M’Cheyne Bible Reading Plan
Раждането на Измаил
16 Но Сара, жената на Аврам, беше бездетна. Тя имаше робиня египтянка на име Агар. 2 Сара каза на Аврам: „Ето Господ не ми дава деца. Затова заживей с моята робиня – може би ще имам деца от нея.“ Аврам послуша Сара. 3 Десет години след като Аврам се беше преселил в ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе робинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврам за жена. 4 Той започна да живее с Агар и тя забременя. Когато Агар разбра, че е бременна, започна да гледа господарката си отвисоко. 5 (A)Тогава Сара каза на Аврам: „Ти си виновен за унижението ми. Аз ти дадох робинята си в твоите обятия, а тя, като видя, че е бременна, започна да ме гледа отвисоко. Нека Господ бъде съдия между мене и тебе.“ 6 Аврам отговори на Сара: „Ето твоята робиня е в твоя власт. Постъпи с нея, както ти е угодно.“ И Сара започна така да я притеснява, че тя избяга от нея. 7 Господен ангел я намери в пустинята при един воден извор на пътя към Сур 8 и ѝ каза: „Агар, робиньо на Сара! Откъде си дошла и накъде отиваш?“ Тя отговори: „Бягам от Сара, моята господарка.“
9 Господният ангел ѝ каза: „Върни се при господарката си и ѝ се покорявай.“ 10 (B)След това Господният ангел продължи: „Ще умножа и преумножа твоето потомство дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество.“ 11 Господният ангел отново продължи: „Ето ти си бременна, ще родиш син и ще го наречеш с името Измаил, защото Господ те чу в скръбта ти. 12 Той ще бъде като див осел между човеците. Ще вдига ръка срещу всекиго и всеки ще вдига ръка против него. Ще живее в раздор с всичките си братя.“ 13 Агар нарече Господ, Който ѝ говореше, Ел-Рои[a]. Защото тя си каза: „Наистина тук видях Този, Който погледна към мене.“ 14 Затова този извор беше наречен Беер-Лахай-Рои[b]. Той се намира между Кадес и Баред. 15 (C)Агар роди син на Аврам и той нарече сина си, който се роди от Агар, с името Измаил. 16 Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаил.
Божии заповеди и човешки предания
15 (A)Тогава някои йерусалимски книжници и фарисеи дойдоха при Иисус и Му казаха: 2 (B)„Защо Твоите ученици нарушават преданието на нашите предци? Те не си мият ръцете, когато ядат хляб.“ 3 Той им отговори с думите: „Защо и вие нарушавате Божията заповед заради вашето предание? 4 (C)Защото Бог е заповядал: ‘Почитай баща си и майка си, а който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.’ 5 А вие казвате: ‘Ако някой каже на баща си или на майка си: «Това, с което бих могъл да ти помогна, го давам принос за храма», 6 той може и да не зачете баща си или майка си.’ Така вие заради вашето предание отменяте Божията заповед. 7 Лицемери, добре е пророкувал за вас Исаия с думите: 8 (D)‘Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене; 9 (E)и благоговението му пред Мене почива на поучения, които са човешки наредби’.“
Кое прави човека нечист
10 И като повика народа при Себе Си, рече му: „Чуйте и разберете: 11 не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“
12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“ 13 А Той им отговори: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено. 14 (F)Оставете ги – те са слепи водачи на слепци, ако пък слепец води слепец, ще паднат и двамата в ямата.“
15 В отговор Петър Му рече: „Разясни ни тази притча.“ 16 Иисус им каза: „Вие все още ли не разбирате? 17 Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в устата, отива в корема и после се изхвърля навън? 18 (G)А онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека. 19 Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, богохулство. 20 Това осквернява човека, а яденето с неумити ръце не осквернява човека.“
Вярата на една езичница
21 (H)И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон. 22 И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“ 23 Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“ 24 (I)А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“ 25 Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“ 26 (J)Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ 27 А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“ 28 Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.
Изцеляване на множество болни
29 (K)(L)Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там. 30 И дойде при Него много народ, сред който имаше куци, слепи, неми, недъгави и много други; поставиха ги пред нозете на Иисус и Той ги изцели. 31 (M)Така че народът се чудеше, като гледаше неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Бога Израилев.
Ново чудесно нахранване на четири хиляди души
32 (N)(O)А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“ 33 И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“ 34 Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“ 35 Тогава заповяда на народа да насяда на земята. 36 И като взе седемте хляба и рибите, изрече благодарствена молитва, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа. 37 Ядоха всички и се наситиха. И събраха останали къшеи седем пълни коша. 38 А хората, които ядоха, бяха четири хиляди, без жените и децата.
39 И като разпусна народа, качи се в лодката и пристигна в пределите на Магдала.
Вълнения сред народа
5 По това време започна голям ропот сред народа – сред мъжете и жените, против събратята им юдеи. 2 Едни казваха: „Ние, нашите синове и дъщери, сме много. Затова нека да ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.“ 3 Други казваха: „Заложихме и ниви, и лозя, и къщи, за да се снабдим с жито в тоя глад.“ 4 А имаше и такива, които се оплакваха: „Наложи се срещу нивите и лозята си да заемем пари заради царския данък. 5 Нима не сме от една плът и кръв като нашите събратя, а децата ни – като техните деца; ето принудени сме да даваме синовете и дъщерите си като роби, дори някои от дъщерите ни вече са робини. И ние не можем нищо да сторим, защото нивите и лозята ни вече са на други.“
6 Като чух ропота им и тези думи, обзе ме гняв. 7 (A)Размислих дълбоко и реших да порицая предводителите и знатните, които взимаха лихва от своите събратя. Затова свиках против тях голямо събрание 8 и им казах: „Ние, доколкото ни стигат силите, откупихме нашите събратя юдеи, които бяха продадени на чужди народи. А сега вие ли ще продавате събратята си, или те трябва да се продават на нас?“ А те мълчаха и не знаеха какво да отговорят.
9 После добавих: „Не е добро това, което правите. Трябва да живеете със страх пред нашия Бог, ако искате да избегнете присмеха на враждебните ни народи. 10 И аз, и братята ми, и моите служители сме им дали назаем пари и жито, но сме готови да им опростим този дълг. 11 Върнете им и вие още днес нивите, лозята, маслиновите им градини и къщите, както и лихвата, която сте взели от тях за парите, житото, виното и елея.“ 12 А те отговориха: „Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Ще постъпим така, както ти казваш.“ Тогава повиках свещениците и ги накарах да положат клетва, че ще спазват обещанието си. 13 И като отърсих дрехата си, казах: „Така да отърси Бог от неговата къща и имот всеки, които не изпълни това обещание. Да, така да бъде той отърсен и опустошен!“ Тогава цялото събрание изрече: „Амин!“ И всички прославиха Господа и хората изпълниха тази клетва.
14 От деня, когато бях назначен от царя за областен управител над тях в юдейската страна от двадесетата година до тридесет и втората година от управлението на Артаксеркс, в продължение на дванадесет години аз и роднините ми не сме взимали заплатата ми като областен управител. 15 Предишните областни управители бяха бреме за народа и освен четиридесетте сикли сребро вземаха от него жито и вино, дори и служителите им потискаха народа. Но аз не постъпвах така от страх пред Бога. 16 Всичките си сили бях вложил в строежа на градските стени, дори една нива не сме купили, а и всичките ми служители бяха събрани там за работа. 17 На трапезата ми бяха сто и петдесет знатни юдеи освен гостите от съседните народи. 18 Ежедневно за готвене при мене се доставяха един бик, шест отбрани овци, а също и птици, на всеки десет дена се доставяха и всякакви вина в изобилие. И въпреки това аз не пожелах да получа средствата, които ми се полагаха като областен управител, защото тежка работа тегнеше върху този народ.
19 Помни ме, Боже мой, и бъди милостив заради всичко, което направих за този народ!
Спор в Антиохия
15 (A)(B)А някои, дошли от Юдея, учеха братята: „Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.“ 2 След като Павел и Варнава влязоха в спор с тях и имаха продължителни разисквания, реши се Павел и Варнава, както и някои от другите, да заминат по този въпрос при апостолите и презвитерите в Йерусалим. 3 И тъй, изпратени от църквата, те минаха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и предизвикваха голяма радост у всички братя. 4 (C)Като пристигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата, от апостолите и презвитерите и разказаха всичко, което Бог стори с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците[a]. 5 Тогава някои от фарисейската общност, които бяха повярвали, се надигнаха и казаха, че езичниците трябва да се обрязват и да им се нареди да спазват Мойсеевия закон.
Апостолски събор в Йерусалим
6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат този въпрос. 7 (D)След като дълго разискваха, Петър стана и им рече: „Братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват. 8 (E)И Бог, Който познава човешките сърца, потвърди това, като им даде Светия Дух, както и на нас. 9 И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им с вярата. 10 (F)А защо сега предизвиквате Бога, като възлагате на врата на вярващите ярем, който нито нашите предци, нито ние можахме да понесем? 11 (G)Ние обаче вярваме, че ще се спасим с благодатта на Господ Иисус Христос тъй, както и те.“ 12 Тогава цялото множество хора замълча, за да слуша Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса стори Бог чрез тях сред езичниците.
13 (H)А след като те замълчаха, Яков взе думата и рече: „Братя, чуйте ме! 14 (I)Симон обясни как първо Бог се погрижи за езичниците, за да Си избере от тях Свой народ. 15 И това е в съгласие с думите на Пророците, както е написано:
16 (J)‘След това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, ще възстановя каквото е разрушено в нея и ще я изправя, 17 за да потърсят Господа останалите хора и всички народи, назовани с Моето име’, казва Господ, Който върши всичко това. 18 Бог откри всичките Си дела от самото начало[b]. 19 (K)Затова аз смятам да не се обременяват онези от езичниците, които се обръщат към Бога, 20 (L)но да им се пише да се въздържат от ядене на осквернените идоложертвени храни, удушени животни и кръв, да се въздържат от блудство и да не правят на други онова, което не желаят на самите тях да им се случва[c]. 21 (M)Защото във всеки град Мойсеевият закон от стари времена си има проповедници и се чете в синагогите всяка събота.“
Решенията на събора
22 (N)Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква сметнаха, че е добре да изберат помежду си Юда, наричан Варсава, и Сила – изтъкнати сред братята мъже, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павел и Варнава, 23 като по тях изпратиха следното писмо: „Апостолите, презвитерите и братята поздравяват братята сред езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24 (O)Понеже чухме, че някои от нас са дошли, без да сме им поръчали, и са ви объркали с приказките си, като са смутили душите ви, говорейки да се обрязвате и да спазвате закона[d], 25 затова единодушно решихме да изберем някои мъже и да ги изпратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павел, 26 които живота си изложиха на опасност в името на нашия Господ Иисус Христос. 27 И тъй, ние изпратихме Юда и Сила, които устно ще ви обяснят същото. 28 Защото, както Светият Дух, така и ние сметнахме, че е добре да не ви възлагаме вече никакво бреме освен тези нужни неща: 29 да се въздържате от ядене на идолски жертви, кръв, удушени животни и блудство и да не правите на други онова, което не желаете на самите вас да ви се случва. Като се пазите от това, ще бъдете добре!“
30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството вярващи, връчиха писмото. 31 Като го прочетоха, те се зарадваха за утешението. 32 А Юда и Сила, които сами бяха пророци, с дълга реч утешиха братята и ги насърчиха. 33 След като прекараха там известно време, братята ги пуснаха с поздрав при тези, които ги бяха изпратили[e]. 34 Сила обаче намери за добре да остане там, а Юда се върна сам[f]. 35 Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха словото на Господа заедно с мнозина други.
Начало на второто пътешествие
36 (P)След няколко дена Павел каза на Варнава: „Да отидем пак по всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим как са братята.“ 37 (Q)Варнава пожела да вземат със себе си и Йоан, наричан Марк. 38 (R)Но Павел не искаше да вземат със себе си онзи, който ги бе изоставил в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха изпратени. 39 Поради това настъпи разногласие, така че те се разделиха един от друг. И Варнава, като взе Марк, отплава за Кипър. 40 (S)А Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята. 41 (T)И като обхождаше Сирия и Киликия, той укрепваше църквите.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.