M’Cheyne Bible Reading Plan

Царуване на Манасия

33 ^(A)Манасия беше на дванадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим петдесет и пет години. ^2 (B)Но той не постъпваше праведно пред Господа, а подражаваше в мерзостите на народите, които Господ беше прогонил пред израилтяните; ^3 (C)построи отново оброчищата, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на Ваал и статуи на Ашера и се кланяше и служеше на всички небесни светила. ^4 (D)Той издигна жертвеници в Господния храм, за който Господ беше казал: „В Йерусалим ще пребъде името Ми за вечни времена.“ ⁵ Издигна жертвеници и в двата двора на Господния храм, посветени на всички небесни светила. ^6 (E)Принасяше в жертва чрез изгаряне синовете си в долината Бен-Хином, гадаеше, врачуваше и правеше магии, общуваше с предсказатели и хора, които призоваваха мъртъвци. ⁷ В дома на Господа постави изваяния идол, който нареди да направят и за който Бог беше казал на Давид и на сина му Соломон: „Ще положа името Си за вечни времена в този дом и в Йерусалим, който избрах от всички племена на Израил. ^8 (F)И ако слушат и вършат всичко, което им заповядах – закона, наредбите и заповедите, дадени чрез Мойсей, кракът на Израил няма да напусне земята, която отредих за предците им.“ ⁹ Но Манасия подведе Юдея и жителите на Йерусалим да постъпват по-лошо и от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.

¹⁰ И Господ напомни за това на Манасия и на хората му, но те не послушаха. ^11 (G)Затова Господ прати против тях военачалниците на асирийския цар. Те заловиха Манасия, оковаха го във вериги и го отведоха във Вавилон. ¹² А когато беше в беда, той се помоли на Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на предците си. ¹³ След като се помоли на Бога, Той прояви милостта Си, чу молитвата му и го върна в Йерусалим, в неговото царство. Тогава Манасия разбра, че Господ е истинският Бог.

¹⁴ След това Манасия построи външната стена на Давидовия град в долината, западно от Геон, чак до Рибните порти, прекара я около Офел и я издигна високо. Постави военачалници във всички укрепени градове на Юдея. ^15 (H)Царят премахна чуждите божества и идоли от Господния храм и всички жертвеници, които беше издигнал върху хълма на Господния храм и в Йерусалим, и ги изхвърли извън града. ¹⁶ Той поправи жертвеника на Господа и принесе върху него мирни и благодарствени жертви, и заповяда на юдеите да служат на Господа, Бога на Израил. ¹⁷ Но народът все още принасяше жертви по оброчищата, макар и само на Господа, своя Бог.

¹⁸ Останалите дела на Манасия, молитвата към Бога и думите на пророците, които му говориха от името на Господа, Бога на Израил, са записани при делата на израилските царе. ¹⁹ А молитвите му и как Бог прояви милостта Си към него, всичките му грехове, беззаконията му, местата, по които беше издигнал оброчища, статуи на Ашера и други идоли, преди да се покае, са описани в записките на Хозая. ²⁰ Манасия почина при предците си и го погребаха в дома му. Вместо него се възцари синът му Амон.

Царуване на Амон

^21 (I)Амон беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим две години. ²² Той не постъпваше праведно пред Господа, както правеше и неговият баща, Манасия. Амон принасяше жертви на всички идоли, направени от баща му Манасия; и им служеше. ²³ Той не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия, напротив, Амон вършеше все повече грехове. ²⁴ Тогава слугите му направиха заговор против него и го убиха в дома му. ²⁵ А народът изби всички участници в заговора против цар Амон и издигна вместо него сина му Йосия за цар.

Хвалебствена песен в небесата

19 След това чух като че ли силен вик от огромно множество хора на небето: „Алилуя! Спасението, славата и силата принадлежат на Господа, нашия Бог. ^2 (A)Истинни и справедливи са Неговите присъди; защото Той осъди голямата блудница, която със своето блудство поквари земята. Той отреди възмездие за кръвта на слугите Си, пролята от ръката ѝ.“

^3 (B)И повторно възкликнаха: „Алилуя! Димът ѝ се издига за вечни времена.“

^4 (C)Тогава двадесет и четиримата старци и четирите живи същества паднаха, поклониха се пред Бога, Който седеше на престола, и възклицаваха: „Амин, алилуя!“

^5 (D)От престола излезе глас, който призоваваше: „Възхвалявайте нашия Бог, всички Негови слуги, както и вие, малки и големи, които благоговеете пред Него!“

^6 (E)Тогава чух глас като че от много народ, като глас от стихийни води и като глас от силни гръмотевици: „Алилуя! Защото се възцари Господ, Бог Вседържител. ^7 (F)Да се радваме и да се веселим, и да Му въздадем слава, защото настъпи сватбата на Агнеца и невестата се приготви за Него.“ ⁸ Дадоха ѝ да облече светъл и чист висон, а висонът означава праведните дела на вярващите.

^9 (G)И ангелът ми каза: „Напиши: ‘Блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца’.“ Каза ми още: „Това са истинни Божии слова.“ ^10 (H)Тогава аз паднах пред неговите нозе, за да му се поклоня. Но той ми рече: „Не прави това! Аз съм служител като тебе и като твоите братя, които имат свидетелството за Иисус. Пред Бога се поклони! Защото свидетелството за Иисус е духът на пророческото слово.“

Победата на Словото над звяра и лъжепророка

^11 (I)След това видях небето отворено и ето – там имаше бял кон, а Онзи, Който седеше на него, се нарича Верен и Истинен. Той съди и воюва справедливо. ^12 (J)Очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и едно написано име, което само Той знаеше. ¹³ Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, а името Му – Божие Слово. ¹⁴ Небесните войнства, облечени в бял и чист висон, Го следваха на бели коне. ^15 (K)От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите, Той ще ги управлява с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростния гняв на Бога Вседържител. ^16 (L)На дрехата и на бедрото Му бе написано името: „Цар на царете и Господар на господарите“.

^17 (M)След това видях един ангел, който стоеше на слънцето. Той извика със силен глас към всички птици, които летяха в небето: „Долетете и се съберете на великата Божия вечеря, ¹⁸ за да ядете плътта на царе, на хилядници, на храбри войни, на коне и на ездачите им, дори плътта на всякакви хора – свободни и роби, малки и големи.“

^19 (N)Тогава видях звяра и земните царе с войнствата им, събрани да водят битка против Седналия на коня и войнството Му. ^20 (O)Звярът беше уловен, а заедно с него и лъжепророкът, който беше вършил пред него знамения, с които заблуди онези, които бяха приели да бъдат белязани със знака на звяра и се бяха покланяли на изображението му. Те и двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро с горящия жупел. ²¹ А останалите бяха убити с меча, излизащ от устата на Онзи, Който седеше на коня. И всички птици се наситиха от плътта им.

Божията любов към Израил

1 Пророческа присъда. Слово от Господа към Израил, записано чрез ръката на Малахия.

^2 (A)(B)(C)Господ е казал: „Аз възлюбих вас, израилтяните.“ А вие възразявате: „В какво си проявил Ти любов към нас?“ На това Господ отговаря: „Исав не беше ли брат на Яков? Но Аз възлюбих Яков, ³ а Исав намразих и предадох планините му на опустошение и владенията му – на степните чакали. ⁴ Макар потомците от племето на Едом да говорят: ‘Ние сме разорени, но отново ще изградим разрушеното’, но Аз, Господ Вседържител, казвам: ‘Те ще построят, но Аз ще разруша.’ И ще ги нарекат нечестива страна – народ, срещу който Господ завинаги се е разгневил. ⁵ Очите ви ще видят всичко това и вие ще кажете: ‘Господ се възвеличи и извън границите на Израил’!“

Греховете на свещениците

^6 (D)„Син почита баща си и роб – господаря си. Ако Аз съм баща, къде е тогава почитта към Мене? И ако Аз съм Господ, къде е благоговението пред Мене?“ – това казва Господ Вседържител на вас, свещеници, които презирате името Му. Но вие възразявате на Господа: „С какво показахме презрение към Твоето име?“ ⁷ На това Той отговаря: „Вие принасяте на жертвеника Ми осквернени дарове, а казвате: ‘С какво показахме презрение?’ – С това, че казвате: ‘Трапезата на Господа не е тъй важна.’ ^8 (E)А когато принасяте в жертва слепи животни, това не е ли лошо? Или когато принасяте куци и болни, това не е ли лошо? Поднеси това на твоя управител, ще окаже ли той благоволение към тебе и ще те приеме ли благосклонно?“ – казва Господ Вседържител.

⁹ А сега се постарайте да умилостивите Бога, за да прояви милост към нас. Може ли Господ Вседържител милостиво да приеме такива приноси от ръцете ви, милостиво да ви приеме? ^10 (F)Господ Вседържител казва още: „По-добре някой от вас да затвори вратата на храма, за да не поддържат напразно огън на жертвеника Ми. Благоволението Ми не е към вас и приносът от ръцете ви не Ми е благоугоден. ¹¹ Моето име ще се възвеличи между народите от Изток до Запад и на всяко място ще принасят на името Ми тамян и чиста жертва! Наистина Моето име ще се възвеличи между народите“ – казва Господ Вседържител. ¹² „А вие го осквернявате с това, че казвате: ‘Трапезата на Господа не е тъй важна; това, което е върху нея, не е значително.’ ¹³ При това казвате: ‘Каква тегоба е тя!’, и я пренебрегвате“ – казва Господ Вседържител. „Вие принасяте и предлагате като жертва крадени, куци и болни животни. Мога ли Аз, Господ, да приемам с благоволение такива приноси от ръцете ви? ¹⁴ Проклет да бъде измамникът, който има в стадото мъжко без недостатък и го е обрекъл, а принася в жертва пред Господа нещо с недостатък. Защото Аз съм велик Цар и народите ще благоговеят пред името Ми.“ Това казва Господ Вседържител.

Залавяне на Иисус Христос

18 ^(A)След тези думи Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Сам Той и учениците Му. ² А това място знаеше и Юда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. ³ Тогава Юда взе отряд войници, както и слуги от първосвещениците и фарисеите, и отиде там с фенери, факли и оръжие. ^4 (B)А Иисус, знаейки всичко, което щеше да се случи с Него, излезе и ги попита: „Кого търсите?“ ^5 (C)Отговориха Му: „Иисус Назарянина.“ Иисус им каза: „Аз съм.“ С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. ⁶ Когато Той им каза: „Аз съм“, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. ⁷ Пак ги попита: „Кого търсите?“ Те казаха: „Иисус Назарянина.“ ⁸ Иисус отговори: „Казах ви, че съм Аз. Ако Мене търсите, тях оставете да си отидат!“ ⁹ Така се сбъднаха думите, казани от Него: „Никого не изгубих от тези, които си Ми дал.“ ¹⁰ А Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. ^11 (D)Но Иисус рече на Петър: „Върни ножа си в ножницата. Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?“

Съдът пред първосвещениците. Отричане на апостол Петър

^12 (E)Тогава отрядът, хилядникът и слугите на юдеите хванаха Иисус, вързаха Го ^13 (F)и Го отведоха първо при Ана; защото той беше тъст на Каяфа, който през онази година беше първосвещеник. ¹⁴ А Каяфа беше онзи, който беше дал съвет на юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа.

¹⁵ След Иисус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника. ¹⁶ Петър стоеше вън до вратата. А другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори на вратарката и въведе Петър. ¹⁷ Тогава слугинята вратарка каза на Петър: „Да не си и ти от учениците на Този Човек?“ Той отговори: „Не съм.“ ¹⁸ А слугите и стражите бяха наклали огън, понеже беше студено, стояха и се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.

¹⁹ А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му. ²⁰ Иисус му отговори: „Аз открито говорих на света. Винаги съм поучавал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи, и не съм говорил на скрито място. ²¹ Защо питаш Мене? Питай онези, които са слушали какво им говорих. Ето те знаят какво съм говорил.“ ²² Щом Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и рече: „Така ли отговаряш на първосвещеника?“ ²³ Иисус му отговори: „Ако говорих непристойно, докажи го. Ако добре говорих – защо Ме биеш?“ ²⁴ Тогава Ана Го изпрати вързан при първосвещеник Каяфа. ²⁵ А Симон Петър стоеше и се грееше. Попитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?“ Той се отрече и отговори: „Не съм.“ ²⁶ Един от слугите на първосвещеника, сродник на този, на когото Петър бе отрязал ухото, каза: „Не те ли видях аз в градината с Него?“ ^27 (G)Петър пак се отрече и веднага пропя петел.

Иисус Христос на съд пред Пилат

^28 (H)Тогава отведоха Иисус от Каяфа в преторията. Беше рано сутринта. Юдеите не влязоха в преторията, за да не се осквернят и да могат да ядат пасхалната вечеря.

²⁹ Затова Пилат излезе при тях и каза: „В какво обвинявате Този Човек?“ ³⁰ Отговориха му: „Ако Той не беше злодей, нямаше да ти Го предадем.“ ³¹ Пилат им рече: „Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон.“ Юдеите му казаха: „Ние нямаме право да предадем никого на смърт.“ ^32 (I)Така се сбъднаха думите на Иисус, с които беше посочил от каква смърт щеше да умре.

^33 (J)Пилат пак влезе в преторията, повика Иисус и Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ ³⁴ Иисус му отвърна: „От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?“ ³⁵ Пилат Му отговори: „Нима съм юдеин? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене. Какво си извършил?“ ^36 (K)Иисус отговори: „Моето царство не произхожда от този свят. Ако царството Ми беше от този свят, Моите служители щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Моето царство обаче не е оттук.“ ^37 (L)Пилат Му рече: „И така, цар ли си Ти?“ Иисус отговори: „Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е за истината, слуша Моя глас.“

^38 (M)Тогава Пилат Го запита: „Какво е истина?“

И след тези думи той пак излезе при юдеите и им рече: „Аз не намирам никаква вина у Него. ³⁹ Но вие имате обичай да ви пускам по един затворник за Пасха. Искате ли да ви пусна Царя на юдеите?“ ⁴⁰ Тогава всички отново закрещяха с думите: „Не Него, а Вара̀ва.“ Варава пък беше разбойник.