M’Cheyne Bible Reading Plan
Наследствен дял на Йосифовите потомци
16 Границата на разпределеното по жребий на Йосифовите синове тръгваше от Йордан и Йерихон, от Йерихонските води на изток, простираше се от Йерихон към пустинята до Ветилския хълм, който е Луз. 2 Тя излизаше от Ветил към Луз и преминаваше към границата на Арки до Атарот. 3 Тя се спускаше на запад към областта на яфлетците чак до Долни Бет-Хорон и до Гезер и завършваше при морето. 4 Това получиха за наследствен дял Йосифовите синове Манасия и Ефрем.
5 Областта на Ефремовите синове според родовете им беше: границата на дела беше на изток Атарот-Адар до горния Бет-Хорон; 6 на север от Михмета границата отива към морето, завива на изток от Таанат-Шило и преминава оттам към Яноах. 7 Тя слиза от Яноах към Атарот и Наара, среща Йерихон и отива до Йордан. 8 От Тапуах границата върви в западна посока към потока на Кана и завършва при морето. Това е наследственият дял на племето на Ефремовите синове според родовете им 9 (A)заедно с градовете, отделени за Ефремовите синове в дела на Манасиевите синове – всичките градове със селата им. 10 (B)Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер. Ханаанците живеят сред ефремците и до днес, те полагат принудителен труд[a].
Наследствен дял на Манасиевите потомци
17 И хвърли се жребият за племето на Манасия, защото беше първородният на Йосиф. На Манасиевия първороден син Махир, баща на Галаад, защото той беше готов за битка, на него се паднаха Галаад и Васан. 2 Паднаха се дялове и на другите Манасиеви синове според родовете им – на синовете на Авиезер, на синовете на Хелек, на синовете на Асриел, на синовете на Шехем, на синовете на Хефер и на синовете на Шемида.
Тези са потомците от мъжки пол от Йосифовия син Манасия според родовете им: 3 Салпаад, син на Хефер, син на Галаад, син на Махир, Манасиевия син, нямаше синове, а само дъщери. Тези са имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца. 4 (C)Те дойдоха пред свещеника Елеазар, Иисус, Навиновия син, и старейшините и казаха: „Господ беше заповядал на Мойсей да ни даде наследствен дял между братята ни.“ И така той им даде дял, според заповедта на Господа, между братята на баща им. 5 И на Манасия се паднаха десет дяла, освен галаадската земя и васанската земя отвъд Йордан, 6 защото потомците на Манасия получиха наследствен дял между синовете му. А галаадската земя се падна на останалите Манасиеви потомци.
7 Границата на Манасия беше от Асир към Михметат, който е срещу Сихем. Границата върви в южна посока до жителите на Ен-Тапуах. 8 Земята на Тапуах беше на Манасия, но Тапуах при границта на Манасия – на Ефремовите синове. 9 Границата слиза към потока на Кана, южно от потока. Тези градове сред Манасиевите градове са на ефремците. Манасиевата граница е северно от потока и свършва при морето. 10 На юг е на Ефрем, а на север – на Манасия, и морето е границата им. Те срещат Асир на север и Исахар на изток. 11 В земите на Исахар и на Асир на Манасия са: Бет-Шан и подчинените му селища, жителите на Ивлеам и подчинените му селища, жителите на Дор и подчинените му селища, жителите на Ен-Дор и подчинените му селища, жителите на Таанах и подчинените му селища, жителите на Мегидон и подчинените му селища, и третата част от Нафет със селата му. 12 Но Манасиевите синове не можаха да овладеят тези градове. И ханаанците продължаваха да живеят на тази земя. 13 (D)И когато Израилевите синове укрепнаха, те направиха ханаанците свои поданици, караха ханаанците да вършат принудителна работа, но не можаха да ги изгонят.
Протест на Йосифовите потомци
14 Йосифовите синове казаха на Иисус: „Защо ни даде с жребий само един наследствен дял и една част, когато сме многолюдни, понеже Господ така ни благослови?“ 15 Иисус им отговори: „Понеже сте многолюдни, идете в горите. Разчистете място там за себе си в земята на ферезейците и рефаимците, щом като Ефремовата планина ви е твърде тясна.“ 16 (E)Йосифовите синове казаха: „Планината не ни достига и всички ханаанци, които живеят в долината, имат железни колесници – както онези в Бет-Шан и подчинените му селища, така и онези в Йезреелската долина.“ 17 Тогава Иисус каза на Йосифовия дом, на Ефрем и на Манасия: „Ти си многолюден и имаш голяма сила. Няма да имате само един дял с жребий. 18 Хълмистата част ще бъде твоя, въпреки че сега е гора. Вие ще я разчистите. И тя ще бъде ваша до краищата си и ще култивирате подстъпите ѝ. Понеже ще изгоните ханаанците, макар да имат железни колесници и да са силни.“
Вселената възхвалява Господа
148 Алилуя. Величайте Господа от небесата,
величайте Го във висините!
2 (A)Величайте Го, всички Негови ангели,
величайте Го, всички Негови войнства!
3 Величайте Го, слънце и луна,
величайте Го, всички сияйни звезди.
4 (B)Величайте Го, небесни висини
и води, които сте над небесата.
5 Ще величаят името на Господа,
защото Той заповяда – и те бяха сътворени.
6 Той ги постави за вечни векове;
даде закон, който няма да отмине.
7 Величайте Господа от земята
вие, морски чудовища и всички бездни,
8 огън и град, сняг и мъгла, ти,
силен вятър, който изпълняваш наредбите Му,
9 (C)вие, планини и всички хълмове,
плодни дървета и всички кедри,
10 (D)зверове и всякакъв добитък,
влечуги и летящи птици,
11 земни царе и всички народи,
князе и всички земни властелини,
12 (E)младежи, както и девойки,
старци и момчета!
13 (F)Величайте името на Господа,
защото единствено Неговото име е над всички,
Неговото величие е над земята и над небесата!
14 Господ ще въздигне величието на Своя народ,
славата на всички вярващи в Него,
на потомците на Израил, близкия до сърцето Му народ. Алилуя.
8 (A)„В онова време – казва Господ – ще изхвърлят от гробниците костите на царете на Юдея и костите на техните сановници, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите на Йерусалим. 2 (B)И ще ги разпръснат пред слънцето и луната и пред цялото небесно войнство, които те са обичали и на които са служели, и които са следвали, и които са търсели, и на които са се покланяли. Няма да ги съберат и няма да ги погребат. Ще бъдат за тор на земята. 3 И смъртта ще бъде предпочитана пред живота от всички останали, които са оцелели от този злодеен род по всички останали места, където ги изгоня“ – казва Господ Вседържител.
Незачитането на Божията воля води към разруха
4 Тогава им кажи: „Така казва Господ: ‘Онези, които паднат, няма ли да станат? И който се отклони, няма ли да се върне? 5 Защо се отклони този народ – Йерусалим – в упорито отстъпничество? Те здраво се придържат към измамата, така че отказват да се върнат. 6 Заслушах се и чух, че не говорят право, никой не се разкайва за злините си, казвайки: «Какво сторих?» Всеки се впуска по своя път като кон, който се втурва в битка. 7 (C)Дори щъркелът в небето знае своите определени сезони и гургулицата, лястовицата и жеравът спазват времето на идването си, а Моят народ не познава закона на Господа. 8 Как казвате: «Ние сме мъдри и законът на Господа е с нас»? А ето лъжливото перо на книжовниците го е обърнало в лъжа. 9 Мъдрите ще бъдат посрамени, ще бъдат уплашени и хванати в мрежа. Ето те отхвърлиха словото на Господа, тогава в какво е мъдростта им? 10 (D)Затова ще отдам жените им на други, полята им – на други собственици. Защото всеки, от малък до голям, се е предал на користолюбие. От пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. 11 (E)И лекуват раната на дъщерята на народа Ми повърхностно, като казват: «Мир, мир!», а мир няма. 12 Срамуват ли се, когато вършат отвратителни неща? Не, никак не ги е срам и не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат между падналите, ще бъдат повалени по време на посещението Ми. 13 Ще ги изтребя докрай – казва Господ. Няма да останат гроздове на лозата, нито смокини на смоковницата. И шумата ще повехне, и което съм им дал, ще си отиде.’“
Пророк Йеремия оплаква настъпващата разруха
14 (F)Народът казва: „Защо седим ние? Съберете се и да отидем в укрепените градове и да загинем там, тъй като Господ, нашият Бог, ни е определил за гибел и ни е напоил с горчива вода, понеже сме съгрешили пред Господа.“ 15 (G)Надяваме се за мир, а няма добро, на време за изцеление, а има ужас. 16 От Дан се чува пръхтенето на конете му към врага, цялата земя се разтресе от цвиленията на силните му коне. Те идват и ще опустошат страната и всичко по нея, града и онези, които живеят в него. 17 (H)„Защото ето Аз изпращам срещу вас змии, усойници, които не могат да се омаят и ще ви хапят“ – казва Господ.
18 (I)Тогава аз казах: „Кога бих се утешил в скръбта, сърцето ми е изнемощяло.“ 19 „Ето гласа на дъщерята на Моя народ от далечна страна“ – говори Господ: „Не е ли Господ на Сион? Неговият Цар не е ли в него? Защо Ме гневят с техните идоли, с чуждите нищожества?“ 20 „Премина жътвата, свърши лятото, но ние не сме спасени – си казвам. 21 Поради съкрушението на моя народ съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе. 22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли лекар там? Защо не идва изцеление за дъщерята на моя народ?“
23 [a] О, ако моята глава бе пълна с вода, очите ми биха били извор на сълзи! Тогава бих плакал ден и нощ за убитите от своя народ.
Притча за царската сватба
22 (A)А Иисус продължи да им говори с притчи и каза: 2 (B)„Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си; 3 (C)и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги с думите: ‘Кажете на поканените: «Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата».’ 5 Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия. 6 (D)Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха. 7 Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им. 8 След това каза на слугите си: ‘Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.’ 10 (E)И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости. 11 Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна, 12 и му каза: ‘Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?’ А онзи не каза нито дума. 13 (F)Тогава царят рече на слугите: ‘Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби, 14 защото мнозина са звани, а малцина – избрани’.“
За плащане на данък на императора
15 (G)Тогава фарисеите се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума. 16 И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е. 17 Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря, или не?“ 18 Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери? 19 Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий. 20 Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ 21 (H)Те Му отговориха: „На кесаря.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога.“ 22 И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха.
За възкресението на мъртвите
23 (I)(J)В същия ден дойдоха при Него садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите: 24 (K)„Учителю, Мойсей е казал: ‘Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.’ 25 И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си, 26 същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия. 27 А след всички умря и жената. 28 Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“ 29 А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила. 30 Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата. 31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога, Който казва: 32 (L)‘Аз съм Бог на Авраам и Бог на Исаак, и Бог на Яков. Бог не е Бог на мъртви, а на живи’.“ 33 И народът, като Го изслуша, остана удивен от учението Му.
Най-голямата заповед
34 (M)Но фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се заедно 35 и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36 „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“ 37 (N)А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум: 38 тази е първа и най-голяма заповед. 39 (O)А втора, подобна на нея, е: ‘Възлюби ближния си като себе си’; 40 (P)на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“
Иисус Христос и Давид
41 (Q)И когато фарисеите се бяха събрали, Иисус ги запита: 42 „Какво мислите за Христос? Чий син е?“ Отвърнаха Му: „На Давид.“ 43 Той им каза: „Как тогава Давид, напътван от Духа, Го нарича Господ, като казва: 44 (R)‘Господ каза на моя Господ: «Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти».’ 45 И тъй: ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?“ 46 (S)И никой не можеше да Му отговори нито дума, нито пък някой дръзна от този ден нататък нещо да Го попита.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.