M’Cheyne Bible Reading Plan
48 След известно време съобщиха на Йосиф: „Баща ти е болен.“ И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрем. 2 Казаха на Яков, че синът му Йосиф идва при него. Израил събра сили и седна на леглото. 3 И каза Яков на Йосиф: „Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя, и ме благослови. 4 (A)Каза ми: ‘Ето Аз ще те даря с наследници и ще те направя родоначалник на много народи. А тази земя ще дам за вечно владение на потомците ти.’ 5 Двамата ти синове, които се родиха в египетската земя, преди аз да дойда тук, са мои. Ефрем и Манасия са мои, както са мои Рувим и Симеон. 6 Децата, които ще ти се родят след тях, ще бъдат твои. Те ще получат наследство като синове на Ефрем и Манасия. 7 (B)Когато идвах от Месопотамия, в ханаанската земя близо до Ефрат умря Рахил и аз я погребах там, край пътя за Ефрат, който сега се нарича Витлеем.“ 8 И Израил видя синовете на Йосиф и попита: „Кои са тези?“ 9 Йосиф му отговори: „Това са синовете ми, които Бог ми даде в Египет.“ Яков му каза: „Доведи ги при мене да ги благословя.“ 10 А очите на Израил бяха отслабнали от старостта и не виждаше добре. Йосиф приближи синовете си до него, а той ги целуна и ги прегърна. 11 И каза Израил на Йосиф: „Не се надявах да те видя отново, а ето Бог ми даде възможност да видя дори децата ти.“ 12 Тогава Йосиф ги отдели от баща си и му се поклони дълбоко. 13 После Йосиф хвана двамата – Ефрем в дясната си ръка срещу лявата на Израил, а Манасия в лявата срещу дясната на Израил и ги приближи към него. 14 Но Израил протегна и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, въпреки че той беше по-малкият, а лявата – върху главата на Манасия. Той нарочно кръстоса ръцете си, макар Манасия да беше първороден. 15 (C)(D)И благослови Йосиф с думите: „Бог, пред Когото ходиха предците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до днес, 16 ангелът, който ме избави от беди, да благослови тези деца. Нека носят моето име и това на предците ми Авраам и Исаак и да се умножат по земята.“ 17 Като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, възнегодува. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем върху главата на Манасия, 18 като каза на баща си: „Татко, не така. Този е първородният, възложи върху неговата глава десницата си.“ 19 (E)Но баща му не се съгласи и каза: „Зная, сине мой, зная. От него също ще произлезе велик народ, но по-малкият му брат ще бъде по-велик от него и ще стане родоначалник на многоброен народ.“ 20 (F)Тогава ги благослови с думите: „Когато в Израил някой бъде благославян, нека се казва: ‘Бог да постъпи с тебе като с Ефрем и Манасия.’“ Така той постави Ефрем пред Манасия. 21 Тогава Израил рече на Йосиф: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на предците ви. 22 На тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти. Него завоювах от ръцете на аморейците с меча и лъка си.“
Посещение на Мария при Елисавета
39 Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея. 40 Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета. 41 Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата ѝ, а Елисавета се изпълни със Светия Дух. 42 (A)И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! 43 И откъде ми дойде тази чест – да ме посети майката на моя Господ? 44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми. 45 И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.“
46 (B)А Мария рече:
„Душата ми величае Господа
47 (C)и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител,
48 (D)задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня
и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото
49 (E)Всесилният стори за мене велико нещо;
името Му е свято
50 (F)и Неговата милост е от род в род
за всички, които с боязън Го почитат.
51 Той вдигна силната Си ръка,
разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си,
52 свали властници от престола
и въздигна унизени;
53 (G)гладни изпълни с блага,
а богати отпрати без нищо;
54 (H)взе под закрила Израил, Своя слуга,
като си спомни милостта,
55 която бе обещал на нашите прадеди –
на Авраам и потомците му за вечни времена.“
56 И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.
Рождение на Йоан Кръстител
57 А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син. 58 Съседите и роднините ѝ чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея. 59 (I)На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. 60 Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“ 61 Тогава ѝ казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“ 62 И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат. 63 Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха. 64 И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога. 65 Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало. 66 Всички, които чуха това, съхраниха го в сърцето си и казваха: „Какво ли ще стане от това дете?“ И ръката на Господа беше с него.
Предсказание на Захария
67 И Захария, баща му, изпълнен със Светия Дух, изрече пророчески думи:
68 (J)„Благословен е Господ, Бог на Израил,
задето посети и извърши изкупление на Своя народ.
69 Той издигна за нас рог на спасение
в рода на Своя слуга Давид,
70 както от древност бе възвестил чрез устата на Своите святи пророци:
71 спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят,
72 като прояви Своята милост към прадедите ни
и си спомни Своя свят завет –
73 (K)клетвата, с която Той се закле на Авраам, нашия отец,
74 да ни избави от ръката на враговете ни,
75 за да Му служим без страх
в святост и правда пред Него през всичките дни на живота си.
76 (L)И ти, дете, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред Господа, за да приготвиш Неговите пътища.
77 (M)Ти ще дадеш на народа Му да познае спасението
чрез прощаване на греховете му
78 поради великото милосърдие на нашия Бог.
То е за нас светлина, изгряла от висините,
79 (N)за да просвети онези, които са в тъмнина и смъртна сянка,
и да насочи нозете ни в пътя на мира.“
80 А детето растеше и крепнеше духом. И живя в пустинята до деня, когато се яви пред народа на Израил.
Призивът на Йов към Бога
14 (A)Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство. 2 (B)Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа. 3 И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе? 4 Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой! 5 Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине, 6 то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.
7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат. 8 Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта, 9 но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново. 10 А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той? 11 Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва. 12 Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън. 13 О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене! 14 След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната. 15 Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце. 16 (C)Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми. 17 В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.
18 Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си, 19 както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека. 20 Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш. 21 На почит ли са децата му – той не знае, унижени ли са – той не различава. 22 Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“
Проповед с дух и сила
2 (A)И аз, братя, когато дойдох при вас, дойдох да ви известя свидетелството[a] за Бога не с възвишено слово или мъдрост, 2 (B)защото смятах, че сред вас не трябва да мисля за друго освен за Иисус Христос, и то Разпънатия. 3 (C)Затова бях при вас немощен, в страх и голям трепет 4 (D)и словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка[b] мъдрост, а в проява на дух и сила, 5 за да се крепи вярата ви не на човешка мъдрост, а на Божията сила.
Откриване на Божията мъдрост чрез Светия Дух
6 Ние възвестяваме мъдрост между съвършените, но не мъдрост, която принадлежи на този свят, нито на властниците в този свят, които си отиват. 7 Ние възвестяваме тайната и съкровена Божия мъдрост – която Бог е определил предвечно за наша слава и 8 която никой от властниците на този свят не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпънали Господа на славата. 9 (E)Но, както е писано, „око не е виждало, ухо не е чувало и на човек на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“
10 А на нас Бог откри това чрез Своя[c] Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в Божиите дълбини. 11 Та кой от хората знае какво има у човека освен духа на човека, който е у него? Също така никой не знае какво има у Бога освен Божия Дух. 12 Но ние получихме не духа на този свят, а Духа, Който идва от Бога, за да узнаем това, което ни е дарено от Бога. 13 Това и проповядваме с думи, научени не от човешка мъдрост, а научени от Светия[d] Дух, като изясняваме духовните неща на духовните хора. 14 Но плътският човек не възприема онова, което е от Божия Дух. За него тези неща са безумие и той не може да ги проумее, понеже те се разбират духовно. 15 А духовният човек разбира всичко, него обаче никой не го разбира. 16 (F)Защото кой е разбрал ума на Господа, че да Му дава съвети? А ние имаме Христов ум.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.