M’Cheyne Bible Reading Plan

32 ^[a] Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.

Яков се подготвя да срещне Исав

² След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели. ³ Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим. ⁴ Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом. ⁵ Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: ‘Аз живях при Лаван. ⁶ Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе – моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.’“

⁷ Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“ ⁸ Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите. ⁹ Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“

^10 (A)Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: ‘Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!’ ¹¹ Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана. ¹² Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас – да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата. ^13 (B)Ти обеща: ‘Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо’.“

¹⁴ Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав ¹⁵ – двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни, ¹⁶ тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела. ¹⁷ Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“

¹⁸ След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: ‘Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?’, ¹⁹ ти отговори: ‘Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас’.“ ²⁰ Същото заповяда на втория роб, както и на третия – на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете: ²¹ ‘Ето твоят роб Яков идва след нас’.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му – може би ще ме приеме благосклонно.“ ²² Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.

Борбата на Яков с Бога

^23 (C)А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок. ²⁴ Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше. ²⁵ А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж. ²⁶ Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро. ²⁷ Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ ²⁸ Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ ^29 (D)Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“ ^30 (E)Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?^[b]“ Тогава Мъжът благослови Яков там. ^31 (F)Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“ ³² Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си. ³³ Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.

Излекуване в събота на човек с изсъхнала ръка

3 ^(A)Иисус отново влезе в синагогата. Там имаше един човек с изсъхнала ръка. ² И следяха дали Иисус ще го излекува в събота, за да Го обвинят. ³ А Той каза на човека с изсъхналата ръка: „Застани по средата!“ ⁴ И на тях каза: „В събота добро ли е позволено да прави човек или зло? Да спаси един живот или да го погуби?“ Но те мълчаха. ⁵ Потресен от коравосърдечието им, като ги изгледа с гняв, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той я протегна и тя стана здрава като другата. ^6 (B)Фарисеите, като излязоха, веднага се събраха на съвещание с иродианите против Него, за да Го погубят.

Иисус Христос поучава и лекува

^7 (C)А Иисус се отдалечи с учениците Си към езерото и Го следваше множество народ от Галилея; също от Юдея, ⁸ Йерусалим, Идумея, от земята отвъд Йордан и от околностите на Тир и Сидон много хора дойдоха при Него, щом чуха какво вършеше. ^9 (D)И Той поръча на учениците Си да има готова една лодка заради навалицата, за да не Го притискат. ¹⁰ Тъй като изцеляваше мнозина, всички, които имаха заболявания, напираха към Него, за да Го докоснат. ^11 (E)И нечистите духове, щом Го видеха, падаха пред Него и изкрещяваха: „Ти си Синът Божий!“ ¹² Но Той строго им забраняваше да разгласяват за Него.

Иисус Христос избира дванадесетте Си ученици

^13 (F)Тогава Той се изкачи на планината и повика при Себе Си онези, които Сам искаше. А когато те дойдоха при Него, ¹⁴ избра от тях дванадесет, за да бъдат с Него и да ги изпраща да проповядват, ¹⁵ да имат власт да лекуват болести^[a] и да изгонват бесове. ^16 (G)И избра дванадесетте: Симон, на когото даде име Петър, ^17 (H)Яков Зеведеев и Йоан, брата на Яков, на които даде име Воанергѐс, тоест синове на гърма, ¹⁸ Андрей, Филип, Вартоломей, Матей, Тома, Яков Алфеев, Тадей, Симон Кананит ^19 (I)и Юда Искариот, който Го предаде.

Божествената власт на Иисус Христос

^20 (J)(K)Дойдоха в една къща и пак се събра народ, така че те не можеха и хляб да ядат. ²¹ И когато Неговите близки чуха това, тръгнаха да Го приберат, понеже се говореше, че не е на себе си.

^22 (L)А дошлите от Йерусалим книжници казваха, че е обладан от Веелзевул и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.

²³ И като ги повика, Иисус им говореше с притчи: „Как може Сатаната да изгонва сам себе си? ²⁴ Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може да устои. ²⁵ И ако някой дом се раздели на части една против друга, този дом не може да устои. ²⁶ И ако Сатаната е въстанал против себе си и се е разделил, не може да устои; дошъл е краят му. ²⁷ Никой не може да влезе в къщата на силния и да разграби покъщнината му, ако първо не върже силния. Едва тогава той ще разграби дома му.

²⁸ Истината ви казвам: на човешките синове ще бъдат простени всички грехове и хули, с каквито биха хулили, ^29 (M)но който похули Светия Дух, за него няма да има прошка за вечни времена и той подлежи на вечно осъждане.“ ^30 (N)Това каза Той, тъй като говореха: „У Него има нечист дух.“

Майката и братята на Иисус Христос

^31 (O)Тогава дойдоха майка Му и братята Му. Те стояха навън и изпратиха при Него да Го повикат. ³² А около Него седеше народ. И Му казаха: „Ето майка Ти, братята и сестрите Ти са отвън и Те търсят.“ ³³ В отговор Той им рече: „Коя е майка Ми или кои са братята Ми?“ ³⁴ И като огледа седящите около Себе Си, каза: „Ето Моята майка и Моите братя! ³⁵ Защото, който изпълнява Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.“

Нова ситуация в полза на юдеите

8 Още същия ден цар Артаксеркс подари на Естир цялото имущество на клеветника Аман, а Мардохей беше повикан при царя, понеже Естир беше разкрила, че той е неин роднина. ² Царят свали пръстена със своя печат, който бе отнел от Аман, и го даде на Мардохей, а Естир го назначи за управител на цялото имущество на Аман.

³ И още веднъж Естир се обърна към царя, като падна в краката му и го молеше да отмени злото, което Аман беше замислил против юдеите. ⁴ Царят простря към Естир златния си скиптър, тя се изправи, застана пред царя ⁵ и продължи: „Ако царят желае, ако съм намерила благоволение в очите му и му се нравя, нека бъде издадена заповед да се върнат писмата, разпратени от Аман, син на Амадат, според плана, по който трябваше да бъдат погубени юдеите по всички области. ⁶ Как бих могла да гледам нещастието на своя народ и гибелта на своите сънародници?“ ⁷ Тогава царят каза на Естир и на юдеина Мардохей: „Ето аз подарих къщата на Аман на Естир, а него обесих, защото бе вдигнал ръка срещу юдеите. ^8 (A)Напишете и вие от мое име писмо относно юдеите, както сметнете за добре, и го подпечатайте с моя печат. Никой не може да отмени писмо, написано от царя и подпечатано с царския печат.“

⁹ И на двадесет и третия ден от третия месец – сиван, бяха повикани царските писари, за да запишат онова, което Мардохей им диктуваше. Писмото беше до юдеите и до сатрапите на царя, до владетелите и управниците на сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия, за всяка област на нейната писменост и за всеки народ на неговия език, както и за юдеите на тяхната писменост и техния говор. ¹⁰ Заповедта беше написана от името на Артаксеркс, подпечатана с царския пръстен и разпратена по бързоходци, яздещи добри коне. ¹¹ Заповедта даваше право на юдеите, където и да се намират, да се обединяват и да пазят живота си, да избиват, погубват и изтребват онези, които враждуват с тях, техните семейства и да разграбват имота им ¹² в цялото царството на Артаксеркс в един точно определен ден – тринадесетия ден от дванадесетия месец – адар. ¹³ Препис от заповедта да бъде обнародван като закон пред всички в царството, за да знаят всички юдеи, че в този ден трябва да бъдат готови да отмъстят на враговете си. ¹⁴ Пратениците, които яздеха царските коне, бързо се отправиха, за да изпълнят царската наредба. Заповедта беше разгласена и в Суза.

¹⁵ Мардохей излезе от двореца, облечен в синьо-бяла царска дреха, със златна корона и пурпурна мантия от фин лен. Жителите на Суза празнуваха и възклицаваха, ¹⁶ а юдеите бяха весели, доволни и усмихнати. ¹⁷ Във всеки град и област, където биваше разгласявана заповедта на царя, сред юдеите наставаха радост и веселие, пиршество и празненство. И мнозина от местното население ставаха юдеи, понеже се страхуваха от тях.

3 И тъй, какво е предимството на юдеите и има ли някаква полза от обрязването? ^2 (A)Предимството е голямо във всяко отношение. Първо, защото на тях е поверено Божието слово. ^3 (B)И какво ако някои не са останали верни? Нима тяхната невярност ще унищожи Божията вярност? ^4 (C)Съвсем не! Нека бъдем сигурни, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: „За да се оправдаеш с думите Си и да победиш, когато те обвиняват пред съд.“ ^5 (D)Но ако нашата неправедност разкрива Божията справедливост, какво ще кажем? Нима Бог – питам ви като човек – е несправедлив, когато проявява Своя гняв? ⁶ Съвсем не! Иначе как Бог ще съди света? ⁷ Ако пък Божията истина се възвеличава чрез моята лъжа за слава на Бога, то защо и аз да бъда съден като грешник? ^8 (E)Нима тогава трябва да вършим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и ни приписват, че сме говорели? Такива ще получат справедлива присъда.

Пред Бога всички са грешни

^9 (F)И какво, имаме ли предимство? Ни най-малко! Понеже вече обвинихме както юдеи, така и елини, че всички са подвластни на греха, ^10 (G)(H)както е писано: „Няма нито един праведен, ¹¹ няма кой да разбира, няма кой да търси Бога ¹² всички се отвърнаха от Бога, до един станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един.“ ^13 (I)„Гърлото им е отворен гроб, с езиците си изричат лъжи, зад устните им – змийска отрова, ^14 (J)устата им е пълна с клетва и горчилка. ^15 (K)Краката им бързат да пролеят кръв, ¹⁶ пустош и страдания са по техните пътища. ^17 (L)Те не познаха пътя на мира. ^18 (M)Страх от Бога няма пред очите им.“

¹⁹ Ние обаче знаем, че каквото говори законът, говори го на онези, които са подчинени на закона, за да се затворят устата на всички и целият свят да стане подсъден на Бога. ^20 (N)Защото чрез дела според закона никой няма да се оправдае пред Него, а по-скоро чрез закона се осъзнава грехът.

Оправдаване чрез вяра в Иисус Христос

²¹ А сега без закона се яви оправдаването от Бога, засвидетелствано от закона и пророците. ^22 (O)Оправдаването от Бога чрез вяра в Иисус Христос е за всички и върху всички^[a] вярващи, защото няма разлика: ^23 (P)всички съгрешиха и са отчуждени от Бога. ^24 (Q)Но те биват оправдавани даром, с Неговата благодат, чрез изкуплението, извършено от Иисус Христос, ^25 (R)(S)Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивителна жертва за всички чрез вярата в Него, за да покаже Своята справедливост в опрощаването на греховете, сторени по-рано, ²⁶ във времето на Божието търпение. А в днешното време Той разкрива Своята правда – че е справедлив и оправдава онзи, който вярва в Иисус.

^27 (T)И тъй, има ли още с какво да се хвалим? Това е изключено. По кой закон – на делата ли? Не, по закона на вярата. ^28 (U)Затова сме на мнение, че човек се оправдава чрез вярата, а не чрез делата според Закона. ^29 (V)Или Бог е само Бог на юдеите, но не и на езичниците? Разбира се, че и на езичниците. ^30 (W)Защото един е Бог, Който ще оправдае както обрязаните, заради вярата им, така и необрязаните – също заради вярата им. ³¹ И тъй, обезсилваме ли закона чрез вярата? Напротив, утвърждаваме закона.