M’Cheyne Bible Reading Plan

Яков в дома на Лаван

29 След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи. ^2 (A)Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше. ³ Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца. ⁴ Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“ ⁵ Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“ ⁶ Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“ ⁷ Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“ ⁸ Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца – тогава ще поим овцете.“

⁹ Докато той говореше с тях, дойде Рахил^[a] с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото. ¹⁰ Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете. ¹¹ Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. ¹² Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си. ¹³ Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си. ¹⁴ Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.

Женитбата на Яков в Харан за Лия и Рахил

¹⁵ След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“ ¹⁶ А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил. ¹⁷ Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага. ¹⁸ Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“ ¹⁹ Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“ ²⁰ За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал. ²¹ След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“ ²² Лаван повика всички съседи и даде гощавка. ²³ А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея. ²⁴ Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия. ²⁵ Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“ ²⁶ Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата. ²⁷ Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“

²⁸ Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил. ²⁹ Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил. ³⁰ Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.

Потомството на Яков

³¹ Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна. ³² Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим^[b], като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“ ³³ Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон^[c]. ³⁴ Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий. ³⁵ Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда^[d]. След това тя престана да ражда.

Възкресение на Иисус Христос

28 ^(A)И като мина събота, на разсъмване в първия ден на седмицата^[a] дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. ² И ето стана голям трус, защото Господен ангел слезе от небето, пристъпи, отмести камъка от входа на гроба и седна върху него. ³ Видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг. ⁴ И стражите, уплашени от него, се разтрепераха и станаха като мъртви. ⁵ Ангелът се обърна към жените и им каза: „Не бойте се, зная, че търсите разпънатия Иисус, ⁶ няма Го тук, Той възкръсна, както беше казал. Елате, вижте мястото, където е лежал Господ, ^7 (B)идете бързо и известете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите и ето отива преди вас в Галилея, там ще Го видите. Ето казах ви.“ ⁸ И като излязоха бързо от гроба, те със страх и голяма радост се завтекоха да известят на учениците Му.

⁹ А когато отиваха да известят на учениците Му, ето Иисус се яви насреща им и каза: „Радвайте се!“ Те се приближиха, обгърнаха нозете Му и Му се поклониха. ¹⁰ Тогава Иисус им каза: „Не бойте се, идете и известете на братята Ми да отидат в Галилея и там ще Ме видят.“

Подкупване на стражата от първосвещениците

¹¹ Докато те отиваха, някои от стражата влязоха в града и известиха на първосвещениците за всичко станало. ¹² А те, като се събраха на съвет със стареите, дадоха на войниците доста пари ^13 (C)и рекоха: „Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, докато спяхме. ¹⁴ И ако за това стигне слух до управителя, ние ще го убедим, че сте невинни, и ще ви избавим от неприятности.“ ¹⁵ Те взеха парите и постъпиха, както бяха подучени. И мълвата за това се носи между юдеите и до днес.

Явяване на Иисус Христос на единадесетте ученици

^16 (D)А единадесетте ученици отидоха в Галилея на планината, където им бе заръчал Иисус. ¹⁷ Като Го видяха, поклониха Му се, а някои се усъмниха. ^18 (E)И като се приближи, Иисус им заговори и рече: „Даде Ми се пълна власт над небето и над земята. ^19 (F)И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух, ²⁰ и ги учете да спазват всичко, което съм ви заповядал. И ето Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. Амин.“

Естир кани царя и Аман на угощение

5 На третия ден Естир облече царските си дрехи и влезе във вътрешния двор на двореца срещу дома на царя. А царят седеше на престола в дома си точно срещу входа. ² И като видя царица Естир в двора, царят се умилостиви и простря към нея скиптъра, който държеше в ръката си. Естир се приближи и докосна върха на скиптъра. ^3 (A)Царят я попита: „Как си, Естир, и какво желаеш? Дори да е половината ми царство – твое ще е!“ ⁴ Естир отговори: „Ако царят благоволи, нека той дойде заедно с Аман на угощение, което ще приготвя днес.“ ⁵ И царят нареди: „Идете и доведете Аман, за да стане така, както пожела Естир.“ И дойде царят заедно с Аман на угощението, което Естир бе устроила.

⁶ По време на пиршеството царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“ ⁷ А тя му отвърна: „Ето моята молба и моето желание: ⁸ ако съм спечелила благоволението на царя и ако му е приятно да удовлетвори молбата ми и да сбъдне желанието ми, нека царят дойде с Аман отново утре на угощението, което ще приготвя за тях. Утре ще отговоря на въпросите на царя.“

Решението на Аман да накаже Мардохей

⁹ Този ден Аман си тръгна весел и доволен. Но при царските порти видя Мардохей, който не стана и не се поклони пред него, и това го разгневи. ¹⁰ Но Аман се въздържа, дойде си у дома и извика приятелите си и жена си Зереш. ¹¹ Пред тях разказа за своето богатство, за челядта си, за почитта, която царят му е оказал, и как го е въздигнал за пръв над князете и слугите. ¹² Каза също: „Царица Естир не покани с царя никого другиго на угощението освен мене. За утре отново имам покана. ¹³ Всичко това обаче не ме задоволява, докато виждам Мардохей да седи до царските порти.“ ¹⁴ А жена му Зереш и неговите приятели го посъветваха: „Нека приготвят дърво, високо петдесет лакътя, и утре кажи на царя да обесят Мардохей на него. После иди с царя на угощението да се веселиш.“ Този съвет се хареса на Аман и той нареди да приготвят дървото.

На остров Малта

28 След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта. ² Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. ³ Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му. ⁴ Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“ ⁵ Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло. ^6 (A)А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.

⁷ Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена. ⁸ И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели. ⁹ След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха. ¹⁰ Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.

От Малта до Рим

¹¹ След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите, ¹² и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена. ¹³ Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли. ¹⁴ Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим. ¹⁵ Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад^[a] и до Трите кръчми^[b]. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри. ¹⁶ Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера^[c]. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.

Апостол Павел проповядва в Рим

¹⁷ След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните. ^18 (B)След като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото те установиха, че нямам никаква вина, заслужаваща смъртно наказание. ^19 (C)И понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да искам съд пред императора, но не с цел да обвиня в нещо народа си. ^20 (D)По тази причина ви повиках да ви видя и да говоря с вас. Защото заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“ ²¹ А те му отговориха: „Ние нито писма сме получили за тебе от Юдея, нито някой от братята е дошъл да извести или да каже нещо лошо за тебе. ^22 (E)Все пак желаем да чуем от тебе това, което мислиш, защото ни е известно, че навред се говори против това учение.“

²³ И като му определиха ден, мнозина дойдоха при него в странноприемницата. А той от сутринта до вечерта им излагаше със свидетелства учението за Божието царство и се опитваше да ги убеди за Иисус и чрез Мойсеевия закон, и чрез Пророците. ²⁴ Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха. ²⁵ И понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват. Тогава Павел им каза още и тези думи: „Добре е рекъл Светият Дух на предците ни чрез пророк Исаия:

^26 (F)‘Иди и кажи на този народ: «С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите. ^27 (G)Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася»’.

^28 (H)Затова знайте, че Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!“ ²⁹ Като каза това, юдеите се разотидоха, спорейки разпалено помежду си^[d]. ³⁰ Павел живя цели две години в отделна къща под наем и приемаше всички, които идваха при него, ³¹ като проповядваше Божието царство и учеше за Господ Иисус Христос съвсем открито и безпрепятствено.