (J)„Учителю, Мойсей ни е написал: Ако на някого умре брат му и остави жена, а деца не остави, то нека неговият брат вземе жена му и създаде потомство на брата си. 20 Имаше седем братя: първият взе жена и след смъртта си не остави потомство. 21 Взе я вторият и умря, но и той не остави потомство, също и третият. 22 И седмината я имаха, но[a] не оставиха потомство. След всички умря и жената. 23 И така, при възкресението, когато възкръснат, на кого от тях тя ще бъде жена? Защото и седемте братя я имаха за жена.“ 24 Иисус им отговори: „Не се ли заблуждавате, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила? 25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата. 26 (K)А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Мойсей как Бог му каза при къпината: Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков. 27 Бог не е Бог на мъртви, а на живи. Вие много се заблуждавате.“
Най-голямата заповед
28 (L)Един от книжниците, като чу спора им и видя, че Иисус им отговори добре, приближи се и Го запита: „Коя е най-важната от всички заповеди?“ 29 (M)А Иисус му отговори: „Най-важната от всички заповеди е: Слушай, Израилю! Господ, нашият Бог, е един Господ; 30 и възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум, и с цялата си сила. Тази е първата заповед[b]. 31 (N)Втората, подобна на нея, е: Обичай ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“ 32 (O)Книжникът Му каза: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един и няма друг освен Него; 33 (P)и че да Го обичаш с цялото си сърце и с целия си разум, и с цялата си душа, и с цялата си сила, и да обичаш ближния като самия себе си е повече от всички всеизгаряния и жертви.“ 34 (Q)Иисус, като видя, че той отговори разумно, каза му: „Не си далече от Божието царство.“ След това никой вече не дръзна да Го пита.
Иисус Христос и Давид
35 (R)Иисус продължи да поучава в храма с думите: „Как могат книжниците да твърдят, че Христос е син на Давид[c]? 36 (S)Сам Давид каза чрез Светия Дух: Господ каза на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти. 37 И така, сам Давид Го нарича Господ, как може тогава Той да е негов син?“ Много народ слушаше Иисус с наслада.
Предпазване от лошия пример на книжниците
38 (T)В поучението Си Той казваше още: „Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по улиците, 39 предни места в синагогите и почетни места по гощавките, 40 (U)изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят – те ще получат по-тежка присъда.“
Лептата на бедната вдовица
41 (V)Тогава Иисус седна срещу кутиите за дарения в храма[d] и гледаше как народът пуска пари в тях. Мнозина богаташи пускаха много. 42 А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, което се равнява на един кодрант. 43 Като повика учениците Си, Иисус им каза: „Истината ви казвам, че тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха в кутията. 44 Защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия даде всичко, което имаше за преживяване.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.