M’Cheyne Bible Reading Plan
Йосифовите братя отиват за жито в Египет
42 (A)А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?
2 (B)Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем.
3 Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
4 (C)А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.
5 (D)И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя.
6 (E)А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.
7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
8 (А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)
9 (F)Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.
10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
11 Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.
12 Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.
13 (G)А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.
14 И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.
15 (H)Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона[a], няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук.
16 Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.
17 И ги постави под стража за три дни.
18 (I)А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове[b],
20 (J)пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.
21 (K)Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.
22 (L)А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.
23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говорѝ; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им.
Йосифовите братя се връщат в Ханаан
25 (M)Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.
26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.
27 (N)Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?
29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.
30 (O)Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говорѝ грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната.
31 Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;
32 дванадесет братя сме, синове на един баща[c]; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.
33 (P)И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете,
34 (Q)пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.
35 (R)А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.
36 (S)Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!
37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
38 (T)Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
Притча за злите земеделци
12 (A)И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
2 И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
3 (B)А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце.
4 Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.
5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
6 Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.
7 (C)А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше.
8 (D)И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.
9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.
10 (E)Не сте ли прочели това Писание:
„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла.
11 От Господа е това.
И чудно е в нашите очи“?
12 (F)И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.
За плащането на данъка на императора
13 (G)Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.
14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?
15 Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий да го видя.
16 И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.
17 (H)Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
За възкресението на мъртвите
18 (I)След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха:
19 (J)Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.
20 Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.
21 Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.
22 И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.
23 При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?
24 Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?
25 (K)Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
26 (L)А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“?
27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
Най-голямата заповед
28 (M)А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички?
29 (N)Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ;
30 (O)ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“
31 (P)А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.
32 (Q)И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
33 (R)и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.
34 (S)Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
Исус Христос и Давид
35 (T)И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син?
36 (U)Сам Давид каза чрез Святия Дух:
„Каза Господ на Моя Господ:
Седи отдясно на Мене,
докато положа враговете Ти
за Твое подножие.“
37 Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
38 (V)И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите
39 (W)и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
40 (X)тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение.
Лептата на бедната вдовица
41 (Y)И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.
43 (Z)И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;
44 (AA)защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот.
Първа реч на Валдад. Йов е лицемер
8 Тогава савхиецът Валдад отговори:
2 Докога ще говориш така
и думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 (A)Бог променя ли съда?
Или Всемогъщият променя правдата?
4 (B)Ако синовете ти са съгрешили пред Него
и Той ги е предал на последствията от[a] беззаконието им;
5 (C)ако ти прилежно би потърсил Бога,
ако би се помолил на Всемогъщия,
6 тогава, ако ти беше чист и правдив,
непременно сега Той би се събудил да работи за теб
и би направил да благоденства праведното ти жилище;
7 и при все да е било малко началото ти,
пак в сетните си дни ще имаш много повече.
8 (D)Понеже попитай, моля, предишните родове
и внимавай в изпитаното от бащите им
9 (E)(защото ние сме вчерашни и не знаем нищо,
тъй като дните на земята са сянка);
10 не искат ли те да те научат и да ти явят,
и да произнесат думи от сърцата си?
11 Никне ли рогоза без тиня?
Расте ли тръстиката без вода?
12 (F)Докато е още зелена и неокосена,
изсъхва преди всяка друга трева.
13 (G)Така са пътищата на всички, които забравят Бога;
и надеждата на нечестивия ще загине.
14 Надеждата му ще се пресече;
упованието му е паяжина.
15 (H)Той ще се опре на къщата си, но тя няма да устои;
ще се хване за нея, но няма да издържи.
16 Той зеленее пред слънцето
и клончетата му се простират в градината му;
17 корените му се сплитат в грамадата камъни;
той гледа на камъните като на дом.
18 (I)Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му,
тогава мястото ще се отрече от него, като каже: Не съм те видял.
19 (J)Ето това е радостта от пътя му!
И от пръстта други ще поникнат.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния,
нито ще подири ръката на злотворците.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях
и устните ти с възклицание.
22 (K)Онези, които те мразят, ще се облекат със срам;
и шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
Живот в служение на Бога
12 (A)И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
2 (B)И недейте се съобразява с този век[a], но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.
3 (C)Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, а да разсъждава така, че да мисли скромно, според дела на вярата, който Бог е определил на всекиго.
4 (D)Защото, както в едно тяло имаме много части, но всички части не вършат една и съща работа,
5 (E)така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и всеки от нас сме части, един на друг.
6 (F)И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;
7 (G)ако е служене, нека постоянстваме в служенето; ако някой поучава, нека постоянства в поучаването;
8 (H)ако увещава – в увещаването; който раздава – да раздава щедро; който управлява – да управлява с усърдие; който показва милост – да я показва доброволно.
Правила за християнски живот
9 (I)Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото и се привързвайте към доброто.
10 (J)Бъдете мили един към друг като към близки роднини, с братска обич; изпреварвайте да си отдавате почит един на друг.
11 В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа.
12 (K)Радвайте се в надеждата, в скръббъдете твърди, в молитва – постоянни.
13 (L)Помагайте на светиите в нуждите им; стремете се към гостолюбие.
14 (M)Благославяйте онези, които ви гонят, благославяйте и не кълнете.
15 (N)Радвайте се с онези, които се радват; плачете с онези, които плачат.
16 (O)Бъдете единомислени един към друг; не отдавайте ума си на високи неща, но се предавайте на скромни неща; не смятайте себе си за мъдри.
17 (P)На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци;
18 (Q)ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.
19 (R)Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“
20 Но:
„Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го;
ако е жаден – дай му да пие;
защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.“
21 Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.