M’Cheyne Bible Reading Plan
13 Говори още Господ на Моисея и Аарона, думайки:
2 (A)кога се появи някому по кожата на тялото оток, или лишеи, или петно, и по кожата на тялото му се покаже нещо, като рана от проказа, да го доведат при свещеник Аарона, или при едного от неговите синове, свещеници.
3 (B)Свещеникът ще прегледа раната по кожата на тялото, и ако космите по раната са станали бели, и се вижда, че раната е задълбала в кожата на тялото му, то това е рана от проказа: свещеникът, като го прегледа, ще го обяви за нечист.
4 Ако пък по кожата на тялото му има бяло петно, но се види, че то не е задълбало в кожата, и космите по него не са станали бели, нека свещеникът затвори човека с раната за седем дена.
5 На седмия ден свещеникът да го прегледа, и ако раната не се изменя и не се уголемява по кожата, свещеникът да го затвори още за седем дена.
6 (C)На седмия ден свещеникът пак ще го прегледа, и ако се забележи, че раната е станала по-малка и не се е уголемила по кожата, свещеникът да го обяви за чист: това са лишеи; нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.
7 Ако пък лишеите почнат да се уголемяват по кожата, след като той се е явявал пред свещеника за очистяне, трябва повторно да се покаже на свещеника.
8 Свещеникът, като види, че лишеите се уголемяват по кожата, да го обяви за нечист: това е проказа.
9 (D)Ако някому излезе рана от проказа, нека го доведат при свещеника;
10 свещеникът да го прегледа, и ако отокът по кожата е бял, и косъмът е станал бял, и на отока има живо месо, –
11 това е застаряла проказа по кожата на тялото му; и свещеникът да го обяви за нечист и да го затвори, понеже е нечист.
12 (E)Ако ли проказата се изрине по кожата, и проказата покрие цялата кожа на болния от главата до нозете, колкото могат да видят очите на свещеника,
13 (F)и свещеникът види, че проказата е покрила цялото му тяло, да обяви болния за чист, понеже е станало бяло; той е чист.
14 Но щом се види, че по него има живо месо, той е нечист;
15 свещеникът, като види живо месо, да го обяви за нечист; живото месо е нечисто: това е проказа.
16 Ако ли живото месо се измени и стане бяло, нека той дойде при свещеника;
17 свещеникът да го прегледа, и ако раната е станала бяла, свещеникът да обяви болния за чист: той е чист.
18 Ако у някого по кожата на тялото е имало цирей, и е зараснал,
19 и на мястото на цирея се е показал бял оток, или петно бяло, или червеникаво, той трябва да се покаже на свещеника.
20 Свещеникът да го прегледа, и ако се види, че петното е по-дълбоко от кожата, и косъмът му е станал бял, свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, тя се е изринала връх цирея.
21 Ако ли свещеникът види, че косъмът по него не е бял, и петното не е по-дълбоко от кожата, и освен това едвам се забелязва, свещеникът да го затвори за седем дена.
22 Ако петното почне да се разширява твърде много по кожата, свещеникът да го обяви за нечист: това е рана.
23 Ако ли петното остава на мястото си и не се разширява, това е възпаление на цирея, и свещеникът да го обяви за чист.
24 Или ако някой има по кожата на тялото си изгорено, и върху заздравялото изгорено се появи червеникаво, или бяло петно,
25 и свещеникът види, че косъмът връх петното е станал бял, и то е задълбало в кожата, – това е проказа, тя се е изринала върху изгореното; и свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа.
26 Ако пък свещеникът види, че косъмът върху петното не е бял, и то не е подълбоко от кожата, и освен това едвам се забелязва, свещеникът да го затвори за седем дена.
27 На седмия ден свещеникът да го прегледа, и ако то се разширява твърде много по кожата, свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа.
28 Ако петното остава на мястото си и не се разширява по кожата, и освен това едвам се забелязва, това е оток от изгорено; свещеникът да го обяви за чист, понеже това е възпаление от изгорено.
29 Ако у мъж или жена излезе рана на главата или на брадата,
30 и свещеникът прегледа раната и види, че тя е задълбала в кожата, и че косъмът по нея е тънък, жълтеникав, свещеникът да ги обяви за нечисти: това е кел, проказа по главата или брадата.
31 Ако ли свещеникът прегледа раната от келя, и се окаже, че не е задълбала в кожата, и косъмът по нея не е черен, свещеникът да затвори келявия за седем дена.
32 На седмия ден свещеникът да прегледа раната, и ако келят се не разширява и по него няма жълтеникав косъм, и се види, че келят не е задълбал в кожата, –
33 болният да се остриже, но келявото място да се не остриже, и свещеникът повторно да затвори келявия за седем дена.
34 (G)На седмия ден свещеникът да прегледа келя, и ако келят не се разширява по кожата, и се види, че не е задълбал в кожата, свещеникът да го обяви за чист: нека той изпере дрехите си и ще бъде чист.
35 След като се очисти, ако келят начене твърде много да се разширява по кожата,
36 и свещеникът види, че келят се разширява по кожата, то свещеникът да не търси жълтеникав косъм: той е нечист.
37 Ако пък келят си остава непроменен, и по него се вижда черен косъм, келят е преминал; той е чист, и свещеникът да го обяви за чист.
38 Ако у мъж или жена излязат по кожата на тялото им петна, бели петна,
39 и свещеникът види, че по кожата на тялото им има бледно-бели петна, – това е лишей, който се е изринал по кожата: той е чист.
40 Ако някому са изпадали космите на главата, такъв е плешив: той е чист;
41 ако пък космите му са изпадали отпред на главата, такъв е лис: той е чист.
42 Ако ли по плешивото място или по лисото се появи бяло или червеникаво петно, то по плешивото място или по лисото му се е изринала проказа.
43 Свещеникът да го прегледа, и ако види, че отокът на раната е бял или червеникав по плешивото или по лисото му място и изглежда като проказа по кожата на тялото,
44 такъв е прокажен, той е нечист; свещеникът да го обяви за нечист: на главата му има рана.
45 На прокажения, който има тая рана, дрехата да се раздере, и главата му да бъде открита, и да бъде забулен до устата, и да вика: нечист, нечист!
46 (H)През всичко време, докле трае раната му, той трябва да бъде нечист; той е нечист и трябва да живее отделно; неговото жилище да е вън от стана.
47 Ако се яви зараза от проказа върху дреха, дреха вълнена, или дреха ленена,
48 или върху основа, или вътък ленен, или вълнен, или върху кожа, или върху каквото и да е кожено изделие,
49 и петното бъде зеленикаво или червеникаво върху дрехата, или кожата, или върху основата, или вътъка, или върху каквато и да е кожена вещ, – това е зараза от проказа: тя трябва да се покаже на свещеника.
50 Свещеникът да прегледа заразата и да затвори заразената вещ за седем дена.
51 На седмия ден свещеникът да прегледа заразеното, и ако заразата се е разширила по дрехата, или по основата, или по вътъка, или по кожата, или по каквото и да е кожено изделие, това е люта проказа, нечиста рана.
52 Той трябва да изгори дрехата, било основата, било вълнения или ленения вътък, било каквато и да било кожена вещ, връх която бъде заразата, защото това е люта проказа: трябва да се изгори на огън.
53 Ако свещеникът види, че заразата не се е разширила по дрехата, или по основата, или по вътъка, или по каквато и да било кожена вещ,
54 свещеникът да заповяда да се изпере онова, връх което има зараза, и повторно да го затвори за седем дена.
55 Ако след изпиране заразената вещ свещеникът види, че заразата не е променила вида си, то, дори и ако не се е разширила заразата, вещта е нечиста, и да се изгори на огън, това е изядена трапчинка върху лицето или върху опакото.
56 Ако ли пък свещеникът види, че след изпирането ѝ заразата едвам се забелязва, то свещеникът нека я отдере от дрехата, или от кожата, от основата, или от вътъка.
57 Ако ли се появи пак върху дрехата, или върху основата, или върху вътъка, или върху каквато и да е кожена вещ, това е зараза, която се изринва; да се изгори на огън онова, върху което е заразата.
58 Ако след като изпереш дрехата, или основата, или вътъка, или каквато и да е кожена вещ, заразата се изгуби от тях, те трябва повторно да се изперат, и ще бъдат чисти.
59 Този е законът за заразата от проказа върху дреха вълнена или ленена, върху основа или вътък, или върху каквато и да е кожена вещ, – как да се обявява тя чиста или нечиста.
Давидова песен.
15 Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.
2 Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.
3 (A)Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание.
4 (B)Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.
5 (C)Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.
6 Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.
7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.
8 Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.
9 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,
10 (D)защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление,
11 (E)Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.
Молитва Давидова.
16 (F)Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.
2 От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.
3 (G)Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.
4 В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.
5 (H)Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.
6 Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.
7 Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;
8 (I)пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила
9 от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават:
10 (J)те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.
11 Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.
12 Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места.
13 Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;
14 чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.
15 (K)Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.
27 (A)Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.
2 (B)Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не езикът ти.
3 (C)Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.
4 (D)Лют е гневът, неукротима – яростта; но кой ще устои против ревнивостта?
5 (E)По-добре открито изобличение, нежели скрита любов.
6 (F)Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.
7 Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.
8 Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си.
9 Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.
10 (G)Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч.
11 (H)Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, – и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови.
12 (I)Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват.
13 (J)Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
14 Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец.
15 (K)Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са:
16 който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само̀ се обажда.
17 (L)Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.
18 Който варди смоковницата, ще яде плодовете ѝ, и който пази господаря си, почѐтен ще бъде.
19 Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека.
20 (M)Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)
21 (N)Каквото е пота за сребро, горнило – за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.)
22 (O)Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.
23 Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата;
24 (P)защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род?
25 Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински.
26 Овците са тебе за облекло, и козлите – за купуване ниви.
27 И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.
1 Павел, Силуан и Тимотей – до солунската църква в Бога Отца нашего и в Господа Иисуса Христа:
2 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
3 (A)Длъжни сме винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, задето вярата ви твърде много расте, и взаимната любов у всеки едного от всички вас тъй изобилва,
4 че сами ние се хвалим с вас в Божиите църкви за вашето търпение и вяра при всички гонения и скърби, що пренасяте;
5 (B)това е доказателство на праведния Божий съд, че вие ще се удостоите с царството Божие, за което и страдате.
6 (C)Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,
7 а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила,
8 (D)в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа
9 и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество,
10 когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.
11 За това се и молим винаги за вас, да ви направи Бог наш достойни за званието и да изпълни със сила всяко желание на благост и всяко дело на вярата,
12 та да се прослави във вас името на Господа нашего Иисуса Христа, и вие в Него, по благодатта на нашия Бог и на Господа Иисуса Христа.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.